РЕШЕНИЕ
№
10.08.2020 г., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав
на десети
юли през
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в
състав:
Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА
Секретар Росица
Караджова,
като разгледа докладваното
от съдия Михайлова АНД №579 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда с чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, м.“Чукур Савак“, комплекс „ТСТ
Ойл“, представлявано от управителя Анастасиос Симилидис против Наказателно
постановление №29 от 27.03.2020 г. на Зам. Директор на ТД „Тракийска“ към Агенция
„Митници“, с което на дружеството за нарушение на чл.111, ал.1 от ППЗАДС, на
основание чл.126а, ал.1,
т.1 от ЗАДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно процесуална и материална страна и моли същото да бъде отменено.
В съдебно заседание дружеството жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалниия си представител, в писмено становище оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Районният съд, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима и по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството „ТСТ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК ********* било лицензиран
складодържател с номер на Лиценза №597/2016 г., издаден от директора на Агенция
“Митници”, с идентификационен номер на лицензиран складодържател /ИНЛС/: BGNCA00419000 и
идентификационен номер на данъчен склад /ИНДС/: BGNCA00419001, намиращ се в град Пазарджик, местност „Чукур
Савак”, УПИ III-164, поземлен
имот с идентификатор 55150.13.170.
Съгласно приложението към лиценз №597, дейностите, които
можели да се осъществяват в данъчния склад са: складиране на газьол; складиране
на втечнен нефтен газ (LPG); пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ (LPG); ръчно
маркиране на газьол.
На основание чл.113, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.112,
ал.1 от ДОПК и чл. 104, ал.1 и ал.3 от ЗАДС, от с.д. директора на Териториална
дирекция Тракийска, била възложена ревизия със Заповед за възлагане на ревизия
№BG003000-PK22-P2/22.08.2019 г.(ЗТД3000-391/23.08.2019 г.), изменена със Заповеди №BG003000-PK22-3M6/ 4.11.2019
г. (ЗТД3000-463/04.11.2019 г.) и №BG003000-PK22-ЗИ9/25.11.2019 г. (ЗТД 3000-491/26.11.2019 г.) на данъчен
склад с ИНДС: BGNCA00419001 на „ТСТ ОЙЛ” ЕООД, за установяване задължения за акциз по
данъчни периоди с обхват от 29.01.2016 г. до 31.10.2019 г. Изготвено било
Искане за представяне на документи и писменни обяснения от данъчно задължено
лице /ИПДПОДЗЛ/ №ВОООЗООО-РК22-ИДПЗ/ 28.08.2019 г.
С писмо, вх. №32-264167/12.09.2019 г. по описа на
Териториална дирекция/ТД/ „Тракийска” - гр.Пловдив били представени изисканите
документи.
За ревизирания период данъчнозадълженото лице било
въвеждало, складирало и реализирало газьол и маркиран газьол. При освобождаване
за потребление лицензираният складодържател бил издавал електронен акцизен данъчен
документ (е-АДД) по чл.84. ал.1 от ЗАДС, с което е начислявал акциз съгласно
чл.43, ал.1, т.1 от ЗАДС. Начисленият акциз бил заплатен от дружеството в
законно установения срок.
С писмо, вх. №32-264167/12.09.2019 г. по описа на ТД
„Тракийска” - гр.Пловдив, били представени заверени копия на фактури с №№ от
********** до **********, от ********** до0000000586, от ********** до
**********, от ********** до **********, от ********** до **********, от
********** до ********** от 2019 г.; заверени копия на фактури е №№ от
********** до **********, от ********** до **********, от ********** до
**********, от ********** до **********, от ********** до **********, от
********* до **********, №*********, №**********, №**********. №**********,
№**********, от ********** до **********. от ********** до **********.
№**********, от ********** до **********, ********** до **********. от
********** до ********** от 2018 г.; заверени копия на фактури е №№ от
********** до **********. от ********** до **********, №********** и
№********** от 2017 г.
След анализ на горецитираните фактури на „ТСТ ОЙЛ” ЕООД,
ЕИК *********, за периода от 14.12.2017 г. до 30.07.2019 г. било установено, че
в същите размерът на дължимия акциз не е посочен на отделен ред.
Това представлавало нарушение на чл.111, ал.1 от ППЗАДС,
а именно „ТСТ ОЙЛ” ЕООД, в качеството си на лицензиран складодържагел с НДС:
BGNCA00419001, при осъществяването на сделки с акцизни стоки за периода от
4.12.2017 г. до 30.07.2019 г., от комплекс „ТСТ ОЙЛ“ е издавало данъчни
фактури, в които размерът на дължимия акциз не е посочен на отделен ред.
С писмо. per. индекс 32-348709/ 03.12.2019 г., били поканени А. С., ЛНЧ
**********, и Т.А. С., ЕГН **********, управители на „ТСТ ОЙЛ” ЕООД, ЕИК *********,
или упълномощено лице, което има право да подписва и получава АУАН, както и да
дава писмени обяснения, да се яви в ТД „Тракийска” - гр.Пловдив на 10.12.2019
г., за даване на писмени обяснения, съставяне и връчване на акт за установяване
на Административно нарушение /АУАН/. Същото писмо било изпратено и на
електронната поща на дружеството и потвърдено за получено на 09.12.2019 г.,
чрез изпращане на обратно електронно съобщение.
На 10.12.2019 г. до приключване на работния ден в ТД
„Тракийска” - гр.Пловдив не се явили А. С., ЛНЧ **********, и Т. А.С., ЕГН **********,
или надлежно упълномощено от тях лице.
За това бил съставен АУАН №184/11.12.2019 г. в
отсъствието на представилел на дружеството. Актът бил връчен на 13.02.2020 г.
на Г.М. А., упълномощена с пълномощно №1939/06.02.2020 г. от нотариус №544 -
Цветомира Баровска, при района на PC гр.Пловдив и бил подписан без възражения.
Въз основа на това било издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля П.К. – актосъставител и писмените доказателства, събрани по делото.
Възраженията описани в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, посочени формално без конкретика, съдът намира за неоснователни.
Несъмнено едни от основните реквизити както на АУАН, съгласно чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, така и на НП съобразно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.
В настоящия случай в АУАН,
съответно и в НП ясно и точно е посочено като място на извършване на
нарушенията - данъчен склад за
складиране и реализиране на акцизни стоки-газьол и маркиран газьол, находящ се намиращ се в град
Пазарджик, местност „Чукур Савак”, УПИ III-164,
поземлен имот с идентификатор 55150.13.170.
Несъмнено периода на извършване на нарушението е
периода от 4.12.2017 г. до 30.07.2019 г., в който са били издавани данъчните фактури, в които размерът на дължимия
акциз не е посочен на отделен ред.
Не на последно място става ясно от подробно
мотивираните АУАН и НП, че установяването на нарушенията е станало след
приключване на извършената.
Следователно са спазени давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, както за издаване на АУАН в срок до три месеца от откриване на нарушителя, така и за съставяне на НП – шест месеца от съставянето на акта.
Разпоредбата на чл.111, ал.1 от ППЗАДС, вменена като нарушена с НП, предвижда задължение за лицата, начислили акциза в държавния бюджет, при осъществяване на сделки с акцизни стоки да издават данъчна фактура, в която размерът на дължимия акциз е посочен на отделен ред. Освен това, съгласно тази разконова разпоредба се изисква за всяка извършена сделка да се издава фактура, в която се отразяват видът и количеството на акцизните стоки, стойността им, размерът на дължимия акциз, наименованието и кодът по БУЛСТАТ на изпълнителя и получателя по фактурата.
Видное от представените по делото фактури, че дружеството жалбоподател, в качеството на лицензиран складодържател е издавало данъчни фактури за всяка извършена сделка с акцизни стоки, в които са отразени видът и количеството на акцизните стоки, стойността им, наименованието и кодът по БУЛСТАТ на изпълнителя и получателя по фактурата, но липсна отразяване на размера на дължимия акциз,
При тези данни несъмнено е осъществен състава
на чл.111, ал.1 от ППЗАДС, за което се предвижда ангажиране на администранонакацателбната
отворност и налагане на санкция съгласно чл.126а, ал.1 от ЗАДС.
Съдът счита, че случаят не е маловажен по смисъл на чл.28 от ЗАНН е неоснователен.
Целта на ЗАДС е свързана с
облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на
основни потребности на населението (алкохол, тютюневи изделия, енергийни
продукти и автомобили). Предвиденият контрол е засилен, както и отговорността
при нарушения по ЗАДС, които чувствително увреждат фискалните интереси на
държавата. Със самия специален закон (ЗАДС) е определена по-висока степен на
обществена опасност при нарушаване на неговите норми, в сравнение с обичайните
случаи на административни нарушения на общото данъчно и митническо
законодателство, което е видно и от размера на минималната санкция. С оглед тази значимост на охранявания
обществен интерес, количеството на продадените акцизни стоки и продължителния
период, в който фактирите са издавани без отчитане на размера на дължимия
акциз, настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на
чл.11 от ЗАНН, връзка с чл.9, ал.2 от НК и отговорността на жалбоподателя да се
изключи съгласно чл.28, б.”а” от ЗАНН.
При определяне размера на санкцията, административно наказващият орган е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. Като е взел предвид тежестта на нарушенията, свързана със създаване на препяствия при проверката и точността и своевременната обработка на данните за продажабана акцизни стоки, наказващия орган правилно е определил имуществената санкция в установените от закона минимален размер за съответното нарушение, която не може да бъде намалена.
В тази връзка наказателното постановление за налагане на санкцията, под формата на имуществена санкция за юридическо лице е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По делото е направено искане и от процесуалния представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и
дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е
представляван не от адвокат, а от юрисконсулт. при благоприятен за органа изход
на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8
от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични
търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно
решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Липсата на изрична регламентация в АПК за тази
хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на
основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се присъжда и адвокатско
възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано
в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.
Разпоредбата
на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските
за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв.
С оглед на това и резултата по делото-потвърждаване на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на Агенция „Митници“ направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, тъй като делото не се характеризира с фактическа и правна сложност.
Разноските по делото са дължими на Агенция „Митници“ гр.София, тъй като тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за митниците, а ТД „Тракийска“ Пловдив, чийто представител е издал обжалваното и потвърдено с настоящото решение НП, не е самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция.
В тази връзка и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП постановление №29 от 27.03.2020 г. на Зам. Директор
на ТД „Тракийска“ към Агенция „Митници“, с което на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пазарджик, м.“Чукур Савак“, комплекс „ТСТ Ойл“,
представлявано от управителя А. С. за нарушение на
чл.111, ал.1 от ППЗАДС, на
основание чл.126а,
ал.1, т.1 от ЗАДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Агенция „Митници“ гр.София направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен
съд в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: