№ 4999
гр. София, 21.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110141676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Г.
Ц. Н. срещу Прокуратура на Република България за заплащане на сумата от 20000,00 лeва,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал.1, във вр.
чл.20, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което Г. Ц. Н. е оправдан с Присъда от 31.08.2020 г. по ВНОХД
№21/2020 г. по описа на ОС-Монтана, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2020 г.
до окончателното й изплащане.
В искова молба са изложени твърдения, че незаконосъобразно воденото наказателно
производство, като пряка и непосредствена последица ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснения и неудобства в ежедневието, несигурност, стрес, срам,
злепоставяне на доброто име, унижение пред семейния, приятелски и професионален кръг.
Пояснява, че наказателният процес е отразен в медиите, а след първоначално осъдителна
присъда на първа съдебна инстанция преживял изключително тежко слуховете за него, че се
занимава с престъпна дейност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска по размер и като недоказан.
Оспорва наличието на пряка причинна връзка между обвинението за престъпление и
заявения вредоносен резултат. Поддържа, че срещу ищеца е водено друго наказателно
производство през процесния период и имал предходни обвинения, вкл. осъждан. Счита, че
интензитетът на увреждането е значително по-малък спрямо лице, което за първи път е
подложено на наказателна репресия. Намира иска като предявен в прекомерно завишен
размер с оглед продължителността на производството и обема процесуални действия
извършени с ищеца. Навежда възражение за давност по отношение на акцесорната
претенция за лихва. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от ищеца право
за обезвреждане на неимуществените и имуществени вреди, причинени му от Държавата
чрез орган на Прокуратура на Република България вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение за
1
извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила
присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) ищецът да е
претърпял неимуществени вреди, съобразно сочените конкретни негативни изживявания, и
4) причинените вреди да са необходима последица от повдигнатото незаконно обвинение,
т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е
било повдигнато незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат. Тези факти
подлежат на доказване от ищеца. При установяването им ответникът следва да докаже, че е
заплатил предявеното парично вземане, за което не сочи доказателства.
Представените от страните документи следва да се допуснат за приемане като
допустими и относими, като подлежи на уважение и искането на ищеца за събиране на
гласни доказателства и по чл. 186 от ГПК на всяка страна.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за
доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-
късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца, при режим на довеждане за датата
на насроченото съдебно заседание. УКАЗВА на ищеца най-късно в съдебно заседание да
уточни кои факти ще доказва с всеки един свидетел, на осн. чл. 156, ал. 2 от ГПК. При
неизпълнение определението за допускане на разпит на свидетел ще бъде отменено.
УКАЗВА на страната, че ако не доведе допустнат свидетел в с.з., съдът ще отмени
определението за допускане разпита им и делото ще се гледа без тези доказателства, на
основание чл. 253, вр. чл. 158 от ГПК.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД №1075/2019 г. по описа на Районен съд –
Монтана, а при невъзможност –заверени преписи на всички материали, вкл. ДП № 43/2018 г.
на РП-Монтана и ВНОХД №21/2020 г. по описа на ОС-Монтана, за правилно разглеждане и
решаване на правен спор по ЗОДОВ.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
2
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на
спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл.
78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл.
234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи
на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2021 г. от
10,20 часа, за когато да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от
отговор на искова молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3