Мотиви към
присъда по НЧХД №220 по описа за 2013 г. на ВПРС
На 31.05.2013 г. е депозирана в РС - гр.Велики Преслав частна тъжба от С.Н.М. с ЕГН *********** с постоянен адрес *** против *** Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, във връзка с извършено
от него престъпление от частен характер наказуемо по чл.130 ал.1 от НК, по която на същия ден е
образувано наказателно производство пред първа инстанция. В частната тъжба е
посочено, че: на 07.01.2013г. в с.Ловец, общ.Върбица на
частния тъжител от страна на подсъдимия
бил нанесен удар с дървен кол по главата, с което му причинил временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
С разпореждане
от 10.06.2013 г. Р.Х. е предаден на съд за възведеното с частната тъжба
обвинение.
Преди началото на съдебното следствие процесуалният представител на частния
тъжител поддържа предявения с частната тъжба срещу подсъдимия граждански иск в предявения размер – 1 000.00
лв. представляващ обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК и моли доверителят му да
бъде конституиран като граждански ищец и да бъде приет за съвместно разглеждане
в наказателното производство предявения от него граждански иск за причинените му
неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, както и да му бъдат заплатени направените по делото разноски. Гражданският
иск е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, тъй като отговаря
на изискванията на чл.85 от НПК и съгласно разпоредбата на чл.88, ал.1 от НПК
се разглежда по правилата на НПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа
възведеното обвинение и предявения гражданския иск и предлага на съда да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение, както
и да бъде уважен гражданския иск в предявеният размер и да му бъдат заплатени
направените по делото разноски.
Подсъдимият признава вината си и дава обяснения по обвинението. Изразява
искрено съжаление за извършеното.
Защитникът на подсъдимия, в хода на
съдебните прения пледира съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи наказание
три месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което да отложи на основание
чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Счита, че предявения граждански иск е
прекомерно завишен, предлага да бъде уважен в размер на 250.00 лв.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа страна следното: на 07.01.2013 г.
подсъдимият и св.*** отишли в дома на св.*** в с.Ловец. Дворът на св.***
граничел с двора на частния тъжител, като към инкриминираната дата между дворните
места нямало ограда. Докато подсъдимият разговарял със св.*** в двора му дошъл
частния тъжител и заявил на подсъдимия да напусне, тъй като се намира в неговия
двор. Подсъдимият му отговорил, че не е в неговия двор, а в двора на св.Ив.***
и няма да си тръгне. Последвал словестен конфликт между подсъдимия и частния
тъжител. Мотивиран от възникналия конфликт и настояването на частния тъжител да
напусне мястото, подсъдимия взел намиращия се наблизо дървен прът и ударил с
нея частния тъжител в окосмена част на главата над челото в дясно. Непосредствено
след нанасяне на удара главата на частния тъжител започнала да кърви. С удара
на частния тъжител била причинена една разкъсноконтузна рана, кръвонасядане и
травматичен оток около раната и лекостепенно мозъчно сътресение. През това време свидетелят *** прекратил
сблъсъка между двамата. Пострадалият
почувствал силни болки, гадене и световъртеж, поради което веднага посетил
съдебен лекар.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: разпитаните в съдебно заседание свидетели – св.*** и *** ***,
част от обясненията на подсъдимия, заключението на
съдебно-медицинската експертиза, приета от съда, както и от приложените по
делото и приети от съда писмени доказателства. От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че на визираната в частната
тъжба дата подсъдимият и частният
тъжител са се намирали в с.Ловец в двора на св.***. Обстоятелството, че на
тъжителя бил нанесен удар и то именно от подсъдимия се доказва от
показанията на свидетелите и кредитираната част от обясненията на подсъдимия.
Обстоятелството, че на тъжителя са били причинени травматични увреждания се
доказва от заключението на съдебно медицинската експертиза, от показанията на
посочените свидетелите, както и от кредитираната част от обясненията на
подсъдимия. Съдът кредитира изцяло показанията на св. *** и *** ***. Няма индиция за заинтересованост на свидетелите от изхода
на делото. Показания им са последователни безпротиворечиви и кореспондират с
доказателствения материал по делото. От
анализа на събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице доказателства доказващи по безспорен начин,
че на визираните в обвинението дата и място на тъжителя е причинена лека
телесна повреда.
От
заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза се установяват
следните обстоятества: нанесените травматични увреждания, времето и механизна
на причиняване на телесната повреда и нейния вид. На частния тъжител била
причинена една разкъсноконтузна рана в окосмената част на главата
челно-слепоочно в дясно с охлузени ръбчета, неправилна „У“ образна форма, с
дължина на лъчите 1.1 и 05. См, кръвонасядане и травматичен оток около раната,
както и лекостепенно мозъчно сътресение. Травматичните увреждания са били причинени от действието на тъпи
предмети по механизма на удар, същите са могли да бъдат причинени по времето и
начина посочен в тъжбата. В следствие на нанесените травматични увреждания на
частния тъжител било причинено временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Съдът
кредитира частта от обясненията на подсъдимия, в която същия посочва че на
инкриминираната дата се срещнали с частния тъжител в двора на св.*** и е
възникнал конфликт между тях. В хода на конфликта, подсъдимия е взел от земята
дървен прът и е замахнал с него към частния тъжител. В кредитираната им част,
обясненията му се подкрепят от показанията на свидетелите и от писмените
доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия в
останалата им част, в която същия заявява че не е разбрал, че е нанесъл удар с
пръта на частния тъжител и че не е видял кръв или други наранявания по главата
или тялото на частния тъжител. Твърдения в горния смисъл са в противоречие с
останалия оценен от съда като достоверен доказателствен материал. Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен източник на
доказателства са и средство за защита, съдът оцени обясненията му в тази
им част за изцяло защитни. По
изложените съображения съдът не ги кредитира и ги приема единствено
като
средство за защита, упражняването на което не води до задължение за поведение,
насочено към разкриване на обективната истина.
В
защитната си реч подсъдимия признава вината си и изразява искрено съжаление за
извършеното.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимия Станчев е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1 от НК,
защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността;
* от обективна страна подсъдимия чрез своите действия е
въздействал на организма на частния тъжител, което е довело до изменение в отделни
негови тъкани и системи. На частния тъжителка е причинено разстройство на здравето неопасно за живота.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимият внезапно възникнал и пряко насочен
умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е целял настъпването на съставомерния
резултат;
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността, както и ниската правна културна на
подсъдимия.
При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената
опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият,
както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните
обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало, изразеното
искрено съжаление за извършеното, поведението на пострадалия.
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието
бъде определено по следния начин: За престъплението по чл.130, ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и
понастоящем законодателят e предвидил наказание "лишаване от свобода"
до 2 години или “пробация”. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК, в сила към
момента на извършване на деянието, пълнолетно лице се освобождава от
наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание
“глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено
умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго
по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от
престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за
съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност чл.78а от НК. От деянието
няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези
обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да
приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед
на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо да му бъде наложено административно наказание
"глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000лв. Така определения размер на наказанието, съдът
счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други
престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите
на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявеният граждански иск за претърпените от частния тъжител
неимуществени в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съдът счита,
че същият е допустим и частично основателен по следните правни съображения:
Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното
деяние неимуществени вреди, т.е. отнася
се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51
от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимият, в резултат
на което са възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка
с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението
за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни
последици, които са настъпили в резултат на деянието, въпреки, че засегнатите
блага в тези случаи нямат цена. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52
от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр./Пост. №4/68г. на Пленума на
ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 500.00 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането. В останалата му
част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. Подсъдимият
следва да заплати на частния тъжител и направените разноски по настоящото дело, предвид направеното искане в
този смисъл.
Съдът осъди подсъдимият да заплати в полза на държавата държавната такса върху уважената част на гражданския
иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: