Р Е Ш Е Н И Е    

№ 86

 

гр.Разград, 07 юни 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд в публично заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    СВЕТЛА РОБЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:  ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

                                                                        МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело №76 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Я. С. И. от гр. В. против Решение №14/19.01.2021г., постановено по АНД №734/2020г. по описа на Разградски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №38- 0001112/13.08.2020г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД„АА“), с което на жалбоподателя  на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на  500 лв. за това, че извършва обществен превоз без валидно удостоверение за психологическа годност.

 Недоволно от така постановеното решение е останало наказаното лице. В жалбата си и по същество твърди, че решението е неправилно и необосновано, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП. Развива доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН и НП не е посочена разпоредбата, която е нарушена от него. Наред с това срокът на валидност на издаденото му удостоверение за психологическа годност е изтекъл само пет дни преди проверката, той не е знаел за това и не е извършил виновно вмененото нарушение.

Ответникът по касационната жалба е депозирал писмен отговор, в който сочи, че жалбата е неоснователна и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите  и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:  

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Същите сочат, че на 16.07.2020г. около 13 часа , на път Русе-Варна, км.61, КПП Стария кладенец служители на РД „АА“ спрели за проверка състав от ППС, състоящ се от влекач „Волво“ с рег. № ********, с прикачено полуремарке, управляван от жалбоподателя, с който се извършвал обществен превоз на товари. При представяне на изисканите документи се установило, че удостоверението за психологическа годност на водача е валидно до 10.07.2020г., който срок е изтекъл 6 дни преди проверката. Жалбоподателят не знаел за това и останал изненадан. При тези данни срещу него е съставен АУАН, в който е посочено, че с деянието си е нарушил разпоредбата на чл. 178в, ал.5 от ЗДвП. Той е надлежно предявен на уличеното лице и подписан от него без възражения. Наказващият орган е възприел изцяло отразените там констатации и въз основа на тях е издал процесното НП, с което на жалбоподателя за вмененото административно нарушение е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. С решението си Разградският районен съд е потвърдил НП. Това решение е валидно, допустимо, постановено при спазване на процесуалните правилна и норми и в съответствие с материалния закон.

Както АУАН, така и НП са постановени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и в законоустановения срок. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими белези, които го индивидуализират. Наказаното лице е могло да разбере в какво нарушение е обвинено и в пълен обем и достатъчно ефективно да организира своята защита.

Приложена е и съответната законова разпоредба. Съгласно чл.178в, ал.5 от ЗДвП водач, който извършва обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност се наказва с глоба в размер 500 лв. Анализът на тази норма сочи, че тя не е само санкционна, а в нея се съдържат всички съставомерни признаци на противоправното поведение, което е обявено от закона за административно нарушение. Тя е ясна, конкретна и изчерпателна, а не бланкетна или препращаща. С оглед на това съдът намира за неоснователни оплакванията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП.

От събраните доказателства еднозначно и недвусмислено се установява, че водачът на товарния автомобил е извършвал обществен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност. Деянието е извършено виновно, в условията на непредпазливост, под формата на небрежност. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По правило всеки водач на автомобил, с който се извършва обществен превоз на товари, е длъжен преди да предприеме управление на ППС да се увери, че няма законови пречки за това. В казуса жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да провери дали неговото удостоверение за психологическа годност е валидно и да не извършва превоза, тъй като то вече е с изтекъл срок на действие. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2  ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В чл. 178в, ал. 5 ЗДвП няма предвидено такова изключение, поради което наказуеми са както умишлените, така и непредпазливите деяния.

Въз основа на така изложените съображения съдът приема, че правилно и обосновано е прието както от наказващия орган, така и от районния съд, че с деянието си жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото административно нарушение. Определеното наказание е в абсолютния размер, посочен от законодателя и предвид забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН ( в действащата редакция) липсва правна възможност то да бъде намалено или изменено.

Мотивиран така Разградски административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №14/19.01.2021г., постановено по АНД №734/2020г. по описа на Разградски районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                   

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1./п/  

                                                                                     2./п/