Р Е Ш Е Н И Е
№ 1944
Гр. Пловдив, 29.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, І състав, в публично съдебно заседание на осми октомври , две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1899 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 44 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРППСМ).
Образувано е по жалба на И.В.В.,ЕГН **********,*** против Заповед за налагане на ПАМ № 20 -2375-0064/25.06.2020 год., на ***а на 01 РУ - СДВР,с която на жалбоподателя на основание чл.42 във връзка с чл.30,ал.1,т.1 от ЗООРППСМ е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
По подробно изложени доводи в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена наложената ЗПАМ на *** на Първо РУ - СДВР, като неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят сочи, че в заповедта липсват мотиви,неясно е какво е нарушението,което е извършил, отделно от това се поддържа,че не е извършил описаното деяние;липсват мотиви относно срока на ПАМ.Поддържа се,че в издадения АУАН липсват реквизити;както и че ЗПАМ не е съответна на целта на закона.Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – *** на 01 РУ-СДВР, чрез процесуалния си представител,оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Поддържа се, че заповедта е законосъобразна, правилна, издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му . Счита, че заповедта съдържа всички необходими реквизити, издадена е в предвидената от закона форма, освен това същата съдържа фактически и правни основания за издаването си, които кореспондират помежду си. Моли ЗПАМ да бъде потвърдена ,както и да се присъди юрисконсутско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Административен съд-Пловдив, в настоящия си състав, по допустимостта на жалбата констатира, че жалбата е била подадена чрез административния орган пред Административен съд –София град на 01.07.2020г ,като същата е била връчена на жалбоподателя на 25.06.2020г.,т.е. в законоустановения срок.
Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните и приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна на следното:
Оспорената ЗПАМ е наложена на И.В.В. за това,че на 25.06.2020г. около 20,40 часа в гр.София,на бул.“Драган Цанков“№3,на стадион „Българска армия“,на сектор „Б“,КПП на вход №6,във връзка с провеждане на футболна среща между отборите на „ЦСКА София“ и „Ботев Пловдив“ с начален час 20,30 часа,същият е извършил противообществена проява/спортно хулигантство/ по смисъла на ЗООРППСМ,която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена по време на спортното меропроятие,изразяваща се в преодоляване изградените преградни съоръжения,намиращи се в спортната зона пред сектора,чрез прескачането им,без да бъде проверен.
В административната преписка са съдържат следните доказателства:докладна записка от С.М.-полицай при ОСПСОВОР-СДВР,Заповед за задължане на лице,Протокол за личен обиск на лице,декларация от И.В.,Протокол за писмено показание на свидетелката Виргиния Заркова-полицай в ОСПСОВОР-СДВР,Протокол за писмено показание на *** С.М.;обяснение от И.В. АУАН №2375/25.06.2020г.и НП № 2375/25.06.2020г.,като от последното е видно,че на И.В. е наложена глоба в размер на 1000 лева на основание чл.25,ал.1 от ЗООРППСМ.
В съдебното производство по искане на жалбоподателя са разпитани двама ***-Н.Г. и С.Н..,които са приятели на жалбоподателя и ходят заедно с него на мачове.Същите установяват,че са присъствали на футболната среща,проведена през м.юни между отборите на „ЦСКА София“ и „Ботев Пловдив“ в гр.София, на стадион „Българска армия“.***те са пътували в един автобус с жалбоподателя В.,но като са пристигнали на стадиона е имало проблеми с влизането на стадиона.Не били допуснати една голяма част от привържениците на ФК „Ботев Пловдив“.Привържениците на пловдивския отбор не били допускани през входа на сектора,пред който се събрали,тъй като не всички от тях имали билети за този сектор.Получила са неразбория,охраната на стадиона отказала да пусне привържениците на ФК „Ботев Пловдив“ и чак след намесата на ръководни кадри от клуба, 20 минути след започване на футболната среща ,феновете били допуснати.На място станали ексцесии,хората се бунтували и полицията/охраната/ употребила сълзотворен газ.Сред пострадалите,бил и жалбоподателят В.,който не можел да ходи и бил въведен в стадиона,подкрепян от своите другари.Според ***те жалбоподателят не е прескачал заграждение,не е бил агресивен.На стадиона В. е потърсил лекарска помощ от медицинския екип,който бил там.След посещението при лекаря,полицаи са записали личните му данни .След края на футболната среща,в рейса на феновете на ФК„Ботев Пловдив“,В. е бил изведен заедно с други лица за проверка по списък и впоследствие на всички повикани са наложени наказания.
Спорът по настоящото дело се свежда до това дали изложените по-горе факти обосновават от фактическа страна издаването на оспорената ЗПАМ и тя законосъобразна ли е.
При така установеното от фактическа страна, съдът в настоящия си състав стига до следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорената заповед е издадена от *** на 01Районно управление на СДВР. Същият е компетентен да издава ЗПАМ с правно основание чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ съгласно чл. 42, изр. първо от същия закон, който гласи: "Принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на ***а на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице ".Видно от представеното по делото удостоверение от СДВР Христо Бутраков е назначен на длъжност *** на 01 РУ –СДВР.Местоизвършването на нарушението попада в територията на 01 РУ на СДВР.
Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен по време, място и материя административен орган .
При издаването на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават ЗПАМ до степен, че да налагат нейната отмяна.
Същата е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимото минимално съдържание, включително фактически и правни основания за издаването й.
Относно твърденията,че заповедта не е мотивирана,то съдът намира,че същите са неоснователни.Фактическите обстоятелства са точно описани, и неясно остава как според процесуалния представител на жалбоподателя по-точно следва да бъде посочено в заповедта какво представляват „преградни съоръжения,намиращи се в спортната зона пред сектора“.Разбираемо е посочено,какво е нарушението на жалбоподателя- преодоляване изградените преградни съоръжения,намиращи се в спортната зона пред сектора,чрез прескачането им,без да бъде проверен-посочено е време и място на нарушението.Дори и да се приеме,че оспорената заповед не съдържа точни и ясни мотиви,то съгласно ТР № 16/31.03.1975г.ОСГК на ВС е допустимо мотивите да се съдържат и в друг документ,неразделна част от административната преписка,предхождащ издаването на акта.В настоящия случай процесната заповед препраща към преписка № 225р-23108/2020г.,в която се съдържа докладната записка по случая.
Съдът намира,че са спазени административнопроизводствените правила за издаване на процесната заповед;същата е издадена в срока по чл.30,ал.1,т.1 от ЗООРПСМ/не по-късно от 24 часа от съставянето на акта/.Съставеният АУАН съдържа всички необходими реквизити,дори и да следва да се посочат ЕГН на ***те,това нарушение не би било съществено до степен ,че да опорочава оспорената ЗПАМ.
Относно материалната законосъобразност на заповедта.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗООРПСМ "Противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: т. 3 преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона.
Същевременно в чл. 25 вр. чл. 22 и чл. 41, т. 1 от същия закон е посочено, че едновременно с административното наказание глоба, се прилага и принудителна мярка - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години.
Или,забранено е преодоляването на преградни приспособления, конструкции и съоръжения, намиращи се в спортния обект или спортната зона,за което нарушение на жалбоподателя е наложена ПАМ.
В настоящият случай от административната преписка,в която се съдържат докладната записка ,послужила за започване на настоящото производство и от приложените протоколи за писмени показания от служители при ОСПСОВОР-СДВР,се установява,че И.В. на 25.06.2020г. около 20,40 часа в гр.София,на бул.“Драган Цанков“№3,на стадион „Българска армия“,на сектор „Б“,КПП на вход №6,във връзка с провеждане на футболна среща между отборите на „ЦСКА София“ и „Ботев Пловдив“ с начален час 20,30 часа, е извършил противообществена проява/спортно хулигантство/ по смисъла на ЗООРППСМ,която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена по време на спортното меропроятие,изразяваща се в преодоляване изградените преградни съоръжения,намиращи се в спортната зона пред сектора,чрез прескачането им,без да бъде проверен.Лицето е било разпознато и задържано за това си деяние.Съдът не кредитира показанията на ***те на жалбоподателя,които искат да установят,че В. не е прескачал заграждения,защото е бил напръскан със сълзотворен газ ,още повече,че жалбоподателят е потърсил медицинска помощ за това.Достоверността на свидетелските показания е силно разколебана,защото при твърдяната лекарска намеса,би следвало да бъдат изискани и представени по- убедителни доказателства за този факт.Освен това самите *** установяват,че проблемът да не бъдат допуснати феновете на ФК „Ботев Пловдив“ на стадиона е възникнал,защото част от лицата са имали билети за други сектори,а не за сектора,през който са искали да влезнат.Не се установява жалбоподателят от кои лица е бил-тези с билети за сектора или с билети за друг сектор,от където е ескалирало и напрежението,довело и до употреба на сълзотворен газ.Имайки предвид,че страната се намира в извънредна епидемична обстановка във връзка със заболеваемостта от Ковид 19,то струпването на едно място на множество хора ,създава рискове .
Налага се извод, че е налице фактическото основание за приложение на принудителната мярка по чл. 41, т. 1 от ЗООРПСМ.
Ответникът правилно е издирил и приложил и материалния закон, като точно е посочил в ЗПАМ и правното основание за издаването й - чл. 41, т. 1 вр. чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ.
Доколкото нарушението на чл. 21, т. 3 от ЗООРПСМ е доказано безспорно, съдът счита, че определената мярка в минимално предвидения срок от една година ще въздейства на жалбоподателя в достатъчна степен без непропорционално да засяга правата му за посещение на спортни мероприятия.Тъй като мярката е наложена в минималния по закона срок,то не е нужно да се излагат мотиви за срока.Всеки срок различен от минималния би налагал такава обосновка.
И на последно място,при извършване на проверката по чл.168,ал.1 от АПК ,съдът намира,че ответникът е съобразил приложената мярка и с целта на закона - да се осигури безопасността при провеждане на спортни мероприятия и да се преустановят или предотвратят на административните нарушения, извършвани от посетители на такива мероприятия.
С оглед изложеното следва да се приеме,че оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при наличие на фактическо основание за приложение на чл. 41, т. 1 вр. чл. 21, т. 3 ЗООРПСМ, при съобразяване с целта на закона,поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Административен съд Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.В.,ЕГН **********,*** против Заповед за налагане на ПАМ № 20 -2375-0064/25.06.2020 год., на ***а на 01 РУ – СДВР.
ОСЪЖДА И.В.В.,ЕГН **********,*** да заплати на СДВР разноски в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: