Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1175 Година
2019, 03.06. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
08.05.2019 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 350 по описа за 2018 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е жалба от Е.И.Ч. ***, чрез процесуалния
представител адв. П.Ю., съдебен адрес ***, срещу
Решение №2153-15-4/05.01.2018г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, с което
е оставена без уважение жалбата на Ч., против Разпореждане № **********,
Протокол №2141-15-30 от 30.10.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
при същото ТП на НОИ за отпускане/изменяне/ на пенсията и.
Недоволна от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ –
Пловдив, жалбоподателката обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност.
Излага доводи, че от страна на административния орган не е доказано, че
документите по пенсионната преписка на жалбоподателката са й били върнати от
административния орган. Твърди, че не са налице предпоставките по чл. 99, ал.1
от КСО, както и че от административния орган не са изложени мотиви относно
вината на лицето, нито относно допусната „нередност“ при отпускане на пенсията,
обосноваваща отмяната й. Настоява
за отмяната на обжалваното решение и присъждане на разноски при условията на чл.
32, ал. 2 ЗА. Представя писмена защита.
Ответникът по жалбата – Ръководител на ТП на НОИ –
Пловдив, намира същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето
и. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Излага подробни съображения в писмено становище.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното.
Не
е спорно между страните, че във връзка с установената липса на пенсионното
досие на Ч., длъжностни лица от ТП на НОИ – Пловдив пристъпили към неговото
възстановяване, вкл. и чрез събиране от пенсионера на находящите
се при него документи, релевантни към отпуснатата с Разпореждане от **********
от 1998г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на
Е.Ч. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.2 от отменение
Закон за пенсиите /ЗП/, считано от 15.12.1998г. Пенсията е отпусната при
осигурителен стаж от трета категория труд - 22 г. 07 м. 03 дни, с индивидуален коефициент при отпускане 1.808 при
осигурителен доход на 74 560 лв., за периода от 01.01.1990г.
до 31.12.1992 г.
С
Разпореждане № **********/27.02.2008 г., считано от 01.10.2007 г., е отпусната
добавка по чл.84 от КСО от личната пенсия на Димитър Николов Чонков, съгласно удостоверение за наследници №
753/25.09.2007 г., издадено от Община "Родопи", Кметство с. П..
(л.24).
С
разпореждане № **********, протокол № 2146-15-371 от 28.06.2017 г. е разпоредено спиране на личната пенсия за осигурителен стаж
и възраст, както и на добавката по чл.84 КСО на Е.Ч., считано от 01.07.2017г. (л.46).
По
делото от пълната административна преписка е установено, че веднага след
констатиране липсата на цялото пенсионно досие на лицето, паралелно с
разследване причината за изгубването му, заедно с още десетки пенсионни
преписки, обработени през години от определени служители на ТП на НОИ –
Пловдив, е предприето от поделението и тяхното попълване, като в тази връзка и Ч.
е приканена няколкократно с писма № К-10412/18.03.2013 г. и
№МП-10444#1/10.02.2015г. да представи всички находящи
се у нея оригинални документи, установили пенсионните и права. В указания срок
не са представени изисканите документи.
При
извършени служебни проверки в хода на административното производство е
констатирано, че в Регистъра на осигурените лица липсват данни за
осигуряване на лицето в периода 01.01.1997 г.-до датата на проверката. Прието е, че в хода на административното
производство не са събрани доказателства за наличие на осигурителен стаж на Ч.
и наличие на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на
първоначалното отпускане на пенсията 15.12.1998 г. Формиран е извод, че Ч. не
доказва представения от нея със заявление от 1998 г. осигурителен стаж от трета
категория-22 г. 07 м. и 03 дни. Прието е, че Чанкова няма право на отпуснатата
и пенсия, като според административния орган правилно с Разпореждането от
28.06.2017 г. е спряно получаването на пенсията от Ч..
С
оглед на това, Ръководителят на ТП на НОИ - Пловдив с Решение № 2153-15-177 от
04.09.2017г. е отменил разпореждането за спиране на пенсията, като е върнал
преписката на длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО за произнасяне съобразно
дадените указания, а именно – за прекратяване на пенсията. (л.57). Решение № 2153-15-177 от 04.09.2017 г. на Директора
на ТП на НОИ – Пловдив не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В
резултат на служебната дейност на пенсионния орган и при непредставяне на
никакви документи от лицето, е постановено Разпореждане № **********, Протокол
№ 2141-15-30 от 30.10.2017 г., с което на основание чл. 99, ал. 1, т.2 б. „г“
от КСО е отменено разпореждане № **********/1998
г. и е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждането от 30.10.2017г. е
отменено и разпореждането № **********/ 27.02. 2008 г. и е разпореден
отказ да бъде отпусната добавка по чл.84 от КСО.(л.60).
При
това положение бил формиран извод, че Ч. не може да докаже наличието на
осигурителен стаж, въз основа на който да се установи право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст нито към датата на първоначално отпускане на пенсията
с разпореждане № **********/1998 г., нито към друга дата.
При
осъщественото задължително административно обжалване пред ответника –
Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив е извършена повторна проверка на
представените по преписката доказателства, включително и пенсионното досие
на Д.Ч., но извършената от него повторна
преценка по същество, не довела до изводи, различни от възприетите от долустоящия пенсионен орган, поради което с решение №
2153-15-4 от 05.01.2018 г. жалбата на Ч. била оставена без уважение.
Прието
е, че лицето не е представило документите за осигурителен стаж, въз основа на
които му е отпусната пенсията и не е декларирало периодите на полагане на стажа
и местоработата. Решаващият орган се е позовал на разпоредбата на чл.9 ал.1
НПОС (в съответната редакция), че административният орган няма задължение да
съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за стаж, като е приел, че
наличните по преписката на Ч. документи не установяват наличие на право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
Ч. нито към датата на. първоначалното отпускане на пенсия с разпореждане
№ **********/1998г., нито към далата на постановяване на обжалваното
разпореждане.
С
цитирания акт ответникът разгледал конкретните възражение на пенсионера,
намерил ги за неоснователни, поради което споделил в крайна сметка изводите на
пенсионния орган.
По
отношение съществото на извода на ответника – за правилност на оспореното пред
него разпореждане, то следва да се посочи, че при съдебното дирене се установи,
че ответникът е преценил всички релевантни по въпроса за отпускане на лична
пенсия на Ч. доказателства.
В
хода на съдебното производство по искане на ответника на основание чл.176 ГПК,
от процесуалния представител на жалбоподателката е представена молба, в която
посочено, че от 1958 г. до 1972 г. Е.Ч. ***. Процесуалният представител на
жалбоподателката е заявил, че „…доколкото ми е известно, през част от периода
ТКЗС П. попада в АПК и НПК „Георги Димитров“. Доверителката ми е работила в
лозарска бригада….“
Посочено
е също, че за периода 1978 г-1987 г. Е.Ч. е работила в климатичното училище „Х.“
(пансиона) като възпитател, „..т.нар. „нощна лелка“. От процесуалният
представител е уточнено, че доверителката му Е.Ч. живее в Италия и е лошо
здравословно състояние, за което представя епикриза. В о.з. на 14.05.2018 г. е
заявено от адв. Ю., че „..стажът и на двете места е
трета категория..“
В
хода на съдебното производство като доказателства са приобщени също
уведомително писмо с изх. № 1012-15-20#5/ 04.06.2018 г. от Началник отдел ООА, в което е посочено, че с ППП №
1281/14.07.2010 г. на ТП на НОИ са приети за съхранение документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход на осигурителя Родопи-95 АД. Описано
е, че на основание чл.49 от ЗНАФ разплащателните ведомости и книгите за
отчитане на труда за периода 1958 г.-1967г. са унищожени, като липсват данни за
отработени дни и получен осигурителен доход за Е.Ч. в разплащателните ведомости
и книгите за отчитане на труда за периода 1968 г.-1972 г. Посочено е също, че в
съхранените „книги за пенсионни вноски на кооператори“ в партидата на Н.Ч.са
открити данни за лица Е.Ч. за периода 1957 г.-1966 г., Е. Д. Ч. за периода 1959
г.-1964 г. и за Е. Д. Ч. за периода 1967 г.-1969г. В уведомителното писмо е
посочено още, че в ТП на НОИ не са предадени документи, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход от осигурителя Климатично училище Х..(л.138).
Прието
като доказателство е удостоверение за раждане на И.Ч. и писмо от 18.09.2018 г.,
в което писмо от пълномощника на
жалбоподателката е изложено становище, че в уведомителното писмо се
съдържат данни за жалбоподателката Ч. с доводи, че същата е записана с презиме, което е личното име на
съпруга и.(л.141).
Представено
в хода на съдебното производство е УП-2, издадено от ОУ „Св. Св. Кирил и
Методий“. (л.165)
В
о.с.з. на 05.11.2018 г. като свидетели бяха разпитани Костадин Р. и Еленка Т..
Свидетелят
Р.-брат на Е.Ч., е дал показания, че Ч. е
започнала работа на 16 години в ТКЗС “Георги Димитров” в село П..
Описва, че той също е постъпил в ТКЗС през 1962 г. като овчар, а тя е
започнала в кравефермата, „понеже там
давали повече пари“. Сочи, че през 1963 г. - 1966 г. сестра му е работила в
ТЗКС. Сочи, че не си спомня до кога е работила в ТКЗС, като сочи, че Ч. е
работила и в училището в Х.. Свидетелят си спомня, че през 1965 година се
родила с дъщерята на Ч. - И..
Свидетелката
Т., позната на Ч., е заявила, че Е.Ч. е работила в климатично училище в село Х.,
като не си спомня периода, през който Ч. е била на работа.
В
хода на съдебното производство е допусната и приета ССЧЕ и допълнителна ССЧЕ,
вещото лице по които, в отговор на поставените задачи, е дало следното
заключение.Осигурителен стаж на жалбоподателката може да се зачете: от 15
.12.1959 г. до 31.12.1964 г. - общо 05 год. 00 мес.
15 дни от 01.01.1968 г. до 31.12.1969 г. - общо 02
год. 00 мес.
00 дни. Според заключението на експерта общият осигурителен стаж на Е.Ч. е 07 год. 00 мес.
15 дни.
При извършената проверка на представените
месечни разплащателни ведомости на Климатично училище с.Х., експертът е
установил, че Е.И.Ч. не фигурира в проверените документи за периода 1978г.-1987
г. с изключение на един месец - м. декември 1986 г. с отработени 23 работни
дни, като няма посочена длъжност.
Е.И.Ч.
фигурира в месечните разплащателни ведомости на Климатично училище с.Х.на
длъжност "нощна леля“ за периода от 01.01.1988г.
до 30.11.1989г.
В
о.с.з на 11.03.2019 г. в.л. М. е заявила, че по т.2 е установила, че трудовият
стаж на Ч. е 11 месеца.
В
допълнителната ССчЕ експертът, в отговор на
поставените задачи, е преизчислил размера на
пенсията, която Е.Ч. би получавала по периоди, на база зададеният период от 22
години осигурителен стаж и с отразяване на добавката за починал съпруг.
Според заключението на експерта като втори
вариант за преизчисление на размера на пенсията
жалбоподателката Е.Ч. не е изпълнила условията на чл.68 ал.4 от КСО за
отработени 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен и няма
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 65
годишна възраст на 15.12.2008 г., към която следва да се изплаща и добавка по
чл.84 КСО за починал съпруг.
Настоящият
състав на съда счита, че оспореното решение се явява законосъобразно, поради
следното.
Както
решението на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, така и потвърденото с него
разпореждане, са издадени от компетентни органи, в изискуемата се форма и при
спазени административнопроцесуални правила за това.
Преди
всичко следва да се посочи, че пенсионният акт като вид индивидуален
административен акт се ползва със стабилност, но тази негова стабилност се
разпростира винаги до момента, в който същият бъде изменен или отменен, а това
следва и може да се случи само на законово основание. В този смисъл
стабилността на акта не може да се схване като непогрешимост на същия, а това,
че той не може да бъде изменян или отменян с редовните начини на контрол, вкл.
и съдебен. В тази насока законодателят е предвидил в АПК хипотези, при които
може един придобил задължителна /формална/ сила и станал стабилен
административен акт, да бъде изменен или обезсилен при откриване на нови
обстоятелства, които сочат на неговата незаконосъобразност или неправилност.
В
пенсионното производство тази възможност е намерила израз в правилото на чл.99 КСО, според което влязлото в сила
разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал,
когато бъде установено поне едно от изброените в ал.1 обстоятелства. Неправилното отпускане на пенсията е именно
такова обстоятелство – чл.99
ал.1, т.2 б.“г“ КСО. А това означава, че влязлото в
сила разпореждане за определянето на пенсията може да бъде изменено, ако се
установи, че пенсията е била неправилно отпусната.
Тази
хипотеза, за разлика от останалите в ал.2, е по-обща такава, с оглед самата и
формулировка, поради което под същата следва да се подвеждат факти от
социалната действителност, попадащи в приложното й поле, които не удовлетворяват
никоя от хипотезите на останалите букви.
В
този смисъл, според настоящия състав, като е приложил хипотезата на чл.99 ал.1,
т.2 б.“г“ КСО, ответникът, а и пенсионният орган, са приложили правилно закона.
В
случая обаче не може да се приеме, че основанието е приложено, защото е прието,
че е изгубена пенсионната преписка на Ч.. Изгубването, респ. попълването е дало
само повод да се установят факти, релевиращи възможна
хипотеза на чл.99 ал.1,т.2 б.“г“ КСО, но тази дейност може да бъде предприета и
без преписката да е била изгубена, респ. унищожена.
Изгубването
на пенсионната преписка очевидно не е посочено като основание в КСО, но и това
няма как да бъде изисквано от законодателя – да посочи многообразните възможни
хипотези, които до удовлетворяват възможните юридически факти, които ще се
осъществят в правната действителност. Във всеки случай, когато пенсията на
лицето е определена в несъответствие с нормативно установените към момента на
отпускането и правила, и това не покрива друга хипотеза по чл.99 ал.1 КСО,
пенсионният орган може, вкл. и служебно, да отмени и/или измени пенсионния акт.
В
тази хипотеза въобще не е задължително този резултат да е по причини в
пенсионера/за разлика например от хипотезата по ал.2, б.“б“/. Това може да е
резултат на допуснати грешки в самото развило се и приключило производство по
първоначално отпускане, като например неправилна преценка досежно
категорията на даден стаж или неговата продължителност.
Всъщност,
в жалбата се сочат от една страна допуснати нарушения от процедурно/процесуално/
естество, касаещи “изгубването” на
пенсионното досие на лицето, респ. “процедурата”, по която то е било
възстановено, за да се постанови актът на пенсионния орган от 2017г. От друга
страна се сочат твърдения за това, че за оспорващия е налице и друг
осигурителен стаж, който неоснователно не му е бил признат, респ. неговото
включване би променило изводите на пенсионния орган.
Както
вече бе казано, с разпореждане от 1998г. на Е.Ч. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на основание чл. 2 от отменения Закон за пенсиите
/ЗП/, считано от 15.12.1998 г. Пенсията е отпусната с осигурителен стаж от
трета категория труд – 22 г. 07 м. 03 дни, базисен период от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. с осигурителен доход 74 560
лева и индивидуален коефициент 1,808.
Именно
за установяване на последно посочените осигурителен доход и стаж е поискано от
жалбоподателката да представи необходимите документи. Самата жалбоподателка дори не твърди, че е разполагала с
документи, удостоверяващи декларирания трудов и осигурителен стаж и доход.
С
оглед на това и на лицето е извършена проверка, за която същата е била надлежно
уведомена. Извършваната проверка по своята правна природа представлява
административно производство по чл.108 ал.1, т.1 КСО, съгласно която норма,
контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на
служебните си задължения имат право да проверят всички физически и юридически
лица за дейността, възложена на НОИ. За извършване на проверките те имат право
на свободен достъп до работните помещения и обекти. Следователно, по силата на
разпоредбата на чл.108 ал.1, т.1 КСО, е допустимо и законосъобразно контролните
органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки
по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или
липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или
обективни индикации. В тази връзка са и нормите на Глава Четвърта от Правилника
за организацията и дейността на НОИ. Според чл.108 ал.2 КСО, физическите и
юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния
осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации,
обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното
законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен
институт.
В
тази връзка и в тежест именно на жалбоподателката е било да докаже своя
осигурителен стаж, независимо от причините за извършената проверка, посредством
представяне на съответните документи. Тъй като такива не са представени, а и от
Ч. не се твърди, че съхранява оригинални документи, осигурителните органи са и
дали възможност да декларира къде, кога и при кой осигурител е работил. Както в
хода на административното, така и в хода на съдебното производство
доказателства, освен УП-2 от ОУ „Св. Св.
Кирил и Методий“, не са били представени.
Ангажираните
гласни доказателства в хода на съдебното производство не водят до изводи,
различни от тези на административния орган.
ВЛ
по назначените експертизи, след проверка на документите е установило, че общият
осигурителен стаж на Е.Ч. за периода от
15.12. 1959г. до 31.12.1964 г. и от 01.01.1968 г. до
31.12.1969 г. е 07 год. 00 мес. 15 дни, а за периода 1978
г. до 1987 г. трудовият стаж е 11 месеца. Според заключението на ВЛ
жалбоподателката не е изпълнила условията на чл.68 ал.4 от КСО за отработени 15
години осигурителен стаж, от които 12 години действителен и няма право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 65 годишна възраст на
15.12.2008 г., към която следва да се изплаща и добавка по чл.84 КСО за починал
съпруг.
Свидетелските
показания се кредитират при съобразяване на разпоредбата на чл. 104, ал.10,
изр. 2 от КСО, съгласно която разпоредба за установяване на условията на труд и
на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са
представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането
му.
Настоящият
състав следва да посочи, че дори и да се приеме, че целият период на стажа на Ч.
в ТКЗС, за който липсват съхранени ведомости, следва да се признае, то отново
за нея не биха били налице предпоставките за отпускане на лична пенсия. Освен
това в разпореждането от 1998г. се сочи осигурителен доход за периода 1990 –
1992 години, за който дори няма твърдения Ч. да е работила и къде, а още повече
да е получавала едни значителни възнаграждения, формирали общ осигурителен
доход от 74 560 стари лева, осигурил и формирането на коефициент от 1,808.
В
случая, с оглед липсата на писмени доказателства във връзка с твърденията на
жалбоподателката, ангажираните гласни доказателства не променят изводите на
решаващия орган.
Следва
да се отбележи, че не може да се сподели общата теза на оспорващата, че видите
ли липсвали/не са съхранени или са били унищожени/ съответните разчетно-платежни ведомости. Всъщност, за по-голямата част
от сочените периоди се установява/и в ТКЗС, и в климатичното училище/, че името
на Ч. липсва във ведомостите, които са си иначе налични.
При
така установения осигурителен стаж на жалбоподателката в хода на
административната процедура, и при липса на каквито и да било други
доказателства, ангажирани от нейна страна в съдебната фаза на процеса, очевидно
в случая се касае за неправилно отпусната пенсия с разпореждане № Разпореждане
от ********** от 1998г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
Във
връзка с доводите за липсата на вина на жалбоподателката за загубването или
унищожаването на оригиналното пенсионно досие и реда за възстановяването му,
следва да се отбележи, че пенсионното досие се съставя на основание чл.9 ал.1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. В него се прилагат заявлението
за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените
актове и пр. След отпускането на пенсиите, трудовите книжки се връщат на
лицата. Липсата на оригиналното пенсионно досие, обаче не е пречка за
възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените
ведомости. Документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден
образец, съхранявани в досието, се издават от осигурителите по реда на чл.40
ал.2 и 3 НПОС въз основа на изплащателните ведомости,
други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд/Решение №6458/23.05.2017г. по адм.
дело № 2776/2016г. на ВАС, Решение № 13958/ 21.12.2015г. по
адм. дело № 3045/2015г., Решение № 10491/
12.10.2015г. по адм. д. №1609/2015г., Решение №
11387/22.08.2013г. по адм. д. № 5238/ 2013г., решение
№ 2686/10.03.2016г. по адм. дело № 6395/2015г./.
В
разглеждания случай, в хода на административното производство именно това е
било сторено - осигурителите и техните правоприемници са издали документи,
удостоверяващи придобития от лицето осигурителен стаж и доход, съгласно
наличните при тях документи. Не следва да бъде подминаван и фактът, че от
страна на жалбоподателката липсват твърдения да е полаган стаж при други
осигурители и/или в друг времеви отрязък, който да не е бил взет предвид при
постановяване на процесното разпореждане –
осигурителните стаж и доход са издирени служебно от органа именно въз основа на
данните, декларирани от Ч..
На
следващо място следва да бъде посочено също така, че е извън предмета на
настоящото производство въпросът дали жалбоподателката е добросъвестна или не,
в каквато насока също са изложени възражения в жалбата. Този въпрос ще бъде
предмет на разглеждане при обжалване на едно последващо
разпореждане, издадено на основание чл.114 ал.1 КСО, тъй като въпреки, че в мотивната част на процесното
разпореждане са налични коментари в тази насока, в диспозитивната
- липсва произнасяне, сиреч не е налице властническо волеизявление.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че в хода на административното производство от
страна на органа са предприети всички необходими и възможни действия по
установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето при спазване
на принципите за истинност и служебно начало, възведени в чл.7 и чл.9 АПК. Или
иначе казано, пенсията изначално е била неправилно отпусната.
С
оглед изложеното, настоящият състав намира за неоснователна жалбата на Е.Ч.,
поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На ТП на НОИ – Пловдив се дължат разноски в размер на 100
лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база
правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ
бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав :
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.Ч. *** срещу Решение
№2153-15-4/05.01.2018 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на Ч., против Разпореждане №**********, Протокол
№2141-15-30 от 30.10.2017г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при
същото ТП на НОИ за отпускане/изменяне/ на пенсията и, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Е.И.Ч. *** да заплати на ТП на НОИ – Пловдив с адрес гр.Пловдив,
ул.“Любен Каравелов”№7 сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ
: