№ 1051
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000500315 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение от 26.05.2021г, постановено по гр.д.№ 2545/2020г по описа на СГС, I ГО,
18 с-в, е осъдено на основание чл.432 КЗ ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на
Н. Р. С. с ЕГН ********** сумата от 60 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди – диафизарна фрактура на лявата бедрена кост, фрактура на лявата
ключица, фрактура на лявата зигоматична (скулна) кост на лицевия череп, фрактура на
носните кости с изкривяване на носната преграда, рана на носа и охлузвания в областта на
главата, както и сумата от 8408 лева, представляващи имуществени вреди – разходи за
лечение, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 03.05.2019 г. от В. Д. Д., водач на лек
автомобил „Деу Ланос“, рег. № ********, застрахован със застрахователна полица №
BG/22/118002725647, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.02.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 60
000 лева до предявения размер от 100 000 лева като неоснователен. Осъдено е на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „Лев Инс” АД да заплати на Н. Р. С. сумата от 6222,08 лева,
представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н. Р. С. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД сумата
от 159,10 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Решението е обжалвано от ЗК „Лев Инс” АД, представлявано от адв.Д.Т. от САК, в
частта му, с която исковите претенции по чл.432, ал.1 КЗ са уважени за разликата от 40
000лв. до 60 000лв. за обезщетението за неимуществени вреди и за сумата за разликата над 6
726.40лв. до 8 408лв. за обезщетението за имуществени вреди, ведно със законната лихва от
27.02.2020г до окончателното изплащане. Възразява срещу размера на определеното
обезщетение за неимуществени вреди като завишено с оглед претърпените вреди от телесни
увреждания при ПТП. Сочи, че неправилно съдът е отхвърлил като неоснователно
1
релевираното възражение за съпричиняване. Претендира да се отмени решението в
обжалваната му част.
Ответникът Н. Р. С., представляван от адв.Г.Х., е оспорил жалбата като
неоснователна. Подал е насрещна въззивна жалба срещу решението в частта му, с която
исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена
за разликата от 60 000лв. до 100 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от
27.02.2020г до окончателното изплащане. Възразява срещу определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди като занижен, тъй като съдът не е отчел тежестта на
причинените телесни увреждания, периодът на възстановяване от шест месеца, че не е
можел в продължение на три месеца да се движи и обслужва, че два месеца се е хранил само
с течна храна и че за един месец му е била нарушена дихателната функция през носа, че му
предстои операция за отстраняване на металния пирон, че има трайни белези по лицето, че е
бил лишен от възможността да завърши обучението си в Германия. Излага доводи, че
размерът на присъденото обезщетение не е съобразен със социално-икономическите
условия, нивата на застрахователните обезщетения и съдебната практика. Претендира да се
отмени решението в обжалваната му част за обезщетението за неимуществени вреди за
разликата от 60 000лв. до 100 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 27.02.2020г
до окончателното изплащане и да присъди направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Ищецът Н. Р. С. е посочил в исковата молба, че на 03.05.2019 г, около 1.30 часа, в гр.
София, по бул. Ломско шосе, с посока от ул. „Обелски път“ към ул. „Бели Дунав“
управляваният от В. Д. Д. лек автомобил „Деу Ланос“ с рег. № ********, се е отклонил
наляво, излязъл е извън пътното платно и е катастрофирал в бетонен фундамент на
обособено надземно трасе на метрото, като е пътувал в лекия автомобил на лява задна
седалка. В резултат на ПТП е получил травматични увреждания, което наложило болнично
лечение и била извършена оперативна интервенция. Виновен за настъпване на ПТП бил
водачът на лекия автомобил, чиято отговорност е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество. В резултат на ПТП са му причинени
имуществени вреди за направени разноски за лечение и неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания. Претендирал е да бъде осъден ответника да му заплати
сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и
сумата от 8408 лева – имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба, както и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс” АД е оспорил исковите претенции. Заявил е, че
потвърждава валидността на застрахователна полица № BG/22/118002725647 за
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, сключена по
отношение на процесното ПТП. Релевирал е възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, който пътувал на задната лява седалка без поставен обезопасителен колан, в
нарушение на разпоредбата на чл. 137а от Закона за движение по пътищата.
С постановеното решение съдът е уважил частично исковите претенции и е приел, че
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Между страните по делото не се спори, че при настъпило ПТП на 3.05.2019г на
ищеца Н. Р. С. са му били причинени телесни увреждания, като виновен за настъпването на
ПТП е водачът на лек автомобил с № ********, който е бил застрахован при ответното
дружество.
Налице са условията за ангажиране на отговорността на ответника по заявения срещу
него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на
обезщетение от застрахователя, чрез предявяване на иск срещу него в границите на
2
застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност”.
Спори се относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и
дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия.
От представената по делото медицинска документация и заключение по съдебно-
медицинска експертиза, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил
следните увреждания: дифузна фрактура на лявата бедрена кост, фрактура на лявата
ключица, фрактура на лявата зигоматична (скулна) кост на лицевия череп, фрактура на
носните кости с изкривяване на носната преграда, рана на носа и охлузвания в областта на
главата. Описаните травматични увреждания често се срещат при пътници в автомобил,
претърпели ПТП, като се дължат на внезапно нанесени удари от твърди, тъпи и ръбести
предмети, от които е изградено купето. Установените при ищеца травматични увреждания
са в причинно следствена връзка с процесното ПТП и представляват множествена травма –
сложна по вид и трудна за лечение. Спешна медицинска помощ пострадалият е получил в
УМБАЛ „Света Йоанна“ София като бил приет в противошокова зала в увредено общо
състояние, без спомен за случилото се, контактен, неадекватен и психомоторно възбуден на
моменти при прегледа. Направени били изследвания и започнало лечение. На 08.05.2019 г.
бил преведен за специализирани операции и продължаване на лечението в УМБАЛСМ
„Пирогов“, където след проведени изследвания било установено закрито счупване на лявата
ключица. На 10.05.2019 г. била извършена операция, при която било извършено открито
наместване на счупената лява бедрена кост и стабилизиране с интрамедуларен заключващ
пирон. В стабилизирано общо състояние на 21.05.2019 г. пострадалият е преведен за ново
оперативно лечение на фрактурите на носните кости и лявата зигоматична кост в Клиника
по лицево-челюстна хирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“, където били потвърдени лицево-
челюстните травми – фрактура на лявата зигоматична кост с деформация на лявата част на
лицевия череп, фрактура на носните кости и деформация на носната пирамида. На
27.05.2019 г. била направена операция, при която било извършено открито наместване на
счупената лява скулна кост с помощта на кука на Ламберг, фиксация с титаниева мини
плака и винтове, мануално наместване на счупените носни кости и стабилизиране на
носната преграда с носна тампонада. Изписан бил от болницата на 30.05.2019 г., като
продължил лечението си амбулаторно. Общо оздравителният процес на всички увреждания
приключил за срок от 6 месеца. През този период ищецът е търпял болки и страдания в
зоната на получените фрактури като най-интензивни те били през първите 30 дни
непосредствено след злополуката и проведените костни операции, както и около 30 дни по
време на проведената рехабилитация на левия крак и лявата ръка. Освен претърпените
болки през първите два месеца ищецът се хранел принудително с течна храна, поради
невъзможност да използва твърда храна. В продължение на първите три месеца
пострадалият не можел да стъпва на левия си крак, поради операцията на лявата бедрена
кост, а и заради това, че лявата раменна става не е можела да даде опора за движение чрез
патерици. В този период ищецът имал затруднение в ежедневното си обслужване и бил на
постелен режим. Към момента на изготвяне на съдебната експертиза състоянието на
пострадалия е стабилизирано като няма клинични данни да са настъпили трайни
увреждания. Предстои изваждане на металната остеосинтеза. На лицето му е останал
козметичен белег от операция, който не може да бъде премахнат. Във връзка с лечението си
ищецът е направил разходи в размер на 8 408 лева, като те са свързани с лечение и
възстановяване на получените от ПТП травматични увреждания.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Р. В. В.-
баба на ищеца, която е дала показания, че през 2019 г. внукът й пострадал при катастрофа.
На сутринта й се обадили родителите на другите деца, с които бил като й казали, че той е в
кома. Около 6.30 часа отишла в ИСУЛ, но не могла да го види. Бил в реанимация. На
следващия ден успяла да влезе и той бил в ужасно състояние. Не могла да го познае. Лицето
му било обезобразено, подуто, надраскано, окървавено. В онзи момент бил в кома 5-6 дни,
3
неадекватен. На шестия или седмия ден, след като дошъл в съзнание и го вдигнали на етажа
за операция на крака в ИСУЛ. На 3-4 ден си отварял очите, но не говорел. Докторът казал,
че е контактен – не говори, но разбира командите. После бил преместен в Пирогов, където
били направени всички операции. След като се прибрал в къщи, шест месеца бил
неподвижен. Свидетелката и приятелите му се грижели за него. През този период не можел
да става. Всичко се вършело в леглото. След този случай и до днес, той не можел да се върне
в Германия, за да завърши висшето си образование. Не можел да си намери работа. Все още
куцал, предстояла му операция. Бил отчаян. Лицето му било обезобразено. Не искал да се
вижда в огледалото. Още му излизали стъкла. При преглед им казали, че трябва да се изчака
още малко за вадене на импланта. След ПТП бил на успокоителни и на инжекции, тъй като
болките били нетърпими. Навсякъде го боляло. Викането му било нетърпимо. Сега бил
изнервен, неспокоен. Много го боляло здравото коляно, защото го пренатоварвал.
При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете, че пострадалият е
бил на 24години. Настъпилите телесните увреждания са дифузна фрактура на лявата
бедрена кост, фрактура на лявата ключица, фрактура на лявата зигоматична (скулна) кост на
лицевия череп, фрактура на носните кости с изкривяване на носната преграда, рана на носа
и охлузвания в областта на главата. Извършено му е оперативно лечение с поставяне на
метална остеосинтеза. Има остатъчни белези на лицето, които не могат да се премахат.
Пострадалият е изпитвал силни болки от счупванията през продължителен период от време,
както и през периода на лечение и възстановяване е зависел от чужда помощ в ежедневието
си. Придвижвал се е с помощни средства. Предстои му операция за премахване на
металните елементи. Налице е стабилизирано състояние, без данни за настъпили трайни
увреждания.
Въз основа на изложеното следва да се определи обезщетение за неимуществени
вреди общо в размер на 60 000лв. поради тежестта на уврежданията, оперативните
интервенции, продължителният период на лечение и белези по лицето, ведно със законната
лихва върху сумата от 27.02.2020г. до окончателното изплащане. За имуществените вреди
вещото лице е определило, че са направени разноски за лечението в размер на 8 408лв.,
ведно със законната лихва от 27.02.2020г.
По спорния въпрос за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия следва
да се съобрази съдебната практика, че не всяко нарушение на установените в ЗДвП и
ППЗДвП правила за движение по пътищата е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна съдебна
практика-т.7 от ППВС №17/1963г., с която са разгледани предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за
тяхното настъпване и пряка причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат. Приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната,
която е направила възражение за съпричиняване, при условията на пълно главно доказване,
а не и да е предполагаем. За да е налице принос на увредения към щетата, е необходимо
нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е тяхно следствие. / Така решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.
№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК,
решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.
№1117/2009 и решение №58/29.04.2011г по т.д.№623/2010г на II Т.О./
Свидетелят В. Д. е дал показания, че пострадалият е бил без поставен предпазен
колан. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че пР. С.аничен
удар, какъвто е бил процесният, предпазният колан не може да спре движението на тялото
на страни. Травматичните увреждания са получени от съприкосновение на тялото с
деформираните части на автомобилното купе. В този случай, не е налице причинна връзка
4
между нарушението, извършено от ищеца – непоставяне на предпазен колан и настъпилото
увреждане. Поради това следва да се приеме заключението на вещото лице и да се приеме,
че направеното възражение за съпричиняване е неоснователно.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му
част.
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗК
„Лев Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на Н. Р. С. с ЕГН ********** сумата от 1 356лв.
за адвокатско възнаграждение с оглед представения договор за правна защита и съдействие
и уговореното в него отделно възнаграждение за отговор на въззивна жалба и процесуално
представителство по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.05.2021г, постановено по гр.д.№ 2545/2020г по
описа на СГС, I ГО, 18 с-в, В ЧАСТТА му, с която е осъдено на основание чл.432 КЗ ЗК
„Лев Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на Н. Р. С. с ЕГН ********** сумата за
разликата от 40 000лв до 60 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди
– диафизарна фрактура на лявата бедрена кост, фрактура на лявата ключица, фрактура на
лявата зигоматична (скулна) кост на лицевия череп, фрактура на носните кости с
изкривяване на носната преграда, рана на носа и охлузвания в областта на главата, както и
сумата за разликата от 6 726.40лв. до 8408 лева, представляващи имуществени вреди –
разходи за лечение, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 03.05.2019 г. от В. Д. Д.,
водач на лек автомобил „Деу Ланос“, рег. № ********, застрахован със застрахователна
полица № BG/22/118002725647, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.02.2020 г. до окончателното плащане, В ЧАСТТА му, с която искът по чл.432,
ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 60
000 лева до предявения размер от 100 000 лева като неоснователен, в частта му за
присъдените разноски.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Р. С. с ЕГН ********** сумата от 1 356лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5