Решение по дело №109/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 188
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20201700500109
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ № 188

 

гр. Перник  29.06.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание  на  двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Даскалова възз.гр. дело № 109 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 1778/28.11.2019г.,постановено по гр.д. № 47/2019г. по описа на Пернишкия районен съд е осъдена Застрахователна компания „Уника“АД, гр. С. да заплати на И.Н.В. сумата от 18 400 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, инкорпориран в застрахователна полица № *** г. и добавък № ***г. към нея, за настъпило за времето от 23:30ч. на 06.07.2018г. до 10:00ч. на 07.07.2018 г. застрахователно събитие „кражба“ на лек автомобил марка „Ауди А 4“, модел „Авант“, с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 449,81 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от 09.10.2018 г. до 04.01.2019г., като е отхвърлена  искова претенция за разликата до предявения размер от 22 165лв. – застрахователно обезщетение и исковата претенция за разликата  до предявения размер от 542,89лв. – обезщетение за забава.

В срок е подадена въззивна жалба от ЗК „Уника“АД, гр. С. срещу решението в частта му, с която искът е уважен, като се иска същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

И.Н.В. оспорва жалбата.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното

Пред районния съд е предявен иск с правно основание  чл. 386, ал. 2, вр. чл. 405 КЗ.

Ищецът е поискал да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата от 22 165 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Пълно каско", както и сумата от 542, 89 лв. -обезщетение за забава за периода 09.10.2018 г. - 04.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата. Твърди, че между страните е сключен договор за застраховка "Пълно каско", отнасящ се за лек автомобил марка "Ауди А 4", модел "Авант", с рег. № ***, със срок на действие от 01.11.2017 г. до 24: 00 часа на 31.10.2018 г. В периода от 23:00 ч. на 06.07.2018 г. до 10: 00 ч. на 07.07.2018 г. автомобилът е откраднат, за което било образувано досъдебно производство № 329/2018 г. по описа на ** РУ ОДМВР – гр. П.. Ответното дружество е уведомено за извършената кражба на автомобила, но отказало да изплати застрахователно обезщетение, с мотив, че представеният контактен ключ не отговарял на номера на спецификацията на автомобила, описан в застрахователната полица.

Ответното дружество е оспорило иска. Твърди, че липсва настъпило застрахователно събитие. Представеният от ищеца ключ на автомобила не отговаря на спецификацията на застрахованото МПС по застрахователната полица. Ключът не бил разчетен, което означава, че не би могла да бъде извлечена запаметената информация, даваща данни за рамата на автомобила. Позова се на т. 6.5.17 и т. 12. 6 от Общите условия. Наред с това поддържа, че е завишено претендираното обезщетение, доколкото действителната стойност на автомобила е 15 000 лева. Фактът на наличие на сключен застрахователен договор не е  оспорен, както и не се спори, че е извършено уведомление за настъпило застрахователно събитие.

Районният съд е приел, че е доказано наличието на сключен застрахователен договор по полица № *** от *** г.; настъпването на застрахователно събитие кражба, както и фактът на уведомяване за настъпването на застрахователното събитие. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение, основаващо се на това, че представеният от ищеца ключ на автомобила не отговарял на спецификацията на застрахованото МПС. Съдът е приел, че съгласно т. 9. 4 от общите условия, застрахователят е длъжен да провери техническото състояние на автомобила, което е свързано с ползването на контактния ключ, за да се установи дали работи двигателя. Застрахователят не е отразил нередност при ползването на ключа, от което следва, че към момента на сключване на договора за застраховка е бил наличен контактен ключ, съответстващ на спецификациите на застрахованото МПС. Задължение на застрахователя е да извърши заснемане на автомобила, което е свързано с цел установяване състоянието му към момента на сключване на договора, за да има възможност да се противопоставя на неоснователни претенции на застраховани за вреди, които са настъпили преди датата на договора. Съдът е посочил, че след като  застрахователят се позовава, че представеният му контактен ключ не е този на застрахования автомобил, то следва да разполага със снимков материал на контактния ключ, което е необходимо за предоставяне на възможността на застрахования да се противопостави на неоснователни претенции на застрахователя, основаващи се на представяне на ключ от друг автомобил, при положение, че вече е предаден на дружеството застраховател.

По горните съображения съдът е приел, че искът е основателен за сумата от 18 400 лв. и е уважил същия, отхвърляйки иска за разликата до пълния предявени размер от 22 165 лв.

Решението на ПРС е валидно и допустимо, а по отношение законосъобразността му, въззивният съд, на основание чл.269 ГПК, е ограничен от посоченото в жалбата.

В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел за неоснователно възражението на застрахователя за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, който отказ се основава на това, че представения от ищеца ключ на автомобила не отговаря на спецификацията на застрахованото МПС, както и че при настъпване на застрахователното събитие ищецът не е предал на застрахователя всички ключове от автомобила.

От събраните пред районния съд доказателства се установява, че между страните по делото е наличен сключен застрахователен договор "Каско, клауза A"- пълно каско, което не е спорно, а е и видно от застрахователна полица № *** от *** г. и добавък № *** г. към нея. По силата на този договор е застрахован лекият автомобил, описан в исковата молба. Съобразно постигнатите между страните уговорки ответното дружество се е задължило да покрие всички рискове, сред които е кражба.

От представеното предложение – въпросник към застрахователната полица, се установява, че към момента на сключване на застрахователния договор е представен един брой ключ от застрахования.

От постановление № 1725/28.08.2018 г. на прокурор от Районна прокуратура – П., е видно, че е образувано досъдебно производство № 329/2018 г. по описа на *** РУ МВР гр. П. за извършено за времето от 23: 30 часа на 06.07.2018 г. до 10: 00 часа на 07.07.2018 г. престъпление кражба по чл. 194, ал. 1 НК, отнасящо се за процесния автомобил.

Като свидетел по делото е разпитан Е. Д. С., който сочи, че през лятото на 2018 г. ищецът е казал, че му е откраднат процесният автомобил.

По делото са приложени писмени доказателства, от които е видно, че на 09.07.2018 г. ищецът е уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие, за което е образувана преписка по щета № *** г. От приемо предавателен протокол от ***г., се установява, че ищецът е предоставил на ответното дружество един брой контактен ключ на автомобила.

С писмо изх. № *** г. ответникът е уведомил ищеца, че отказва да изплати застрахователното обезщетение, тъй като контактният ключ не отговаря на спецификацията на застрахованото МПС.

По делото е прието заключение на съдебно техническа експертиза, видно от което към месец юли 2018 г. стойността на автомобила е 18 400 лева. Представеният на вещото лице от представител на ответното дружество контактен ключ не отговаря на спецификациите на лек автомобил марка "Ауди А 4", модел "Авант". Вещото лице е посочило, че по делото няма официални данни относно парамерите на контактния ключ и не е предоставена информация, от която да е ясно, че към момента на сключване на договора съществуват данни относно заводски заложената информация в ключа на автомобила, както и че липсват данни, вкл. фотоснимки за, удостоверяващи идентичността на ключа, притежаван от ищеца към момента на сключване на застрахователния договор

По силата на чл. 408 , ал.1, т.3 от КЗ , застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Т.е. предпоставките за постановяване на отказ са: неизпълнение на задължение по застрахователния договор; това неизпълнение да е значително с оглед интереса на застрахователя; съответното задължението, което не е било изпълнено  да е предвидено в закон или в застрахователния договор и настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение. Следователно не всяко неизпълнение на задължение е основание за отказ за плащане, а трябва да се касае за такова неизпълнение в резултат на което да е настъпило застрахователното събитие . В този смисъл са и решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, решение № 185 от 5.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС и др.

Въззивният съд намира, че в случая не е налице хипотезата на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ. На първо място не се установява твърдяното неизпълнение на договора от страна на ищеца, изразяващо се в непредставяне на всички ключове от автомобила. Към момента на сключване на договора е декларирано наличието на един ключ, като при настъпване на застрахователното събитие също е предаден един ключ, което е видно от представените предложение – въпросник към застрахователната полица и от приемо- предавателния протокол, изготвен след настъпване на застрахователното събитие. Липсват доказателства, че ищецът е разполагал с повече от един ключ за процесния автомобил.

Обстоятелството, че предаденият на застрахователя ключ не отговаря на спецификацията на застрахованото МПС, също не е основание да се приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования. В предложението (въпросник) към полицата е записано: "с колко ключа е закупено ППС- 1бр.", но липсва отбелязване дали се касае за оригинален ключ за автомобила. В същото време, нито в полицата, нито в ОУ, е налице изискване ключовете за автомобила да са оригинални. В чл. 12.3.8. от ОУ е предвидено, че  при настъпване на застрахователно събитие трябва да се представят наличните ключове от автомобила, без да е посочено, че се касае само за оригинални такива. Следователно подлежи на предаване ключът, такъв какъвто е бил при сключване на договора. Същевременно към момента на сключване на договора застрахователят  е имал възможност и е следвало да извърши оглед и заснемане на автомобила /чл. 9.4 от ОУ/, вкл. и е могъл да извърши проверка дали наличният ключ е технически годен да приведе автомобила в движение и с факта на сключването на договора се приема, че тази проверка е извършена и застрахователят е поел задължението да осигури застрахователно покритие за автомобила такъв, какъвто е представен. В случай, че застрахователят твърди, че се касае за различни ключове към датата на сключване на договора и към момента на предаване на ключа след настъпване на застрахователното събитие, то следва да докаже тези си твърдения. Същият е разполагал с възможността да заснеме ключа при сключване на договора, като по делото не се твърди и не се установява, че такова заснемане е осъществено, което от своя страна препятства възможността да се направи категорична преценка дали ищецът след настъпване на застрахователното събитие е представил различен ключ.

Предвид горното, съдът намира, че застрахователят, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, не е доказал по безспорен начин твърдяното неизпълнение на договорното задължение от страна на застрахования. Дори и хипотетично да се приеме, че е налице такова неизпълнение, то не е установено, че в резултат на същото е настъпило застрахователното събитие, а както се посочи, основание за отказ за плащане е само това неизпълнение на договора от страна на застрахования, в резултат на което е настъпило застрахователното събитие. Т.е. трябва да е налице пряка причинна връзка между неговото поведение и застрахователното събитие.

Изложеното налага извод, че дружеството – жалбоподател не е ангажирало доказателства, въз основа на които да се направи извод, че е налице фактическият състав на чл. 408, ал.1 т.3 КЗ, поради което и въззивната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на  1000 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото не надхвърля минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1778/28.11.2019г.,постановено по гр.д. № 47/2019г. по описа на Пернишкия районен.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Уника“АД, *** да заплати на И.Н.В. с ЕГН ********** *** сумата от 1000 лв., съставляващи направени разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от съобщението до страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                      2.