Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 31.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2425 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск
с правно основание чл. 288 ал. 12 във връзка с ал. 1, т. 2, б.
“а” от Кодекса за застраховането /отм./.
Постъпила
е искова молба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София против К.Т.Р. ***, с искане за
присъждане на сумата 2362.56 лева.
В исковата молба се твърди, че Гаранционен
фонд, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за
застраховане (отм.), сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" от Кодекса за
застраховане, изплатил по щета № 110196/24.02.2015 г. обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2362,56 лв. за увредения при ПТП, настъпило на 17.04.2014
г., около 12,00 ч. в гр. Летница, т.а. „Мерцедес 313Д“, *****, собственост на „Памела
Комерс“ ЕООД.
Изтъква се, че виновен
за катастрофата е ответникът К.Т.Р., който управлявал собствения си л.а.
„ВА32121“ с ДКН ******, при движение в посока входа на град Летница, извършил
маневра изпреварване, навлязъл в насрещната лента за движение и ударил
правомерно движещия се т.а. „Мерцедес 313Д“, като така причинил процесното ПТП.
Твърди се, че в
нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ (отм.), сега чл. 461 във вр. с чл.
483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Ищецът сочи, че с РП №
5-GF-744 поканили
ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не
било погасило задължението си.
Ищецът моли, да бъде
осъден ответника да му заплати исковата сума от 2362,56 лв. (две хиляди триста
шестдесет и два лева и 56 ст.), представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
по щета № 110196/24.02.2015 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В
законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник адв. В.И.-К., с който е изразено становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва факта на настъпилото ПТП, посочено в исковата молба,
но оспорва изцяло изложения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като
ответникът твърди, че вина за настъпването му има водачът на товарен автомобил
марка „Мерцедес“. В случай, че се приеме, че вина за настъпване на ПТП има и
ответникът, то моли да се отчете съпричиняване в
размер 50:50 и на двамата водачи. На следващо място,
ответникът излага съображения, че размерът на предявения иск е завишен.
Изплатената сума представлявала повече от 70% от действителната стойност на
автомобила, поради което ответникът счита, че е следвало да бъде отчетена
т.нар. „тотална щета“, в който случай е следвало да бъде изплатено обезщетение
след представени допълнителни доказателства, като бъдат приспаднати и
запазените части на автомобила. В случая липсвали доказателства за такова
приспадане.
В съдебно заседание ищецът Гаранционен фонд – гр. София се
представлява от адвокат К.К., който счита, че предявения
иск е изцяло доказан и моли да бъде уважен. В писмени бележки доразвива съображения за основателност
на претенцията, както и че доводите на ответника за твърдяното съпричиняване са останали недоказани.
Ответникът,
редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощника си адвокат В.К.,
която поддържа съображенията,
изложени в отговора, като счита, че предявеният иск може да бъде уважен
частично, с оглед доказана съвина на двамата водачи.
В представена писмена защита доразвива доводи в тази насока. Моли за присъждане
на разноските по делото.
От събраните
по делото доказателства, включително заключението на назначена съдебно-автотехническа експертиза, от данните по
приложеното за послужване досъдебно производство № 220/2014 г. по описа на РУ
на МВР-Ловеч, както и от доводите и становищата на процесуалните представители
на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за
установено следното:
С доклада по
делото е обявен за безспорен факта на настъпилото на 17.04.2014 г., около 12.00
ч., в гр. Летница, пътно-транспортно произшествие, в което са участвали
ответникът К.Т.Р., като водач на лек автомобил „ВА32121“ с ДКН ******, и
водачът на товарен автомобил „Мерцедес 312Д“ *****, собственост на
„Памела Комерс“ ЕООД.
По случая
е било образувано Досъдебно производство /ДП/ № 220/2014 г. по описа на РУ на
МВР-Ловеч срещу неизвестен извършител, за това, че на 17.04.2014 г., около
12.00 часа, на път 301 /Левски – Ловеч/ при километър 15 + 400, землището на
гр. Летница, обл. Ловешка, лек автомобил „ВАЗ“ 2121,
с *****, собственост и управляван от К.Т.Р., при движение в посока гр. Левски,
загубва управление, навлиза в насрещна лента за движение и се удря с предна
лява страна в идващия от посока гр. Левски и движещ се в посока гр. Ловеч
товарен автомобил марка „Мерцедес 312 Спринтер“, с *****
собственост на „Памела Комерс“ ЕООД и управляван от Х.В.И.. В резултат на
ПТП-то била причинена средна телесна повреда на водача на лекия автомобил „ВАЗ“
2121 – К.Т.Р., поради което е образувано досъдебното производство за
престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б“ във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК.
С
Постановление от 14.10.2014 г. на прокурор при Районна прокуратура – Ловеч,
наказателното производство по ДП № 220/2014 г. на РУП-Ловеч е прекратено, тъй
като не е налице престъпление. В мотивите на постановлението, въз основа на заключение
на вещо лице по назначена автотехническа експертиза,
е прието, че когато л.а. ВАЗ, управляван от Р. се е отклонил към насрещната
лента, разстоянието между двата автомобила е било около 63,6 метра и в този
момент пряка видимост между автомобилите е имало и двамата водачи са могли да
се възприемат взаимно. Р. е могъл да възприеме т.а. Мерцедес от по-голямо
разстояние и да предприеме действия по безопасно разминаване с мерцедеса, като
по този начин произшествието от негова страна е могло да се избегне, както и
със спиране пред мястото на удара.
След
служебна справка в деловодната програма на ЛРС се установи, че постановлението
за прекратяване на наказателното производство е обжалвано от К.Т.Р., но е
потвърдено и е влязло в сила.
Видно
от материалите по приложеното ДП, на ищеца К.Т.Р. е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение от 24.04.2014 г., за това, че на
17.04.2014 г., около 12.00 часа,
управлявайки лекия си автомобил „ВАЗ“ 2121, реализирал описаното по-горе
ПТП с насрещно движещия се товарен автомобил „Мерцедес 312 Спринтер“,
като към момента на настъпване на ПТП-то,
нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Установява се, че на 19.01.2015
г., от страна на „Памела Комерс“ ЕООД е подадено уведомление до Гаранционен
фонд – гр. София за имуществени вреди на собствения на дружеството товарен автомобил
„Мерцедес 312Д“, с ***** като е заявено,
че желае да получи обезщетение, определено по експертна оценка.
По
повод това уведомление в Гаранционен фонд е била образувана щета № 11 0196/24.02.2015
г. и извършена техническа експертиза на увредения товарен автомобил „Мерцедес
312Д Спринтер“, като констатираните вреди от ПТП са
оценени общо в размер на сумата 2362.56 лева и тази сума е била изплатена от
Гаранционен фонд като обезщетение на собственика на увредения автомобил - „Памела Комерс“ ЕООД /видно от преводно нареждане от 04.05.2015 г. на „Уникредит Булбанк“ АД/.
По делото
е приложена регресна покана изх.№ 5-GF-744/,
връчена на ответника на 14.01.2017 г., с която ищецът го е поканил да му върне
изплатената сума по щетата в седмодневен срок от получаване на поканата.
В
настоящото производство, по искане на ищеца, съдът е допуснал и изслушал
заключение на съдебно-автотехническа експертиза с
поставени задачи относно механизма на процесното ПТП и стойността на
причинените щети на товарния автомобил. От
заключението на вещото лице, което съдът съобразява като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че товарният автомобил „Мерцедес 312Д“ се е движил
преди началото на спирачните следи със скорост 92 км/час. Пълният му спирачен
път /опасната зона за спиране/ е равен на 97 метра, като е реагирал за спиране
на 29,60 метра преди началото на спирачните му следи, или товарният автомобил
„Мерцедес“ е бил на 51.60 метра преди мястото на удара, при което водачът нямал
възможност да спре и да предотврати удара. При скорост на движение на товарния
автомобил – 50 км/час, опасната зона за спиране е равна на 36 метра, при което
същият е можел да спре преди мястото на удара и да го предотврати. Относно
щетите по т.а. „Мерцедес 312 Д“, от заключението се установява, че деформациите
и повредите по товарния автомобил имат причинно-следствена връзка с механизма
на ПТП. След направена калкулация относно цените на нови части, труд, материали
за боя, вещото лице е дало заключение, че размерът на щетата съвпада с претендирания от ищеца, а именно 2362.56 лева. Експертът е
посочил, че размерът на щетата представлява 58.37% от пазарната стойност на
товарния автомобил „Мерцедес 312Д Спринтер“,
изчислена на 4047.00 лева, при което не е налице „тотална щета“. Запазени части
от товарния автомобил не са приспаднати от размера на щетата, тъй като такива
се приспадат при наличие на тотална щета.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с регресен иск с правно основание чл. 288
ал. 12 от КЗ /отм./, за заплащане на сумата 2362.56 лева.
Съгласно чл. 288 ал. 1, т. 2 от действалия към момента на процесното ПТП Кодекс за застраховането /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно
превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След
изплащане на обезщетението, според ал. 12 на същата разпоредба, Фондът встъпва
в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема,
че пътно-транспортното произшествие е настъпило по описания механизъм, отразен
в материалите по досъдебното производство и постановлението за прекратяването
му. Направеното от ответника оспорване за различен механизъм на произшествието
с твърдения, че вина за настъпването му има водачът на товарния автомобил, е неоснователно.
Въпреки указаната на ответника доказателствена тежест в тази насока, същият не ангажира доказателства в подкрепа на тези негови
твърдения. Както се установи, по повод процесното ПТП е било образувано
досъдебно производство срещу неизвестен извършител, което впоследствие е било
прекратено. Освен това, по делото няма данни водачът на товарния автомобил да е
бил привлечен към административно-наказателна отговорност за допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Неоснователно е възражението на ответника и относно съпричиняване на вредоносния резултат. Действително, в
посока Левски – Летница, в която се е движил водачът на товарния автомобил, за
част от пътния участък – при км 15 + 203 е имало ограничение на скоростта с
пътен знак В26 – не по-висока от 50 км/час, което е видно от приложеното в
досъдебното производство писмо на АПИ-Областно пътно управление – Ловеч №
24-00-351/30.04.2014 г. /л. 70 от ДП/. Произшествието обаче е станало при
километър 15 + 400, за който участък няма данни да е регулиран с пътен знак за
ограничение на скоростта, поради което дори и да се приеме, че водачът на
товарния автомобил се е движил със скорост 92 км/ч, каквото е заключението на автотехническата експертиза, това не обосновава извод за съпричиняване на вредата.
По делото се установи, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило, след като ответникът е загубил
управление, навлязъл е в насрещната лента за движение и се ударил с предна лява страна в идващия от
посока гр. Левски и движещ се в посока гр. Ловеч товарен автомобил. Следователно
налице е противоправно поведение, доколкото
ответникът не е спазил правилата на ЗДвП и Правилника към него. Съгласно чл. 5
ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. С оглед на
това, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило именно в причинна връзка с
поведението на ответника, който е нарушил посочените правила за поведение при
управление и по този начин е причинил имуществени вреди. Изложеното обосновава
правото на Гаранционния фонд, изплатил застрахователното обезщетение да предяви
регресен иск срещу виновния водач, тъй като се касае за виновно увреждащо поведение.
Налице са всички
изискуеми предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 288 ал. 12 от КЗ
/отм./, а именно: причинна връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника, липса на валидно
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на управлявания от ответника автомобил и заплатено
застрахователно обезщетение от ищеца на третото лице.
Неоснователно
е и възражението на ответника, че размерът на предявения иск е завишен. От
заключението на вещото лице стана ясно, че в случая не е налице „тотална щета“,
тъй като размерът на щетата представлява 58.37% от пазарната стойност на
товарния автомобил, която е изчислена на 4047.00 лева, т.е. стойността на
разходите за необходимия ремонт не е надвишавала 70 на сто от действителната
стойност на автомобила, каквото е изискването на чл. 193 ал. 4 от КЗ /отм./, за
да се приеме, че е налице „тотална щета“. При това положение, след като не се
доказа наличието на тотална щета, не е имало и основание да се приспадат
запазени части от товарния автомобил от размера на щетата.
По
изложените съображения, предявеният регресен иск е изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен в пълния претендиран размер
на сумата 2362.56 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
обезщетение за имуществени вреди по
процесната щета, като върху тази сума се присъди и законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /10.12.2019 г./ до
окончателното й изплащане.
При този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото съгласно представения списък, а именно сумата 94.50 лева – внесена държавна такса. Искането по списъка в частта на разноските, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лева, следва да се отхвърли, тъй като единствено исковата молба е подписана от юрисконсулт, а в хода на делото ищецът е представляван от адвокат, но не са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на процеса, искането на ответника за присъждане на направените от него разноски по делото следва да бъде отхвърлено.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Т.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 288 ал. 12 във връзка с ал. 1,
т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховането /сега отм./, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София, ул. “Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от Изпълнителните директори Борислав
Михайлов и Стефан Стоилков, сумата 2362.56
лв. /две хиляди триста шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/,
представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение за
имуществени вреди по щета № 110196/24.02.2015 г., за увредения при
ПТП, настъпило на 17.04.2014 г., около 12.00 часа, в гр. Летница, товарен
автомобил „Мерцедес 312Д“ с *****, собственост на „Памела Комерс“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба /10.12.2019 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата 94.50
лв. /деветдесет и четири лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски
по делото, като ОТХВЪРЛЯ искането на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД в частта на разноските, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на К.Т.Р., с горните данни, за присъждане на направените от него разноски
по делото.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните
суми в полза на ищеца Гаранционен фонд:
IBAN: ***: UNCRBGSF
„Уникредит
Булбанк“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: