Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б.Слатина, 09.07.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 04 юли, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 441/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Д.Н.Д. ЕГН ********** и М.И.Д. ЕГН ********** *** против Д.Н.Д. и С.Л. ***, с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС, която са поискали съдът да постанови решение, с което да разпредели ползването на процесният недвижим имот подробно описан в и.м. съгласно посочените в и.м. начини, поради това, че доброволно не могат да си го разпределят.
С допълнителна молба вх.№ 4011/07.06.2018г. ищците чрез процесуалният си представител са уточнили петитума на исковата молба, с който са поискали съдът да издаде решение, с което да разпредели ползването на незастроената част от дворното място/без сградите/ между страните по делото по следният начин: входа от северната страна/ул.Я. № 1/ да се ползва съвместно от страните по делото, а източната част от дворното място да се ползва от ответниците, а западната част от дворното място да се ползва от ищците.
Съдът с определение постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. от
04.06.2018г. е допуснал на основание чл.214, ал.1 от ГПК поправка
в и.м. относно имената на ответницата С.Л. Г., която следва да се чете и пише
за в бъдеще с имената С.Л.Д. с ЕГН **********,
така както е отразено в справката от ЕСГРАОН.
Със същото определение е допуснал поправка в и.м. относно ЕГН-то на Д.Н.Д., който е с ЕГН **********, видно от справката от ЕСГРАОН.
ИСК С ПРАВНО
ОСНОВАНИЕ чл. 32, ал. 2 ЗС.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответниците С. и Д. Д.не са депозирали писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не са взели становище по молбата, не са направили своите възражения и не са ангажирали доказателства, поради което правата им да направят това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същите се явяват лично в съдебно заседание и заявяват, че нямат с ищците спор за собствеността на жилищните сгради, а единствено спора е за ползването и разпределението на дворното място.
Разрешават на ищците да ползват двора и да си вкарват колата, но не са съгласни да се застроява двора.
По делото са събрани писмени доказателства. Допусната и изслушана е СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и се е съобрази с доводите на
страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
От представеният по делото Н.А.№ 53, т.І, н.д.№ 140/04.04.1988г. по описа на РС-Б.С.е видно, че В.Д.П.е дарил на синовете си Д. и Д. Д.дворно място от 570 кв.м. заедно с находящите се в него жилищна и стопански постройки което е парцел пети, пл.№ 256 в кв.17 по плана на гр.Б.Слатина, при граници подробно описани в нотариалният акт, като е разпределено ползването на жилищната сграда между надарените, а дворното място и стопанските постройки ще се ползват общо от двамата надарени синове.
Въз основа на този нотариален акт ищците Д.Н.Д. и М.И.Д. са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 83, т.І, рег.№ 724, н.д.№ 80/15.02.2018г. по описа на Нотариус А.К.с район на действие РС-Б.С.по силата на който на основание чл.587,ал.1 от ГПК двамата са признати за собственици на следният поземлен имот придобит по дарение на молителя Д.Н.Д. и строеж по време на брака на адрес гр.Б.С., ул.“Я.“ № 1: Една втора идеална част от поземлен имот, с идентификатор 07702.501.546(землище 07702, кадастрален район 501, поземлен имот 546), номер по предходен план 256, квартал 17, парцел 5, целият с площ от 564 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, ведно с находящите се в него една втора идеална част от СГРАДА с идентификатор 07702.501.546.1, сграда 1, със застроена площ от 83 кв.м, 1 етаж с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, Втори жилищен етаж от СГРАДА с идентификатор 07702.501.546.2, сграда 2, със застроена на етажа площ от 120 кв.м, брой етажи 2 - два, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, ведно с находящия се в източната част на сградата ГАРАЖ, със застроена площ от 23 кв.м., находящото се в западната част на сградата МАЗЕ, със застроена площ от 10 кв. и находящия се в южната част на сградата ТАВАН, със застроена площ от 20 кв.м., ведно с една втора идеална част от общите части на сградата, правото на преминаване и достъп до обекта, и една втора идеална част от СГРАДА с идентификатор 07702.501.546.3, сграда 3, със застроена площ от 65 кв.м., брой етажи 1 - един, предназначение: постройка на допълващо застрояване, с адрес на имота гр. Б.С., ул. "Я." № 1, общ. Б.С., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.С., общ. Б.С., обл. В., одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 год. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: № 07702.501.544, № 07702.501.545, № 07702.501.4091, № 07702.501.547, като за имота има запазено право на пожизнено и безвъзмездно ползване на Н.Д.М., ЕГН ********** и В.М.М., ЕГН ********** на сграда идентификатор 07702.501.546.1.
По делото е представена скица и данъчна оценка на имота.
От допусната и изслушана СТЕ чието заключение не се оспори от страните и се възприе от съда като вярно , пълно и обективно се установи следното:
Експерта посетил имота на място и след оглед и измерване е изготвил заключение и скица към него.
По нормативи за проектиране се приема, че ширината на един нормален гараж е 3 на 6 метра, като ширината на автомобила е около 2 метра, т.е. оставя се отстрани разстояние, за да може да влиза автомобила. В пространство 7.57, означено на скицата, вещото лице посочило, че могат да влязат два автомобила, които могат да бъдат успоредни. Необходимо е да се изгради нов портал, за да може всеки от съсобствениците да влиза през собствен портал, иначе не може да се завърти автомобила, за да се гарира успоредно и за това е по-удобно всеки да влиза от улицата направо.
Относно жилищната сграда страните нямат спор. Експерта посочи, че тя е разделена хоризонтално – едното семейство ползва първия етаж, а другото семейство ползва втория, като спазил изискването да има поне един метър от сградата обща част, така че всеки от съсобствениците, без да иска разрешение от другия, да може да извършва евентуални ремонти на собствената си част от жилищната сграда.
Сграда № 1 и сграда № 3 обозначени на скицата са общи и за двете семейства.
За сграда № 1 има възможност за преминаване на всички съсобственици, въпреки, че реално на мястото на терена, който се намира около означената т.12, на скицата има построен навес, който се полза от ищците, но за него няма спор.
За сграда № 3- стопанската паянтова постройка изградена със сурови тухли, се ползва от страните по делото, като ищците ползват западната част от нея, а ответниците – източната част и нямат спор относно ползването на стопанската постройка.
Основно спора между страните по делото се отнася за терена, който е обозначен на скицата, като терен между точки 20, 21, 2, 1, 23 и 22. Входът за цялата жилищна сграда се намира срещу точка 12, т.е. тази пътека задължително следва да бъде обща за всички съсобственици, тъй като съсобствениците минават по нея. Всичко, което не е защриховано на скицата с черти, експерта определил за общо ползване от съсобствениците, извън сградите.
Бетоновата пътеката до сграда № 1 между т. 20 и т.23 остава за общо ползване и пешеходен достъп до жилищната сграда, а в останалата част от територията между точки 20, 21, 2, 1, 22, 23 и 20 да се ползва по ½ идеална част.
При така изложената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
I.ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА
Налице
е процесуалната предпоставка за допустимост на предявения иск за разпределение
на ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС, а именно липса на
възможност за образуване на мнозинство на съсобствениците. В случая не са
налице и пречки за съдебната
администрация за определяне служенето с общата вещ, тъй като не се установява
страните да са постигнали съгласие, обективирано в договор, или да е
постановено съдебно решение досежно разпределението на ползването на процесния
недвижим имот.
II. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА
ИСКА
Искът по чл.32, ал.2 от ЗС по своята правна същност е средство за осъществяване на съдебна администрация на граждански отношения, с цел да се създаде правна промяна в използуването, служенето с общата вещ, която промяна може да се отнася само до управлението на тази вещ. При него не се цели разрешаване на спор с вещноправен характер. Съдебният акт може да замества решението на мнозинството само относно вземането на решение за управлението на вещта, но не и решения относно въпроси на разпореждане със същата, за които се изисква съгласие на собственика. Начинът на ползване следва да е съобразен както с обема на правата на съсобствениците, така и с техните взаимоотношения, с цел осигуряване възможност за спокойно, безконфликтно служене с общата вещ (Решение № 615 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1510/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановеното по реда на чл. 290 от ГПК). Ето защо, задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 509 от 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК приема, че при иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да се ръководи от изискването ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците и на фактическото ползване на имота към момента на решаване на спора и да осигури удобен начин на ползване и достъп до имота и построените в него сгради с оглед обслужването и поддръжката им.
От приложените по делото Н.А.№ 53, т.І, н.д.№ 140/04.04.1988г. по описа на РС-Б.С.и Н.А. № 83, т.І, рег.№ 724, н.д.№ 80/15.02.2018г. по описа на Нотариус А.К.с район на действие РС-Б.С.е видно, че ищците и ответниците имат по ½ ид.ч. от дворното място с площ 564 кв.м. и от жилищните и стопанската постройка.
Страните по делото не спорят относно разпределение на жилищната сграда(№1 и № 2 от скицата на вещото лице) и стопанската постройка(№ 3 от скицата на вещото лице), нито относно общите части, които на скицата са защриховани със син цвят на квадратчета.
Входа от северната страна/ул.Я. № 1/ да се ползва съвместно от страните по делото. Бетоновата пътеката до сграда № 1 между т. 20 и т.23 следва да остане за общо ползване и пешеходен достъп до жилищната сграда.
Спорен между страните по делото е терена обозначен на скицата, като
терен между точки 20, 21, 2, 1, 22, 23 и 20 и следва да се ползва по ½
идеална част от страните по делото, както следва: източната ½ ид.ч. да
се ползва от ответниците С.Л.Д. и Д.Н.Д., а западната ½ ид.ч. да се ползва от ищците Д.Н.Д.
и М.И.Д., с цел паркиране успоредно на автомобилите им.
III. РАЗНОСКИ:
В производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността (Решение № 71/19.04.2011 г. по гр.д. № 727/2010 г., ІІ г.о. на ВКС, Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ІІ г.о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и Определение № 389 от 08.10.2010 г. по гр.д. № 293/2010 г., на II го., ВКС).
Доколкото по делото е установено, че правото на собственост върху дворното място принадлежи общо на страните по спора при равни права ( по ½ ид.ч. за всеки) и съобразно изложеното по-горе следва, че разходите направени за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство следва да остават в тежест на всяка от страните така както са направени. Разходите за възнаграждението на вещото лице и държавната такса следва да бъдат заплатени поравно от страните по спора (доколкото същите притежават равни права).
От данните по делото се установява, че ищците са направили разходи за депозит за вещо лице в размер на 200.00 лв./л.34 от делото/ и заплатена държавна такса в размер на 70.00 лв./л.9 и л. 13 от делото/.
Същите тези 270.00 лв. следва да се заплатят поравно от ищците и от ответниците, тъй като притежават по ½ ид.ч. от процесният имот, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят половината от тях на ищците, а именно 135.00 лв.
Съгласно приложеният с и.м. договор за правна помощ и съдействие/л.8 от делото/ е договорено и заплатено от ищците на адв.М.М.от ВрАК адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Същото обаче остава за сметка на ищците, както са го направили и не им се дължи от ответниците, предвид горецитираната съдебна практика на ВКС.
Водим от горното и на основание чл.32, ал.2 от ЗС, съдът
Р
Е Ш И
:
РАЗПРЕДЕЛЯ правото на ползване върху свободната, незастроена част от съсобствения на страните по делото Д.Н.Д. ЕГН ********** и М.И.Д. ЕГН ********** *** и С.Л.Д. с ЕГН ********** и Д.Н.Д. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б.С., обл.В., ул.Я. № 1, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град Б.С., обл.В. с идентификатор 07702.501.546 (землище 07702, кадастрален район 501, поземлен имот 546), квартал 17, парцел 5, целият с площ от 564 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване, с адрес на имота гр. Б.С., ул. "Я." № 1, общ. Б.С., обл. В., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.С., общ. Б.С., обл. В., одобрен със Заповед № РД-18-267/25.08.2017 год. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: № 07702.501.544, № 07702.501.545, № 07702.501.4091, № 07702.501.547, съобразно заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно-техническата експертиза, като предоставя за ползване на ищците Д.Н.Д. ЕГН ********** и М.И.Д. ЕГН ********** ***, западната ½ ид.ч. от дворното място цялото с площ 564 кв.м. между точки 20, 21, 2, 1, 22, 23 и 20 обозначени на скицата изготвена от вещото лице, а на ответниците С.Л.Д. с ЕГН ********** и Д.Н.Д. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б.С., обл.В., ул.Я. № 1, предоставя за ползване източната ½ ид.ч. от дворното място цялото с площ 564 кв.м. между точки 20, 21, 2, 1, 22, 23 и 20 обозначени на скицата изготвена от вещото лице, която скица заедно с експертизата представлява неразделна част от съдебното решение.
ОСЪЖДА С.Л.Д.
с ЕГН ********** и Д.Н.Д. с ЕГН ********** и двамата от гр.Б.С., обл.В., ул.Я.
№ 1, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Н.Д. ЕГН **********
и М.И.Д. ЕГН ********** ***, направените
съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 135.00 лв./Сто тридесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-В., в двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: