№ 41
гр. Свиленград, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200053 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000598 от
16.12.2024 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на Г. С. И. с ЕГН ********** от село ******************,
със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Г. Скрижовски” № 1, област Хасково,
чрез адвокат Т. К., за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер
на 3 000 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен (издаден в нарушение на процесуалните правила, била
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН) и неправилен (не бил извършил
нарушението). Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. За него
1
се явява адвокат Т. К., която пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като
фактическата обстановка не била описана в конкретика с посочване на
относимите действия, извършени от водача, на кръстовището автомобилът на
жалбоподателя поднесъл, полицейските служители не били подали звуков и
светлинен сигнали веднага, налице била рискова ситуация, но липсвал запис
от полицейските камери и неопитността на водача изключвало умисъла в
действията му. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажира доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 02.11.2024 година свидетелите В. М. А. и Г. М. Д. – полицейски
служители при РУ - Свиленград, в изпълнение на служебните си задължения
се намират в град Свиленград, област Хасково, като около 09.00 часа
извършват обход по улица „Александър Стамболийски” посока улица „Цар
Симеон Велики”, като се движат в колона и зад МПС с обозначен знак
„Такси”, пред което се движи лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 270
ЦДИ с държавен регистрационен № *********. В близост до ПГССИ „Христо
Ботев” полицейските служители виждат, че водачът на движещия се пред тях
лек автомобил марка „Мерцедес” извършва резки рискови маневри в ляво и
дясно като преминава в насрещното платно, подава рязко газ и повишава
оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на
автомобила, като по този начин го извежда преднамерено извън контрол.
Поведението му налага другите водачи на автомобили, движещи се в
2
насрещното платно, да отбият в дясно и да го изчакат да премине; а
намиращите се по тротоара пешеходци също се обръщат да видят какво става.
Посоченото поведение на водача се наблюдава до кръстовището на двете
посочени улици, където се намира светофар, където водачът спира, след което
лекият автомобил завива в посока Пощата, т.е. по улица „Цар Симеон Велики”
и продължава с резките движения на автомобила в ляво и дясно като
преминава в отново в насрещното платно за кратко време. С тези действия
полицейските служители приемат, че водачът не използва пътя, отворен за
обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на
хора и товари, а с цел „дрифт”. Малко по-късно след използване на звуков и
светлинен сигнали спират посочения лек автомобил след кръговото
кръстовище на Пощата на булевард „България” пред Поликлиниката, като
установяват, че се управлява от жалбоподателя и е негова собственост.
Жалбоподателят е отведен в РУ – Свиленград, където на посочената дата,
предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят В.
М. А. – „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград
към ОДМВР – Хасково, идентична с Младши инспектор (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със
серия GA и с № 937561. Това процесуално действие извършва и с участието
на свидетеля Г. М. Д.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС от
страна на водача, който не използва пътя, отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и
връчен на жалбоподателя - нарушителя Г. С., който сочи, че няма възражения
против констатациите, което е вписано в съответната графа на АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок постъпва Възражение, в
което е посочено, че жалбоподателят не бил извършил нарушението.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в
РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 24-0351-
3
000598 на 16.12.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема
изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 104Б, т. 2 от
ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в
размер на 3 000 лв. и административно наказание „Лишаване от право за
управлява МПС” за срок от 12 месеца. НП е редовно връчено - лично на
жалбоподателя, на 14.01.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана, както и от
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител/водач, в същия
смисъл е и изявлението, направено в Жалбата. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(Н.А.А.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва
от приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на МВР и Заповед № 1253з-160 от 30.05.2022 година на ВПД
Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че В. М. А. заема
длъжността „Старши полицай” в Група „Охранителна полиция” в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№ 351000-552 от
24.01.2025 година (неоспорено от страните по делото, поради което не е
необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от което Н.А.А.
е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че И. е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП
и на Кодекса за застраховането с влезли в сила НП и Фишове. От същата
Справка става ясно, че жалбоподателят е правоспособен водач.
По делото са налични записи от камера на Община Свиленград, но тъй
като същите са неотносими (не касаят мястото на нарушението, а место след
като вече нарушението е преустановено, а именно: кръговото кръстовище на
4
Пощата), Съдът няма да ги коментира.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 24.02.2025
година свидетели В. М. А. и Г. М. Д.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на В. М. А. и Г. М. Д., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Двамата свидетели възпроизвеждат пред
Съда своите лични възприятия за случилото се. Не се установява свидетелите
да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН (фактът, че жалбоподателят и поведението му, свързано с
дрифтене, са служебно известни на полицейските служители, не променят
изводите на Съда, тъй като полицаите лично и непосредствено са наблюдавали
процесното поведение на жалбоподателя и то в продължение на доста
продължителен период от време). Основания за критика по отношение на тези
свидетелски показания не се намериха, а единствено поради служебното им
качество – служители на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград
при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на
пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
Ето защо, според Съда показанията на двамата свидетели – полицейски
служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
5
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че извършва
резки рискови маневри в ляво и дясно, подава рязко газ и повишава оборотите
на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като по
този начин го извежда преднамерено извън контрол, респ. не използва пътя,
отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари, а е управлявал лекия автомобил под формата на
„дрифт”. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. Съдът дава вяра и другите
налични в кориците на делото писмени документи, тъй като не са в
противоречие с тези доказателства, който се кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
6
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от
Писмо с рег.№ 351000-552 от 24.01.2025 година и от Писмо с рег.№ 351000-
971 от 11.02.2025 година, поради което производството не подлежи на
прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане
на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че
АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и
събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във
връзка с Възражението на жалбоподателя - изготвено е било Становище от
09.12.2024 година от Полицейски инспектор в Група „Охранителна полиция”
Веселин Станков относно съставения АУАН, с което е направено предложение
да бъде издадено НП. Следва също да се отбележи, че при издаване на НП,
7
АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му
и няма задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е
задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП.
Спазени са предвидените форма и процесуален ред като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както
словесно (в този ред на мисли следва да се посочи, че възражението на
адвокат К., касаещо неконкретизиране на действията на водача, е
неоснователно, тъй като те са посочени съвсем точно), така и с посочване на
правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по
начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е.
налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.2.,
вр. т. 1.3.3 от Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 година, е налице
оправомощаване в полза на полицейски органи в структурите на Охранителна
полиция в РУ – Свиленград в състава им. Видно от Заповед № 1253з-
160/30.05.2022 година е налице и изрично оправомощаване в полза на
актосъставителя В. М. А., преминал успешно изпит за проверка на знанията
8
по ЗДвП - полицейски орган от посочената категория. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 02.11.2024 година
актосъставителят В. М. А. е заемал длъжността „Старши полицай” в Група
„Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”,
идентична с Младши инспектор, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Охранителна полиция е
структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е и изявлението на
свидетеля А., направено в открито съдебно заседание, проведено на
24.02.2025 година. Предвид изложеното актосъставителят В. А. безспорно се
явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към
момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково” и деянието е извършено
в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
За пълнота на настоящото изложение, Съдът държи да отбележи с оглед
наведените в тази насока възражения от адвокат К., че липсата на запис от
полицейските камери, не представлява нарушение на процесуалните правила,
а и отделно от това полицейските служители обясниха причините за липсата
на такъв и че полицейските служители не подали звуков и светлинен сигнали
веднага, тъй като явно в първия момент когато са видели движенията на
жалбоподателя са били в невъзможност да предприемат подобни действия с
оглед ситуацията и движението по пътя.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
9
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични,
че именно Г. С. И. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като него са
установили/видели на шофьорското място и на него са състави АУАН, при
което той не е възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно
възражение и в Жалбата си, както и в съдебно заседание. В случая
жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема,
че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
На базата на кредитираните гласни и писмени доказателства, Съдът
намира за категорично установена отразената в АУАН и в НП фактическа
обстановка по извършване и констатиране на нарушението, предмет на
разглеждане в настоящото производство. В тази насока напълно правилно,
както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали
поведението на водача като нарушение на разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от
ЗДвП, която въвежда забрана за водачите на МПС да ползват пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Иначе казано дадената от
АНО правна квалификация съответства на изложените факти и описаното
10
деяние в констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани от
органа, които покриват обективните признаци на посочената
административнонаказателна разпоредба. Като водач, управляващ МПС – лек
автомобил (, който факт Съдът намира за безспорно установен по делото),
жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП,
които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се
превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя Г. И. в
качеството му на водач на МПС и изразило се в управление на автомобил по
път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, който обективен факт е
категорично доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова страна,
което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана за това,
установена в нормата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Неизпълнението на това
задължение е съставомерно като административно нарушение, съгласно
административнонаказателния състав на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от
ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО и тя е правилна.
Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от първата от
цитираните разпоредби (чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП) и водачът е длъжен да не
управлява автомобил по път, отворен за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Свидетелите В. А. и Г. Д. са възприели лично и непосредствено
действията на жалбоподателя. Те са категорични относно начина на шофиране
на управлявания от въззивника автомобил, извършвайки демонстративно
резки рискови маневри в ляво и дясно, преминавайки в насрещното платно,
подаване рязко на газ и повишаване оборотите на двигателя, с което се
превъртат задвижващите колела на автомобила, като по този начин го извежда
преднамерено извън контрол, като е описана техника на шофиране, която
съобразно сформираната практика представлява т.нар. „дрифт” и която
безспорно е в несъответствие с обичайното предназначение на пътищата за
обществено ползване, а е за забавление, като с тези си действия създава
опасност за останалите участници в движението.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат Съда
към единствено възможен извод – че с поведението си на процесната дата и
час, като водач на МПС, санкционираното лице е участвало в
11
нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга
цел, различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за
това. Още по-укоримо е и обстоятелството че навлизайки в насрещното
платно, другите участници в движението са били принудени да отбият и да му
дадат път, за да не се стигне до ПТП и че в неговото платно същи са се
движили автомобили, както и фактът, че по тротоара е имало пешеходци,
което прави поведението на жалбоподателя още по-опасно. Извършвайки
движения, които водят автомобила до т.н. „дрифт”, е показателно че
жалбоподателят ползва пътя, отворен за обществено ползване за цел, различна
от превоза на хора.
От обективна страна нарушението е довършено с факта на осъществяване
на изпълнителното му деяние и без необходимост от настъпването на
определен вредоносен резултат. Без значение за съставомерността на деянието
са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат - дали това
става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане
на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, и именно затова
показанията на контролните органи в тази насока, независимо дали са
категорични относно конкретния способ или почиват на предположения от
тяхна страна, са неотносими с оглед изводите им за настъпилия краен
резултат. В тази връзка следва да се отбележи, че установените движения на
автомобила не са станали поради наличие на някакви обективни причини като
камъни или пясък на пътя, тъй като от свидетелските показания на
полицейските служители се установи, че такива в мястото на нарушението е
нямало, както и се установи, че настилката е била суха и чиста, а времето –
топло и слънчево. Отделно от това полицейските служители сочат за наличие
на характерен звук не само от свирене на гуми, който обикновено е
съпроводен при т.нар. „дрифтиране”, но и за характерния звук на двигателя,
който се получава при натискане на педала на газта на ниски обороти на
автомобила.
Конкретното място, на което е извършено процесното деяние, подкрепя
извода за неговата съставомерност, като не е спорно, че улица „Александър
Стамболийски” е път, отворен за обществено ползване, предназначен и
обичайно използван за движение на пътници и автомобили, условията за
ползване на които са еднакви за участниците в движението. Противното нито
12
се твърди, нито се установява по делото. Съгласно чл. 2, ал. 1, изречение
второ от ЗДвП пътят, който не е отворен за обществено ползване, трябва да
бъде нарочно обозначен, но не такъв е процесният случай, поради което е
доказано, че нарушението е извършено на място, попадащо в хипотезата на
чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.
Съдът не е съгласен със становището на адвокат К. в смисъл, че било
налице поднасяне на автомобила след кръстовището на светофарите, тъй като
от показанията на разпитаните полицейски служители става ясно, че след
потеглянето си на кръстовището в дясно в посока към Пощата отново
„дрифти”, така както и преди това е „дрифтил” по улица „Александър
Стамболийски”, където всъщност се твърди и се доказана извършването на
процесното нарушение.
На следващо място изложеното във Възражението на жалбоподателя,
свързано с поднасяне след кръстовището със светофарите, свързано с
ползваните износени летни гуми, по принцип не би следвало да бъде
коментирано предвид факта, че процесното нарушение касае само улица
„Александър Стамболийски”, но не и движението на автомобила след
завиването му в дясно по улица „Цар Симеон Велики” в посока Пощата, но за
прецизност Съдът ще посочи, че намира тезата за износените летни гуми,
наведена във Възражението, за защитна такава, тъй като жалбоподателят след
кръстовището при управлението на процесния автомобил е извършвал същите
маневри, които са възприели от полицейските служители по-рано при
движението му по улица „Александър Стамболийски”. В случая не се касае
само и единствено за загуба на сцеплението на колелата при завой, а за
целенасочени действия с двигателя и боравене с механизмите на управление
на лекия автомобил, с цел същият да загуби сцепление на колелата и да
изпълни описваните от свидетелите маневри на пътното платно.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено
е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят Г. И. е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от
обективните му действия. Същият е следвало да прецени, че не следва да
използва път, отворен за обществено ползване за „дрифт”, т.е. за умишлено и
съзнателно опасно шофиране от негова страна. Субективно, жалбоподателят е
13
имал формирана ясна представа в съзнание си, че използва път, отворен за
обществено ползване за „дрифт”, т.е. за цел, различна от тази, за която е
предназначен пътя. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г.
И.. В този ред на мисли Съдът не е съгласен с тезата на адвокат К., посочена в
открито съдено заседание и касаеща липса на субективния елемент от състава
на нарушението, поради неопитност на жалбоподателя, тъй като въпросният
водач притежава правоспособност от около 3 години, т.е. периодът не е
кратък, за да се приеме, че е неопитен и тъй като ако наистина се чувстваше
неопитен, то това би било индикация да шофира със завишено внимание и със
скорост, съобразена с техническите особености на автомобила, което не е
сторил, т.е. осъзнатата от него неопитност би била индикация да управлява
автомобила плавно и равномерно без рязко подаване на газ и без резки
маневри, което в конкретния случай не е така.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците
на осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната
за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не
съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така тъй като се касае за
нарушение, засягащо изключително важни обществени отношения -
безопасността на движението по пътищата. Жалбоподателят е извършил
описаното нарушение, с което безспорно е застрашил всички участници в
движението, включително полицейските служители, намиращи се в патрулния
автомобил и пътуващите в таксиметровия автомобил хора, както и
намиращите се на тротоара пешеходци. В тази връзка следва да се посочи, че
без значение е дали точно в този момент е имало други автомобили, поради
което и Съдът приема че безпорно поведението на жалбоподателя е рисково и
14
неприемливо. Поведението му е описано като резки рискови маневри в ляво и
в дясно, подаване рязко на газ, повишаване оборотите на двигателя,
превъртане на задвижващите колела на автомобила и преднамерено извеждане
на автомобила от контрол. Тези движения не представляват използване на път
за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за
превоз на хора и товари. Подобно съзнателно поведение по оживени улици в
градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, включително и полицейския автомобил, а също така и на
случайно преминаващи пешеходци, впрочем застрашава живота и здравето и
на самия водач, поради което се характеризира с висока степен на обществена
опасност. Точно такава е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата
на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с
драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Отделно от това
съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага чл. 28 от
ЗАНН. Поради изложеното самото процесно нарушение не се характеризира с
ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид,
няма и не са и ангажирани доказателства за някакви многобройни или
изключителни смекчаващи административната отговорност обстоятелства.
Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
приема преценката на АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят
не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му правна
норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички
такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на
деянието като административно нарушение, а и за ясното и пълно разбиране
от страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под
административна отговорност.
Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП
15
предвижда за нарушението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП административни
наказания „Глоба” в размер на 3 000 лв. и „Лишаване от право да се управлява
МПС” срок от 12 месеца.
Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна
възможност за намаляване на наложените административни наказания не
съществува, предвид фиксираните размери на санкциите, поради което по
пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им под тези
минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания,
Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя, т.е.
искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 5 и
ал. 9 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 24-0351-
000598 от 16.12.2024 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково, с което на Г. С. И. с ЕГН ********** от село
******************, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 3 000 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Г. С. И. с ЕГН
********** от село ******************, за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
16
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17