Определение по дело №169/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

Образувано е по жалба на „А ОПМ“ ООД, [населено място], чрез адв. А. К. и адв. И. Т., против заповед РД-00-835/30.06.2021 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен проект за подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП-ПЗ) в обхвата на ПИ 38432.1.104, 38432.2.179, 38432.2.181, 38432.2.182 и 38432.2.183, в м. "И К", ПИ 38432.2.180, м. "С"; ПИ 38432.2.184, м. "К." и ПИ 38432.2.185 в м. "Герена", всичките в землището на [населено място], общ. Кюстендил от КККР за промяна на предназначението на територията на имотите от "земеделска" в "неземеделска" - "за фотоволтаичен парк" и за определяне на ограничителните линии за застрояване и устройствените показатели - за предимно производствена устройствена зона (Пп), съобразени с изискванията на чл. 25 от Наредба № 7/22 декември 2003 г. за ПНУОВТУЗ

По делото е постъпила административната преписка, към която е приложена освен горепосочената заповед и заповед № РД-00-1677/05.12.2022 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № РД-00-835/30.06.2021 г. на същия административен орган. С нея е изменена текстовата част на оспорената заповед, както следва: вместо „в обхвата на ПИ 38432.1.104, 38432.2.179, 38432.2.181, 38432.2.182 и 38432.2.183, в м. "Ивов Камък", ПИ 38432.2.180, м. "С"; ПИ 38432.2.184, м. "К." и ПИ 38432.2.185 в м. "Герена", всичките в землището на [населено място], общ. Кюстендил от КККР“ да се чете: „в обхвата на ПИ с идентификатори: 38432.1.104, 38432.2.179, 38432.2.181, 38432.2.202, 38432.2.183, в местност "Ивов Камък"; 38432.2.180 в местност „С“; 38432.2.204 в местност „К.“ и 38232.2.206 в местност „Герена“, всичките в землището на [населено място], общ. Кюстендил от КККР“.

Жалбоподателят се мотивира с това, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на особените залози № 24, том II, рег. № 1531, дело № 178/2015 г. е собственик на ПИ с идентификатор 38432.2.60 в землището на [населено място], общ. Кюстендил от КККР и има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, доколкото с проекта за ПУП-ПЗ се създават ограничения в режима на застрояване и ползване. Сочи се, че в посочения имот е разположен собствен на дружеството жалбоподател „Технологичен производствен участък за сглобяване, окончателно снарядяване и опаковане на продукти, свързани с отбраната“, който представлява строеж по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-1 от 19.01.2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени за производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредбата) и съгласно приложение № 6 към чл. 15, ал. 1 и ал. 2 и чл. 48 от същата Наредба, разстоянията за енергийни съоръжения, вкл. и фотоволтаични паркове, съобразно този тип площадки за производство и съхранение на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия са минимум 350 м. от границите на обекта. Позовава се на писмо № 70-00-936/12.11.2020 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, приложено към жалбата и се твърди, че в зона около 350 м. от собствения на дружеството ПИ с идентификатор 38432.2.60 не би следвало да бъдат разполагани фотоволтаични паркове. Моли съда да прогласи нищожността на обжалваната заповед.

С определение № 726 от 09.04.2024 г. съдът по въпроса за допустимостта на жалбата е конституирал като жалбоподател „А ОПМ“ ООД, [населено място], в качеството му на собственик на ПИ с идентификатор 38432.2.60 в землището на [населено място], общ. Кюстендил от КККР и ответна страна - кмета на община Кюстендил.

Във връзка с производството по допустимост на жалбата, съдът служебно е допуснал СТЕ, в заключението на която вещото лице да даде отговори на следните въпроси: по отношение на процесния имот с идентификатор 38432.2.60 с оглед разположената в него производствена база „Технологичен производствен участък за сглобяване, окончателно снарядяване и опаковане на продукти, свързани с отбраната“, на място налице ли са разстоянията, третирани в Наредба № РД-02-20-1 от 19.01.2017 г.; на какво разстояние от процесния ПУП – ПЗ е процесният имот и засяга ли се процесният имот от измененията, извършени с оспорения ПУП-ПЗ, одобрен със заповед РД-00-835/30.06.2021 г. на кмета на община Кюстендил, съответно в какво се изразява засягането.

В съдебно заседание по обявеното производството, проведено на 23.05.2024 г., е прието заключението на вещото лице инж. С. С. по назначената СТЕ. При отговорите по първия въпрос вещото лице е установило, че конкретно за случая минималните безопасни разстояния за избягване на риск от взрив, съгласно чл. 15, ал. 1 и ал. 2, както и чл. 48 от Наредбата са съответно около 250 м., а при прилагане на чл. 48 минималното безопасно разстояние е 350 м. Вещото лице е посочило, че съгласно окончателния проект на ПУП-ПЗ, разстоянието от новопроектираната станция до границите на ПИ с идентификатор 38432.2.60 е 417 м. По втория въпрос вещото лице установява, че най – късото разстояние между процесния имот и имотите от ПУП-ПЗ (в конкретния случай ПИ с идентификатор 38432.2.205) е 58.20 м. По третия въпрос, вещото лице отговаря, че при възникване на инцидент или при контролна проверка на работата на обекта, разположен в процесния ПИ, могат да възникнат проблеми в дейността, заради неспазени изисквания за минимални разстояния съгласно Наредбата.

Съдът кредитира заключението като компетентно дадено и обосновано, а именно че при неспазени изисквания (разстояния), каквито в конкретния случая не са налице, биха могли да възникнат проблеми в дейността на дружеството.

По изрично искане на процесуалния представител на жалбоподателя адв. К. и с оглед твърдението от негова страна, че предмет на оспорване е заповед РД-00-835/30.06.2021 г. на кмета на община Кюстендил, съдът е допуснал и назначил допълнителна СТЕ, с въпроси изцяло поставени от процесуалния представител на „А ОПМ“ ООД, а именно да се определи разстоянието по оспорената заповед, без вещото лице да взема предвид заповедта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка.

Следва да бъде отбелязано, че неоснователно в проведеното на 23.05.2024 г. съдебно заседание се възразява от пълномощника на „А ОПМ“ ООД относно знанието на вещото лице за наличие на заповед № РД-00-1677/05.12.2022 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № РД-00-835/30.06.2021 г. на същия административен орган, доколкото тази заповед е част от административната преписка по издаването на оспорената заповед, както се посочи по-горе. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля на административния орган и изразената такава в издадения административен акт, дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Производството за поправка на такива грешки намира правното си основание в чл. 62, ал. 2 АПК, чието предложение трето сочи, че на обжалване по предвидения в закона ред подлежи решението за поправянето. Това решение няма самостоятелно правно значение, а заедно с първоначалния (поправения) административен акт представляват едно цяло.

Отделно, с назначаването на допълнителната СТЕ, съдът служебно е назначил строително-техническа експертиза, която да отговори на следните въпроси: представляват ли инсталираните фотоволтаични панели, разположени в непосредствена близост, а именно 58.20 метра, до имот с идентификатор 38432.2.60 опасност за иницииране на взрив или друг производствен инцидент на територията на имота, с оглед разположената в него Производствена база „Технологичен производствен участък за сглобяване, окончателно снарядяване и опаковане на продукти, свързани с отбраната“, като в случай че същите представляват опасност какво би било минималното разстояние за безопасно инсталиране на фотоволтаични панели.

В съдебно заседание, проведено на 04.07.2024 г. е прието заключението на вещото лице инж. В. Й., който сочи, че инсталираните фотоволтаични панели като част от ФЕЦ не представляват опасност за иницииране на взрив или друг производствен инцидент на територията на имота, с оглед разположената в него производствена база. Съдът кредитира заключението като компетентно дадено и пълно.

По искане на процесуалните представители на оспорващото дружество, съдът е допуснал и назначил съдебна пожаротехническа експертиза, която да отговори на изрично поставените в съдебно заседание, проведено на 04.07.2024 г. въпроси, както и поставени допълнително в молба от 09.07.2024 г. и уточнени в съдебно заседание, проведено на 19.09.2024 г. въпроси, а именно: да се посочи минималното безопасно разстояние от процесния имот до урбанизирани територии (фотовалтаичен парк); предвид писмо № СТ-168-00-616 от 01.02.2022 г. на ДНСК, квалифициращо фотосоларните електроцентрали (ФЕЦ), като обекти по чл. 137, ал. 1 ЗУТ и доколкото електроцентралите не попадат в Приложение № 6 от Наредбата, следва ли минималните безопасни разстояния от „Технологичен производствен участък за сглобяване, окончателно снарядяване и опаковане на продукти, свързани с отбраната“, находящ се в процесния ПИ да се определят по чл. 15, ал. 2 от Наредбата; представлява ли посоченият обект, находящ се в процесния ПИ „площадка с потенциален риск от взрив“ по смисъла на чл. 15, ал. 1 от Наредбата; от коя точка се измерват безопасните разстояния по смисъла на Наредбата и каква е масата на тротила взривно вещество на обекта. По така формулираните въпроси вещото лице е определило безопасно разстояние от 932 м., като е посочило, че предвид посоченото по-горе писмо на ДНСК (л.361 от делото), съгласно зададените му въпроси, минималните безопасни разстояния следва да се определят по чл. 15, ал. 2 от Наредбата. Вещото лице е посочило, че обекта в процесния имот представлява „площадка с потенциален риск от взрив“, като минималните безопасни разстояния се измерват в хоризонтална равнина и без оглед на пресечеността на терена от външния ръб на сградата и/или площадката с потенциален риск от взрив до най-близката точка на урбанизираната територия и/или съществуващ обект, за който се отнася безопасното разстояние, като по последния въпрос е посочило и каква е масата на тротила взривно вещество на обекта.

В съдебно заседание, проведено на 06.02.2025 г., е прието и заключението по допълнителната СТЕ на вещото лице инж. С. С., което дава отговор на въпросите, поставени от пълномощника на жалбоподателя, посочени по-горе, а именно да допълни предходното си заключение, като се произнесе за разстоянията от процесния имот, така както са описани в оспорената заповед, без вещото лице да взема предвид заповедта, с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка и като вземе предвид заключението на вещото лице по съдебната пожаротехническа експертиза.

Съдът кредитира заключението на вещото лице инж. Р. Г. по съдебната пожаротехническа експертиза, както и на вещото лице инж. С. С. по допълнителна СТЕ, като пълни и компетентно дадени, отговарящи на въпросите, които са били поставени. Вещите лица обаче са работили с неверни изходни данни – съобразно единствено посоченото при първоначалната заповед без да се вземе предвид заповедта за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, като това е съгласно искането на процесуалните представители на „А ОПМ“ ООД, а както съдът посочи по-горе решението за поправянето няма самостоятелно правно значение, а заедно с първоначалния (поправения) административен акт представляват едно цяло. Работата единствено с данните по първоначалната заповед логично води до различни заключения на вещите лица. Отделно, по силата на чл. 127, т. 4 от Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, фотоволтаичните системи са обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и затова те представляват енергийни обекти по смисъла на § 1, т. 23 от Закона за енергетиката, в приложимата й редакция.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Разпоредбата на чл. 131, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана, и имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване – ал. 2.

В настоящия случай безспорно се установява, че собственият на оспорващото дружество ПИ 38432.2.60 не е включен в обхвата на ПУП – ПЗ, одобрен с процесната заповед, както и че същият не е съседен на имотите, предмет на плана, поради което жалбоподателят не се явява заинтересована страна на нито едно от основанията, предвидени в чл. 131, ал. 1 и 2 от ЗУТ. По делото не се установява от приетите доказателства, вкл. основна и допълнителна СТЕ, строително-техническа и съдебна пожаротехническа експертиза, с процесния проект на ПУП – ПЗ да се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване на ПИ 38432.2.60, собственост на жалбоподателя, поради което съдът приема, че същият не притежава качеството на заинтересовано лице и по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ.

Освен изложеното, при извършената от съда служебна проверка се установява, че заповед РД-00-835/30.06.2021 г. на кмета на община Кюстендил, както и заповед № РД-00-1677/05.12.2022 г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в заповед № РД-00-835/30.06.2021 г. на същия административен орган, са били предмет на оспорване в производството по адм. д. № 112/2023 г. по описа на Административен съд – Кюстендил. С определение № 204/02.05.2023 г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на „А ОПМ“ ООД, като процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. С посоченото определение е прието, че дружеството не е активно легитимирано, поради това, че не е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ да оспори процесните заповеди. Така постановеното определение не е било обжалвано от „А ОПМ“ ООД и същото е влязло в сила.

Предвид на това с оглед заявеното в жалбата искане за прогласяване на оспорената заповед за нищожна, следва да се има предвид, че в съответствие с тълкувателно решение № 3/16.04.2013 г. на ВАС по тълк. дело № 1/2012 г. във всички случаи, при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане или предстоящо засягане на права или законни интереси. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда, като в процесния случай безспорно се установява, че такъв не е налице.

С оглед гореизложеното жалбата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, а производството по делото – да се прекрати.

Воден от горното, Административен съд – Кюстендил,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „А ОПМ“ ООД, [населено място], против заповед РД-00-835/30.06.2021 г. на кмета на община Кюстендил.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 169/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.