Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 21.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд,
гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на
07.11.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА
МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдията Михайлова въззивно гражданско
дело № 546 по описа на съда за 2018 г. и, и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба от М.В.К.
срещу решение от 29.05.2018 г., постановено по гр. д. № 758/2017 г. по описа на
РС – гр. Елин Пелин, с което е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че М.В.К. дължи на „Т.Б.” ЕАД следните вземания по заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 173/30.03.2017 г., постановена по ч. гр. д.
№ 232/2017
г. по описа на РС – гр. Елин
Пелин – 950,01 лева (деветстотин
и петдесет лева и една
стотинка) -
главница, ведно със законната лихва
от 27.03.2017 г. до окончателното погасяване на задължението. С решението в тежест на ответника са възложени
разноските по исковото и по заповедното (ч. гр. д.
№ 232/2017
г. по описа на РС – гр.
Елин Пелин) производство.
Жалбоподателят твърди, че сумата е неправомерно е призната за
дължима, тъй като е начислена въз основа на нищожни договорни клаузи. При
условията на евентуалност поддържа възражение за погасителна давност по
отношение на съдебно предявените вземания, което районният съд неправилно не
бил уважил. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Въззиваемият счита, че процесните задължения са установени по основание и размер.
Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира се присъждане на разноските по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните съдът намира за установено от
фактическа страна следното.
Със заповед № 173/30.03.2017 год. по
ч. гр. дело № 232/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин М.В.К. е осъдена да
заплати на „Т.Б.” ЕАД сумата от 950. 01 лева- главница, ведно със законната
лихва от 27.03.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението,
както и разноски от 385.00 лева. Ответникът е депозирал
в срок възражение срещу заповедта и съдът е указал на заявителя да предяви иск
за установяване на вземането на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Исковата молба
по чл. 422 от ГПК е подадена в законоустановения
срок.
Ищецът твърди, че сумата от 950.01
лева е формирана като сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на четири
договора, сключени между него и ответника, които неустойки са формирани от
сбора на оставащите до изтичане срока на всеки от договорите месечни абонаменти
такси. Договорите, на които се позовава ищецът, са договор за мобилни услуги от
17.09.2014 г. относно мобилен телефонен номер ……….,
договор за мобилни услуги от 17.09.2014 г. относно мобилен телефонен номер ………., договор за мобилни услуги от 17.09.2014 г. относно мобилен
телефонен номер ……….. и договор за фиксирани услуги №
********* от 17.09.2014 г., с който на ответника е предоставен фиксиран
телефонен номер ………, сертификат за пакетни услуги
17.09.2014 г. и допълнително
споразумение от 18.11.2014 година.
Длъжникът не изпълнявал точно своите
периодични парични задължения спрямо оператора, като било налице неизпълнение на
парично задължение, начислено му във фактура № **********/18.04.2015 г. с
настъпил падеж на плащане 03.05.2015 г., която включвала задължения за
заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за услуги в общ
размер на 1001.08 лева. Към момента на издаване на фактурата ответникът имал
непогасени задължения от предишни отчетни
периоди в общ размер на 94. 93 лева, която сума впоследствие била погасена чрез
плащане. Размерът на неустойката за всеки от ползваните от ответника номера поотделно бил формиран
съгласно изрични клаузи от индивидуалните договори, сключени между страните и
приложими към момента на прекратяване, а именно: в чл. 3. 3 от сертификат за
пакетни услуги от 17.09.2014 г., т.1 0 от договор за фиксирани услуги по
отношение на номер ********* и чл. III,
т.4 от допълнително споразумение.
По делото са представени
договор за мобилни услуги от 17.09.2014 г. относно мобилен телефонен номер ………., договор за мобилни услуги от 17.09.2014 г.
относно мобилен телефонен номер ………., договор за мобилни услуги от 17.09.2014 г. относно мобилен
телефонен номер ……….
и договор за фиксирани услуги № ********* от 17.09.2014 г., с който на
ответника е предоставен фиксиран телефонен номер ………., сертификат за пакетни услуги 17.09.2014 г.
и допълнително споразумение от
18.11.2014 г., според които ответникът е сключил договори за далекосъобщителни
услуги за посочените телефонни номера по тарифни планове с месечни абонаментни
такси, както следва – 17.49 лв. относно мобилен телефонен номер ………, 4.92 лв. относно фиксиран телефонен номер ………., 20.82 лв. относно мобилен телефонен номер ………. и 4.92 лв. относно мобилен телефонен номер ………. Срокът на всеки от договорите е до 17.09.2016
година. Според чл. 3. 3 от сертификат за пакетни услуги от 17.09.2014 г., т. 10
от договор за фиксирани услуги по отношение на номер ********* и чл. III, т. 4 от допълнително споразумение в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или общите условия,
операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на „сумата
от стандартните за съответната програма месечни абонаментни такси за всеки
номер, по отношение на който е налице неизпълнение поотделно, дължими до края
на срока на договора, както и стандартните месечни абонаменти на допълнителните
пакети, активирани на тези номера. В случай, че неизпълнението е налице по
отношение на мобилен номер за пренос на данни, неустойката е в размер на 200
лева“.
Представена е фактура № **********/18.04.2015
г. на стойност 1 096. 01 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на
договори за услуги и задължения за ползване на далекосъобщителни услуги за периода
18.03.2015 г. – 17.04.2015 година.
От заключението на вещото лице по изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните,
се установява, че фактура № **********/18.04.2015 г. е осчетоводена в счетоводството
на „Т.Б.“ ЕАД, като незаплатеното задължение по нея към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК възлиза на 950.01 лева. Вещото лице сочи, че сумата
по процесната фактура № **********/18.04.2015 г. включва
начислени задължения за неустойки за предсрочсно
прекратяване на договорите, като неустойката за всеки един от телефонните
номера е начислена в съответствие с условията на чл. 3. 3 от сертификат за
пакетни услуги № *********/17.02.2014 г., т. 10 от договор за фиксирани услуги
№ ********* от 17.09.2014 г. и чл. III т. 4 от допълнително споразумение № *********
от
18.11.2014 година. Сумата от 1001.08 лева, фигурираща като неустойки
предсрочно прекратяване на договори за услуги, отразена във фактура № **********/18.04.2015
г., съответства на сбора от месечните абонаментни такси за всеки от договорите,
дължими до 17.09.2016 година.
При така установената
фактическа обстановка съдът обоснова следните изводи от правна страна.
Неустойката е акцесорно съглашение с предмет
задължението на неизправна страна по правна сделка да престира
определена (глобално или в процент) или определяема парична сума като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение без да е
необходимо същите да бъдат доказвани. За да възникне вземането, е необходимо да
са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено
акцесорно задължение за неустойка, което е
действително, и неизпълнение на главното задължение.
В т. 3.
3 от сертификат за пакетни услуги от 17.09.2014 г., т. 10 от договор за
фиксирани услуги по отношение на номер ………
и чл. III, т. 4 от допълнителното споразумени е уговорено, че ако
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или общите условия,
операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване. Неустойката, освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като
е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и
на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания преценката дали една
неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена,
извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
Съдът е длъжен да следи служебно за
спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на
вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д.
№ 115/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., на ВКС, ІІ т.о. и други.
В изпълнение на служебното задължение за
изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка съдът
намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер,
формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора, нарушава
принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В решение
№ 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., т.к., І т.о. на ВКС, е
разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от
прекратяването (развалянето) до края на срока на договора, има характер на
неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната
клауза е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада
напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната
уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите
периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване
на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на
клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение.
С оглед това съдът намира за неоснователна
претенцията на ищеца за заплащане на неустойки в общ размер на 950. 01 лева.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не
съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него – постановено друго,
с което искът бъде отхвърлен.
При този изход на спора въззиваемият
дължи на въззивника сумата от 550. 00 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение в производството
пред районния съд, както и сумата от 25. 00 лева – държавна такса за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 29.05.2018 г., постановено по гр. д.
№ 758/2017 г. по описа на РС – гр. Елин Пелин, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: ………., срещу М.В.К., ЕГН: **********, за признаване за установено
съществуването на вземане на ищеца срещу ответницата в размер на 950.01 лв.,
представляващо сбор от неустойки за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 17.09.2014 г. относно мобилен телефонен номер ………., договор за мобилни услуги от 17.09.2014 г.
относно мобилен телефонен номер ………., договор за мобилни услуги от 17.09.2014 г. относно мобилен
телефонен номер ……….,
договор за фиксирани услуги № ********* от 17.09.2014 г., с който на ответника
е предоставен фиксиран телефонен номер ………, сертификат за пакетни услуги от 17.09.2014 г.
и допълнително споразумение от
18.11.2014 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 173/30.03.2017 г., постановена по ч. гр. д.
№ 232/2017
г. по описа на РС – гр.
Елин Пелин.
ОСЪЖДА „Т.Б.” ЕАД, ***, ж. к. „М.“ – .,
Б.П. С.,
сграда ., да заплати на М.В.К., ЕГН: **********,***, сумата
от общо 575. 00 (петстотин
седемдесет и пет) лева - разноски по
делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.