О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2433
гр. Плевен, 30.11.2022 г.
Административен съд - гр. Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Венелин Николаев
като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 817/2022 г. по описа на Административен съд –
Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 197 от АПК, вр. с чл. 103, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 99, т. 4 от АПК
Образувано
е по жалба на „ЕВРО СИ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя С.Г.К.,*** М. – стопански двор,
подадена чрез адв.Е.С.,***, против писмо изх.№02-150-2600/1678#3от
12.08.2022г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което
според жалбоподателя е обективиран отказ
за преразглеждане и отмяна на влязъл в сила административен акт, т.е. отказ за
възобновяване на административното производство по издаване на Уведомително
писмо изх.№02-150-2600/1678 от 06.08.2019г.за извършване на оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год. за
кампания 2016 год.
Оспорващият твърди, че атакуваният акт е неправилен,
тъй като са налице предпоставките на чл. 99, ал. 1, т. 4 от АПК. Развиват се подробни
доводи, че уведомителното писмо, предмет на производството, се основава в
съществените си части на Методика за намаляване и отказване на годишните
агроекологични плащания по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год., която е обявена за
нищожна с решение на ВАС, постановено по адм.д. № 9587/2020 год. В заключение
се иска отмяна на постановения отказ и връщане на преписката на компетентния адм. орган за
произнасяне по същество. Не се претендира присъждане на разноски.
Ответникът с писмо изх. № 01-150-1100/121 от 30.09.2022
год. е изпратил относимата адм. преписка на настоящия съд и е изразил становище
за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание
жалбоподателят - „ЕВРО СИ КОМЕРС“ ЕООД -
редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ се представлява от юрисконсулт Л.Х., която счита, че жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Административен съд - Плевен, след като обсъди
доказателствата по делото, намира за установена следното от фактическа страна:
На 26.07.2022 год. жалбоподателят е подал чрез адв. Е.
С. *** искане за отмяна на влязъл в сила административен акт - Уведомително
писмо изх. № 02-150-2600/1678 от 06.08.2019
год. за извършване на оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 – 2013 год. за кампания 2016 год.
В искането е посочено като правно основание
разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 4 АПК и са развити доводи за наличие на
предпоставките за възобновяване на административното производство по издаване
на посочения по-горе адм. акт, както и за неговата отмяна от издалия го адм.
орган. За обосноваване наличието на предпоставките по чл. 99, ал. 1, т. 4 от АПК жалбоподателят се е позовал на решение на ВАС по адм.д. № 9587/2020 год.
(Решение № 4822/15.04.2021 год. по адм. д. № 9587/2020 год.), с което е обявена
нищожността на Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични
плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., потвърдено с решение на
ВАС, Петчленен състав – II колегия,
постановено по адм. дело № 6554/2021 г.
По така подаденото искане се е произнесъл зам.
изпълнителният директор на ДФЗ. Горното
произнасяне е обективирано в писмо с изх.№ 02-150-2600/1678#3 от 12.08.2022 год.
В същото са цитирани разпоредбите на чл.194 и чл.195,
ал.1 от АПК. Посочено е, че съдебното
решение за отмяна на подзаконов нормативен акт има действие от деня на
влизането му в сила и няма обратно действие, с оглед което правните последици
от акта, действал като норма за поведение до отмяната му не могат да бъдат
отречени като ненастъпили. С оглед горните доводи административният орган е уведомил подателя
на искането, че не са налице основания за преразглеждане на посоченото
от него уведомително писмо или извършване на допълнително плащане по него. Не е
посочен ред и срок за оспорване.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът формира следните изводи от правна страна:
Жалбоподателят е получил писмото на АО на 24.08.22
год., видно от известие за доставяне на л. 19. Жалбата против него е постъпила
при административния орган на 08.09.2022 г., видно от поставения върху нея
печат. Следва да се посочи, че доколкото в писмото не
е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба срещу него, е
приложим и чл.140, ал.1 АПК.
Жалбата е подадена от легитимирано лице с правен
интерес от оспорване. Разгледана по същество е основателна, по следните
съображения:
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по
смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК, но същият
е издаден в нарушения на процесуалните правила и при липса на мотиви.
Като засягаща стабилитета на административния акт,
процедурата по възобновяване е строго регламентирана в АПК и може да бъде
проведена само в нормативно установените срокове и на посочените в чл. 99 от АПК основания, по
инициатива на административния орган, на прокурора, на омбудсмана или по искане
на страна в производството в случаите на чл. 99, т. 2-т. 7 АПК (чл. 100 от АПК). Само при
спазване на предвидените в нормата на чл. 102 АПК срокове и при
наличие на изчерпателно посочените в чл. 99 АПК предпоставки органът
може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее
формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе с нов акт по
вече решения от него въпрос.
Производството пред съответния компетентен
административен орган се образува при депозиране на искане за възобновяване и
следва да се провежда при спазване разпоредбите на чл. 103, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като органът е
длъжен да конституира служебно като страни в производството по възобновяване
третите лица, придобили права от административният акт, и проведе същото по
реда на глава шеста от АПК. Последното
означава, че органът следва да извърши преценка за допустимостта на
депозираното искане, като събере доказателства за депозирането му в срок и от
надлежно лице. В случая тези императивни изисквания не са спазени. Не е
изследван въпросът за допустимостта на искането и в частност дали същото е
депозирано в преклузивният срок, визиран в чл. 102 от АПК, като в тази
насока не са събрани доказателства и по преписката такива не са налични. Това
обстоятелство е от съществено значение, доколкото сроковете за възобновяване на
производство по издаване на административен акт са преклузивни и изтичането им
погасява възможността за отмяна на влезлия в сила административен акт,
респективно при депозиране на искането извън предвидения в закона срок искането
е недопустимо. В случая органът не е изложил съображения за това дали счита, че
производството е допустимо, както и не е събрал доказателства за срочността на
подаденото искане за възобновяване.
В конкретния
случай жалбоподателят сочи наличие на основанията на чл. 99, т. 4 от АПК и се
позовава на Решение № 4822/15.04.2021 год., постановено по адм.д.№ 9587/2020
год. по описа на ВАС. В оспореното писмо не са обсъждани нито релевантността на
решението към посоченото правно основание, нито обстоятелствата по чл. 102 от АПК, свързани с датата на влизане в сила на горното решение, респективно
обстоятелството, че същото е подлежало на публикуване и е публикувано в ДВ - (ДВ
бр.25/29.03.2021 год.)
Актът, с който се е произнесъл АО, няма изискуемото от
чл. 59, ал. 2 от АПК съдържание. В същия липсват относимите към конкретното
производство фактически и правни основания, не е налице разпоредителна част и
указания пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван адм. акт.
Посочените нарушения са съществени, поради което
оспореният акт подлежи на отмяна, а преписката следва да бъде върната на органа
за ново произнасяне по депозираното искане за възобновяване. След връщане на
преписката органът следва да събере всички относими доказателства за извършване
преценка относно депозирането на искането в законоустановения преклузивен срок.
Едва след като събере релевантните обстоятелства и ако прецени, че искането е
допустимо и подадено при спазване изискванията на чл. 102, ал. 2 от АПК (съобразявайки
основанието, на което се иска възобновяване на производството), органът следва
да се произнесе по същество, като издаде мотивиран акт.
Поради изложеното частната
жалба е основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен, като преписката
следва да се върне на органа за ново произнасяне, при спазване указанията на
съда в мотивите на настоящото определение.
По изложените
по-горе съображения, жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото прекратено на основание чл. 159 т. 4 от АПК. С оглед на горното, съдът следва да
отмени протоколното си определение от о.с.з., проведено на 21.11.2022 г., с което
е приключено съдебното дирене и даден ход на делото по същество.
По делото е направено искане
за присъждане на разноски от ответника в
процеса. Като съобрази нормата на чл. 143,
ал. 3 от АПК изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в
полза на ответника следва да се присъдят
поисканите разноски.
Воден от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ определението си от о.с.з. на 21.11.2022
г., с което е приключено съдебното
дирене и е даден ход на делото по
същество.
ОТМЕНЯ Писмо с изх. № 02-150-2600/1678#3 от 12.08.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в което е
обективиран отказ за възобновяване на
административното производство по издаване на Уведомително писмо изх. № 02-150-2600/1678
от 06.08.2019 год. за извършване на оторизация и изплатено финансово
подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 год. за кампания 2016 год.
ВРЪЩА делото като преписка на зам. изпълнителния директор
на ДФЗ за ново произнасяне, при съобразяване указанията на съда, дадени в
мотивите на настоящото определение.
ОСЪЖДА „ЕВРО СИ КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя С.Г.К.,*** М. – стопански двор,
да заплати на Държавен Фонд
„Земеделие“ направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в седем
дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: