Решение по дело №911/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2018 г. (в сила от 27 март 2019 г.)
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20181720100911
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1018

 

гр. Перник, 22.10.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

Районен съдия: Яна Филипова

 

при секретаря Антоанета Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 911 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК

Образувано по искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против Б.М.Л. с искане да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 814.23 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 18, находящ се в ***** за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.12.2017г. до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 186.28 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 08.07.2014г. до 06.12.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7084/14.12.2017г. по ч.гр. д. № 8659/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал възражение.

Ищецът поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота на Б.М.Л. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че ответника не е изпълнил в срок задължението си да заплаща доставената от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са обвързани от облигационно правоотношение, поради което Б.М.Л. не е материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Ответникът сочи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило услуги на посочената в исковата молба стойност. При условията на евентуалност е направено възражение, че процесните вземания са погасени по давност.

В открито съдебно заседание на 26.04.2018г., след изслушване на становището на страните по реда на чл. 145, ал. 1 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило до процесния имот топлинна енергия на стойност 814.23 лева за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., върху която е начислена законна лихва за забава в размер на 186.28 лева за периода от 08.07.2014г. до 06.12.2017г., за които вземания е представено извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. ( лист 7 и 8 от делото), както и в един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД топлинна енергия. 

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. От представените по делото Договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.07.1990г. и удостоверение за идентичност на административен адрес с изх. № 18/СЛУ – 5064/13.08.2018г, издадено от Община Перник, се установява, че ответникът притежава право на собственост върху процесния топлоснабден имот, поради което Б.М.Л. е материално правно легитимиран да отговаря по претенцията за заплащане на доставена топлинна енергия за процесния имот.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:

Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че страните по спора в процесния период са били в облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е следвало да заплаща цена на доставената до процесния имот топлинна енергия в срока предвиден в Общите условия на ищцовото дружество, съдът намира, че ответникът е материално право легитимиран да отговаря по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Направеното от ответника възражение за погасяване по давност на процесните вземания е частично основателно, поради следните съображения:

Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен срок. През посочения период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение.

С Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК ( 14.12.2017г.) съдът намира, че вземането за цена на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г. в размер общо на 128.76 лева е погасено по давност. Следва да бъде посочено, че вземането за доставена топлинна енергия за месец ноевмри 2014г. не е погасено по давност, тъй като изискуемостта на същото съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е настъпила на 01.01.2015г., т.е. преди по – малко от три години от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

От изложеното следва, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер на 685.47 лева за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г., като за разликата до пълния заявен размер от 814.23 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г. е погасен по давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане погасено поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г. е погасена по давност, погасенo по давност е и вземането с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава общо в размер на 41.39 лева за периода от 08.07.2014г. до 07.01.2015г.

От изложеното следва, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата в размер на 144.89 лева за периода от 08.01.2015г. до 06.12.2017г., като за разликата до пълния заявен размер от 186.28 лева и за периода от 08.07.2014г. до 07.01.2015г. е погасен по давност.

Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство пропорционално на уважената част от предявените искове. Съдът намира, че заявителят е направил разноски в заповедното производство общо в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като Б.М.Л. следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в размер на 62.24 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД  в настоящото производство съдебни разноски възлизат общо на сумата в размер на 185 лева, от която сумата в размер на 75 лева внесена държавна такса за разглеждане на делото, 10 лева внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като Б.М.Л. следва да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 153.53 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника съдебни разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Сторените от Б.М.Л. съдебни разноски в заповедното производство възлизат на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, като „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да заплати на ответника сумата в размер на 68.02 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от Б.М.Л. в настоящото производство съдебни разноски пропорционално на отхвърлената част от исковете. Сторените от ответника съдебни разноски възлизат на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната, като „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да заплати на В. Й. И. сумата в размер на 68.02 лева.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ против Б.М.Л., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 685.47 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент № 18, находящ се в ***** за периода от 01.11.2014г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.12.2017г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 144.89 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода, формиращи главницата, за периода от 08.01.2015г. до 06.12.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 7084/14.12.2017г. по ч.гр. д. № 8659/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която в законоустановения в чл. 414, ал. 2 ГПК срок длъжникът е подал възражение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 814.23 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2014г., и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 186.28 лева и за периода от 08.07.2014г. до 07.01.2015г., като погасени по давност.

ОСЪЖДА Б.М.Л., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 62.24 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА Б.М.Л., ЕГН **********,*** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 153.53 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Б.М.Л., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 68.02 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на Б.М.Л., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 68.02 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 8659/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на Решението:22.10.2018г.

Съдебен деловодител: