Гълъбовски районен съд, гражданско отделение в
публично заседание на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година
в състав:
при секретаря Антоанета Делчева като разгледа
докладваното от съдия Тенева гр.дело № 67 по описа за 2021 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във
вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД
и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
връзка 86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
„ЮБЦ” ЕООД твърди в исковата си молба, че предявява исковата си претенция срещу
Й.М.Г. въз основа на договор за цесия от 01.10.2019г. с прехвърлител на
вземанията „С.Г.Г.“ ООД ЕИК: ********, което дружество, от своя страна, било
собственик и цесионер на вземанията по договор за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземането „БТК“ЕАД. Ищецът
твърди още, че се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу ответника Й.М.Г. по ч. гр. дело № 6/2021г. по описа на РС -
Г., като в изпълнение на указанията на заповедния съд предявявал настоящите
искове за установяване на част от вземанията по заповедта.
Излага
следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
Между кредитора „БТК“ЕАД,
ЕИК: *********и Й.М.Г., ЕГН ********** бил сключен Договор за електронни
съобщителни услуги под клиентски номер *********** от дата 17.04.2015г., с
който му била предоставяна мобилна услуга за мобилен номер ********* при
условията на тарифен план Traffic Unlimited L+ с месечна абонаментна такса
27.80 лв. Срокът на договора бил за 24 месеца - съответно до дата 17.04.2017 г.
С Допълнително споразумение от дата 14.03.2017г., абонатът променил условията
за ползваната мобилна услуга, избирайки условията на тарифен план VIVACOM
i-Traffic L с месечена абонамент 19.99 лева за срок от 24 месеца. На същата
дата 14.03.2017 г. Й.М.Г. обвързал ползването на мобилен номер ********* с
Договор за лизинг (№ **********) за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3508 4G с
обща лизингова цена в размер на 69.60 лв., със следната схема на разсрочване:
24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които 23 (двадесет и
три) в размер на 2.90 (два лева и 90 ст.) лева и една последна лизингова вноска
в размер на 2.90 (два лева и 90 ст.) лева.
Въз основа на
сключения договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер *********** от дата 17.04.2015г. между ответника и „БТК“ЕАД, ЕИК: *********били
издадени фактури:
- фактура №
**********/22.03.2018 г. за отчетения период на потребление 22.02.2018 -
21.03.2018 с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 20.19
лева /с ДДС/ и Месечна вноска за устройство на лизинг - 2.90 лева.
- фактура
**********/22.04.2018 г. за отчетения период на потребление 22.03.2018 -
21.04.2018 с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 20.18
лева /с ДДС/ и Месечна вноска за устройство на лизинг - 2.90 лева
- фактура
**********/22.05.2018 г. за отчетения период на потребление 22.04.2018 -
21.05.2018 с начислена за периода сума за месечни абонаменти в размер на 20.16
лева /с ДДС/ и Месечна вноска за устройство на лизинг - 2.90 лева
Всички фактури са на обща стойност 69.23 лв., от които ищецът
заявява, че претендира само незаплатения остатък в размер на 68.64 лв.
(шестдесет и осем лв. и 64 ст.).
Ищецът излага още подробни
съображения за валидността на извършените две цесии на вземанията от „БТК“ ЕАД
на „С.Г.Г.“ООД и от „С.Г.Г.“ООД
на „ЮБЦ“ЕООД и за надлежното им
съобщаване на ответника, като сочи съдебна практика в тази насока.
Искането на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Й.М.Г., ЕГН ********** ***, съществуването на изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД ЕИК ******** в размер на 68.64 лв. (шестдесет и осем лв. и 64
ст.) - представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор с
клиентски номер ***********, сключен между ответника и БТК ЕАД, както и
мораторна лихва за забава в размер на 17.27 лв. (седемнадесет лв. и 27
ст.) за периода от 07.06.2018 г. до 30.11.2020 г., съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Й.М.Г. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете като ги счита за
неоснователни.
Ответникът твърди, че по
делото не бил представени договор за прехвърляния на вземания от 01.10.2019 г.
Приложено било Уведомление за цесия /без дата/ и без да се представят
доказателства по какъв начин същото му било връчено. Ответникът твърди, че
такова Уведомление не бил получавал и не бил уведомен надлежно за извършената
цесия, както между "БТК" ЕАД и "С.Г. Г."
ООД, така и между "ЮБЦ" ЕООД и "С.Г. Г."
ООД. Позовава се на чл. 99 от ЗЗД.
От така представените
писмени доказателства оставали неизяснени предметите на цитираните по-горе
договори за цесия, тъй като не ставало ясно кои вземания се включвали в тях.
Съгласно клаузите на на цесионния договор, включените в предмета им вземания
били подробно индивидуализирани в отделни приложения, които обаче не били
представени по делото. Ищецът не установявал твърдението си, че по приложения
договор за цесия му е било прехвърлено процесното вземане спрямо ответника,
произтичащо от сключения между него и доставчика „БТК" ЕАД договор за
електронни съобщителни услуги от 17.04.2015 г. По отношение на представените
договори за цесия, съответно от 16.10.2018 г.и от 01.10.2019 г въобще не били
налице данни какви вземания са били прехвърлени от оператора на мобилни услуги
към цесионера „С.Г.Г."
ООД, както и от цедента "С.Г. Г." ООД към цесионера
"ЮБЦ" ЕООД - ищец по делото.
Липсата на индивидуализация
на конкретното вземане водило до нищожност на договора за цесия, доколкото
нямало предмет на продажбата. Същият не можел допълнително да го санира с
изходящи от служител на страна по договори за цесия документи, удостоверяващи,
че вземането било включено във въпросното приложение № 1. Цесията не била надлежно
съобщена на длъжника, тъй като представеното уведомление за цесия изобщо не му
е било връчвано.
От представеното извлечение
от договор за цесия от 01.10.2019г. също
не се установявал предмета на договора и бил негодно доказателство по
ГПК.
Моли исковите претенции да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
След
приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат
вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая това означава, че по иска по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с
чл.266, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД изпълнителят /в случая
ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение
по договор за предоставяне на мобилни услуги (договорът за услуга се подчинява
на правилата, уредени в чл.258
и следващи ЗЗД) срещу
заплащане на определено възнаграждение, съдържанието на това правоотношение и
че е предоставил услугите за претендирания период съобразно уговореното, сключването на договори за цесии и
надлежното уведомяване на длъжника за извършените цесии. По иска по иска по чл.422, ал.1 ГПК във връзка чл.86, ал.1 ЗЗД във
връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че изискуемостта на
главните вземания е настъпила, датата на падежа и размерите на претендираните
обезщетения за забава.
Ответникът следва да докаже
своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу
съществуването на вземанията, респ.
изискуемостта им.
Искът е допустим, налице е идентичност на
вземането по частното гражданско дело № 6/2021г. на Гълъбовския районен съд и
това, предмет на настоящото дело, а именно вземания по три изрично изброени фактури
с номера ********** (падеж 08.04.2018г.), ********** (падеж 09.05.2018г.) и
********** (падеж 08.06.2018г.). Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По делото е представен Договор за мобилни услуги от
17.04.2015г. сключен между „БТК“ ЕАД и ответника Й.Г. с цена на абонаментния
план от 27, 80 лева с ДДС. Подписът на ответника не е оспорен по делото и макар
във възражнеито по чл. 414 от ГПК същият да е посочил, че не е ползвал услугите,
за които се претендира плащане, този аргумент не се поддържа в отговора по чл.
131 от ГПК. Съдът приема, че е налице валидно сключен Договор за мобилни услуги
за срок от две години т.е. до 17.04.2017г. – стр. 5 от Договора.
С Допълнително споразумение от
14.03.2017г. услугата е подновена, като са договорени други условия, между
които и цената на месечния абонаментен план от 19.99 лева на месец с ДДС. Като
Приложение № 1 към Допълнителното споразумение е Договор за лизинг на
устройство, подписан от ответника.
Представени са три броя фактури на
обща стойност 68, 84 лева. Както е посочено по- горе в решението ответникът не
оспорва в отговора размера на сумата или факта, че не е получавал услугата и
ползвал съответното мобилно устройство на лизинг, а оспорването е изцяло по
валидността на извършените впоследствие цесии.
От представения договор за мобилни
услуги, подписан от страните, се установяват възникналите облигационни
правоотношения помежду им. Съгласно Общите условия заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. По
отношение на възражението и изложените аргументи в него съдът намира, че ако
ответникът е имал възражения относно потребените услуги и тяхната реална
стойност е следвало да възрази пред доставчика на услугата в рекламационно
производство или да представи доказателства в тази насока пред съда.
По отношение на процесните фактури съдът намира, че
макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват
предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е
представил доказателства за заплащането на претендираната сума за ползваните от
него мобилни услуги, поради което и
следва, че са потребени услуги в размер общо на сумата от 68, 64 лева по
горепосочените данъчни фактури за ползвани далекосъобщителни услуги. – така
Решение от 01.03.2021г. на ОС Стара Загора по в.т.д. 1584/2020г.
По отношение на извършените цесии на вземането съдът
обаче намира, че спрямо длъжника същите нямат действие.
Видно от представен Договор за прехвърляне на вземания
от 16.10.2018г. „БТК“ ЕАД в качеството си на цедент прехвърля на „С.Г.Г.“ ООД вземания по договори, описани в Приложение № 1 към
Договора за цесия. Самото Приложение не е представено, а само Потвърждение по
смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, с което се потвърждава, че е прехвърлено вземането
само към Й.. Същото носи подпис (без да
е обозначено име) и печат на БТК т.е. не може да се установи дали това
Потвърждение е подписано от законния представител на цедента или от негов
служител и въобще не може да се установи кой е авторът на изявлението. Поради
това съдът не го възприема като достоверно доказателство, а именно че е налице
прехвърляне на точно това вземане от „БТК“ ЕАД към „С.Г.Г.“
ЕООД. Представено е Извлечение от Приложение към Договор за цесия от
01.10.2019г. с цедент „С.Г. Г.“ ЕООД и цесионер ищецът, което е подписано от Управителя на „ЮБЦ“
ЕООД.
По отношение индивидуализацията на вземанията и по
двата договора за цесия, съдът намира, че действително същите са без предмет
доколкото не са представения Приложенията към Договорите, които
индивидуализират прехвърлените вземания.
На първо място подписаните извлечения не представляват
по същността си такива, а всъщност са едностранно подписани документи от
страната, която доказва изгодни за нея факти и са свидетелски показания в
писмен вид, което е недопустимо доказателство по смисъла на ГПК. Това е така,
доколкото документът съдържа свидетелско показание, че лицето се е запознало с
документа Приложение № 1 към договора за цесия от дата 01.10.2019г. и е
установило, че в него присъства посоченото вземане. Това изявление не може да
замести писмения документ. Още повече, че съгласно по-горе изложените
аргументи, по делото остава недоказано пълно и главно дали въобще С.Г.Г. е получило процесното вземане по предходната цесия.
На второ място от съдържанието на изявлението на
управителя на „ЮБЦ" ЕООД не може да се установи дали вземането в общ
размер на 68, 64 лв., представлява вземане /сбор от вземания/ по твърдените в
исковата молба договори. В изявлението не е посочен договора/договорите, въз
основа на които са възникнали вземанията. Не е ясно дали договорите са били
посочени и в Приложение № 1 към договора за цесия от дата 01.10.2019г.
Посочването обаче е задължително, доколкото само размерът на вземането не е
достатъчно да индивидуализира същото. Не е достатъчно и да се посочи видът на
вземанията. Необходимо е посочване и на основанието, въз основа на което са
възникнали вземанията /договорът/те/, а то липсва. Поради липсата на надлежна
индивидуализация на вземанията, не може да се счита за доказано, че
прехвърлените вземания са точно тези, които се претендират.
От всичко изложено до тук следва, че не е доказано
както прехвърлянето на процесните вземания от
„БТК" ЕАД на „С.Г. Г." ЕООД /представеното
на л. 33 от делото писмено доказателство не се ползва с формална
доказателствена сила, доколкото въобще не се доказва кой е автор на това
извляения и не може да обвърже съда по отношение на авторството на
материализираното изявление/, така и на прехвърлянето на процесните
вземания от „С.Г.Г." ЕООД на „ЮБЦ" ЕООД /липсва
годно доказателство, установяващо сочения факт/. Поради това липсва доказване,
че именно ищецът е титуляр на процесните вземания. Поради недоказване на
материалноправната легитимация на ищеца, исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни само на това основание.
За пълнота следва да бъде изложено, че не е налице и
уведомяване на ответника за настъпилата цесия.
По делото е приобщено на л. 32 уведомление за цесия, в което е посочено, че изявлението е от
първия цедент БТК, но е извършено чрез
пълномощника му „С.Г.Г.“ ООД, както и от
настоящия ищец и последен цесионер „ЮБЦ“ ЕООД (не е посочено в какво качество).
По делото обаче липсват доказателства за
каквото и да било упълномощаване от страна на „БТК“ ЕАД към „С.Г.Г.“ ЕООД и след това от страна на „С.Г.Г.“
ЕООД към „ЮБЦ“ ЕООД за връчване на съобщението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. На гърба
на л. 40 от делото е представено непопълнено бланково пълномощно, без да е
посочено, кой е упълномощения вкл. и за извършване на уведомление по чл. 99 ал.
3 и ал. 4 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение
на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Правнорелевантно
за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента (стария кредитор), но не и съобщението, извършено от цесионера (новия
кредитор). Съобщаването може да бъде извършено както писмено, така и устно,
като за съобщаването може да бъде изрично упълномощено от стария кредитор
/цедент/ друго лице вкл. цесионера. В случая точно това упълномощаване липсва.
Не е приложима в случая практиката на ВКС по реда на чл.
290 от ГПК, материализирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на ІІ т. о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І ТО, в
която се приема, че уведомление, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с получаването на същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, прил. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. По настоящото
дело уведомлението по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД е посочено, че е с автори
пълномощника С.Г.Г. и последния цесионер – ищецът ЮБЦ,
а няма доказателства за извършено упълномощаване.
На основание гореизложеното, съдът намира, че ищцовото
дружество не се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия от 01.10.2019год.,
поради което и предявеният установителен иск с правно основание 422 ал. 1 ГПК
се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
Предвид крайния изход на делото на ищеца не следва да
се присъждат разноски. По отношение на ответника следва да се присъдят 300 лева
разноски за платен адвокатски хонорар в исковото производство, за което има
представени доказателства
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮБЦ" ЕООД,
ЕИК ********, представлявано от Ю.Б.Ц.срещу Й.М.Г. ЕГН ********** с
адрес: ***, чрез адвокат Д. К., искове по реда на чл. 422 от ГПК, с
които да се признае за установено по отношение на ответника Й.М.Г., ЕГН **********
***, че съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД ЕИК ******** в размер на 68.64 лв. (шестдесет и осем лв. и 64 ст.) - представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер ***********,
сключен между ответника и БТК ЕАД, както и мораторна лихва за забава в размер
на 17.27 лв. (седемнадесет лв. и 27
ст.) за периода от 07.06.2018 г. до 30.11.2020 г., съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6/2021г.
по описа на РС Г..
ОСЪЖДА „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********,
представлявано от Ю.Б.Ц.ДА ЗАПЛАТИ НА Й.М.Г. ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адвокат Д. К.,
300 лева адвокатски хонорар, представляващи
разноски в исковото производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен съдия: /П/