РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Пловдив, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Стефани К. Черешарова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20255000600186 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 35/10.07.2024г. по нохд № 236/24г., състав на
Кърджалийския районен съд е признал подсъдимия Д. Х. Д. за виновен по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК и го осъдил на четири месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.66, ал.1 НК отложил изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от три години.
Съдът се разпоредил с разноските.
Първоинстанционната присъда била обжалвана от подсъдимия с
Решение № 158/20.11.2024г. по внохд № 260/24г. по описа на Кърджалийския
окръжен съд била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
1
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане за въззобновяване от
адв. И. Б. – защитник на осъдения Д.. Оплакванията са насочени към
допуснати съществени процесуални нарушения. Според защитата
първоинистанционната присъда страда от липса на мотиви, тъй като и двете
съдебни инстанции са отказали да вземат предвид доказателствата
оневиняващи осъдения, не са ги обсъдили в мотивите към съдебните актове и
не са ги съпоставили с доказателствата, обосноваващи извода за извършено
виновно деяние. На критика е подложен изводът на въззивния съд, че
показанията на свидетелите Е. И. и Б. А. са неотносими към предмета на
доказване. Твърди се превратно тълкуване от двете инстанции на
заключенията по назначените СМЕ. Изразява се несъгласие с кредитирането
на показанията на пострадалата Е., чийто показания защитата намира за
противоречиви, нелогични и емоционално мотивирани. Иска се делото да
бъде възобновено, първоинстанционната присъда да бъде отменена и
постановена нова, с която осъденият да бъде признат за невиновен и
оправдана по обвинението. Алтернативно се предлага връщане на делото на
първата инстанция за ново разглеждане от стадия на разпоредителното
заседание.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете инстанции са
съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора
обстоятелства. Претенциите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила според прокурора са неоснователни.
Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.
Атакува процесуалната дейност на първоинстанционния съд с доводи за
неправилна интерпретация на събраните доказателства, както и неправилното
им тълкуване и отнасяне към правната норма, по която е бил признат за
виновен и осъден касатора. Твърди се, че са нарушени правата му на защита,
тъй като е дадена вяра на показанията на пострадалата и са пренебрегнати
заключенията на вещите лица по назначените СМЕ. Защитата иска делото да
бъде възобновено и осъденият оправдан или делото върнато на първата
инстанция за ново разглеждане.
Осъденият иска делото да бъде възобновено да бъде признат за невинен.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
2
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Оплакването на защитата, обвързано с нарушение на разпоредбата на
чл.348, ал.1, т.2 НПК е насочено към оценъчната дейност по проверката на
доказателствените източници от решаващите инстанции, но в същността си
касае съставомерността на деянието и е относимо към касационното
основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо за цел
проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия
материалния закон.
В този смисъл са изложените съображения, че фактическите
обстоятелства за авторството на деянието, първоинстанционният съд е
направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, а друга част
не обсъдил въобще. С тези съображения по същество се релевира оплакване за
осъждането му по обвинение, което не е доказано съобразно изискването по
чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното решение, с
което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е преминало
при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на защита на
касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и въззивната
инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и дефект при формиране на вътрешното им
убеждение не се констатира. Всички доказателства са били подложени на
внимателна проверка. Мотивите на първата инстанция, макар и лаконични са
достатъчно ясни за да може да бъде разбрана волята на съда и удовлетворяват
макар и в минимална степен изискването на чл.305, ал.3 НПК. Значително по-
подробни са мотивите на въззивната инстанция и от тях става ясно защо
въззивния съд приема за установена фактическата обстановка описана в
обвинителния акт и в първоинстанционната присъда и въз основа на кои
доказателствени материали.
3
Тук е мястото да се отбележи, че проверка на формиране на вътрешното
убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за това, намерили
израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото
касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на
касационните основания за възобновяване на делата.
Въпреки това и макар и да не е наложително произнасянето по
възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите за
неправилна интерпретация на доказателствата, с оглед това на кои да бъде
дадена вяра и кои да бъдат лишени от кредит на доверие, настоящият състав
намира, че изводите на решаващите инстанции да ценят показанията на
свидетелката Ш. Е. и да приемат, че те имат значение за предмета на доказване
не е произволен. Тези показания не са интерпретирани едностранчиво и
превратно. Точно обратното, оценката им е продукт на задълбочен и
логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на атакуваните
съдебни актове. Те са били съпоставени с останалите доказателства и най –
вече със заключенията по назначените експертизи. И първоинстанционният и
въззивният съд са изложили пространни съображения защо дават вяра на тези
показания и намират, че същите разполагат с необходимата доказателствена
стойност. Поради това възражението, че съдилищата са допуснали дефект при
формиране на вътрешното си убеждение по релевантната за предмета на
доказване фактология е неоснователно.
Несподелимо е възражението на защитата на касатора, че неправилно
въззивната инстанция е намерила показанията на свидетелите Е. И. и Б. А. за
неотносими към предмета на доказване. Вярно е, че въззивния състав е
следвало да съобрази, че неотносими са показанията на тези свидетели, които
изобщо и изначално не са свързани с лимитативно изброените в разпоредбата
на чл.102 обстоятелства. По делото обаче е установено, че И. и А. са били
свидетели на поведението на подсъдимия и на пострадалата непосредствено
след инцидента и само това е достатъчно те да бъдат приети за относими към
предмета на доказване, защото са носители на определена доказателствена
информация, имаща значение за делото.
Друг е въпроса доколко и в каква степен тези показания допринасят за
пълното изясняване на релевантните за предмета на доказване факти. В случая
свидетелят И. е имал непосредствени впечатления за поведението на двамата
4
пред дома на пострадалата в с. Г., които е изложил ясно, точно и
безпротиворечиво при разпитите както в досъдебното, така и в съдебното
производство. Вярно е, че от показанията му се установява, че разговорът
между пострадалата и подсъдимия пред дома й е бил спокоен, не е имало
конфликтни ситуации и след като пострадалата се е прибрала в дома си,
свидетелят е откарал подсъдимия до гр. К., като по пътя двамата не са
разговаряли. В тези показания обаче не се съдържат каквито и да било данни
за развитието на инцидента в дома на подсъдимия, а за действията на двамата
след него.
Свидетелят Б. А. е обяснил, че с подсъдимия живеят в един блок в гр. К.,
като апартаментите им са на различни етажи и в различни страни на блока.
Свидетелят няма спомен дали на 11.12.2022 г. изобщо е бил у дома си.
Категоричен е, че никога не е присъствал на спречквания или скарвания
между двамата. Описва подсъдимия като добър и спокоен човек. Твърди, че
познава пострадалата, като е останал с впечатления, че тя е жена на
подсъдимия. Тези показания потвърждават изцяло показанията на Ш. Е. за
отношенията й с Д., но в тях не се съдържат доказателства за времето, мястото
и начина на причиняване на телесната й повреда.
Очевидно е, че показанията на двамата свидетели са косвено относими
към предмета на доказване, но те с нищо не допринасят за установяване на
фактите, изясняващи развитието на инкриминирания инцидент. Поради това
те не могат да дискредитират източниците с пряка доказателствена
информация, каквито са показанията на пострадалата Е. и заключенията по
назначените СМЕ. Затова решаващите инстанции правилно не са ги включили
в кръга на доказателствата, имащи значение за установяване на релевантната
за предмета на доказване фактология, независимо, че неправилно са ги
определили като неотносими.
Не може да бъде споделено възражението на касатора за порок в
заключенията на вещите лица, изготвили съдебно – медицинските експертизи.
Заключенията са пълни, точни, ясни, обосновани и няма съмнения за тяхната
правилност. Вещите лица са изградили фактическите си изводи за вида,
характера на телесна повреда и за механизма на причиняването й на базата на
събраните значителни по обем гласни и писмени доказателства в кориците на
делото. Няма и каквито и да било съмнения и в тяхната компетентност.
5
Поради това включването на заключенията в общата доказателствена маса е
правилно, законосъобразно и в унисон в с процесуалните императиви.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 НПК е неоснователно. Нарушението, свързано с отказа на
двете инстанции да признаят подсъдимия за невиновен не е налично.
Решаващите съдилища са изложили достатъчно убедителни мотиви защо
приемат за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз
основа на кои доказателствени материали. По този начин направеният от тях
извод, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 129 НК е законосъобразен. С убедителни
съображения, основани на закона и съдебната практика и двете инстанции са
обосновали изводите за съставомерност на деянието му по предявената правна
квалификация.
В края на искането е формулирана претенция за произнасяне на
оправдателна присъда. НПК обаче урежда подобна възможност само в
хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. само в рамките на фактическите
положения по влязлата в сила присъда. В тези рамки не би могло да бъде
постановен претендираният оправдателен диспозитив, доколкото направените
фактически изводи са , че подсъдимият Д. се опитал да нанесе удар с крак на
Ш. Е., при което тя вдигнала дясната си ръка пред лицето. Тогава ударът с
крак попаднал в областта на дясната й ръка, когато тя чула изпукване на този
крайник. По този механизъм Д. причинил инкриминираната телесна повреда
на пострадалата Е.. Настоящият състав не може да приеме за коректен
предложения от защитата доказателствен анализ и въз основа на него да
достигне до нови фактически положения, изключващи обективната и
субективната съставомерност на деянието по чл. 129 НК. Тук е местото да се
подчертае, че настоящата инстанция, действайки като касационна, не
разполага с подобни правомощия, а ново разглеждане на делото не би могло
да бъде проведено, след като не се откриват недостатъци в доказателствената
дейност на първоинстанционния и на въззивния съд, които да поставят под
съмнение правилното формиране на съдебното убеждение относно главния
факт в наказателния процес – съставомерността на деянието, неговото
осъществяване от осъдения и отговорността, която следва да понесе.
Не може да бъде удовлетворена и алтернативната претенция на
6
защитата на касатора за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от първата инстанция от стадия на разпоредителното заседание.
При положение, че при разглеждане на делото от първата и въззивната
инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения, основания за
уважаване на такова искане липсват.
Претенцията за оправдаване на осъдения налага и коментар на
наложеното му наказание, независимо, че в искането липсва изрично
оплакване по чл.348, ал.1, т.3 НПК.
При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Д. първата
инстанция е отчела всички налични смекчаващи и отегчаващи отговорността
му обстоятелства и е съобразила съотношението им. Изводът, че наказанието
следва да бъдат определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства
е правилен и съобразен с разпоредбата на чл.35, ал.3 НК.
Съобразен със закона е и изводът на решаващите инстанции за
приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Правилно е отчетено, че
съдебният статус, както и вида и размера на наложеното наказание формално
откриват пътя за приложението на института на условното осъждане и с него
целите на наказанието биха били постигнати в пълна степен, като не се налага
осъденият да бъде изолиран от обществото в съответните пенитенциарни
заведения.
Тези съображения налагат извода, че и касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налично, тъй като определеното на осъдения Д. Д.
наказание не е явно несправедливо.
В крайна сметка, не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК,
които да доведат до основание за отмяна на атакуваната присъда и въззивното
решение.
Поради това искането на защитата на осъдения Д. Д. за възобновяване
на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата на осъдения Д. Х. Д.
за възобновяване на наказателното производство по внохд № 236/24г.на
Районен съд Кърджали.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8