Решение по дело №2745/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2346
Дата: 17 декември 2020 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20207180702745
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2346/17.12.2020г.

 

Град Пловдив, 17.12.2020 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав,  в открито заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета  година в състав:

Председател: Анелия Харитева

Членове: Стоил Ботев

Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Кичка Казакова, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2745 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) против решение № 260092 от 25.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 1850 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година, с което е отменено наказателно постановление  № 11-01-602 от 25.02.2020 г. на директора на АДФИ, с което на П.И.Н., ЕГН **********,***, на основание с чл.253, ал.2, вр. ал.1 ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 4 960,20 лева за нарушение по чл.70, ал.12, вр. чл.63, ал.1, т.5 ЗОП.

Според касатора оспореното решение е неправилно поради неправилно приложение на закона – чл.34 ЗАНН. Иска се отменя на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище, моли да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд е приел, че фактическата обстановка е установена по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства. Според районния съд в случая актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на чл.34, ал.1 ЗАНН, защото нарушението е извършено на 21.12.2017 г., а актът е съставен на 02.09.2019 г., след като е изтекла повече от една година от извършване на нарушението. От друга страна, не е налице нито една от хипотезите на чл.34, ал.1 и ал.2 ЗАНН, предвиждащи по-дълъг срок на съставяне на акта за установяване на административно нарушение.

Решението е неправилно. Правнорелевантните факти са установени, но въз основа на тях районният съд е направил необоснован извод, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Основателно е възражението на касатора, че в случая е налице специална норма по Закона за обществените поръчки – чл.261, ал.1, съгласно който актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Наличието на специална норма дерогира приложението на общата норма на чл.34 ЗАНН, поради което в случая районният съд е направил преценката за спазване на срока за съставяне на акт за установяване на административно нарушение въз основа на неприложима правна норма.

В случая, както е установено това в първоинстанционното производство, нарушението е извършено на 21.12.2017 г. и е установено от органите на финансовата инспекция при извършената проверка, възложена със заповед № ФК-10-366 от 12.04.2019 г., а актът е съставен на 02.09.2019 г. Дори да се приеме най-благоприятния за нарушителя вариант, че той е открит още на първия ден на проверката – 12.04.2019 г., до датата на издаване на акта за установяване на административно нарушение не са изтекли 6 месеца, както и не са изтекли 3 години от датата на извършване на нарушението. Т.е., актът за установяване на административно нарушение е издаден в предвидения по чл.261, ал.1 ЗОП срок.

Допуснатото нарушение на материалния закон е довело до отмяна на обжалваното наказателно постановление на формално основание, поради което районният съд не се е произнесъл по същество, като налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да прецени по същество законосъобразността на наказателното постановление.

Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ решение № 260092 от 25.08.2020 г., постановено по а.н.д. № 1850 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година.

 ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

 

                                                                                         2.