Решение по дело №1020/2020 на Районен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

гр.Враца, 03.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                              Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Десислава Стоянова и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1020 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от  „****” ЕООД срещу Наказателно постановление №26-0000502 от 21.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”, с което за  нарушение на чл. 91в, т.1 от Закона за автомобилните превози, на осн. чл.104, ал.7, предл.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърди, че тахографските листове за една година след тяхното приключване от аналогов тахограф SiemensVDO 1324 №01375645, с който е оборудван товарен автомобил ДАФ кат. №3 с рег****, с който фирмата е извършвала превоз са съхранявани, но поради здравословни причини, законният представител на дружеството не е могъл да ги представи. Твърди че са допуснати съществени материални и процесуални нарушения.

В законовият срок ответната страна не взема становище по жалбата.

След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

 Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:

 На 03.09.2020 г. около 15:50 ч. в гр.****свидетелите Т.Г. и Ю.Ф. /инспектори в РД „Автомобилна администрация” Враца/ извършили  проверка в офиса на „****” ЕООД, притежаваща лиценз на Общността за превоз на товари №3031 за периода 03.09.2019 г. до 03.09.2020 г., като при проверката констатирали, че превозвачът не e съхранявал най-малко една година след тяхното приключване тахографските листове от аналогов тахограф SiemensVDO 1324 №01375645, с който е оборудван товарен автомобил ДАФ кат. №3 с рег****, с който фирмата е извършвала превоз на товари съгласно СМР от 21.02.2020 г. и от СМР от 24.02.2020 г.

   За констатираното нарушение са съставени констативен протокол за извършената комплексна проверка от 03.09.2019 г., както и АУАН от 14.09.2020г., в който е обективирано, че при комплексна проверка в офиса на „****” ЕООД, притежаваща лиценз на Общността за превоз на товари №3031 за периода 03.09.2019 г. до 03.09.2020 г. е констатирано, че превозвачът не съхранявал най-малко една година след тяхното приключване тахографските листове от аналогов тахограф SiemensVDO 1324 №01375645, с който е оборудван товарен автомобил ДАФ кат. №3 с рег****, с който фирмата е извършвала превоз на товари съгласно СМР от 21.02.2020 г. и от СМР от 24.02.2020 г.

            В следствие на горното било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.91в, т.1 ЗАвПр на осн. чл.104, ал.7, предл.1 от ЗАвПр е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000.00лв.

            Впоследствие тахографските листове от аналогов тахограф SiemensVDO 1324 №01375645, с който е оборудван товарен автомобил ДАФ кат. №3 с рег**** за една година назад след тяхното приключване, били представени на контролните органи от С.К. - счетоводител на дружеството-жалбоподателя и „ръководител транспорт”. Същите са приложени по делото.

            Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: протокол за извършената комплексна проверка от 03.09.2020 г. АУАН от 14.09.2020 г., Наказателно постановление №26-0000502 от 21.09.2020 г., Заповед РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, тахографските листове от аналогов тахограф SiemensVDO 1324 №01375645, с който е оборудван товарен автомобил ДАФ кат. №3 с рег****, международна товарителница с превозвач„****” ЕООД от 21.02.2020 г. и от 24.02.2020г.

            Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:   

  Актът за установяване на административното нарушение и НП не са съставени съгласно изискванията на ЗАНН. Налице са процесуални нарушения по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Неправилно от административно-наказващия орган е посочена законовата разпоредба, която е нарушена, тъй като АУАН и НП вменяват, че жалбоподателя – юридическо лице  не е съхранил тахографските листи в законоустановения срок от 1 година /365 дни /за периода от 03.09.2019 г. до 03.09.2020 г. - обхвата на проверката от административно-наказващия орган, относно аналогов тахограф SiemensVDO 1324 №01375645, с който е оборудван товарен автомобил ДАФ кат. №3 с рег****.

     Видно от представените по делото писмени доказателства  и от показанията на С.К. тахографските листи относно аналогов тахограф SiemensVDO 1324 №01375645 са се съхранявали  за процесния период, но поради здравословни причини на управителя на дружеството, същите не са могли да се представят веднага, но впоследствие са представени.  В тази връзка съдът кредитира показанията на С.К., които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства и не се оспорват от ответната страна.  

           Т.е. тази информация е била налична и се е съхранявала за този период.

 Съгласно чл.33, §.2 от Регламент /ЕС/ №165/2014г. /цит/ : „Транспортните предприятия съхраняват тахографските листове и разпечатките, когато разпечатките са направени с цел спазване на член 35, в хронологичен ред и в четлива форма най-малко една година след тяхното използване и издават копия на съответните водачи при искане от тяхна страна. Транспортните предприятия също така издават копия на данните, извлечени от картите на водача, на съответните водачи при искане от тяхна страна, както и разпечатки на хартиен носител на тези копия. Тахографските листове, разпечатките и извлечените данни се представят или предават при поискване от страна на оправомощен служител на контролен орган”. Съгласно чл.104, ал.7 от ЗАвП /цит/ : „На превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 2000 лв”. От цитираните разпоредби е видно, че изр.1 от чл.33, §.2 на Регламент /ЕС/ №165/2014г. не е нарушен от юридическото лице, съгласно събраните писмени и гласни доказателствата по делото, а доколкото може да се констатира нарушение, то би могло да се подведе по изр. последно на от чл.33, §.2 на Регламент /ЕС/ №165/2014г. По същия начин следва и извода относно чл.104, ал.7, предл.1 от ЗАвП, тъй като тук от АНО отново са вменили на юридическото лице жалбоподател, че не е съхранявало процесните тахографски листи, а не предложение последно /касателно непредставянето на процесните тахографски листи/. Горният извод се извежда от обстоятелството, че процесните тахографски листи са се съхранявали от юридическото лице жалбоподател /представени като писмено доказателство в съдебното производство /, но не са представени от жалбоподателя при поискване от административните служители. Не е налице нарушението, описано както в АУАН, така и в НП, съгласно чл.6 от ЗАНН, тъй като европейското и местното законодателство разграничават двете деяния – съхраняване или непредставяне при поискване на процесните тахографски листове.  

             Освен това липсата на съхранение на документи и данни е отрицателен факт, който за да бъде опроверган, следва да се ангажират доказателства за обратното чрез представянето им. Като всеки отрицателен факт, несъхранението на тахографските листове би могъл да бъде опроверган чрез положителния факт на тяхното представяне. В съдебно заседание се представиха процесните тахографски листове, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

         По разноските:

   Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“ като второстепенен разпоредител с бюджетни средства, при което същият следва да заплати сумата от 400.00лв. адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя.

Тълкувайки понятието "разноски" съобразно правната уредба, се налага извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни. Т.е.  разноските следва да се разбират като суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия от документи, банкови такси, телефонни разговори, транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд и др. подобни не представляват разноски по смисъла на чл.143 от АПК, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за разноски. В този смисъл, претенция за присъждане на сумата от 70.00лв. за гориво поради заплатен транспорт за пътуване на пълномощника до гр.Враца, е неоснователна и следва да се отхвърли.

Неоснователна е и претенцията за заплащане на сумата от 200.00лв. за явяване съгласно чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от цитираната разпоредба при защита по дела с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание са заплаща допълнително по 100.00лв., т. е правото на допълнително възнаграждение възниква при повече от две съдебни заседания проведени по делото. В случая проведените по делото съдебни заседания са две, при което на процесуалния представител на жалбоподателя не се дължи заплащане на допълнително възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0000502 от 21.09.2020 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”,с което на „****” ЕООД, гр.Враца  за  нарушение на чл. 91в, т.1 от Закона за автомобилните превози, на осн. чл.104, ал.7, предл.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00лв.

          ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” Враца да заплати на „****” ЕООД сумата от 400.00 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е  изготвено.

                                                                                   

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: