О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 66
гр. Пловдив, 11.02.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесетата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 42/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII във връзка с чл. 446, ал. 2 от НПК.
Образувано е по жалба на адв. Г.М., защитник
на осъдения Ф.П.К., против определението от 09.01.2020 г.,
постановено по ЧНД № 4/2020 г. по описа на СтОС, с което
е извършена
замяна на определения от съда „общ“ режим на изтърпяване на (1) остатъка от
наказанието му по НОХД № 3091/18г. на СтРС и (2) на наказанието 11 месеца
лишаване от свобода по НОХД № 2766/19г. на СтРС, със следващия по-тежък, а
именно „строг“.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което да се отхвърли искането на началника на Затвора
– * за замяна на режима. Жалбоподателят аргументира виждане, че дисциплинарните
нарушения, с които е мотивирана замяната, са извършени преди провеждане на
психиатрично лечение на осъдения К. за „параноидна шизофрения“, а след
завръщане от споменатото лечение не са извършвани други подобни нарушения.
Обръща се внимание на липсата на експертно становище в подкрепа на оспорваното
предложение на началника на затвора.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е
неоснователна.
Няма спор по делото, че лишеният от свобода К. е сторил три
дисциплинарни нарушения от категорията на най-тежките – проявил е агресия, като
е инициирал и влязъл във физически сблъсък с други лишени от свобода, поради
което и на основание чл. 60 ЗИНЗС е настанен в помещение за изолиране на лица с
проблемно поведение. Безспорно е и че страда от „параноидна шифозрения“,
лечение на която е извършено веднага след споменатите прояви в психиатричната
болница към Затвора – *. Иначе казано, връзката между заболяването и агресията
е отчетливо откроена.
Тази връзка обаче не е факт, който сам по себе си блокира промяна на
режима. Налице са стриктно посочени в ЗИНЗС предпоставки за определяне на един
или друг режим, респ. правила за извършване на замяната с по-тежък режим и
обратното – режимът се
определя с присъдата в зависимост от размера на наказанието лишаване от
свобода, вида на престъпленията и предходните осъждания, но може да бъде
заменен със следващия по-тежък, когато лишеният от свобода грубо или системно
нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно
върху останалите (вж. чл. 57 и 67 ЗИНЗС във връзка с чл. 97,т.4 и чл. 100, ал.1
и 2 от същия закон).
Тези правила са спазени в случая. В становището на главния затворнически
инспектор от 02.01.2020 г. е пояснено, че общият режим на изтърпяване на
наказанието е свързан със смекчен надзор и охрана, а също с възможност за
работа на външни работни обекти в гр. *, като придвижването до и от работните
обекти се осъществява без контрол от страна на служители, което създава
предпоставки за отключване на поредни агресивни прояви или бягство. В доклада
на инспектор от „Социални дейности и възпитателна работа“ от 16.12.19 г. се
съдържа информация и за адаптационния период, който се характеризирал с
нестабилно поведение, провокиращо постоянни конфликти с останалите лишени от
свобода в групата и най-вече в спалното помещение. Следва да се спомене и
становището на началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ от
16.12.19г., в което след изброяване на наблюдаваните дефицити (в зоните
отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици, емоционални и
междуличностови проблеми и умения за мислене) е обоснована опасност при настаняване
в условията на открит тип да се повишат рисковете за дисциплината и реда, както
и рисковете за самия осъден и за другите лишени от свобода. Важно е да се има
предвид и експертното становище в епикризата от 12.12.19г., че у г-н К. липсва
съзнание за психично страдание, както и критичност към агресивното поведение и
психотичните изживявания.
Жалбоподателят не отчита, че центърът
на проблема е не дали дисциплинарните нарушения са били болестно мотивирани и
като такива – извиними, а в потенциала на риска за повторение на агресивни
актове, злепоставящи интересите на другите лишени от свобода, а и поставящи в
опасност самия К.. В случая рискът, без всякакво съмнение, е завишен. Коментираното
завишаване е обосновано ясно и разбираемо в уваженото предложение на началника
на затвора, базирано на данните от затворническото досие на осъдения, част от
които бяха цитирани по-горе. Предложителят е прав, че от тези данни безсъмнено
се установява, че К. често влиза в конфликти с останалите лишени от свобода и
нарушава установите правила, освен това е твърде импулсивен и лесно
раздразнителен, не е способен за съобразяване със социалните норми и за
усвояване на нов социален опит, а и има слаби защитни механизми. При така
изброените дефицити и неспособности е ясно, че овладяването на острата фаза на
психотичното му разстройство в затворническата болница не би могло да даде
сигурна гаранция за недопускане на бъдещи агресивни актове.
СтОС правилно е отчел и това, че именно строгият режим позволява да бъдат
стриктно спазвани препоръките на лекуващите психиатри, доколкото К. би бил
поставен под непрекъснат контрол от страна на медицинско лице (какъвто контрол
не се осъществява в условията на общ режим), а доколкото не е критичен към
заболяването си, не би приемал предписаните му медикаменти самостоятелно.
Правилно е наблегнал и на собственото изявление на лишения от свобода, че се
разбира с другите осъдени в помещението, което идва да покаже, че не е
изолиран, а му е осигурено общуване.
Коректно е и изведеното заключително изречение, че при пълно стабилизиране
на психичното състояние на К. няма пречка строгият режим да бъде заменен отново
с общ.
По тези съображения ПАС счете, че атакуваният
съдебен акт е законосъобразен и подлежи на потвърждаване. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението № 19/09.01.2020 г., постановено по ЧНД № 4/2020 г. по описа на ОС – *, с което е извършена замяна на
определения „общ“ режим на изтърпяване на наложените на осъдения Ф.П.К.
наказания лишаване от свобода със „строг“ режим.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: