Определение по дело №42/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 66
Дата: 11 февруари 2020 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20205000600042
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                              № 66

                                         гр. Пловдив, 11.02.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и двадесетата година в състав:                    

                        

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                        МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА                  

                   

след като се запозна  с докладваното  от съдия Рангелова ВЧНД № 42/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:          

 

      Производството е по реда на Глава XXII във връзка с чл. 446, ал. 2 от НПК.

      Образувано е по жалба на адв. Г.М., защитник на осъдения Ф.П.К., против определението от 09.01.2020 г., постановено по ЧНД № 4/2020 г. по описа на СтОС, с което е извършена замяна на определения от съда „общ“ режим на изтърпяване на (1) остатъка от наказанието му по НОХД № 3091/18г. на СтРС и (2) на наказанието 11 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2766/19г. на СтРС, със следващия по-тежък, а именно „строг“.

     В жалбата е изложена претенция да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с което да се отхвърли искането на началника на Затвора – * за замяна на режима. Жалбоподателят аргументира виждане, че дисциплинарните нарушения, с които е мотивирана замяната, са извършени преди провеждане на психиатрично лечение на осъдения К. за „параноидна шизофрения“, а след завръщане от споменатото лечение не са извършвани други подобни нарушения. Обръща се внимание на липсата на експертно становище в подкрепа на оспорваното предложение на началника на затвора.

     ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна.

     Няма спор по делото, че лишеният от свобода К. е сторил три дисциплинарни нарушения от категорията на най-тежките – проявил е агресия, като е инициирал и влязъл във физически сблъсък с други лишени от свобода, поради което и на основание чл. 60 ЗИНЗС е настанен в помещение за изолиране на лица с проблемно поведение. Безспорно е и че страда от „параноидна шифозрения“, лечение на която е извършено веднага след споменатите прояви в психиатричната болница към Затвора – *. Иначе казано, връзката между заболяването и агресията е отчетливо откроена.

Тази връзка обаче не е факт, който сам по себе си блокира промяна на режима. Налице са стриктно посочени в ЗИНЗС предпоставки за определяне на един или друг режим, респ. правила за извършване на замяната с по-тежък режим и обратното – режимът се определя с присъдата в зависимост от размера на наказанието лишаване от свобода, вида на престъпленията и предходните осъждания, но може да бъде заменен със следващия по-тежък, когато лишеният от свобода грубо или системно нарушава установения ред, системно се отклонява от работа или влияе отрицателно върху останалите (вж. чл. 57 и 67 ЗИНЗС във връзка с чл. 97,т.4 и чл. 100, ал.1 и 2 от същия закон).

Тези правила са спазени в случая. В становището на главния затворнически инспектор от 02.01.2020 г. е пояснено, че общият режим на изтърпяване на наказанието е свързан със смекчен надзор и охрана, а също с възможност за работа на външни работни обекти в гр. *, като придвижването до и от работните обекти се осъществява без контрол от страна на служители, което създава предпоставки за отключване на поредни агресивни прояви или бягство. В доклада на инспектор от „Социални дейности и възпитателна работа“ от 16.12.19 г. се съдържа информация и за адаптационния период, който се характеризирал с нестабилно поведение, провокиращо постоянни конфликти с останалите лишени от свобода в групата и най-вече в спалното помещение. Следва да се спомене и становището на началника на сектор „Социална дейност и възпитателна работа“ от 16.12.19г., в което след изброяване на наблюдаваните дефицити (в зоните отношение към правонарушението, злоупотреба с наркотици, емоционални и междуличностови проблеми и умения за мислене) е обоснована опасност при настаняване в условията на открит тип да се повишат рисковете за дисциплината и реда, както и рисковете за самия осъден и за другите лишени от свобода. Важно е да се има предвид и експертното становище в епикризата от 12.12.19г., че у г-н К. липсва съзнание за психично страдание, както и критичност към агресивното поведение и психотичните изживявания.

 Жалбоподателят не отчита, че центърът на проблема е не дали дисциплинарните нарушения са били болестно мотивирани и като такива – извиними, а в потенциала на риска за повторение на агресивни актове, злепоставящи интересите на другите лишени от свобода, а и поставящи в опасност самия К.. В случая рискът, без всякакво съмнение, е завишен. Коментираното завишаване е обосновано ясно и разбираемо в уваженото предложение на началника на затвора, базирано на данните от затворническото досие на осъдения, част от които бяха цитирани по-горе. Предложителят е прав, че от тези данни безсъмнено се установява, че К. често влиза в конфликти с останалите лишени от свобода и нарушава установите правила, освен това е твърде импулсивен и лесно раздразнителен, не е способен за съобразяване със социалните норми и за усвояване на нов социален опит, а и има слаби защитни механизми. При така изброените дефицити и неспособности е ясно, че овладяването на острата фаза на психотичното му разстройство в затворническата болница не би могло да даде сигурна гаранция за недопускане на бъдещи агресивни актове.

СтОС правилно е отчел и това, че именно строгият режим позволява да бъдат стриктно спазвани препоръките на лекуващите психиатри, доколкото К. би бил поставен под непрекъснат контрол от страна на медицинско лице (какъвто контрол не се осъществява в условията на общ режим), а доколкото не е критичен към заболяването си, не би приемал предписаните му медикаменти самостоятелно. Правилно е наблегнал и на собственото изявление на лишения от свобода, че се разбира с другите осъдени в помещението, което идва да покаже, че не е изолиран, а му е осигурено общуване.

Коректно е и изведеното заключително изречение, че при пълно стабилизиране на психичното състояние на К. няма пречка строгият режим да бъде заменен отново с общ.

  По тези съображения ПАС счете, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен и подлежи на потвърждаване. Ето защо   

                    

О П Р Е Д Е Л И:

  

     ПОТВЪРЖДАВА определението  № 19/09.01.2020 г., постановено по ЧНД № 4/2020 г. по описа на ОС – *, с което е извършена замяна на определения „общ“ режим на изтърпяване на наложените на осъдения Ф.П.К. наказания лишаване от свобода със „строг“ режим.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                  

          ЧЛЕНОВЕ: