ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
гр. Пловдив, 14.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК – *********, чрез юрк. Е. И., против Разпореждане №
25436/09.11.2022г., постановено по гр.д.№ 11312/2022г. от Районен съд –
Пловдив, XXI гр.с., с което е отхвърлено заявление с вх. № 62900/ 03.08.2022
г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от
дружеството против Н. Г. А., ЕГН – **********. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по същество
за издаването на заповед по чл.410 от ГПК за тези суми, претендирани със
заявлението.
Окръжен съд - Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на
разглеждане.
Заповедното производство е образувано по заявление с вх.№
62900/03.08.2022г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Н. Г. А. за
сумата 1 965,50 лв., представляваща главница за периода 19.07.2017 до
1
24.11.2021 г., договорна лихва в размер на 1 450, 35 лв. за периода от
19.07.2017г. до 24.11.2021 г. и 260,30 лв. – обезщетение за забава за периода
20.07.2017г. до датата на подаване на заявлението и законната лихва за забава
от датата на входиране на задължението в съда до окончателното плащане на
сумите.
С Разпореждане № 18426/05.08.2022 г., Районният съд е указал на
кредитора да отстрани в тридневен срок констатирани нередовности на
заявлението, а именно
- да представи твърдения договор за кредит от 19.07.2017 г. за
кредит – по делото е приложен такъв от 09.07.2018 г., по който сумите не
съответстват на твърдените и претендирани.
- да посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви
суми са погасени с тях.
С Молба с вх. № 67351/23.08.2022г. „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД е представило заверен препис от процесния договор за
кредит. По въпроса за извършените плащания по процесния договор, посочва,
че същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са
в тежест на доказване от длъжника в исково състезателно производство.
Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите
плащания по процесното вземане, е носима от ответната страна, а не от
ищцовата. Въпросът дали са плащани суми, отнасяни в погашение на
вземания, произтичащи от неравноправни клаузи, би бил относим към
съществуване на предявените вземания, но разглеждането му предполага
повдигнат спор. На следващо място, изтъква, че по отношение претенцията
за главница, то същата правилно е описана в размер на 481,40 лева - видно от
чл. 7.1 от Договора общият размер на кредита е в размер на 481,40 лв. По
отношение лихвата за забава, възразява, че съдът в производството по чл. 410
от ГПК не следва да проверява дали размерът на лихвата е правилно изчислен
или не. При наличие на твърдения за изпадане в забава на длъжника по
договор за паричен заем, безспорно е, че се дължи обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва и не е налице основание за отхвърляне
на заявлението в тази му част, само защото според съда размерът на
обезщетението е друг. Този въпрос не подлежи на изследване в заповедното
2
производство, чиято основана цел е да провери дали вземането е спорно.
Цитира съдебна практика.
С Разпореждане № 23621/17.10.2022г. Районният съд е указал на
кредитора да отстрани в тридневен срок следните констатирани нередовности
на заявлението, а именно:
-да изложи фактически твърдения относно търсената главница и
начина на формирането й, предвид посочената в договора отпусната сума
като лимит, като мотивира интерес от претенцията за търсената сума
-да посочи дали твърди срокът на договора да е бил продължаван,
по какви причини, до кога, съответно – по какви причини се претендират
главница и договорна лихва за заявените периоди, доколкото договорт е с
едногодишен срок на действие.
-да посочи по какъв начин е формирана дог. лихва и на какъв
процент възлиза, предвид различните уговорки в договора за дължимост на
такава и необходимата преценка в настоящото производство.
-да посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви
суми са погасени с тях.
С Молба с вх.№ 85668/27.10.2022г. „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД посочва, че съгласно сключения договор за кредит,
Кредиторът предоставя на Кредитополучателя финансиране чрез отпускане
на средства по кредитна карта в размер на 500 лв., която сума
Кредитополучателят се е задължил да върне посредством заплащането на
минимална вноска, платима всеки месец до тридесето число на месеца,
считано от месеца следващ усвояването на сумата. Претендираната главница
представлява използвания и непогасен финансов ресурс (лимит). Върху
използвания финансов ресурс се начислява договорна лихва от дата на
теглене на парите до дата на погасяването им, като олихвяването се изчислява
на дневна база върху усвоения кредитен лимит при договорения от страните
годишен лихвен процент, разделен на 360 дни. Отново повтаря, както с по-
горната молба, че по въпроса за извършените плащания по процесния
договор, то същите са от категорията на правопогасяващи юридически факти,
които са в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно
производство. Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи,
3
правоунищожаващи или правопогасяващи факти, каквито са постъпилите
плащания по процесното вземане, е носима от ответната страна, а не от
ищцовата. Въпросът дали са плащани суми, отнасяни в погашение на
вземания, произтичащи от неравноправни клаузи, би бил относим към
съществуване на предявените вземания, но разглеждането му предполага
повдигнат спор. Цитира съдебна практика.
Районният съд, за да отхвърли заявлението излага съображения,
че нито едно от последните дадените указания не е изпълнено, което само по
себе си е достатъчно основание за отхвърляне на заявлението. Нито едно от
обстоятелствата относно вземанията не е изяснено, като има допълнителна
неяснота и противоречие – доколкото кредитният лимит бил 500 лв, при
уговорен в договора 1200 лева, но претендиран според заявлението като
главница 1 965,50 лева – без яснота по какви причини. Не е ясно и на какво
основание и коя точно договорна лихва се претендира, тъй като според
приложения договор са уговорени различни дължими проценти, но кой е
приложимият в случая, за да се направи и преценка за валидност на
уговорката, не е ясно. На следващо място, аргументира, че търсената
договорна лихва като размер е почти равна на главницата /без да е ясно защо
същата възлиза на сочената сума/, при което дружеството е следвало изложи
твърдения за начина на определянето й и дължимият процент, което не бе
сторено. Не е станало ясно и защо тя се претендира до 2021 г., при
положение, че договорът е с едногодишен срок. Няма твърдения същият да е
бил продължаван, въпреки указанията в тази връзка. Плащанията по договор
за потребителски кредит, са от значение за преценка основателността на
искането на заявителя за издаване на заповед. Цитира съдебна практика.
Районният съд налага правен извод, че не се споделят твърденията на
заявителя, че тези факти не подлежат на преценка в заповедното
производство, предвид изискуемата от закона преценка на съда при
претенции, насочени срещу потребители и засилената защита на техните
интереси.
С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД са
направени отново възражения, които вече са изложени в Молба с вх. №
67351/23.08.2022г. и Молба с вх.№ 85668/27.10.2022г. Отново цитира съдебна
практика.
4
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е неоснователна. Съобразно чл.410 ал.2 от ГПК – Заявлението
съдържа искането за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на
изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 т.1 и т.2. Районният съд е дал ясно
указание да се посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви
суми са погасени с тях. Дружеството, вместо да изпълни указанието, което е
напълно във възможностите му, тъй като разполага с данни за извършените
разплащания от длъжника, излага доводи, извлечени от съдебна практика,
която няма задължителен характер. На следващо място, не уточнява дали
срокът на договора е бил продължаван и евентуално докога, което е
наложително. Това е така, защото кредиторът се позовава и прилага
единствено договор, сключен с едногодишен срок на действие /чл.6 от
Договора с № ********** от 19.07.2017г./, а същевременно претендира за
заплащане на суми, представляващи главница за периода 19.07.2017г. –
24.11.2021г., договорна лихва – за периода 19.07.2017г. до 24.11.2021 г.
Очевидно, това разминаване съставлява явно несъответствие между
обстоятелствата, изложени в заявлението и искането към съда за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК. Неотстраняването на тези съществени
нередовности по отношение на всяка една от сумите е достатъчно основание
за изцяло отхвърляне на заявлението поради неспазване на нормите на чл.410
ал.2 във вр. с чл.127 ал.1 т.4 и т.5 от ГПК.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Разпореждане № 25436/09.11.2022г., постановено
по гр.д.№ 11312/2022г. от Районен съд – Пловдив, XXI гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6