РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет и първи ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ:
Елена Иванова
Златка Чолева
секретаря Цветослава
Гулийкова в присъствието на прокурора ..................... като разгледа
докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 14 617 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 450 854, постановено на
16.07.2018 г. по гр.д.№ 18 064/2017 г. по описа на СГР, ІІ ГО, 56 състав З. „Л.И.”
АД, *** е осъден да заплати на А.Н.А., ЕГН ********** на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 5 000,00 ле-ва, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 09.04.2015 г. в гр.Петрич, на ул.”Цар Борис ІІІ”,
изразяващи се в болки и страдания, подлежащи на обезщетяване по застраховка
„Гражданска отговорност”, заедно със закон-ната лихва върху сумата, считано от 09.04.2015
г. до окончателното й заплащане, като в останалата му част – до пълния предявен
размер от 12 000,00 лева, заявената претенция по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен
като неоснователен.
Със същия акт З. „Л.И.” АД, *** е
осъден да заплати на процесуалния представител на А.Н.А. – мл.адвокат Н.Н. на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 373,80 лева – адвокатско възнаграждение, а по
сметката на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 306,60
лева – държавна такса и депозити за вещи лица, съобразно уважената част от
исковете, а А.Н.А. е осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.
78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 147,90 лева – разноски по делото.
Така постановеното съдебно решение
е обжалвано от ответника З. „Л.И.” АД, *** – чрез процесуалния му представител юрисконсулт
Ч.– в частта, с която е уважен предявеният от нея иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./
относно неимуществените вреди за разликата над сумата от 2 000,00 лева до
пълния уважен размер от 5 000,00 лева. Във въззивната жалба се поддържа,
че в атакуваната част решението е неправилно, поради противоречие с материалния
закон – неправилно прилагане на нормата на чл.52 ЗЗД, и събраните по делото
доказателства. Излагат се доводи, че присъденото от първоинстан-ционния съд
обезщетение в размер на 5 000,00 лева е завишено с оглед принципа на
спра-ведливост и постоянната съдебна и застрахователна практика; че при определяне
на обез-щетението не са съобразени конкретните обстоятелства в случая за
приложението на прин-ципа, регламентиран в чл.52 ЗЗД, в т.ч. заключението на
СМЕ, съгласно която ищецът е получил единствено леко травматично увреждане, от
което се е възстановил напълно за изключително кратък период и няма за има
неблагоприятни последици за в бъдеще. Сочи се и че преценявайки значението на
всички фактори в съвкупност и имайки предвид прак-тиката на ВКС по аналогични
случаи рай-разумното и реално дължимо обезщетение, достатъчно да овъзмезди
причинените от ищеца вреди, би било на стойност 4 000,00 лева, от което
като бъдат приспаднат доказания по размер принос, правилно определен от СРС в
размер на 50 %, поради естеството на травмите, получени поради непоставена каска
от пострадалия водач на мотоциклет, които не биха настъпили в случай, че същият
е бил с такава каска, справедливата за изплащане сума по заявената претенция е
2 000,00 лева. Твърди се и че присъденото от СРС обезщетение от
5 000,00 лева при признат принос от 50 %, не съответства на обема,
интензитета и продължителността на търпените вреди – въз-становяване до 5 дена,
с нормално психическо отношение към събитието, без нарушения в нормалния
бит.
Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция за
разликата над 2 000,00 лева до присъдения размер от 5 000,00 лева. Претендира
и присъждането на разноски по делото съобразно изхода на спо-ра.
Ответникът по жалбата – А.Н.А.,***
в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който
същата е оспорена изцяло, с наведени съображения за нейната неоснователност,
като е заявено искане жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
в обжалваната част – да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и
справедливо. Инвокирани са твърдения, че определяният от СРС размер на обезщетението
е справедлив, отговаря на реално претърпените и доказани в хода на
първоинстанционното производство към датата на деликта и след това болки и
страда-ния, негативни емоции, получените телесни увреждания, техния характер и
лечение, заклю-чението на СМЕ, вкл. и извода на вещото лице, че остане белег от
разкъсно-контузната рана на челото, както и на събраните свидетелски показания.
Релевират се доводи и че получе-ните вследствие на ПТП телесни увреди са довели
до затруднения, дълготрайни болки и страдания за ищеца, като предвид получените
увреждания по всяка вероятност целият живот на същия ще бъде повлиян от случилото
се в отрицателен аспект, поради което размерът на претенцията с справедлив да
репарира получените увреждания. Претендира присъждането на разноски по делото,
вкл. и адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38,
ал.1, т.2 ЗА.
В частта, с която искът по чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен, както и в частта, с коя-то претенцията на това
основание в размер на 2 000,00 лева е уважена, решението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:
Въззивната е жалба е процесуално допустима
– същата е подадена от легитимира-на страна в производството, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на
решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради
което следва да се обсъдят
релевираните доводи от жалбоподателя относно неговата правилност.
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
С подадената искова молба пред Софийски
районен съд ищецът А.Н.А.,*** е заявил претенция за заплащане на сумата 12 000,00
лева, представ-ляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от
получените увреждания на 09.04.2015 г. и неговите последици, ведно със
законната лихва, считано от датата на делик-та до окончателното заплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. В съща-та се твърди, че на посочената
дата около 15,30 ч. на Р.С.е управлявал л.а.”Хон-да Прелюд” с ДК № Е ******по
ул.”Цар Борис ІІІ” в гр.Петрич, като в нарушение на правилата за движение по
пътищата последният е предприел маневра ”завой надясно”, като е отнел
предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха Маджести 250” с рег. № ******,
управляван от ищеца А.А., в резултат на което виновно причинено
пътно-транспортно произшествие от Р.С.на ищеца са били причинени телесни
увреждания: комоцио церебри, контузио капитис, разкъсно-контузна рана на челото
вляво с размер на 2/3 см. и голям хематом над лявото ухо, който по своя
медико-биологичен харак-тер са обусловили временно разстройство на здравето му,
не опасно за живота. Поддържа се и че във връзка с тези увреди А.А. е бил
хоспитализиран по спешност в МБАЛ „Рокфелер” ЕООД; че от тези увреждания същият
е търпял болки и страдания за един продължителен период и със сигурност ще
изпитва негативни последици от събитието през целия си живот, както и че водачът
на увреждащото МПС попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от
сключената застраховка „Гражданска отговорност” на автомоби-листите при
ответника по полица № 22115000609893/20.02.2015 г. със срок на валидност от
20.02.2015 г. до 20.02.2016 г., по която последният има задължение да поеме
деликтната отговорност на застрахования водач и да заплати на ищеца обезщетение
за причинените му вреди.
Ответникът
– З. „Л.И.” АД,
*** в депозирания писмен отговор в срока
по чл.131, ал.1 ГПК е оспорил изцяло предявения иск – и по основание и по
размер. В случай, че се установят елементите от фактическия състав на
деликтната отговорност на застрахо-вания водач, е инвокирано възражение за
намаляване на отговорността на застрахователя на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй
като за вредоносния резултат са допринесли обстоятелст-вата, че ищецът като
водач на МПС се е движил с превишена скорост към момента на нас-тъпване на ПТП
в нарушение на чл.20 ЗДвП, както и че същият не е бил с поставена каска.
Релевирани са и доводи, че размерът на иска е силно завишен с оглед обществените
крите-рии за справедливост /чл.52 ЗЗД/ и обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП, вида и тежестта на увредите и възстановяването им. Претендирал е и присъждането
на разноски по производството.
Постановеното от първоинстанционния
съд решение № 450854 от 16.07.2018 г. по гр.д.№ 18 064/2017 г. по описа на СРС не
е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която З. „Л.И.” АД, *** е осъден да
заплати на А.Н.А. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата 2 000,00 лева –
обезщетение за претърпени от ищеца неиму-ществени вреди от настъпилото на
09.04.2015 г. ПТП на ул.”Цар Борис ІІІ” в гр.Петрич, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 09.04.2015 г. до окончателното й изпла-щане, с оглед
на което със сила на пресъдено нещо по делото е установено наличието на
елементите от фактическия състав на разпоредбите на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
ангажиране на отговорността на ответника по този иск З. „Л.И.” АД – в
качеството му на застра-ховател по риск „Гражданска отговорност” на виновния за
реализирането на събитието водач на лек автомобил с марка/модел „Хонда Прелюд”
с ДК № Е ******Румен Митков Соколов по полица № 22115000609893/20.02.2015 г., валидна
към датата на инцидента.
Визираното обезщетение е
определено при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД, с оглед приетото за основателно от
състава на СРС възражение на ответното дружество за съпри-чиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, поради допуснато нарушение
на задължението му по чл.137е ЗДвП – неизползване на защитна каска в качест-вото
му на управляващ мотоциклет, който принос е приет в размер на 50 %.
Обстоятелствата във връзка с
наличието на съпричиняване и приетия процент относно приноса на пострадалия не
са спорни пред въззивната инстанция. Единственият спорен между страните във
въззивното производство въпрос е за размера на дължимото се на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди от не-позволено увреждане се определя от съда по
справедливост, която не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението /т.11 ППВС № 4/23.12.1968 г./.
В съответствие с визирания
принцип настоящата инстанция намира, че сумата от 6 000,00 лева е в състояние
да компенсира в най-пълна степен причинените неимуществени вреди на пострадалия
от процесното събитие мотоциклетист А.Н.А.. При определянето на този размер на обезщетение
на ищеца са съобразени всички релевантни за това обстоятелства: моментът на настъпване на
разглежданото събитие през м.04.2015 г.; социално-икономическата обстановка в
страната към същия момент, обуславяща обществе-ния критерий за справедливост на
този етап от нейното развитие; възрастта на пострадалия към посочения период – 19
г. и 2 м.; броя, вида и характера на получените травматични ув-реждания от това
лице, описани в приетата СМЕ и приложените медицински документи: контузия на
главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана на челото вляво с раз-мер
на 2/3 см. и голям хематом над лявото ухо; характера на получените увреди – травма-тичен;
начина, времетраенето и степента на регенерацията на същите – за обичайния пе-риод,
без усложнения, с проведено консервативно, медикаментозно лечение с 5-дневен
ста-ционар, при който е извършена хирургическа обработка на раната на челото, без
опера-тивни интервенции. Взе се предвид и фактът, че с оглед тежестта на
уврежданията съгласно СМЕ не трябва да има трайни последици от увредите, с
изключение на белег от разкъсно-контузната рана на челото; липсата на данни, че
последният представлява козметичен дефект; видът и интензитетът на преживените
болки по време на регенерацията за период от един месец и претърпените
неудобства във връзка с възстановяването от личен, битов и социален характер с
оглед показанията на свидетелката А., в т.ч. невъзможността на ищеца да ходи на
училище в посочения период, лекарската забрана да гледа телевизия за същото
време и необходимостта от подпомагането му в ежедневието; средната продължи-телност
на живот в страната; преживеният шок и неблагоприятното отражение на инциден-та
върху психо-емоционалното състояние на увредения във връзка с което
непосредствено след инцидента същият е приемал успокоителни.
Изложените обстоятелства са
съобразени от страна на съда поотделно и в тяхната съвкупност при извършената
от него комплексна преценка, касаеща приложението на нор-мата на чл.52 ЗЗД.
При формиране на изводите си
относно приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът не е взел показанията
на свидетелката М.А. – майка на ищеца, във
връзка с твърденията й, че момента на разпита й синът й има болки в кръста,
който най-вероятно са от удара и че главата леко го наболява, когато си
подстригва косата, тъй като същите противоречат на ангажираните по делото
безспорни доказателства, които съдът кре-дитира като обективни, обосновани и
компетентно изготвени, а именно: приетата меди-цинска документация и
изслушаната съдебно-медицинска експертиза, които не са оспорени в процеса по
въпросите относно получените увреди и техните последици. Свидетелката не
твърди, че притежава квалификация в обсъжданата област на науката, като показанията
на същата по обсъжданите въпроси не почиват на обективните данни от извършени
прегледи и изследвания на ищеца, а на предположения.
На основание чл.51, ал.2 ЗЗД визираната по-горе сума следва да бъде
намалена на 3 000,00 лева, с оглед доказаното в процеса съпричиняване на
вредоносните последици от страна на пострадалия ищец А.А., който не е изпълнил изискването
на чл.137е ЗДвП, задължаващ водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват
защитни каски, чиято употреба в случая би предпазила пострадалия от локалните
увреди /в мястото на травмата/ и би намалила ефекта от общомозъчните увреди,
съобразно заключението на СМЕ, като в настоящото производство не
е спорно между страните, че това съпричиняване е в размер на 50 %.
Заявеното от жалбоподателя искане
за присъждане на обезщетение в по-нисък раз-мер от посочената стойност е неоснователно,
тъй като това би довело до противоречие с нормативното изискване за
определянето на същото по справедливост, както и до несъобра-зяване с доказаните
в дадения казус конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във
връзка с размера на това вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. Предназначението на института по чл.52 ЗЗД е
да възстанови, да репарира действително причинените вреди на пострадалия, в
т.ч. чрез определянето на точен паричен еквивалент на моралните такива. Като
институт на гражданското право същият няма санкционен характер, и превантивната
функция на санкциите не е критерий за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение трябва да бъде отменено в частта, с която искът по чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ е уважен за разликата над сумата от 3 000,00 лева до приз-ната стойност
от 5 000,00 лева /т.е. за сумата 2 000,00 лева/ и в частта, в която ответникът
е осъден да заплати на пълномощника на ищеца на основание чл.38, ал.2 ГПК адвокатско
възнаграждение в размер над 222,50 лева, както и по сметната на СРС – сумата
над 182,50 лева – държавна
такса и разноски по делото за съдебни експертизи, като се постанови ново, с
което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за посочената
разлика от 2 000,00 лева, заедно със законната лихва от 09.04.2015 г. до
окончателното й заплащане – да бъде отхвърлен като неоснователен.
В останалата част обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно приетия изход на делото
ищецът следва да заплати на застрахователното дружество на основание чл.78, ал.3
във връзка с ал.8 от ГПК допълнителни разноски за първоинстанционното
производство в размер на 88,35 лева, както и на основание чл.78, ал.1 във
връзка с ал.8 от ГПК разноски за въззивното производство за държавна такса и
юрис-консултско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата – в размер на
53,33 лева.
Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата
страна-ищец за въззивното производство на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 293,33
лева, определено в съответствие с минималните размери, установени с нормата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС и уважената част на
въззивната жалба.
На въззиваемата страна не се
дължат разноски за въззивното производство, тъй ка-то същата не е ангажирала
доказателства за извършването на такива, а на възстановяване по разглеждания
ред подлежат само реално направените разходи във връзка със защитата в процеса.
Воден от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по гр.дело № 18 064/2017 г. по описа на СРС,
ІІ ГО, 56 състав решение № 450854 от 16.07.2018 г. – в частта, с която З. „Л.И.” АД, *** е осъден да заплати на А.Н.А.,
ЕГН ********** по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ разликата над
сумата от 3 000,00 лева до сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.04.2015 г. в
гр.Петрич, на ул.”Цар Борис ІІІ”, заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.04.2015 г. до окончателното й заплащане; в частта, в която З. „Л.И.” АД, *** е осъден да заплати на адвокат Н.Н.,
САК на основание чл.38, ал.2 ГПК адвокатско възнаграждение за разликата над
сумата 222,50 лева до сумата от 373,80 лева, както и в частта, в която З. „Л.И.” АД, *** е осъден да заплати по сметката
на СРС на основание чл.78, ал.6 ГПК разликата над сумата 182,50 лева до сумата
от 306,60 лева – държавна такса и разноски за СМЕ и АТЕ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Н.А., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седа-лище и адрес на
управление:*** иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над
сумата от 3 000,00 лева до
присъдената от СРС сума от 5 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вслед-ствие
на ПТП, настъпило на 09.04.2015 г., заедно със законната лихва върху нея,
считано от 09.04.2015 г. до окончателното й заплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** да ЗАПЛАТИ на З. „Л.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата 88,35
лева /осемдесет и осем лева и тридесет и пет стотинки/ – допълнителни разноски
за първоинстанционното производство, както и сумата 53,33 лева –
разноски за въззивното производство
на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК 0******, със
седалище и адрес *** да ЗАПЛАТИ на адвокат
Н.И.Н. – САК, с адрес *** на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата 293,33 лева /двеста деветдесет и три лева
и тридесет и три стотинки/ – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.дело № 18 064/2017 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 56 състав решение № 450854 от 16.07.2018 г. в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.