О П Р
Е Д Е Л Е Н
И Е № 145
Гр. Пловдив, 1.06.2020 г.
ПСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на първи юни две хиляди и двадесета година в състав:
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: Вера Иванова
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно
въззивно гражданско дело № 621 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 95 от ГПК.
На 5.03.2020 г. с вх. № 1888 е
подадена молба от „Е.“ООД-гр.П и от Н. Н. Д., с която се иска предоставяне на
правна помощ чрез назначаване на служебен адвокат, който да приподпише частната
жалба, подадена на 28.01.2020 г. с вх. № 737.
Пският апелативен съд прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На
19.03.2019 г. е постановено от РС-П по гр.д. № 11 437/2018 г. решение №
1076, с което са отхвърлени предявените от „Е.“ООД-гр.П против П.С.К. и П.Ч.Н.
субективно съединени искове с правно основание чл. 45,ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответниците да заплатят солидарно на дружеството-ищец сумата 11 000
лв., частичен иск от 38 923,76 лв., от които по мярка СЕПП 5 500 лв.
от пълния размер на щетата 29 414,07 лв., а по мярка НР2 5 500 лв. от
пълния размер на щетата 9 509,69 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди – пропусната полза, изразила се в неполучена субсидия по
заявление за кампания 2012 г., вследствие противоправното поведение на
ответниците, изразило се, съответно, от страна на П.К. в неправомерно заявяване
за подпомагане пред ДФ“З.“ със заявление с УИН …/…/… на земеделски земи,
находящи се в землището на с. П., за които има застъпване с попълването на
приложението към писмото за площи, декларирани от повече от един кандидат с
изх. № …/… г., тъй като същият не е получил държането на тези имоти по силата
на договорите от 27.05.2012 г. и не ги е обработвал, от страна на П.Н. в
предоставяне на член-кооператорите на общото събрание на ЗК“П.“-с.П., проведено
на 27.11.2011 г., на невярна информация, а именно изложил съображения, че
ищцовото дружество не е изпълнявало задълженията си по договор за преарендоване
на земеделска земя от 22.01.2007 г., вписан в СВ-П под № …, том 1 от … г. и
договор за наем на земеделска земя от 22.01.2007 г. с нотариална заверка на
подписите с рег. № …/… г. на нотариус К., както и че през месец юли на 2012 г.
ответникът П.Н. изпратил писмо до ДФ“З.“, с което председателят на кооперацията
съобщил на фонда, че договорите са прекратени.
Със същото
решение № 1076/19.03.2019 г. районният съд отхвърля предявените от Н.Н.Д.
против П.С.К. и П.Ч.Н. субективно съединени искове с правно основание чл.
45,ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на Н.Н.Д.
сумата 11 000 лв., частичен иск от 26 393,74 лв., от които
6 130,33 лв. от пълния размер на щетата 21 523,07 лв. по мярка СЕПП и
4 869,67 лв. по мярка НР2, представляваща обезщетение за имуществени вреди
– пропусната полза, изразила се в неполучена субсидия по заявление за кампания
2012 г., вследствие противоправното поведение на ответниците, изразило се,
съответно, от страна на П.К. в неправомерно заявяване за подпомагане пред
ДФ“З.“ със заявление с УИН …/…/… на земеделски земи, находящи се в землището на
с. П., за които има застъпване с попълването на приложението към писмото за
площи, декларирани от повече от един кандидат с изх. № …/… г., тъй като същият
не е получил държането на тези имоти по силата на договорите от 27.05.2012 г. и
не ги е обработвал, а от страна на П.Н. в предоставяне на член-кооператорите на
общо събрание на ЗК“П.“-с.П., проведено на 27.11.2011 г., на невярна
информация, а именно изложил е съображения, че „Е.“ООД не е изпълнявало
задълженията си по договор за преарендоване на земеделска земя от 22.01.2007
г., вписан в СВ-П под № …, том … от … г. и договор за наем на земеделска земя
от 22.01.2007 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № …/… г. на нотариус
К., както и че през месец юли на 2012 г. ответникът П.Н. изпратил писмо до
ДФ“З.“, с което председателят на кооперацията съобщил на фонда, че договорите
са прекратени.
На
5.04.2019 г. с вх. № 22 860 е подадена против решението на районния съд
въззивна жалба от „Е.“ООД-гр. *** и от Н.Н.Д., чрез пълномощника им адвокат Л.
М. Тя е оставена без движение с разпореждане на РС-П от 8.04.2019 г. до
представяне на документ за внесена ДТ по сметка на ПОС в размер на 220 лв. На
2.05.2019 г. е подадена молба от „Е.“ООД-гр.П и от Н.Н.Д. за продължаване на
срока за внасяне на таксата със седмица. С определение от 3.05.2019 г. съдът
продължава срокът за отстраняване на нередовността с една седмица, считано от
3.05.2019 г. На 9.05.2019 г. е подадена втора молба от дружеството и от Д. за
продължаване на срока за внасяне на ДТ с една седмица. С определение от
10.05.2019 г. съдът продължава срока с една седмица, считано от 11.05.2019 г.
С
разпореждане № 49 631/29.05.2019 г. районният съд констатира, че в
предоставения на жалбоподателите, продължаван по техни молби, срок
нередовността на подадената на 5.04.2019 г. въззивна жалба не е отстранена,
поради което връща въззивна жалба с вх. № 22 860/5.04.2019 г. на „Е.“ООД и
Н.Д..
Срещу
разпореждане № 49 631/29.05.2019 г. на районния съд е подадена с вх. №
38 351/11.06.2019 г. частна жалба от „Е.“ООД-гр.П и от Н.Д..
Жалбоподателите твърдят, че разпореждането е неправилно, тъй като съдът не ги е
уведомил за продължаването на срока. С определение № 1606/6.08.2019 г.,
постановено по ч.в.гр.д. № 1684/2019 г., Окръжен съд-П оставя частната жалба
без уважение, като изрично посочва, че е неоснователно възражението, че се
дължи на жалбоподателя редовно връчване на съобщение за удължения срок по чл.
63 от ГПК, защото законът не поставя такова изискване за съда, удължаващ срока,
напротив, това е задължение на страната сама да следи изхода на молбите за
удължаване на срока, в която насока е и трайната съдебна практика и са посочени
съдебни актове на ВКС и на АС-П.
Срещу
определение № 1606/6.08.2019 г. на окръжния съд е подадена частна жалба с вх. №
25 112/22.08.2019 г. от дружеството и Д.. Тя е оставена без движение от
окръжния съд с разпореждане № 7320/26.08.2019 г. за отстраняване на
нередовности – представяне на още един препис от нея, на документ за внесена ДТ
15 лв. по сметка на ВКС, изложение на касационните основания с достатъчен брой
преписи и приподписване на частната касационна жалба от адвокат, респективно
юрисконсулт. С молба с вх. № 26 489/10.09.2019 г. двамата жалбоподатели
представят документ за внесена ДТ и два броя преписи и молят окръжния съд да
продължи срока за отстраняване на нередовностите представяне на изложение на
касационните основания, за могат да ангажират адвокат за изготвянето му, като е
посочено, че дружеството няма назначен юрисконсулт. С разпореждане №
7691/12.09.2019 г. окръжният съд продължава срока за отстраняване на
нередовностите с една седмица, считано от 10.09.2019 г.
На
25.09.2019 г. окръжният съд постановява разпореждане № 8043, с което
констатира, че жалбодателите не са отстранили в продължения срок нередовността
и връща частна касационна жалба с вх. № 25 112/22.08.2019 г.
Това разпореждане е обжалвано от дружеството и Д. с
частна жалба с вх. № 30 722/21.10.2019 г., като жалбоподателите твърдят,
че то е неправилно, защото те не са били уведомени от съда за продължаването на
срока. С определение № 4/8.01.2020 г. по ч.в.гр.д. № 621/2019 г. на АС-П
апелативният съд оставя без уважение частната жалба, като се позовава на
константна практика на ВКС (посочени са 5 определения на ВКС).
Срещу
определението на апелативния съд е подадена до ВКС частна касационна жалба с
вх. № 737/28.01.2020 г. Тя е оставена без движение от апелативния съд с разпореждане
№ 121/29.01.2020 г. за отстраняване на посочени нередовности – приподписване от
адвокат, представяне на документ за внесена ДТ 15 лв. по сметка на ВКС,
представяне на още един препис. Със заявление от 19.02.2020 г. жалбоподателите
представят копия и документ за внесена ДТ. С разпореждане № 251/21.02.2020 г.
апелативният съд отново оставя без движение частната касационна жалба за
приподписването й от адвокат.
На
5.03.2020 г. с вх. № 1888 е подадена молба от двамата жалбоподатели за
предоставяне на правна помощ за припописване на жалбата чрез назначаване на
служебен адвокат. С разпореждане № 318/12.03.2020 г. апелативният съд задължава
молителят Н.Д. да представи декларация за фактите и обстоятелствата по чл.
23,ал.3,т.т.1-7 от ЗПП, а именно за своите и на членовете на семейството си
доходи, имуществено състояние, трудовата заетост, здравословното състояние,
евентуални други обстоятелства, обосноваващи невъзможност да заплати
възнаграждение на адвокат за приподписване на касационната жалба. На 28.05.2020
г. с вх. № 3273 постъпва заявление от Н.Д., с което представя своя декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние от дата 26.05.2020 г. и
амбулаторен лист от 8.06.2016 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 23,ал.3 от ЗПП по граждански дела правна помощ се
предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от
съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за
заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът формира преценката си,
взимайки предвид доходите на
лицето или на неговото семейство, имущественото
състояние, удостоверено с декларация, семейното
положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства. В случая се иска предоставяне на правна помощ по
чл. 21,т.3 от ЗПП – приподписване съгласно чл. 274,ал.3 във вр. с чл. 284,ал.2
от ГПК от адвокат на касационната частна жалба с вх. № 737/28.01.2020 г.,
подадена от „Е.“ООД-гр.П и от Н.Н.Д.. Съгласно нормата на чл. от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
приподписване на касационна жалба по чл. 284,ал.2 от ГПК, когато тя не е
изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер на ¾ от
възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 300 лв. В случая обаче се касае за
приподписване на касационна частна жалба и следва да се вземе предвид, че
съгласно чл. 11 от същата Наредба за изготвяне на частни жалби възнаграждението
е 100 лв., поради което и възнаграждението само за приподписването на
касационната частна жалба следва да се приеме да е в размер до 100 лв. С оглед нормата на чл. 23,ал.3 от ЗПП правна
помощ не следва да бъде предоставяна на търговско дружество, каквото е
жалбоподателят „Е.“ООД-гр.П, поради което молбата, подадена от него, следва да
се остави без уважение. Относно жалбоподателя Д. се установява, че той е на 62
години, семейството му се състои от съпруга и двама сина (с непосочена
възраст), не получава трудово възнаграждение, той и членовете на семейството му
нямат доходи, той и членовете на семейството му притежават земеделски земи
(непосочени нито по вид, нито по местонахождение, нито по размер) и лек
автомобил. Представен е амбулаторен лист от 8.06.2016 г., съгласно който Д.
страда от заболяване с основна диагноза „други уточнени видове хипотиреодизъм“
и приема медикаменти, реимбулсирани от НЗОК. При така установените
обстоятелства следва да се приеме, че Д. с оглед на трудоспособнасат му възраст
и наличието на земеделски имоти не установява да не е в състояние да поеме
разноски в размер на до 100 лв. за адвокатско възнаграждение за приподписване
на частната касационна жалба с вх. № 737/28.01.2020 г., поради което молбата и
в частта й, подадена от него, следва да бъде оставена без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена на 05.03.2020 г. с вх. № 1888 от „Е.“ООД-гр.П и от Н.Н.Д., за
предоставяне на правна помощ за приподписване от адвокат на подадената от
дружеството и от Д. касационна частна жалба
с вх. № 737/28.01.2020 г.
Определението съгласно чл.
95,ал.5 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му на молителите „Е.“ООД-гр.П и Н.Н.Д..
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: