Р Е Ш Е Н И Е
№
16.10.2018г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря
Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 1405/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 вр.
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ***, чрез юрк. ***,
против Д.Ц.Д.,***, с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№8635/2017г., по описа на ПлРС, Твърди се, че ответника е собственик на топлоснабден имот- на адрес ***, с аб.№
26774. Твърди се, че ответника Д. Д. е клиент на топлинна енергия за битови
нужди, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвала предоставената й ТЕ, като
не е погасила задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на ТЕ се извършва по публично оповестени Общи условия. Твърди се, че
Общите условия са публикувани във в-к „Нощен труд”, от дата 13/14.12.2007г и
във в-к Посоки, бл. 239/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца,
ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената
от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като при неизпълнение държат лихва за забава. Твърди се, че дяловото
разпределение на ТЕ, в сградата, в която се намира имота на ответника, се
извършва от „Н.” ЕАД, като сумите са начислявани на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение. Моли съдът да конституира „Н.” ЕАД,, като
трето лице – помагач в процеса, на негова страна. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника Д. че дължи, сумата
общо 629,35лв, от която сумата от 537,14лв.- главница, за периода
01.11.2013-30.04.2016г., съставляваща стойността на потребена
и незаплатена ТЕ, за посоченият по- горе имот, и сумата от 92,21лв- лихва за
забава, за периода 04.01.2014-07.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока за отговор, отв. Д.Ц.Д., ред. ув., чрез адв. Д. П., изразява становище за частична основателност на
предявените искове. Посочва се, че отв. Д. живее от
години в ***, и фактът, че същата има обичайно местоживеене в друга държава е
известен на ищеца, с оглед на развилото се производство по ч. гр.д.№ 873/2016г
на ПлРС, по което е прието възражение по чл. 423 от ГПК и е обезсилена издадената заповед за изпълнение. Посочва се, че ищецът не е спазил процедурата по чл. 32-35
от КМЧП, поради което следва само на това основание издадената заповед за изпълнение
по ч. гр.д.№8635/2017г. да бъде обезсилена. Посочва се, че тъй като издадената
заповед за изпълнение не е връчена на длъжника, то срока за възражение не е
изтекъл, поради което липсва правен интерес от завеждането на настоящия иск.
Евентуално се прави възражение за изтекла погасителна давност спрямо част от
сумите- общо 170,33лв.- главница, за периода м.11.2013-м. 03.2014г. вкл., и за
сумата от 48,95лв.- лихва за забава. Прави се признание дължимостта на сумата
от общо 410,07лв., от която сумата от 366,81лв.- главница, за периода 01.11.2014-30.04.2016г
и сумата от 43,26лв.- лихва за забава и представя доказателства за плащане на
същата.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото, с определение №
2039/31.05.2018г., като трето лице- помагач на страната на ищеца, е
конституирано „Н.” ЕАД, ***. В указаният срок, третото лице помагач, представя
изисканите писмени доказателства, приети
по делото.
По делото, с протоколно
определение от 27.06.2018г., по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено
от ищеца изменение на исковете, чрез тяхното намаляване, като приел за
разглеждане, искът с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл. 79, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 248,84лв., без изменение за периода 01.11.2013-30.04.2016г.,
и искът с правно основание чл.422,
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, за сумата от 2,28лв., също без изменение на периода-
04.01.2014-07.11.2016г.
Безспорно по делото се установява,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №5668/09.11.2017г.,
по ч. гр.д.№ 8635/2017г.. по описа на ПлРС, В
указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК, едномесечен срок, е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим. В определението си, с което е изготвен проекто-
докладът по делото, съдът се е произнесъл относно твърденията на ответника, че
е било известно на ищеца, че постоянно пребивава в чужбина, като е приел същите
за ирелевантни. Съдът намира, че ищеца има правен интерес от водене на настоящето
дело, доколкото указанията до него, както е посочено по- горе, са дадени въз
основа на нормата на чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК, ДВ бр. 86/2017г., съобразно която,
в случаите на уведомяване на длъжника чрез залепване на уведомление, по реда на
чл. 47 от ГПК, съдът служебно дава указания до кредитора, за предявяване на установителен
иск. Следва да се отбележи също, че съдът констатира, че по посоченото от ответника
ч. грд.№ 8573/2016г на ПлРС,
е издадена заповед за изпълнение, която
включва и процесния период. Доколкото обаче същата е обезсилена от ПлОС, по реда на чл. 423, ал.2, т.4 от ГПК, то в случая не е налице СПН и няма пречка вземането да
бъде предмет на ново заявление по чл. 410 от ГПК, респ. – предмет на
настоящето дело.
По делото не се спори че отв. Д.Д., е собственик на
процесния имот, с адрес ***, с аб.№ 26774. По делото
се установява също и факта, че отв. Д., е заплатила
на 23.05.2018г. /след датата на ИМ/, сумата от 410,07лв.- по сметка на ищеца, с
посочено основание на плащането- признание на задължение- главница и лихва по
гр..№ 1405/2018г. на ПлРС.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки.
По делото, от представените от
третото лице – помагач писмени доказателства- месечни справки.
По делото, от страна на ищеца е
представено допълнителна справка по пера, в която е посочено, че за периода
01.11.2013-30.04.2016г, е начислена сума за отопление в размер на 93,75лв.,
сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация- 437,04лв., БГВ- 0,00лв., услуга
дялово разпределение- 6,36лв.
По делото е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: за процесния период 01.11.2013-30.04.2016г.,
е начислена главница- потребената и незаплатена ТЕ, в
размер на общо 537,14лв, от които- сумата от 437,04лв- ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, 93,75лв. ЩЛ и сумата от 6,36лв- услуга дялово
разпределение. ВЛ е установило, че в имота не се ползва топла вода. ВЛ е
установило лихвата за забава върху главницата, за периода 04.01.2014-07.11.2016г., в размер на
92,21лв. ВЛ е установило също, че процесните фактури
са начислени за месеците, за които са издадени,
внесен е начисления ДДС по сметка на републиканския бюджет.
ВЛ е установило също, че след
датата на образуване на настоящето производство, ответникът е заплатил сумата
от 410,07лв., с която сума, ищецът ***, е погасил сумата от 288,30лв.-
главница, за процесния период, сумата от 92,21лв.- лихва за забава и сумата от
29,56лв.- законна лихва. ВЛ е посочило също, че в рамките на периода 08.11.2014-30.04.2016г, главницата е в размер
на 364,69лв. а лихвата за забава, за периода 05.01.2015-07.11.2016г е в размер
на 45,38лв.- общ размер – 410,07лв.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, "Абонатна станция" е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда- етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Искът за заплащане на лихва за забава върху главницата има акцесорен характер, и зависи от изхода на главния иск.
На основание гореизложеното, е от събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението по ССЕ, съдът намира, че отв. Д. има качеството на потребител на ТЕ, за имот с аб.№ 26774, за периода 01.11.2013-30.04.2016г, и дължи плащане на потребената ТЕ. По делото, съобразно разпределената доказателствена тежест, от страна на ответника се представиха доказателства за извършване на плащане на сумата от 410,07лв., в рамките на направеното признание на иска.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявените установителни искове са
основателни, поради което следва да бъде
разгледано по същество направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. В случая безспорно е приложима кратката тригодишна давност, по реда
на чл. 111, б.в от ЗЗД, доколкото се касае до периодични плащания. Доколкото,
на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за
установяване съществуването на вземането, се счита предявен от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК, то към тази дата- в случая 08.11.2017г.- давността следва да се счита прекъсната. Съдът намира, че именно към тази дата следва да се извърши
преценката за изтичането на погасителната давност, независимо, че главницата е
за период 01.11.2013-30.04.2016г. Именно в това се
състои същността на института на погасителната давност, упражняването на която
води до погасяване правото на иск на кредитора, при бездействие от него страна и превръщане на
притезанието в естествено право. С оглед изложеното, съдът
намира, че в случая, претенцията на ищеца- кредитор, се явява погасена за
периода преди 08.11.2014г., съответно- дължима за периода 08.11.2014-30.04.2016г. Както бе посочено по- горе ВЛ е изчислило, че за този
период, главницата е в размер на 364,69лв. а лихвата за забава, за периода
05.01.2015-07.11.2016г., е в размер на 45,38лв.-или задължения в общ размер –
410,07лв., платени от страна на ответника в хода на процеса. Съдът намира, че
дори и след изменението на исковете, прието по реда на чл. 214 от ГПК, същите
се явяват изцяло неоснователни- в едната си част- за периода 01.11.2013-07.11.2014г
погасени по давност, и за 08.11.2014-30.04.2016г- погасени чрез плащане, в хода
на процеса.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че разноските п настоящето дело, следва да бъдат
понесени от ответника, доколкото е станал причина за
завеждане на делото, но като се отчете обстоятелството, че
първоначално заявената претенция е погасена по давност в една част. В случая е категорично установено, вкл. и от заключението
на ВЛ, че от страна на ответника няма
плащане на разноски, в т. ч. няма
такива твърдения. Съдът определя разноски в общ размер на 315лв., вкл.
100лв.-юрк. възнаграждение, 75лв.- държавна такса и
140лв. разноски за ВЛ. В случая съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78,
ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или
еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв., като в случая съдът определя
минимален размер от 100лв. С оглед на приетото възражение за изтекла давност, следва ответникът да понесе
разноските само до размера на претенцията, която се явява основателна, но
погасена чрез плащане- или сумата от 205,24лв.
съдът намира, че последвалото изменение размера на претенцията, не следва
да има за последица изцяло присъждане на
разноските по делото в тежест на ответника.
Ответникът следва да понесе и
направените в заповедното производство разноски, в размер на общо 75лв. вкл.
държавна такса от 25лв и юрк. възнаграждение от 50лв,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване
на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК-за
непогасената част от вземането. В случая, съдът също определя размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк.
възнаграждение от 50лв. и определя размер на дължимите разноски- сумата от 48,87лв.
В полза на ответника следва да се
присъдят направените от него разноски, съобразно на отхвърлената като погасена
от давност част от иска- или сумата от 104,53лв. В случая не е налице
прекомерност на адв. възнаграждение по реда на чл.
78, ал.5 от ГПК, доколкото същото е уговорено в минимален размер от 300лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от законния си представител ***, искове
с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че Д.Ц.Д.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ сумата от 248,84лв.,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за имот с аб.№
26774, за периода 01.11.2013-30.04.2016г., и сумата от 2,28лв.– лихва за забава за 04.01.2014-07.11.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК-08.11.2017г., до окончателното й изплащане, за която
суми има издадена заповед за изпълнение №5668/09.11.2017г., по ч.гр.д.№8635/2017г.
по описа на ПлРС., както следва: за периода 01.11.2013-07.11.2014г.-
като погасен ПО ДАВНОСТ, и за периода 08.11.2014-30.04.2016г- като
погасен ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, в хода на процеса.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Ц.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, представлявано от ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 205,24лв.- разноски по настоящето исково производство и в размер на 48,87лв -разноски- по ч. гр.д. №8635/2017г.
на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ***, представлявано от ***, със седалище и адрес
на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Ц.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 104,53лв.-
разноски по делото.
Решението се постановява с участието на третото лице – помагач на страната на ищеца- „Н.”
ЕАД, ***.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: