Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия М.Д.Й. с ЕГН ********** *** в
това, че:
На 01.02.2009 г. в с.Николово, обл.Русе, направил опит умишлено да умъртви
рождения си син- П.М.Й., като деянието му останало недовършено поради
независещи от волята му причини- престъпление по чл.116 ал.1
т.3 вр. чл.115 вр. с
чл.18 ал.1 от НК.
В
производство пред Русенския окръжен съд П.М.Й. е конституиран като частен
обвинител и граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от П.М.Й. граждански иск срещу подсъдимия М.Д.Й. за
неимуществени вреди в резултат на престъплението, изразяващи се в във физическа
болка и страдания, белези от нараняванията и непоправимо разстройване на
отношенията между баща и син, в размер
на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, като се претендира
и законната лихва от датата на деликта- 01.02.2009год., до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и разноски направени за адвокатско
възнаграждение на повереник.
Прокурорът
поддържа обвинението, като твърди, че то е доказано както от фактическа, така и
от правна страна. Иска окръжният съд да признае подсъдимия М.Й. за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116
ал.1 т.3 вр. чл.115 вр. с
чл.18 ал.1 от НК и при условията на чл.58 б. „а” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК да му наложи
наказание 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо заведение от закрит тип, като на основание чл.59 от НК се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по
настоящото производство, а веществените доказателства да се отнемат в полза на
държавата. По отношение на гражданския иск прокурорът счита, че следва да се
уважи и да се присъди обезщетение по справедливост.
Повереникът на гражданския ищец и
частен обвинител П.Й. също поддържа обвинението наред с прокурора, като твърди,
че е доказано, както от фактическа, така и от правна страна. Иска окръжният съд да признае подсъдимия М.Й. за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.3
вр. чл.115 вр. с чл.18 ал.1 от НК и при условията на чл.58
б. „а” вр. с чл.55 ал.1
т.1 от НК да му наложи наказание ориентирано към 10 години лишаване от свобода.
Поддържа и предявения срещу подсъдимия граждански иск за неимуществени вреди и
иска съдът да го уважи, като определи размера на обезщетението по
справедливост.
Защитникът
на подсъдимия твърди, че обвинението не е доказано от фактическа и правна
страна. Излага доводи, че подсъдимият не е действал с умисъл да умъртви
пострадалия, че е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана или в
най-лошия случай при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Иска
окръжният съд да постанови присъда, с която на основание чл.304 от НК да
оправдае изцяло подсъдимия М.Й. по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.116 ал.1 т.3 вр. чл.115
вр. с чл.18 ал.1 от НК. Алтернативно иска окръжният съд да признае подсъдимия за виновен
в извършването на престъпление по чл.119 от НК – за опит за убийсто при
превишаване пределите на неизбежната отбрана. По отношение на гражданския иск,
ако подсъдимият бъде признат за виновен, предоставя на съда по справедливост да
определи размера на обезщетението.
Подсъдимият
М.Й. не се признава за виновен и дава обяснения, в които твърди, че синът му П.Й.
го е нападнал и той се е отбранявал, като не е искал да причинява смъртта му. В
последната си дума заявява, че
предоставя на съда да прецени, както и че иска условна присъда, а по
отношение на гражданският иск твърди, че е неоснователен и моли съда да го
отхвърли.
По фактите.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
Подсъдимият М.Д.Й., ЕГН **********, е роден на ***г***, живущ ***,
български гражданин, с основно образование, разведен, безработен, пенсионер. Работил
е като коляч на животни. Осъждан е многократно, включително и за престъпления
срещу личността, като последно с присъда № 151/28.05.1998год. по НОХД №
1277/1997год. по описа на РРС, влязла в сила на 30.06.1998год., за престъпление по чл.196
ал.1 вр. с чл.194 ал.1 от НК е бил осъден на две години и два месеца лишаване
от свобода, което наказание е изтърпял на 15.12.1999год.
Подсъдимият М.Й. и св.П.Т. са бивши съпрузи. Пострадалият П.М.Й. с ЕГН ********** е техен
рожден син. Въпреки че подс.М.Й. и св.П.Т. били разведени, те живеели заедно в къща в
с.Николово, обл.Русе, на ул.”Плиска” №49. През зимата на 2007/2008г. св.П.Й. се нанесъл да живее в дома на баща си на горепосочения адрес в
с.Николово. Св.П.Т. и непълнолетната й дъщеря Деница, която била от
друг мъж, а не от подс.М.Й., обитавали бечовите помещения в къщата. Отношенията между
св.П.Й. и родителите му се обтегнали и между тях често възниквали конфликти. Причината за това била, че св.П.Й. не искал майка му и дъщеря й Деница да продължават да живеят в дома на баща му, дразнел се от
присъствието им и искал да ги изгони от там. Същевремонно св.П.Й., със
съгласието на родителите си, започнал ремонт на стаята, в която живеел. В
последствие, без съгласието им започнал ремонт и на други помещения, като при
това унищожил и изхвърлил някой техни вещи. Това задълбочило конфликта между
тях. Стигало
се и до физическа разправа между св.П.Й. и родетилите му. В началото на м.януари 2009г. подс.М.Й.
и св.П.Т. сезирали Районна прокуратура-Русе
с жалба срещу св.П.Й.. По случая била образувана преписка и извършена проверка.
На 30.01.2009г.-петък, св.П.Т. и дъщеря
й Деница заминали на гости при свои роднини в
гр.Тутракан. В последствие подс.М.Й.
също отишал за малко при тях.
Преди обяд на 01.02.2009г., подс.М.Й. *** и отишъл да коли теле на свой познат. След това се почерпил,
а като приключил отишъл в сладкарницата на с.Николово. Там срещнал своя приятел-
св.П.Ч.. Двамата се почерпили с по едно малко уиски, а след това си поръчали
една бутилка вино „Магарешко мляко”, която изпили. Около 20.00 часа вечерта
решили да се прибират по домовете си. Подсъдимият М.Й. си тръгнал от заведението и веднага се
прибрал в къщата си.
По това време там бил св.П.Й., който вечерял, като бил седнал на стол във вътрешната бечова стая, на дългата страна на масата,
обърнат странично спрямо вратата към салона, която се падала от дясната му страна. Под въздеиствието на
употребения алкохол и натрупаното напрежение от конфликтите със сина му, подс. М.Й. решил да го убие. Взел от масата
в салона един нож с червена пластмасова дръжка с обща дължина 17 см, от които 10 см. дръжка и 7 см. режеща част и влязъл в бечовата стая, като застанал зад гърба на св.П.Й.. Последният не подозирал за
намеренията на баща му и си помислил, че той ще гледа телевизия, защото телевизорът се намирал от лявата му страна в същата стая. Свидетелят П.Й.
бил облечен с черна памучна блуза с дълъг ръкав и върху нея с жълто горнище на
анцунг със зелена бродерия с цип, който бил вдигнат до горе. Като държал
горепосочения нож с дясната си ръка, подс. М.Й. без да казва нищо, застанал непосредствено зад св.П.Й., пресегнал ръката си с ножа пред св.П.Й. и се
опитал да пререже шията на сина си, като движението на режещият клин на ножа
било тангенциално, в посока отпред назад и от ляво на дясно спрямо анатомичното
положение на шията на пострадалия. Първоначално св.П.Й. усетил леко убождане в
ляво под брадата и се дръпнал назад. Последвало порязване на брадата му, при
което св.П.Й. видял ножа. Подсъдимият продължил движението на ножа в посока надясно
под брадата, при което срязал закопчаната до горе яка на горнището от анцунг, с
което св.П.Й. бил облечен. След като видял ножа св.П.Й. успял да хване с
дясната си ръка, дясната ръка на подсъдимия в областта на китката и започнал да
се отбранява, опитвайки се да му попречи да осъществи намеренията си. Въпреки, че св.П.Й. държал ръката
на подсъдимия и се опитвал да му противодейства на натиска, като се дърпал и назад,
за да се предпази, подсъдимият натискайки силно ножа и подпирайки с лявата си
ръка отзад главата на синът си, успял да забие режещия ръб на ножа в шията му в
дясно и движейки ножа в посока надясно и назад направил порезна рана, която
стигнала в близост до средната линия в дясно отзад на врата на пострадалия. При тази борба св. П.Й. успял да
се изправи, като при ставането се извъртял надаясно и застанал лице в лице с
подсъдимия. При ставането си съборил стола, на който седял. След това блъснал
подсъдимия и той паднал по гръб на леглото, което се намирало зад него в
стаята, като продължавал да държи ръката му, в която бил ножът, а с десния си
крак го натиснал по гърдите. Тогава св.П.Й. видял, че
цялата предна страна на анцунга му е в
кръв. Подсъдимият също видял кръвта и казал на сина си: „Заклах ли те ?”. След това св.П.Й. пуснал подсъдимия и последният
избягал по
чорапи от къщата, като хвърлил ножа на земята в салона.
По същото време св.Г.С.- съсед на Подс.М.Й., чула шум от улицата и погледнала
през прозореца. Видяла подсъдимия да бяга по чорапи и го чула да вика „Помощ! Полиция!” . След около 15 минути подсъдимият се върнал й повикал
съпруга й- св.Д.С.. Бил много уплашен и плачел. Казал, че е станала „голяма
катастрофа”. Св.Д.С. излязъл на двора и разговарял с подс.М.Й.. Подсъдимият му казал да извика полиция и катафалка.
Казал му, че
е „дялнал”, в смисъл че е заклал някого, имайки предвид синът си и той нямало
да стане. Като влязъл обратно вкъщи, св.Д.С. разказал на съпругата си- св.Г.С.
какво му е казал подсъдимият. След това подсъдимият се върнал
в домът си и видял, че св.П.Й. го няма. Понеже се страхувал, че последният може
да се опита да му отмъсти за стореното, обул ботушите си, взел един голям нож, който
използвал за коленето на животни и отново излязъл, като отишъл в района на сметището в
с.Николово,
където се
укрил с цел
да изчака да се съмне.
Междувременно, след като подсъдимият
избягал, св.П.Й.
притиснал раната си и потърсил помощ, защото видял, че му тече много кръв. Отишъл в дома на съседа си С.Г. и го помолил да го
откара в болница. С.Г. го откарал с личния си
автомобил в МБАЛ-Русе, където на пострадалия била оказана първа медицинска помощ.
Впоследствие за случая били
информирани и органите на полицията. Било организирано издирването на подс. М.Й.,*** в района на
сметището, същият бил открит от полицейските служители- св.К.К. и св.С.С.. На
тях подс.М.Й. казал, че е извършил деянието, защото
искал да си отмъсти, тъй като синът му го тормозел и биел него и майка си. Пред
св.С. подсъдимият казал също така, че същата вечер двамата се били сбили и че
синът му го е ударил в слабините.
При извършения оглед на
местопроизшествие в дома на подс.М.Й., на пода в салона бил намерен и иззет ножа, с който подсъдимият нанесъл нараняванията на сина си.
Св.П.Й. предал доброволно на органите на
досъдебното производство дрехите, с които бил облечен - 1бр. жълто горнище на анцуг със
зелена бродерия - с цип
и 1 бр. черна памучна блуза с
дълъг ръкав.
В резултат на описаното деяние на
подс.М.Й., на св.П.Й. били
причинени следните увреждания: порезни рани вдясно на шията и
брадата /на шията рана с 10 см
дължина, на брадата- 5 см./, при което е нарушена анатомичната
цялост и са засегнати кожата и подкожието. Посочените увреждания са резултат от действието на предмет с остър
режещ ръб, а
именно процесният нож, който е веществено доказателство по делото. В резултат на посочените телесни
увреждания на пострадалия е причинено временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. В областта на нанесената рана на шията се намират магистрални съдове
и нерви и жизненоважни органи, нарушаването целостта на които може да доведе до
смърт. Касае се за порезни рани в областта на шията, които са резултат на
тангенционалното действие на режещия ръб и нараняването може да бъде получено
само при по-силен натиск.
На 02.02.2009год. е бил извършен
обстоен медицински преглед на подс.М.Й., при който били установени следните
увреждания: кръвонасядания на лявата подбедрица, зачервявяния в дясната поясна
област, напречно разположен белезникав цикатрикс до гръбначния стълб в поясната
област. От посочените увреждания единствено кръвонасяданията на лявата
подбедрица биха могли да бъдат получени на 01.02.2009год. в резултат на
действието на твърди тъпи предмети по страничната повърхност на подбедрицата,
каквито биха могли да са човешки крак или ръб на профил на легло. Останалите
увреждания в поясната област, не могат да бъдат получени на 01.02.2009год.
В 02ч. и 30м. на
02.02.2009год. била взета кръвна проба
от подс.М.Й., при изследването на която е установено, че концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия е 0.89 на хиляда. Установено е, че по
време на
извършване на деянието концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е била не по-малко от 1.79 на хиляда. Последната е под средните стойности на средна степен на
алкохолно опиване, при което обикновено са налице значителни нарушения в
мисловната дейност.
В 22ч. и 50м на 01.02.2009год.
била взета кръвна проба от св.П.Й., при изследването на която е установено, че
в кръвта на пострадалия няма алкохол.
Подсъдимият М.Й. не страда от психично
заболяване. Той е
разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние на 01.02.2009г. и е могъл да
ръководи постъпките си, както към момента на деянието, така и в последствие,
включително и до постановяването на присъдата по делото. Могъл е да участва в
наказателното производство и да дава достоверни обяснения за случилото се. Към
момента на инцидента подс.М.Й. не се е намирал в състояние на
патологично алкохолно опиване, а е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. По време на извършване на
инкриминираното деяние подсъдимият не е бил в състояние на физиологичен афект и не се е намирал в особено психическо състояние на уплаха
/силен страх/ или смущение, което в значителна степен да му е пречило да оцени
обстановката и да съобрази поведението си с нея.
По натривките, иззети при огледа на
местопроизшествие, ножа, обтривките от ръцете на подс.М.Й. и дрехите на св.П.Й. е установено наличие на зацапване с човешка
кръв. Кръвногруповата й
принадлежност е сходна с тази на кръвта на св.П.Й. и на подс.М.Й., които имат кръвногрупова принадлежност
„0/алфа, бета/, с изключение на тази по ножа, която не е достатъчна за изследване, при което да се установи
кръвногрупова принадлежност.
В резултат на инкриминираното
деяние извършено от подсъдимия, на св.П.Й. били причинени горепосочените
телесни увреждания, физически болки и страдания, а така също и психически стрес.
Заради случилото се пострадалият дълго време изпитвал страх за живота си и
сънувал кошмари. Останали и белези от нараняванията му с ножа.
Подсъдимият М.Й. страда от
старческа катаракта с придружаващо заболяване и усложнения: Наличие на
интраокуларни лещи.
По доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен
начин от събраните и проверени по делото доказателствени материали, а именно:
-От гласните доказателства- обяснения на подсъдимия М.Д.Й. /дадени на
съдебното следствие и дадени на досъдебното производство пред съдия, прочетени
по реда на чл.279 ал.1 от НПК/, показания на свидетеля П.М.Й. /дадени на
съдебното следствие и дадени на досъдебното производство пред съдия, прочетени
по реда на чл.281 ал.1 от НПК/, показания на свидетеля Г.П.С. /дадени на
съдебното следствие и дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281 ал.3 вр. с ал.1 от НПК/ показания на свидетеля П.Т.Ч. /дадени на
съдебното следствие/, показания на свидетеля П.С.Т. /дадени на съдебното
слествие/, показания на свидетеля К.Д.К. /дадени на съдебното следствие и
дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 ал.3 вр. с ал.1
от НПК/, показания на свидетеля С.С.С. /дадени на съдебното следствие/,
показания на свидетеля З.И.П. /дадени на съдебто следствие/;
-От писмените доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, протокол за изземване, протокол за доброволно предаване, протоколи
за вземане на образци за сравнително изследване, декларация, автобиография,
справка за съдимост с бюлетини, удостоверение за раждане, писмо от Община-Русе,
Дирекция „Административно обслужване”, заверено копие на страници от трудова
книжка, писмо от РП-Русе със справка за изтърпяно наказание, писмо от ОП-Русе
със справка за освобождаване на лице от Сектор „Арести”-Русе, амбулаторен лист;
-От веществените доказателства по делото: натривки от обекти с № 1 до № 7, подробно описани в протокола за оглед на
местопроизшествие от 01.02.2009год., 1бр. нож с дължина 17см- 7см режеща част и
10см червена пластмасова дръжка, 1бр. жълто горнище на анцуг със зелена
бродерия- с цип и 1бр. черна памучна блуза с дълъг ръкав.
-От
приетите заключения по 5 бр. съдебномедицински експертизи, коплексна съдебно психиатрична
и съдебно психологична експертиза, 2 бр. химични експертизи, съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства /назначени и извършени на досъдебното
производство/, както и комплексна съдебномедицинска трасологична експертиза
и допълнителна коплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза
/назначени и извършени на съдебното следствие/.
При направата на фактическите си
изводи, съдът кредитира почти изцяло
свидетелските показания на пострадалия П.М.Й., дадени както на съдебното
следствие, така и на досъдебното производство при разпитът му пред съдия, които
са прочетени по реда на чл.281 от НПК, с изключение на твърдението му, че
когато си тампонирал раната и излязъл, не се е спирал в салона, а само е
преминал през него. Това негово твърдение е в противоречие с установените при
огледа на местопроизшествието множество кафеникави петна с неправилна форма,
посочени в огледния протокол като обект № 4, които видно от заключението на вещото лице по съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства представляват кръв. Съгласно същото
заключение, кръвногруповата принадлежност на св.Павлив Й. и на подс.М.Й. съвпада с
кръвногруповата принадлежност на кръвта от тези петна. Предвид обстоятелството,
че подс.М.Й. е нямал кървящи рани /видно от съдебномедицинската експертиза по
ПД № 1077/2009г./, съдът приема за установено, че множеството кафеникави петна
с неправилна форма, посочени в огледния протокол като обект № 4, представляват кръв от св.П.Й.. За да бъдат
оставени същите на това място, пострадалият със сигурност се е спирал там.
Посоченото противоречие между показанията на св.П.Й. и обективно-установения по
делото факт, че се е спирал в салона преди да излезе от къщата, за да потърси
помощ, съдът приема, че се дължи на липсата му на спомен относно този факт, следствие на особеното психологично
състояние, в което се е намирал. За да направи този извод, съдът съобрази и
обстоятелството, че въпросните петна от кръв се намират на място, през което
св.П.Й. несъмнено е следвало да мине, за да излезе от къщата, което обяснява
наличието им.
Съдът приема, че в останалата част
показанията на св.П.Й. са достоверни, тъй като се подкрепят от установеното
посредством останалите доказателствени материали по делото, с изключение на
обясненията на подсъдимия, в частта им относно обстоятелства, при които са били
причинени нараняванията на пострадалия. Освен това, показанията на св.П.Й. са
последователни и логически непротиворечиви. По време на инкриминирания
инцидент,в къщата освен подсъдимият и пострадалият не е имало други лица, които
да са очевидци на случилото се. Въпреки това, описаният от св.П.Й. механизъм на
причиняване на телесните му уврежданията, начинът и обстоятелства, при които
това е станало, изцяло съответстват на обективно установените увреждания посочени
в съдебномедицинска експертиза по ПД № 1067/2009г., а относно механизма, начина
и обстоятелствата, при които са били причинени уврежданията, показанията на
пострадалият се потвърждават и от съдедно-медицинската
експертиза по ПД № 1398/2009г., съдедномедицинската експертиза по ПД №
1569/2009г. и комплексната съдебномедицинска трасологична експертиза.
Показанията на св.П.Й. в тази им част съответстват и на устатановеното посредством
протокола за оглед на местопроизшествие, относно обстановката на
местопроизшествието. Описаните в този протокол червеникави и червеникаво кафяви
петна, в бечовата стая – обекти № 5, № 6
и № 7, от които са били иззети натривки, за които посредством извършената съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства е установено, че са от кръвта на св.П.Й./
по съображенията изложени по горе във връзка с обект № 4 от огледния протокол/,
а така също и падналият на земята стол, потвърждават
показанията на св.П.Й. относно мястото,
където се е намирал, когато подсъдимият е предприел нападението срещу него,
начинът, по който се е развила последващата борба между двамата и мястото,
където е приключила. Столът, на който е седял св.П.Й. е паднал странично на
дясната си страна, което съответства на казаното от него, че се е дръпнал назад
и се е извъртял на дясно при изправянето си. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него, върху лявата страна на падналия стол и
върху възглавницата на леглото са намерени петна от кръвта на св.П.Й. / обекти
№ 5 и № 7/, наличието на които потвърждават показанията му в обсъжданата част.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на защитника на подсъдимия, че са налице съществени противоречия
между показанията на св.П.Й. дадени по време на съдебното следствие и тези дадени на досъдебното производство
пред съдия, които са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.281 ал.1 от НПК, които противоречия обуславят извод за
недостоверност на показанията на този свидетел. Въпросният разпит на св.П.Й. на
досъдебното производство пред съдия от 04.02.2009год. не е бил достатъчно
подробен и при съпоставянето на показанията на св.П.Й. дадени при този разпит и
тези дадени от на съдебното следствие, не се контатират взаимно изключващи се твърдения, които да
обуславят направата на извод за недостоверност на показанията му. В разпитът му
по време на съдебното следствие св.П.Й. е посочил редица подробности, което не
е сторил при разпитът му на 04.02.2009год., но показанията му на съдебното
следствие не опровергават показанията му от досъдебното производство, а само
логически ги допълват. Освен това, голяма част от тези допълнения са направени
във връзка с уточняващи въпроси от страна на съда и страните по делото към св.П.Й.,
а последният изрично е посочил, че такива въпроси в детайли не са му били
задавани при въпросния разпит на досъдебното производство, което съдът намира
за логично и достоверно обяснение. По отношение на останалите показания на
св.П.Й. на досъдебното производство, дадени при други разпити, във връзка с
които защитникът на подсъдимия има сходни възражения, съдът намира, че те не следва да бъдат обсъждани, тъй като не
са приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл. 281
от НПК, поради липса на законови предпоставки за това и то именно заради отказ
на защитника на подсъдимия да бъдат прочетени.
При направата на фактическите си
изводи съдът кредитира само частично обясненията на подсъдимия М.Й. дадени
както на съдебното следствие, така и на досъдебното производство пред съдия,
които са прочетени по реда на чл.279 от НПК.
Съдът намира за недостоверни и не
кредитира обясненията на подсъдимия относно редица релевантни за делото факти,
а именно: поводът за конфликта между него и св.П.Й. на инкриминираната дата,
обстоятелствата, начина и механизма, при които са били причинени уврежданията
на пострадалия.
Твърденията на подс.М.Й., че
поводът за конфликта му с пострадалия на инкриминираната дата е бил, че св.П.Й.
е изгонил св.П.Т., която е казала това на подсъдимия и той, като се е върнал
вкъщи е попитал синът си защо гони майка си, се опровергават категорично от
показанията на св.П.Т.. В показанията си на съдебното следствие св.Т. отрича
както факта св.П.Й. да я е гонил в дните непосредствено преди инкриминираното
деяние и по тази причина да е напуснала къщата и да е отишла в гр.Тутракан при
роднините си, така й да е казвала на подсъдимия такова нещо.
Обясненията на подсъдимия относно
обстоятелствата, начина и механизма, при които са били причинени уврежданията
на св.П.Й. се опровергават от обективно установените увреждания на пострадалия
посочени в съдебномедицинската експертиза по ПД № 1067/2009г., както и от съдебно-медицинската
експертиза по ПД № 1398/2009г., съдебно-медицинската експертиза по ПД №
1569/2009г. и комплексната съдебно-медицинска трасологична експертиза. В
обясненията си подс.М.Й. твърди, че след като е попитал св.П.Й. защо гони майка
си, пострадалият е станал от стола, хванал го е за дрехите с дясната си ръка,
вдигнал го е, започнал е да го дърпа, завърта и да го удря с колене, както и да
го рита в долните части по двата крака. Според обясненията на подсъдимия той се
е отбранявал, като през това време, докато са били лице в лице, с двете си ръце
се подпирал върху св.П.Й., като дясната му ръка, в която се намирал процесния
нож била опряна в областта на брадата на пострадалия. Според подсъдимия тази
борба продължила минута и повече, през което време той не е извършвал действие
с ножа с цел да нарани синът си, като в един момент е изтървал ножа на земята.
Видно от заключенията по съдебно-медицинската експертиза по ПД № 1398/2009г. и
по съдебно-медицинската експертиза по ПД № 1569/2009г. назначени и извършени на
досъдебното производство, от обясненията на подс.М.Й. на досъдебното
производство не може да се определи съдебно-медицински критерий потвърждаващ
твърденията му относно начина, по който са били причинени нараняванията на
пострадалия. Видно от заключението по комплексната съдебно-медицинска
трасологична експертиза, която е назначена на съдебното следствие и при
изготвянето й са били съобразени и обясненията на подсъдимия дадени в хода на
съдебното следствие, като и разрезите по дрехите на пострадалия, които са
веществени доказателства по делото, според вещите лица не е възможно
нараняванията на св.П.Й. да са били получени по начина, който твърди в
обясненията си подс.М.Й.. Установените посредством съдебно-медицинската
експертиза по ПД № 1077/2009г. телесни увреждания на подсъдимия, а именно
кръвонасядания на лявата подбедрица, зачервявания в дясната поясна област и
напречно разположен белезникав цикатрикс до гръбначният стълб в поясната
област, не доказват достоверността на обясненията на подсъдимия в обсъжданата
им част. Видно от същото експертно заключение, единствено кръвонасяданията на
лявата подбедрица, които са резултат на действието на твърди тъпи предмети, по
давност могат да бъдат получени на 01.02.2009год., като съобщеният от
подсъдимия начин на получаване не може да бъде изключен, като възможен
механизъм. Според същото експертно заключение останалите увреждания в поясната
област, не могат да бъдат получени по начин и време съобщени от подсъдимия.
Видно от заключението по комплексната съдебно-медицинска трасологична
експертиза назначена на съдебното следствие и от поясненията на вещите лица при
разпитът им в съдебно заседание, кръвонасяданията на лявата подбедрица на
подсъдимия са по външностраничната повърхност и могат да се получат от удар с
или върху твърд тъп предмет по страничната повърхност на подбедрицата, като са
възможни два варианта - че са нанасени с крак или, че са нанесени в ръб на
профила на легло. Вещите лица не са категорични и че тези увреждания на
подсъдимия по време са били причинени при инкриминирания инцидент. При това
положение съдът приема, че от уврежданията на подсъдимия не могат да се правят
категорични изводи за достоверност на обясненията му, тъй като те обективно са
могли да бъдат получени, както по начина посочен в обясненията му, така и по
начина посочен в показанията на св.П.Й., а така също и по време малко преди или
малко след инкриминирания инцидент.
Съдът намира за недостоверни и
обясненията на подсъдимия относно обстоятелствата, при които е бил причинен белегът на гърба му в поясната
област. Видно от показанията на св.П.Т., въпросното наранявания е било
причинено на подсъдимия от св.П.Й., но при опит на последния да защити св.П.Т.
от подсъдимия.
Съдът намира за недостоверни и
обясненията на подсъдимия М.Й. относно твердението му, че не е видял никъде кръв.
Това негово твърдение се опровергава от обиктивните находки на кръв от
пострадалия, включително и по обтривките от ръцете на подсъдимия, установено
посредством протокола за оглед на местопроизшествие и заключението по съдебно-медицинската
експертиза на веществени доказателства.
В останалата им част съдът намира
обясненията на подс.М.Й. за достоверни.
При направата на фактическите си
изводи съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите П.Т., П.Ч., К.К.
/дадени на съдебното следствие и дадени на досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.281 ал.3 вр. с ал.1 от НПК/, С.С., З.П., Г.С. /дадени на
съдебното следствие и дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.281 ал.3 вр. с ал.1 от НПК/ и Д.С.. Във връзка с констатираните противоречия
и несъответствия между показанията на св.Г.С. и на К.К. дадени от всеки от тях
на съдебното следствие, с тези дадени на досъдебното производство, съдът
намира, че тези противоречия и непълноти се дължат на изминалия значителен
период от време, поради което тези свидетили са забравили някой посробности
относно обстоятелствата във връзка с които са дали показания. Въпреки, че св.П.Т.
е в лоши отношения със св.П.Й., в показанията си на съдебното следствие тя е
изложила и обстоятелства, които са във
вреда на подсъдимия, което дава основание на съда да приеме, че въпреки заинтересоваността
си от изхода на делото, св.П.Т. е дала достоверни показания. Заинтересована от
изхода на делото е и св.З.П., която живее на семейни начала с пострадалия П.Й.,
но въпреки това съдът намира, че показанията й са достоверни, тъй като са
логически непротиворечиви и не се опровергават от други доказателства по
делото. Всички други посочени свидетели са незаинтересовани от изхода на делото
и показанията им са логически непротиворечиви не се опровергават от други
източници на доказателства, поради което съдът ги намира за достоварни. Относно
показанията на св.Д.С. по време на съдебното следствие, съдът намира, че поради
изминалия значителен период от време св.Д.С. не си спомня добре подробности относно
разговорът му с подс.М.Й. непосредствено след инкриминираното деяние. Ето защо,
относно тези обстоятелства съдът прави изводите си като кредитира показанията
на съпругата му - св.Г.С., на която св.Д.С. е разказал какво му е казал
подсъдимият непосредствено след въпросния разговор.
По отношение на установеното
посредством показанията на св.Г.С. обстоятелство, че непосредствено след
деянието подсъдимият бягал по чорапи по
улицата и викал „Помощ! Полиция!”, съдът намира, че подсъдимият направил това, защото
като е видял кръвта течаща от раната на пострадалия е осъзнал какво е сторил на
синът си и се е изплашил, като тези му викове са били защитна реакция.
При направата на фактическите си
изводи съдът кредитира изцяло и всички горепосочени писмени доказателства, тъй
като липсват основания за съмнения относно достоверността на същите.
При направата на фактическите си
изводи съдът съобрази и горепосочените веществени доказателства по делото,
които са иззети и приложени по надлежния ред предвиден в НПК.
При направата на фактическите си
изводи съдът съобрази и горепосочените заключения на вещите лица по извършените
на досъдебното и съдебното производство експертизи. Всички приети по делото
експерти заключения съдът намира за обосновани и правилни, тъй като са подробно
аргументирани и липсва причина да се поставя под съмнение професионалната
компетентност и обективността на вещите лица.
По отношение комплексната съдебно-психиатрична
и съдебно-психологична експертиза, съдът намира за неоснователни доводите на
защитника на подсъдимия, че посоченото в частта за психолочичното изследване, а
именно това, че се долавят белези на защитно поведение, потвърждавало
обясненията на подсъдимия, че се е защитавал от нападение предприето от
пострадалия. Интерпретацията на тази част от експертизата направено от
защитника на подсъдимия е неправилно, тъй като посоченото в експертизата, че се
долавят белези на защитно поведение, което се отнася не към времето на
извършване на деянието, а е констатация за поведението на подсъдимия по време
на експертното изследване.
От правна страна.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Подсъдимият
М.Д.Й. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по
чл.116 ал.1 т.3 пр.3 вр. чл.115 вр. с
чл.18 ал.1 от НК, тъй като на 01.02.2009 г. в с.Николово, обл.Русе, направил опит умишлено да умъртви
рождения си син- П.М.Й. с ЕГН **********, като деянието му останало недовършено
поради независещи от волята му причини.
От обективна страна на инкриминираната дата подсъдимият М.Д.Й. е извършил действия, с които е
било възможно да причини смъртта на св.П.М.Й.. Той сторил това с ножът
веществено доказателство по делото, като чрез тангенциално въздействие с ръба
на режещия му клин направил разрез в областта на шията на пострадалия, който
стигнал в близост до средната линия вдясно на врата. В областта на нанесената
рана на шията се намират магистрални съдове, нерви и жизненоважни органи,
нарушаването на които обективно е могло да доведе до смърт на св.П.Й., като
това е могло да стане при наличието на по-силен натиск с процесния нож. /Видно
от заключението по съдебно-медицинска експертиза по ПД № 1067/2009г./ Съдът
намира, че силата на натиска осъществен от подсъдимия е била достатъчна за
причиняването на смъртта на пострадалия, като в случая не се е стигнало до
нарушаване на магистрални съдове, нерви и жизненоважни органи не поради липсата на достатъчно вложена сила
от подс.М.Й., а заради оказаната своевременно съпротива от страна св.П.Й. и
облеклото на пострадалия, с което той бил облечен. Пострадалият успял
да хване ръката на подсъдимия, с която той е държал ножа и чрез противодействие
на натиска на подсъдимия и отдръпванйки тялото си назад, е успял да предотврати
по-дълбокото проникване на режещия клин на ножа, което би могло да доведе до
нарушаването на магистрални съдове, нерви и жизненоважни органи. Закопчаната до
горе яка на анцунг, също допринесла за предотвратяването на по-дълбокото
проникване на режещият клин на ножа. Ето защо, въпреки че в случая на пострадалия
е било причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, което е
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, съдът намира, че деянието
на подсъдимия представлява опит за
убийство по смисъла на чл.115 от НК.
Подсъдимия М.Й. не се е отказал
от довършването на престъплението по собствени подбуди, а деянието му останало
недовършено по независещи от волята му причини - оказаната съпротива от страна
на св.П.Й. и наличието на закопчана до горе яка на горнището на анцунг, с което
пострадалият бил облечен. Ето защо не е налице хипотезата на чл.18 ал.3 от НК
за отпадане наказуемостта на подсъдимия за извършения опит по смисъла на чл.118
ал.1 от НК.
От субективна страна подс.М.Й. е извършил
инкриминираното деяние при пряк умисъл, с ясното съзнание за общественоопасния му характер, като е предвиждал, че в резултат
на дейстията му може да причини смърт на св.П.Й. и е искал настъпването именно
на този резултат. Този извод съдът прави от обективно установените действия на
подсъдимия, които несъмнено показват, че той е извършил деянието с пряк умисъл
да причини смъртта на пострадалия. Минаването на подсъдимия зад гърба на
пострадалия и предприемането на действия с нож за прерязване на шията му, в
областта на която се намират магистрални съдове, нерви и жизненоважни органи,
са обстоятелства, които категорично сочат, че с действията си подсъдимият е
целял да причини смъртта на пострадалия. Подсъдимият е пълнолетно лице и е
извършил инкриминираното деяние в състояние на вменяемост. Той добре е съзнавал
обстоятелството, че в областта на шията се намират магистрални съдове, нерви и
жизненоважни органи, които могат да бъдат засегнати при тангециалното
въздействие с ръба на режещияг клин на процесният нож, веществено доказателство
по делото и това да доведе до смъртта на пострадалия. Самото предприемане на
действията на подсъдимия и упоритостта, с която ги е извършил, несъмнено сочат,
че той е предвиждал, че с действията си може да причини смъртта на св.П.Й. и е
искал да настъпи именно такъв резултат. Умисълът на подсъдимия е възникнал
непосредствено преди да предприеме извършването на инкриминираното деяние и не
е налице предумисъл.
От гореизложеното е видно, че са
налице всички обективни и субективни признаци на опит за извършване на
престъпление „убийство” по основния състав на в чл.115 от НК.
Съдът намира, че подсъдимият е
извършил опита за убийство и при наличие на квалифициращия признак по чл.116
ал.1 т.3 пр.3 от НК, а именно „на рожден син”. Видно от приложените
по делото удостоверение
за раждане и писмо от Община-Русе, Дирекция „Административно обслужване”, св.П.Й.
е рожден син на подс.М.Й., което обуславя наличието на посочения квалифициращ
признак от обективна страна. От субективна страна, по време на извършването на
инкриминираното деяние подсъдимият е съзнавал, че св.П.Й. е негов рожден син. Ето защо съдът приема, че
умисъла на подсъдимия е обхващал и този квалифициращ деянието му признак.
Съдът намира, че не са налице
основания деянието на подсъдимия да бъде квалифицирано по привилегирования
състав на чл.119 от НК, каквото алтернативно искане е направил защитникът му. Видно
от приетата по-горе за установена фактическа обстановка, подсъдимият не е бил
обект на непосредствено противоправно нападение осъществено от пострадалия и
действията му не са били извършени с цел да защити личността или правата си от
такова нападение, поради което въобще не е налице неизбежна отбрана по смисъла
на чл.12 ал.1 от НК. При липсата на неизбежна отбрана, не би могло да е налице
и превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК. С
оглед на това липсват основания да се приеме, че деянието на подсъдимия не е
общественоопасно по съображения, че е извършено в условията на неизбежна
отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, нито пък са налице основания да се
квалифицира по привилегирования състав на чл.119 от НК - извършено при
превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК.
При липсата на неизбежна отбрана, респективно превишаване пределите на
неизбежната отбрана, не е нужно да се обсъжда въпроса дали не е налице
превишаване пределите на неизбежната отбрана дължащо се на уплаха или смущение,
поради което да е налице хипотезата на чл.12 ал.4 от НК предвиждаща отпадането
на наказуемостта на деянието в такива случаи. Независимо от това, по делото е
установено, че при извършването на инкриминираното деяние подсъдимият не се е
намирал в състояние на уплаха или смущение, което е видно от заключението на
допълнителната комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична
експертиза назначена по време на съдебното следствие.
Съдът намира, че не са налице
основания деянието на подсъдимия да бъде квалифицирано и по привилегирования
състав на чл.118 от НК - такова
извършено в състояние на физиологичен афект предизвикан от пострадалия. Видно
от приетата по-горе за установена фактическа обстановка, непосредствено преди
извършването на деянието пострадалият не е извършил противоправно деяние, от
което да са настъпили или да са могли да настъпят някакви тежки последици за
подсъдимия или негови близки. Освен това, видно от заключението по комплексната
съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза, по време на извършване
на деянието подсъдимият не се е намирал в състояние на силно раздразнение
/физиологичен афект/. Видно от същото експертно заключение, при извършване на
деянието подсъдимият не се е намирал и в състояние на паталогично
алкохолно опиянение, а само в състояние
на обикновено алкохолно опиване.
По изложените съображения съдът
намира, че подс. М.Д.Й. следва да бъде признат за виновен и осъден за това че на 01.02.2009 г. в с.Николово, обл.Русе, направил опит умишлено да умъртви
рождения си син- П.М.Й. с ЕГН **********, като деянието му останало недовършено
поради независещи от волята му причини- престъпление по чл.116
ал.1 т.3 пр.3 вр. чл.115 вр. с
чл.18 ал.1 от НК.
По вида и размера на наказанието.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.3 вр. чл.115 вр. с
чл.18 ал.1 от НК, съдът съобрази
следното :
За престъплението по чл.116
ал.1 т.3 пр.3 вр. чл.115 от НК, законът предвижда алтернативно следните наказания:
1.лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години; 2. доживотен затвор; 3.
доживотен затвор без замяна. Съгласно разпоредбата на чл.18 ал.2 от НК, при
опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление,
като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините,
поради които престъплението е останало недовършено.
Съдът намира, че са налице следните
смекчаващи обстоятелства: влошените отношения между подсъдимия и пострадалия,
за което и последният е допринесъл с поведението си и отношението си към баща
си и майка си, високата възраст на подсъдимия, който е на навършени 68 години,
влошеното му здравословно състояние, изразяващо се в проблеми свързани със
зрението, частичните самопризнания, които е направил и това, че в резултат на
деянието е била причинена само лека телесна повредана пострадалия.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете съдебното минало на подсъдимия, който видно
от справката за съдимост и бюлетините е осъждан и не е реабилитиран. При
преценката на съдебното минало на подсъдимия, следва да се съобрази от една
страна това, че подсъдимият е осъждан в миналото няколко пъти, включително и за
престъпления против личността. От друга страна следва да се съобрази и факта,
че последното му осъждане е с присъда № 151/28.05.1998год. по НОХД № 1277/97год.
на РРС, влязла в сила на 30.06.1998год., за престъпление по чл.196 ал.1 вр. с
чл.194 ал.1 от НК извършено на 06.05.1995год., като наложеното наказание две
години и два месеца лишаване от свобода, видно от справката на РП-Русе, е било
изтърпяно на 15.12.1999год., т.е. повече от девет години преди подсъдимият да
извърши инкриминираното деяние предмет на настоящото производство. Към датата на
извършване на инкриминираното деяние- 01.02.2009год., подсъдимият не е бил
реабилитиран по реда на чл.86, и чл.87 от НК. Същият не е бил реабилитиран и по
реда на чл.88а от НК, тъй като не е изтекъл десетгодишния срок по чл.88а ал.2
от НК. Въпреки липсата на реабилитация, при преценката на относителната тежест
на съдебното минало на подсъдимия като отегчаващо обстоятелство, следва да се
отчете значителния период от време, който е изминал както от извършване на последното
предишно престъпление, така и от влизането в сила на присъдата за него и от
изтърпяването на наложеното наказание.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като
съобрази това, както и обстоятелството, че е налице опит, а не довършено
престъпление, а така също и всички обстоятелства визирани в чл.18 ал.2 от НК и
най-вече степента на осъществяване на намерението на подсъдимия, а именно че в
резултат на деянието му на пострадалия е била причинена само лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, съдът намира, че наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.58 б. „а” вр. с чл.55
ал.1 т.1 от НК, т.е. под
най-ниския предел, който в случая е петдадесет години лишаване от свобода.
Последното в случая е най-лекото предвидено в закона наказание, но се явява
несъразмерно тежко. Ето защо, въпреки липсата на многобройни или изключителни
смекчаващи обстоятелства, които да обуславят определянето на наказание при
условията на чл.55 от НК, с оглед на това, че е налице извършен опит, а не
довършено престъпление, на подсъдимия следва да се определи и наложи наказание на
основание чл.58 б. „а” вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Размерът на така определеното наказание лишаване от свобода е по-голям от 3
години, а освен това подсъдимият е осъждан в миналото на лишаване от свобода и
към датата на извършване на инкриминираното деяние не е бил реабилитиран. Ето
защо не са налице предпоставките по чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването
на наказанието и същото следва да бъде изтърпяно ефективно. Съдът намира за
ненужно да обсъжда въпроса налице ли са неформалните предпоставки за приложение
института на условното осъждане, който в случая е неприложим, поради липса на горепосочените
две формалните предпоставки по чл.66
ал.1 от НК, всяка от които изключва възможността за приложението му.
Така определеното наказание лишаване от свобода в размер на три години и
шест месеца, на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно от
подсъдимия М.Й. в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП, тъй като това му осъждане
на лишаване от свобода е за умишлено престъпление, не е първо по ред и той не
попада в кръга на лицата по чл.59 ал.1 от ЗИНЗС. От друга страна подсъдимият е
рецидивист по смисъла на §3 ал.1 т.1 от ДР на ЗИНЗС, тъй като в миналото е
осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, за
които не следва да се определя общо наказание по реда на чл.23-25 от НК,
изтърпявал е наказание лишаване от свобода и към датата на извършване на
инкриминираното деяние не е изтекъл 10-годишния срок по §3 ал.2 т.3 от ДР на
ЗИНЗС след изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода. Тъй като определеното наказание лишаване от
свобода трябва да се изтърпи от подсъдимия в затворническо заведение от ЗАКРИТ
ТИП, на основание императивната разпоредба на чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да се
определи първоначален СТРОГ режим за
изтърпяване на същото.
Така определеното по вид и размер наказание - лишаване от свобода в размер
на три години и шест месеца, е съответно на конкретно установената степен на
обществена опасност на деянието и на дееца, съобразено е с наличните смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства, справедливо е и с него в пълен обем ще се постигнат
целите по чл.36 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната
превенция. С него ще се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на
законите и добрите нрави. С ефективното му изтърпяване ще се отнеме
възможността на продсъдимия да върши други престъпления. В най-голяма степен ще
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на
обществото за предотвратяване или поне ограничаване извършването от тях на престъпления от същия или друг вид.
На основание чл.59 ал.1 от НК,
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, следва да се приспадне
времето, през което подсъдимия М.Д.Й. е бил задържан и по отношение на него е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 02.02.2009год.
до 29.06.2009год.
На основание чл.53 от НК следва да се отнеме в полза на държавата вещественото доказателство-
1 бр. нож с дължина 17 см.-
7 см.
режеща част и 10 см.
червена пластмасова дръжка, който принадлежи на подсъдимия М.Д.Й. и е послужил
за извършването на умишлено престъпление. След влизане на присъдата в сила,
посоченото веществено доказателство следва да бъде унищожено като вещ без
стойност.
По предавения граждански иск.
Относно предявения от П.М.Й.
граждански иск срещу подсъдимия за неимуществени вреди, съдът намира следното:
С оглед изхода на делото в
наказателната му част и установеното посредством показанията на св.З.П.,
гражданският иск срещу подсъдимия за неимуществени вреди се явява доказан по
основание, но не и до пълния му размер в който е предявен. С престъплението
подс.М.Й. виновно е причинил на гражданския ищец П.М.Й. неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки, страдания, психически стрес и неприятни
изживявания свързани с останалите белези от причинените наранявания. За продължителен
период от време П.Й. е изпитвал страх за живота си и сънувал кошмари. Тези
неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено
от подсъдимия и подлежат на поправяне на основание чл.45 ал.1 от ЗЗД. Съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от
съда по справедливост. В конкретния случай съдът намира, че определеното по
справедливост обезщетение за причинените на гражданския ищец неимуществени вреди следва да бъде в размер
на 9 000 лв. /девет хиляди лева/. Съдът намира също така, че с предхождащото си
поведение гражданския ищец П.М.Й. е допринесъл за влошаването почти до степен
на нетърпимост на отношенията му с подсъдимия, а от там и за настъпването на
вредите, поради което е налице съпричиняване в размер на 2/9. Ето защо и на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди определено
по справедливост следва да се намали с 2 000 лв. /две хиляди лева/ и на
гражданския ищец П.М.Й. да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 7 000 лв. /седем хиляди лева/, които подсъдимият М.Д.Й. следва да
бъде осъден да му заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта - 01.02.2009год., до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част - за сумата
над 7 000 лева, до пълния му предявен му размер от 50 000 лева, гражданския иск
се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Относно разпореждането
с веществените доказателства по делото, съдът намира следното:
Веществените доказателства: 1 бр.
жълто горнище на анцунг със зелена бродерия - с цип и 1 бр. черна памучна блуза
с дълъг ръкав, след влизане на присъдата в сила следва да бъдат върнати на П.М.Й.,
който е собственик на същите.
Веществените доказателства:
натривки от обекти с № 1 до 7, подробно описани в протокола за оглед на
местопроизшествие от 01.02.2009год. /на л.л.15-16 от досъдебното производство/,
след влизане на присъдата в сила следва да бъдат унищожени, като вещи без
стойност.
По въпроса за направените разноски по делото.
Подсъдимият М.Й. следва да бъде
осъден да заплати направените в хода на наказателното производство разноски,
които за досъдебното производство са в размер на 629,40 лв. /шестстотин двадесет и девет лева и
четиридесет стотинки/ и следва да се заплатят в полза републиканския бюджет, а
за съдебното производство пред първата инстанция са в размер на 920 лв. /деветстотин и двадесет лева/ и следва да се
заплатят в полза на Русенския окръжен съд.
Подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати и държавна такса върху уважената част на гражданския иск в размер на
280 лв. /двеста и осемдесет лева/.
Подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П.М.Й. направените от
последния разноски по делото за адвокатсто възнаграждение на повереник, които видно
от договора за правна помощ са в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател :
Член съдия: