№ 889
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110107312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от ПЛ. Г. ЯНК. , ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „***, вх. 6, ет. 3, ап. 110, срещу „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, *** № 2, осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв.
– частичен иск от сума в общ размер на 402,88 лв., представляваща
неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка
“Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0457306 от
06.03.2019 г., за нанесени щети на застрахования лек автомобил „БМВ 530“ с
рег. № В9913ВТ от реализирано на 23.10.2019 г. в гр. Варна застрахователно
събитие – пътнотранспортно произшествие, за което е образувана щета под
№ 13019030108404, която сума е заплатена от ищеца за ремонт на
следните увредени детайли на автомобила, а именно: шенкел преден ляв и ляв
тампон на двигателя, съобразно издадената фактура № 450/10.01.2020 г. на
обща стойност 1322 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.05.2021 г., до окончателното
изплащане на обезщетението.
По твърдения в исковата молба, между страните бил сключен договор
за застраховка „Каско на МПС“ за собствения на ищеца лек автомобил „БМВ
530“ с рег. № *** обективиран в застрахователна полица № 0306Х0457306 от
06.03.2019 г., със срок на действие от 09.03.2019 г. до 08.03.2020 г.,
застрахователната премия по който била заплатена изцяло. На 23.10.2019 г.
около 19:00 ч. ищецът управлявал застрахования автомобил, движейки се по
бул. „Васил Левски“ в гр. Варна, когато на кръстовището с бул. „Цар
Освободител“, в посока кв. „Победа“, на няколко метра от дясно пред
автомобила изведнъж излязло улично куче. Ищецът веднага задействал
1
спирачката и завил волана на ляво, но кучето се намирало в т.нар. опасна
зона, поради което произшествието било непредотвратимо и автомобилът се
ударил в него и в бордюра вляво на пътното платно. За настъпилото събитие
ищецът веднага уведомил застрахователя по телефон, като същият изискал
протокол за ПТП. Затова и ищецът сезирал компетентните органи, които след
посещение на място му обяснили, че наред с протокола за ПТП задължително
следва да му бъде съставен и АУАН, и след като ищецът се съгласил,
въпросните документи били издадени от полицейските служители. След като
се снабдил с необходимия протокол, ищецът подал писмена претенция пред
застрахователя, при когото била образувана застрахователна претенция
(щета) под № 13019030108404/2020 г. Извършен бил оглед на автомобила,
изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в който
били обективирани следните увредени негови детайли, а именно: броня
предна, джанта предна лява и гума предна лява Мишелин 245/45R1896Y.
Ищецът се съгласил автомобилът да бъде ремонтиран в доверения сервиз
„Колор Груп Варна“ ЕООД, където след разоборудване на МПС бил
извършен допълнителен оглед и установени нови увреждания по преден ляв
спойлер броня, облицовка ляво управление, облицовка преден ляв под,
облицовка долна предна каросерия, преден ляв носач и задна лява джанта.
Около два месеца автомобилът бил в сервиза, поради което ищецът посетил
на място същия, за да разбере причините за забавянето на ремонта. Там му
обяснили, че били увредени още шенкел преден ляв и ляв тампон на
двигателя, но понеже сервизът не бил специализиран за тенекеджийски
услуги, не можели да извършат там подмяна на тези детайли. При това
положение на 17.12.2019 г. ищецът подал молба до застрахователя за
отпадане на възлагателното писмо към доверения сервиз относно ремонта на
шенкел преден ляв и ляв тампон на двигателя на автомобила и изплащане на
застрахователно обезщетение за тези щети след представяне на фактури за
възстановяването им в друг сервиз. След извършване на съответните
ремонтни дейности, на 13.01.2020 г. ищецът представил пред застрахователя
издадените му и заплатени от него фактури на обща стойност 1380 лв., но
въпреки това получил застрахователно обезщетение в занижен размер от
977,12 лв. Затова подал молба за преразглеждане на щетата и възстановяване
на заплатената сума в пълен размер, в отговор на която получил писмо, с
което застрахователят го уведомил, че една от представените фактури с №
450/10.01.2010 г. на стойност 1322 лв. била одобрена само частично, до
сумата от 919,12 лв., като разликата от 402,88 лв., за която било отказано
изплащането на застрахователно обезщетение, се дължи на обстоятелството,
че фактурираните стойности на шенкел и тампон на двигателя били
завишени. Ищецът счита отказът за незаконосъобразен, доколкото
застрахователят бил длъжен да му възстанови всички направени разходи за
извършения ремонт на автомобила, които били съизмерими с действителната
стойност на претърпените вреди.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за недопустимост на предявения иск с
твърдения за ненадлежна активна процесуална легитимация на ищеца,
2
понеже същият не бил собственик на застрахования лек автомобил. Отделно
оспорва иска и като неоснователен. Не оспорва сключването на процесния
застрахователен договор, настъпването на застрахователно събитие в периода
на покрит риск и уведомяването му за това, както и изплащането на
застрахователно обезщетение по образуваната застрахователна преписка, вкл.
и обезщетение за щетите по шенкел преден ляв и ляв тампон на двигателя на
застрахования автомобил в размер на 919,12 лв., като част от стойността на
представената фактура № 450/10.01.2020 г. за извършен ремонт на тези
детайли. Поддържа, че фактурираните разходи не били съгласувани
предварително и одобрени от него, поради което обезщетението било
определено според Методиката на ЗАД „Армеец“ за оценка на щети по МПС,
съобразно средните пазарни цени за труд, резервни части и материали, и
приложимите към договора ОУ, вкл. индивидуалните особености на
автомобила като година на производство и период на експлоатация. В тази
връзка се позовава на т. 72 и т. 73 от ОУ, предвиждащи начина на определяне
на застрахователното обезщетение при частична щета. Изтъква още, че в
застрахователната полица страните били уговорили конкретни начини на
обезщетяване, а именно: по експертна оценка или доверен сервиз, както и че
не било предвидено отстраняване на щети в избран от застрахования сервиз,
но по изключение молбата на ищеца в тази насока била удовлетворена.
Отделно намира, че в случая било налице подзастраховане по смисъла
на т. 22 от ОУ, тъй като в срока на действие на застрахователния договор
ищецът бил завел още три щети с № 13019030103982, № 13019030107145 и №
13019030107847 , по които му били изплатени застрахователни обезщетения в
общ размер на 1486,12 лв., след което МПС не било дозастраховано. Затова и
счита, че процесното обезщетение следвало да бъде намалено с процента на
подзастраховане - 7,01 %, изчислен след деление на изплатените обезщетения
(1486,12 лв.) със застрахователната стойност на автомобила (21000 лв.).
По изложените аргументи поддържа, че изплатеното обезщетение
напълно репарирало вредоносните последици от застрахователното събитие,
респ. търсената разлика не била дължима.
В условията на евентуалност оспорва размера на иска като завишен,
несъответстващ на средните пазарни цени.
По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по
делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Й.А., поддържа иска и прави възражение за нищожност на
клаузите по т. 72, т. 73, т. 21 и т. 22 от Общите условия към застрахователния
договор, на които се позовава ответникът, поради противоречие с нормите на
КЗ и ЗЗП. В хода на устните състезания моли за уважаване на частичната
претенция и присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80
ГПК.
Ответникът не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и
обективираното в него искане.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
3
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Възраженията на ответника относно собствеността върху увреденото МПС
касаят материално-правната, а не процесуална легитимация на ищеца, респ.
същите са въпрос по същество на спора.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало застрахователно правоотношение между страните по процесния
застрахователен договор; 2.) настъпване на застрахователно събитие в
периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по застрахования
автомобил, както и 4.) наличие на причинно-следствена връзка между щетите
и застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези
факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното
застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита
срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които
основава своите възражения срещу размера на претенцията, в т.ч. и наличието
на подзастраховане на автомобила.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между
страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек
автомобил „БМВ 530“ с рег. № *** обективиран в застрахователна полица №
0306Х0457306 от 06.03.2019 г., със срок на действие от 09.03.2019 г. до
08.03.2020 г., както и че застрахователната премия по договора е заплатена
изцяло. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените писмени
доказателствени средства – комбинирана застрахователна полица (л. 5) и
квитанции за извършени плащания по полицата (л. 6-7). Следователно между
ПЛ. Г. ЯНК. и „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е налице
валидно възникнало застрахователно правоотношение, по което
ответното застрахователно дружество се е задължило да заплати на ищеца
застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Не е спорно, че в периода на покрит риск – на 23.10.2019 г. е
реализирано такова застрахователно събитие – ПТП при посочения в
исковата молба негов механизъм, според който на посочената дата около
19:00 ч. ищецът управлявал застрахования автомобил, движейки се по бул.
„Васил Левски“ в гр. Варна, когато на кръстовището с бул. „Цар
Освободител“, в посока кв. „Победа“, от дясно пред автомобила изведнъж
излязло улично куче и, за да избегне удара с него, ищецът предприел
аварийно спиране и спасителна маневра завой на ляво, но въпреки това не
успял да предотврати произшествието и се блъснал в кучето и в бордюра
вляво на пътното платно, при което настъпили материални щети по
автомобила.
Безспорно е още, а се установява и от приобщеното уведомление-
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ (л. 44), че на 24.10.2019 г.
4
ищецът е уведомил ответното дружество за така настъпилото събитие и при
него е образувана застрахователна претенция (щета) под № 13019030108404,
както и че при завеждане на щетата ищецът е избрал начин на обезщетяване в
сервиз, посочен от ЗАД „Армеец“.
Страните не спорят и по отношение на настъпилите щети по
застрахования автомобил. Същите са установени от експерти на
застрахователя след извършен на 25.10.2019 г. първоначален оглед на
превозното средство и допълнителни огледи на 28.11.2019 г. и 13.12.2019 г. и
описани в съставените за целта опис – заключения по щета №
13019030108404 от същите дати (л. 9-11). В описите са посочени увредените
детайли, индивидуализирани чрез отразяване на вида и начина на
възстановяване на всеки от тях, в това число: шенкел преден ляв - за подмяна
и тампон ляв ДВГ- за подмяна, уврежданията по които са установени при
допълнителния оглед на 13.12.2019 г.
Не е спорно, че посочените имуществени вреди са настъпили в резултат
от процесното ПТП, поради което съдът намира за доказана и причинно-
следствена връзка между застрахователното събитие и вредоносните
последици.
От приложеното свидетелство за регистрация на МПС-част II (л. 86) и
договор за покупко-продажба на МПС от 17.12.2020 г. (л. 100) се изяснява, че
ищецът е бил собственик на застрахования лек автомобил „БМВ 530“ с рег. №
В9913ВТ към датата на сключване на застрахователния договор и в срока на
действието му, вкл. и към момента на ПТП, като е отчуждил вещта в полза на
трето лице след този срок – на 17.12.2020 г., поради което именно той се
явява правоимащо да получи застрахователно обезщетение лице. Затова и
същият е разполага с материално-правна легитимация в процеса, а
възраженията на ответника в обратна насока са неоснователни.
Установява се от доказателствата по делото, че за вредите по
увредените шенкел преден ляв и тампон ляв ДВГ на автомобила на 17.12.2019
г. ищецът е подал пред застрахователя молба за промяна в избрания начин на
обезщетяване в доверен сервиз и покриване на стойността на ремонта в друг
сервиз по представени от него фактури (л. 12).
На 13.01.2020 г. ищецът е представил такива 3 бр. фактури в оригинал,
описани в двустранно подписан приемателен протокол от същата дата, сред
които и фактура № **********/10.01.2020 г., издадена от „Ганди кар“ ЕООД,
на стойност 1322 лв. с вкл. ДДС, от която 228 лв. за тампон двигател ляв, 944
лв. за шенкел ляв и 150 лв. за труд, ведно с фискален бон от 10.01.2020 г. за
сумата по фактурата (л. 15).
Не е спорно, че ответникът е заплатил на ищеца част от сумата по
посочената фактура в размер на 919,12 лв. като обезщетение по
застрахователната преписка за увредените детайли шенкел преден ляв и
тампон ляв ДВГ, описани в счетоводния документ. Видно от приложеното
уведомително писмо от 30.01.2020 г. (л. 18), разликата от 402,88 лв., част от
която сума е предмет на предявения иск, не е одобрена от застрахователя с
аргумент за завишени във фактурата стойности за части – шенкел и тампон.
Основният спорен по делото въпрос е дали тази разлика е дължима
по процесния застрахователен договор. За да даде отговор на същия, съдът
съобрази следното:
При настъпване на застрахователно събитие за застрахователя възниква
5
задължение да заплати на застрахования застрахователно обезщетение, равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но
не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност) – арг. от чл.
386, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
В хипотеза на частично увреждане на застрахованото имущество,
каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително
претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната
вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата
на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС,
ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.
и др. (същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при
действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й
част).
С оглед на гореизложеното и пряката зависимост между размера на
вредата и пазарната стойност на ремонта, в случай че бъдат представени
доказателства за извършени в специализиран сервиз такива ремонтни
дейности за поправяне на увреденото застраховано имущество, дължимото от
застрахователя обезщетение се равнява на направените разходи за това, стига
същите да не надхвърлят уговорената застрахователна сума по
застрахователния договор и да съответстват на реалната възстановителна
стойност по смисъла на чл. 400 КЗ.
Подобна възможност за определяне на застрахователното обезщетение
по представени оригинални фактури от друг сервиз (непредложен от
застрахователя) е предвидена и в чл. 72.2. от Общите условия към
процесния договор. Посочената клауза, на която се позовава и ответникът,
съдържа обаче и други условия за приложението й, а именно: наличие на
изрично писмено съгласие на застрахователя за обезщетяването по посочения
начин, спазване на неговите ограничения за стойност и резервни части,
сервизен час на количеството и стойност на материалите за боядисване, както
и плащане на минималната премия съгласно действащата към датата на
сключване на застраховката тарифа на застрахователя.
Валидността на клаузата е изрично оспорена от ищеца като
нищожна, което възражение съдът намира за основателно. С обсъжданата
клауза се ограничава подлежащата на обезщетяване стойност на резервни
части, труд и материали до параметрите на договорите между ЗАД „Армеец“,
автосервизи и доставчици на части по негова Методика за ликвидация на
частични щети, с което се позволява на застрахователя да определи
едностранно размера на своята парична престация по застрахователния
договор, като избере сам методиката, по която да бъде остойностена
възстановителната стойност на застрахованото имущество при частична
негова повреда. От съдържанието на Методиката (л. 151 и сл.) и в частност
6
приложимите в случая параметри за определяне обезщетението по
представени оригинални фактури от друг сервиз за МПС-II Група (т. 3.2) е
видно, че цената за труд е фиксирана в размер на 19,20 лв. с вкл. ДДС за един
сервизен час, цените за нови части не може да надвишават тези към доверен
сервиз, а за определянето на количеството на вложения труд, боя, материали и
консумативи, е релевантна система „Аудатекс“, с която няма данни
потребителят да е бил предварително запознат. Освен това чрез тази система
и съблюдаването на уговорените стойности за части между застрахователя и
избрани от него трети лица (доверени сервизи) на практика се ограничават
пазарните аналози, което в крайна сметка води до определянето на цена за
ремонт на увреденото имущество, значително по-ниска от реалната средна
пазарна цена за възстановяване на вещта във вида, който е имала преди
настъпване на застрахователното събитие. Последният извод следва както от
фиксираната по-ниска цена на труда (19,20 лв. при средна пазарна цена 28,50
лв.), така и от обстоятелството, че в трайните търговски отношения на
застрахователя с доверените сервизи нормално и обичайно стойностите за
резервни части и материали се договарят под средните на пазара, вкл. поради
ползваните търговски отстъпки, което е видно и от представените по делото
договори (л. 125 и сл.).
При това положение обсъжданата клауза на чл. 72.2. от ОУ вр. чл. 3.2.
от Методиката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3 от ЗЗП и при
липса на данни за индивидуалното нейно договаряне, съдът приема, че
същата е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, респ. не следва да бъде
съобразявана при определяне на дължимото застрахователно обезщетение.
Валидни и приложими обаче се явяват клаузите на чл. 21 и 22 от
ОУ, предвиждащи начин на обезщетяване в случай на подзастраховане.
Според чл. 21 от ОУ ако е уговорена застрахователна сума, по-ниска от
действителната стойност на застрахованото МПС, и същото погине или бъде
увредено, се прилагат правилата на подзастраховането – обезщетението се
намалява в пропорция, равна на съотношението между договорената
застрахователна сума и определената от застрахователя действителна
стойност. Клаузата на чл. 22 от ОУ предвижда, че при частични щети на ПМС
то се счита застраховано в размер, равен на разликата между записаната в
полицата застрахователна сума и размера на обезщетението. В тези случаи
застрахованият има право да дозастрахова МПС до първоначално
определената застрахователна сума, като заплати допълнителна премия (чл.
22.1), а ако не стори това след изплащане на застрахователно обезщетение,
при настъпване на следващо застрахователно събитие обезщетението се
определя по реда на чл. 21, в съответствие с правилата на подзастраховане
(чл. 22.2.).
Така регламентираните клаузи съответстват на нормите на Кодекса на
застраховането, предвиждащи изключение от общото правило за
обезщетяване на действително претърпените вреди към датата на събитието в
случаите на подзастраховане (чл. 386, ал. 2 in fine КЗ) и възможността в тези
случаи да бъде уговорено в застрахователния договор пропорционално
обезщетяване, при което обезщетението се определя според съотношението
между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната стойност (чл. 389, ал. 2 КЗ).
В разглежданата хипотеза е налице именно такова изрично уговорено
7
пропорционално обезщетяване, което кореспондира с интересите на двете
страни по застрахователния договор, вкл. предоставя възможност на
застрахования да получи пълно обезщетяване на действително претърпените
вреди след заплащане на допълнителна премия в полза на застрахователя,
която да оправдае носения от него завишен риск при няколко частични щети
на застрахованото имущество.
За установяване размера на възстановителната стойност на увреденото
МПС по делото е допуснато провеждането на съдебно-автотехническа
експертиза. От приетото заключение на експертизата (л. 153 и сл.) се
установява, че обща стойност за възстановяване на уврежданията на тампон
ДВГ ляв и шенкел преден ляв по процесния лек автомобил по средни пазарни
цени е в размер на 1 041,57 лв., от които 229,63 лв. за подмяна на тампон ДВГ
(вкл. 172,63 лв. за резервна част и 57 лв. за труд, при цена на труда от 28,5 лв.
за 1 нормочас и необходими 2 н.ч.) и 811,94 лв. за подмяна на шенкел преден
ляв (вкл. 640,94 лв. за резервна част и 171 лв. за труд, при цена на труда от
28,5 лв. за 1 нормочас и необходими 6 н.ч.). Според заключението разликата
между тази стойност и фактурираната такава с процесната фактура от 1322
лв. следва от обстоятелството, че във фактурата е включена цената за
оригинални резервни части (228 лв. за тампон двигател и 944 лв. за шенкел)
и цената за труд е посочена общо (150 лв.), без разбивка по пера. От
заключението се изяснява още, че обща стойност на шенкел преден ляв и ляв
тампон на двигател, определена към датата на застрахователното събитие,
съобразно средните пазарни цени на части, часова ставка на труд, боя и
материали и нормовремена на производителя според параметрите на
договорите между ЗАД „Армеец“, автосервизи и доставчици на части по
Методика за ликвидация на частични щети (т.72 от Общите условия) е в
размер на сумата от 582,46 лв., от която 531,46 лв. за резервни части и 51 лв.
за труд.
По изложените по-горе съображения относно нищожността на клаузата
на чл. 72 от ОУ, съдът кредитира първия вариант на заключението, според
който средната пазарна цена за подмяна на увредените детайли възлиза на
1 041,57 лв. При това положение и доколкото няма данни фактурираните
оригинални резервни части да са действително вложени при ремонта и
увредените такива също да са били оригинални, настоящият съдебен състав
намира, че именно определената от вещото лице сума в посочения среден
размер съответства на действително претърпените от ищеца вреди.
Безспорно между страните е, а се установява и от приложените фактури
и платежни нареждания (л. 50-61), че при действието на процесния
застрахователен договор ответното дружество е изплатило в полза на ищеца
застрахователни обезщетения в общ размер на 1 486,12 лева по предходни три
частични щети на застрахования лек автомобил, от които 683,63 лв. по щета
№ 13019030103982/30.05.2019 г.,304,31 лв. по щета №
13019030107145/13.09.2019 г. и 498,18 лв. по щета
№13019030107847/07.10.2019 г. Безспорно е също, че ищецът не е
дозастраховал МПС при условията на чл. 22.1 от ОУ, поради което при
определяне на дължимото обезщетение по настоящата частична щета са
приложими правилата на подзастраховане по чл. 21 от ОУ , като
обезщетението се намалява в пропорция, равна на съотношението между
договорената застрахователна сума и определената от застрахователя
8
действителна стойност.
За установяване на тази пропорция е допуснато провеждането на
съдебно-счетоводна експертиза по делото, от заключението по която (л. 121 и
сл.), кредитирано от съда като компетентно изготвено, правилно и
обосновано, се изяснява, че определената застрахователна сума на МПС,
записана в полицата, е в размер на 21 000 лв., като след изваждане на
платените частични щети в общ размер на 1486,12 лв. се получава разлика от
19513,88 лв., за която следва да се счита застрахован автомобилът според
правилото на чл. 22 от ОУ. Съобразявайки така определените стойности на
договорената застрахователна сума и определената от застрахователя
действителна стойност, вещото лице изчислява пропорцията, с която следва
да се намали застрахователното обезщетение, в размер на 0,0708 или 7,08 %,
по следния начин: (21000 – 19513,88): 21000.
Следователно определеното застрахователно обезщетение в размер на
1 041,57 лв. следва да се редуцира с посочения коефициент от 7,08 %, при
което дължимото обезщетение възлиза на 967,83 лв. След приспадане от
последното на доброволно заплатената от застрахователя сума в размер на
919,12 лв. неизплатеният остатък се равнява на 48,71 лв., като надвишава
размера на претендираното вземане от 10 лв.
Следователно предявеният частичен иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде изцяло уважен, като в полза на ищеца бъде присъдена
търсената сума в размер на 10 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 25.05.2021 г., до окончателното
й изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени и сторените по делото разноски в общ размер на 630 лв.,
от които 50 лв. за държавна такса (л. 23), 100 лв. за депозит за вещо лице (л.
73) и 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, от които 360 лв. с ДДС за
процесуално представителство по делото и 120 лв. с вкл. ДДС за явяване в
трето открито съдебно заседание, доказателства за заплащането на които
възнаграждения са представени по делото – договори за правна защита и
съдействие от 24.11.2021 г. и 01.03.2022 г., съдържащи разписки за получени
плащания в брой.
Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност
на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за неоснователно,
доколкото нормативно установеният минимален размер на възнаграждението
по чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който би
могло да бъде редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 400 лв.
без ДДС, респ. се равнява на претендираното такова от 480 лв. с ДДС, като са
представени и доказателства за регистрацията по ЗДДС на процесуалния
представител на ищеца адв. Й.А. (л. 161).
Съобразно изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** № 2, да
заплати на ПЛ. Г. ЯНК. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***, вх.
6, ет. 3, ап. 110, сумата от 10 лв. (десет лева) по предявения частичен иск
от сума в общ размер на 402,88 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на МПС”,
обективиран в застрахователна полица № 0306Х0457306 от 06.03.2019 г., за
нанесени щети по шенкел преден ляв и тампон ляв ДВГ на застрахования лек
автомобил „БМВ 530“ с рег. № В9913ВТ от реализирано на 23.10.2019 г. в гр.
Варна застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което е
образувана щета под № 13019030108404, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.05.2021 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** № 2, да
заплати на ПЛ. Г. ЯНК. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***, вх.
6, ет. 3, ап. 110, сумата от 630 лв. (шестстотин и тридесет лева) за сторените
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца ПЛ. Г. ЯНК. може да бъдат
заплатени по посочения в исковата молба начин – чрез пощенски запис.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10