РЕШЕНИЕ № 260595
гр.
Пловдив, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, гражданско
отделение, 5-ти брачен състав, в публично заседание на девети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо
Иванов
при секретаря
Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17220 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Производството по делото е образувано
по иск по чл. 150 от СК предявен от М.Л.П.,
ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител А. срещу Л.Т.П., ЕГН:**********.
Твърди, че съгласно съдебно решение №313 от 12.05.2009г.,
постановено по брачно дело №1181 по описа на ПРС за 2008г., III брачен състав,
влязло в законна сила на 05.08.2010г. е прекратен бракът на родителите на
ищцата. С това решение ответника бил осъден да плаща месечна издръжка на
детето в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, считано от датата на влизане на
решението в сила. При постановяване на съдебния акт детето М.Л.П. била на ****
години. С протокол от 18.03.2013 на Районен съд П. по гр.д_№16045/2012 г. по
описа на Районен съд П., IV брачен състав, се изменило Решението
№313/12.05.2009г., влязло в сила на 05.08.2010г., постановено по брачно дело
№1181/2008 г. по описа на ПРС III брачен състав в частта за размера на
месечната издръжка така – увеличен бил размера на месечна издръжка от 80
/осемдесет/ лева на 150 /сто и петдесет/ лева, считано от 10.10.2012 г.
От 10.10.2012 г.
до сега, значително се били увеличили
нуждите на детето което към момента било на **** години, ученичка в ******.
Увеличили се значително и средствата за задоволяване на основните жизнени
потребности на детето - разходите за храна, облекло, учебни пособия, пътуване,
медицински и стоматологични процедури и услуги и др. Детето посещавало зелени
училища, частни уроци по математика, български и английски езици. За всички
тези уроци се заплащали суми от майката на учителите. Майката всяка година
водила детето на планина за около седмица, както и на почивка на българското
Черноморие, пак за седмица или повече. Тези почивки не били каприз, а фактор за
едно правилно и нормално физическо развитие на детето. Присъдената издръжка в
размер на 150 лева на месец, като средства за издръжката на детето били крайно
недостатъчни за все по нарастващите му нужди. Счита, че допълнителен фактор да
се измени издръжката се явявала и икономическата обстановка в страната. През
тези години било налице повишаване на цените на стоките и услугите, а от друга
страна инфлацията за тези години обезценила стойността на парите и оттам и
сумата на заплащаната от бащата месечна издръжка. Нито детето, нито майката
имали други доходи, освен трудово възнаграждение на майката и присъдената през 2012 г.
издръжка от баща му. За тези 7 години доходите на бащата се били увеличили
двойно, защото получавал пенсия в размер около 800 /осемстотин/ лева за
осигурителен стаж, като ***** и заплата в размер около 1600 /хиляда и
шестстотин/ лева, като ****** служещ в ***** в гр.А.
Направено е искане съдът да постанови решение
с което да измени постановената от ПРС - Пловдив издръжка от 150 /сто и
петдесет/ лева в размер на 300 /триста/ лева, начиная от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2019г. до навършване
на пълнолетие на детето или настъпване на други законни причини за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от падежа и до окончателното изплащане на дължимата
парична сума.
В
срока за отговор по чл. 131 от
ГПК е депозиран такъв от ответника.
Намира преявения иск за увеличаване на месечна издръжка на дъщеря му М.П. за
допустим и частично основателен.
Не
оспорва част от твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба
- че е баща на ищцата М.П. и дължи определената месечна издръжка с влязъл в
сила съдебен акт по гр.дело № 16045 / 2012 г по описа на PC П.
в размер на 150 лева. Присъдената издръжка дори в момента била под законово
определеният минумим / а именно 152,50 лева/. Не оспорва, че са повишени
нуждите и потребността на дъщеря му, съобразно възрастта й. По делото липсвали
доказателства, относно заявените твърдения в исковата молба, че дъщеря му
посещава в момента зелени училища, частни уроци по математика, български и
английски език. Липсват доказателства и относно твърдението, че разходите за
тях се заплащат от майката на детето. От своя страна също твърди, че също поема адекватни разходите за
почивките на българското Черноморие и в
планина в това число и на ски училище, затова защото счита, че те са фактор за
едно правилно и нормално физическо и психическо развитие на детето.
Оспорва изложените твърдения, относно
неговите финансови възможностти, защото
те отново не били подкрепени със налични писмени доказателства. В момента бил
пенсионер, но бил в края на изпълнението на сключен 10 годишен срочен договор
за *****, подписан на 21.05.2010 г. с краен срок 21 май 2020г., който съобразно
разписаното в чл.166 от Закон ******, можело дори, да бъде прекратен без
предизвестие преди изтичането му. След 20 май 2020 г. финансови
възможностти на ответника щели да бъдат драстично намалени, като ще получава
само размера на пенсията си за прослужено време и старост. В исковата молба
липсвали твърдения, относно трудовата заетотост на майката на дъщеря му,
необходими за изясняване на действителните възможностти за посрещани на нуждите
на детето. Твърди, че майката на детето е ***** ***** в град П., ******, с
доход около 1400 лева, чисто трудово
възнаграждение, след всички удръжки.
Предвид на изложеното следвало
съдът да постанови съдебно решение, с
което да уважи предявеният иск за увеличаване размера на месечната издържка от
150 лева на 200 лева, а в останалата му част до пълният предявен размер от 300
лева, да отхвърли иска, като недоказан и
неоснователен.
Съдът, след като обсъди доказателствата по
делото и доводите на страните по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно
по делото е, че М.
Л. П. е дете на Л. Т.П.,
както и че ответникът е осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на по 150 лева месечно с
влязла в сила съдебен акт.
Родителите на детето имат редовни, трудови доходи, като и двамата са ***** и от приета справка от ТД-НАП-П. се
установява, че те са в размер на 2000
лева за ответника, а за майката на детето месечните доходи възлизат на
1300 лева.
От приетия по делото социален доклад
се установява, че детето живее при майка си, в дома им в гр. П., а бащата живее
в гр.П., като М. редовно го посещава. Безспорно е , че ответникъ регулярно
изплаща присъдената издръжка за детето си. Установено е че той помага за отглеждането и възпитанието на
детето,въпреки че майката полага основните грижи М.. В доклада се съдържат
данни, че на М. са й осигурени всички необходими социално-битови условия и за
нея се полагат адекватни грижи.
Свидетелят С. /б. на ищцата по м. линия/ разказва, че средствата
за издръжката ги осигурява д. й. Разказва, че
детето е на ***** г. и , има доста големи потребности, като акцентира
върху разходите за частни уроци и тези свързани със здравословното състояние на
своята в. и в частност тези за закупените й необходими брекети.
Детето М. е на **** години и има
нормални за възрастта си потребности.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
По иска
с правно основание чл. 150 СК.
Предявеният иск цели изменение на размера на
веднъж определената и присъдена по съдебен ред издръжка при промяна на обстоятелствата.
За успешно провеждане на иска по чл. 150 СК е необходимо да са настъпили промени в обстоятелства, при
които тя е присъдена. Не всяко изменение дава основание за промяна, а само
това, което има траен и продължителен характер и по което може да се съди, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се
обстоятелства. Следва да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания и на възможностите на дължащия
издръжка.
Съдът намира, че в случая са налице
кумулативно предвидените в чл. 150 СК предпоставки, по следните съображения:
От предходното присъждане на издръжката до приключването на съдебното дирене по делото
е настъпило изменение на обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на
издръжката. През изминалия период от присъждането на издръжката от седем години
социално-икономическото развитие на страна и натрупалата се инфлация са
намалили покупателната способност на присъдената издръжка. Нуждите на ищеца с
възрастта са се увеличили и ще се увеличават. Отделно от това се установява, че
детето има непрекъснато растящи потребности във връзка с образователния процес, като безспорно
необходими са и разходи свързани със здравословното състояние на М.. От
приетите доказателства по делото се установява, че детето посещава и частни
уроци по английски език, бългаски език и математика .
Съдът акцентира върху значимостта на
факта за изминалия дълъг период от време от присъждането на предишната
издръжка, което само по себе си е обстоятелство, което обуславя размер на
издръжката от 150 лева като неадектаен.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си (последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите – т. 2 от ППВС №
5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4
от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК
претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не може да се издържа от
имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите пълнолетие деца, доколкото
чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по отношение на чл. 139 СК и изключва
неговото приложение. Освен това ищецът по делото с оглед възрастта си е
дефинитивно неработоспособен, поради което има право на издръжка от родителите
си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1,
т. 2 СК). Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при
кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял
от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното
живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството, част от които са
в полза и на децата. Конкретните възможности на ответника да дава издръжки
обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 СК).
Майката
на ищцата работи, като е установено, че брутната й заплата възлиза на 1300лева.
Това обстоятелство трябва да бъде отчетено от съда.
Отглеждането на деца в ученическа
възраст е безусловно съпроводено от редица разходи, както за дрехи, обувки и
аксесоари, свързани с израстването им, така и с разноски за закупуването на
учебници и ученически консумативи. Допълнително, децата не следва да бъдат
лишавани и от възможността да посещават допълнителни курсове за развитие на
техните интереси, както и развлекателни мероприятия със съученици и приятели.
При определяне подходящия размер на
издръжката, на първо място следва да се отчете неизбежната, ежегодна промяна в
икономическите условия в страната и следващата от това промяна в инфлационните
индекси. Тези изменения пряко рефлектират и увеличават стойността на стоките и
услугите от първа необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени
базовите потребности на детето ( режийни разноски, храна, облекло, медикаменти,
консумативи, свързани с отглеждането и израстването на непълнолетния ). Тези
разходи съставляват основно перо при формиране месечния бюджет и разходи на
детето, и следва да бъдат отчетени като главен фактор, обуславящ необходимостта
от актуализиране на издръжката.
На следващо място следва да се съобрази
и фактът, че с израстването на детето се увеличават не само неговите социално-битови,
но и интелектуални потребности. Към настоящия момент детето М. вече е започнала
средното си образование. Това води до генерирането на разходи, свързани с
учебния процес- помагала, учебници, учебни пособия, консумативи, както и дневни
пари за задоволяване нуждите на детето по време на учебните занятия, а и не
следва да бъде лишено от възможността да посещава извънкласни занимания и
развлекателни мероприятия.
С оглед навлизането във възраст, която
изисква интензивни образователни и спортни занимания, съдът намира, че детето не
бива да бъде лишавано по финансови причини от частните уроци, на които ходи.
Съдът намира, че подобни занимания на детето следва да бъдат поощрявани, като
разходите за тях се включат при дефиниране крайния размер на увеличението на
дължимата от бащата издръжка. Следва да
бъде взето предвид и естественото желание на детето да посещава лагери,
екскурзии и други мероприятия, на които присъстват неговите приятели и
съученици. Предвид гореизложеното, подсигуряването на условия за нормалното
отглеждане и израстване на детето, налага необходимостта от актуализиране
размера на дължимата издръжка. Това е така, тъй като адекватният размер на алиментното задължение
( като величина, която ще покрие всички базови потребности на подрастващия ) е
функция както от възможностите на родителите, така и от потребностите на самото
дете.
В конкретния случай, при дефиниране
размера на алиментното задължение, съдът отчита обстоятелството, че родителите
на детето нямат задължения за издръжка към други свои деца и близки.
С оглед на
изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка,
възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия
в страната, съдът приема, че момичето има нужда да получава, а двамата родители
са задължени да осигуряват месечна издръжка в размер на поне 450,00 лева, от
които минимум 180лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване
на други текущи нужди, включително и такива, свързани със здравето и развитието
на детето. Съдът отчита обстоятелството, че бащата дава пари на дъщеря си,
които са извън заплащаните регулярно 150
лева на месец. Все пак, при разпределяне на тази издръжка следва да се има
предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневните грижи за
него. Настоящият съдебен състав намира, че ответникът следва да осигурява
месечна издръжка в размер на 250 лева.
Съобразно преждеизложеното, съдът
приема, че предявеният иск по чл. 150 от СК е частично основателен и следва да
се уважи до размер от 250 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпването на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска до окончателното й изплащане.
Така определеният завишен размер на
издръжката, съобразно разясненията дадени в т. 21 на ППВС № 5 от 1970г., се
дължи от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска.
Увеличеният
размер на издръжката следва да се присъди, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпването на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 СК паричната издръжка се изплаща ежемесечно, а според
чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, като това се отнася и за исковете за
нейното изменение. Поради това съдът е длъжен да допусне служебно предварително
изпълнение на решението, дори и без искане на страните.
По разноските:
С оглед изхода на делото и двете
страни имат право на разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна разноски за адвокатски хонорар
по договор за правна защита и съдействие съобразно уважената част от иска в
размер на 330 лева, а на ответника следва да бъдат заплатена сума в размер на
132 лева за адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие
съобразно отхвърлената част.
Ищците по иск за издръжка са освободени
от държавна такса и разноски, поради което държавната такса върху уважената
част от иска следва да се възложат на ответника. На основание чл. 83, ал. 1, т.
2 ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 ТДТ ГПК ответникът следва да заплати
държавна такса върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в
размер на 144 лева.
По изложените мотиви, Пловдивски районен
съд, V- ти бр.
състав
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на
постановената по гр.дело № 16045 / 2012
г по описа на PC П. месечна издръжка, дължима от Л. Т.П.,
ЕГН: **********, в полза на детето
М. Л. П.,
ЕГН **********, като го
УВЕЛИЧАВА от 150 лева на 250
лева месечно, считано от 22.10.2019 г. до настъпване на законна причина,
изменяща размера й или прекратяваща издръжката, платима до 25-то число на
съответния месец, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
ОТХВЪРЛЯ иска за увеличаване размера на издръжката в частта над 250 лева месечно до пълния предявен размер от 300 лева месечно.
ОСЪЖДА Л. Т.П.,
ЕГН: **********, да заплати на
детето М. Л. П.,
ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.П.С.,
ЕГН:********** на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 330 лева,
разноски за адвокатско възнаграждение сторени в производството по делото,
съобразно уважената част на иска.
ОСЪЖДА А.П.С.,
ЕГН:********** да заплати на
Л. Т.П.,
ЕГН: ********** на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 132 лева,
разноски за адвокатско възнаграждение сторени в производството по делото, съобразно
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА Л. Т.П., ЕГН: **********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Пловдив, сумата от 144 лева, представляваща държавна такса по присъдената в
полза на децата издръжка.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, се
постановява предварително изпълнение на решението в частта му, касаеща
присъдената в полза на децата месечна издръжка.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.