РЕШЕНИЕ
№ 1240
гр. Бургас, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20252120100072 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. Н. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., против ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, бул. „Симеоновско шосе” 67А, за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 200, 46 лева – мораторна
лихва върху главница за обезщетението за неимуществени вреди в размер на
1000 лева за периода от 08.07.2022 г. /изтичането на тримесечния срок по чл.
496, ал. 1 от Кодекса за застраховането/ до 10.03.2024 г. /деня преди завеждане
на иска за обезщетение за неимуществени вреди/. Претендират се и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е пострадал при
ПТП, настъпило по вина на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
била застрахована при ответното дружество. За претърпените от ищеца
неимуществени вреди му било присъдено обезщетение в размер на 1 000 лева
с решение на ОС Бургас по в. гр. д. № 1263 от 2024 г. Твърди се, от страна на
застрахователя не са откликнали на предложението на ищеца от 11.11.2024 г.
за извънсъдебно уреждане на въпроса за мораторната лихва по заведената при
тях щета № 0002-5000-22-000165.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който моли за отхвърляне на предявения иск. Същевременно не се
оспорва, че е дължима мораторна лихва в размер на 200, 46 лева. Посочва се,
че същата е заплатена на ищеца в срока за отговор на исковата молба, когато
за първи път пред ответника е било направено надлежно искане за
1
заплащането й.
Ответникът моли съда да не присъжда разноски в полза на ищеца, тъй
като с настоящото дело се цели единствено натоварването му с допълнителни
разноски. Отбелязва, че ищецът е могъл да предяви претенция за мораторна
лихва с исковата молба, по повод на която е било образувано ГД № 1579/2024г.
по описа на PC – Бургас. Сочи се, че присъдените суми по ГД № 1579/2024 на
PC Бургас и ВГД № 1263/2024 на ОС Бургас са били заплатени от ответника в
рамките на образувано от ищеца изпълнително дело. Твърди се, че ответното
дружество не е било поканено доброволно да заплати мораторна лихва върху
присъденото обезщетение, поради което не е дало повод за завеждане на
настоящото дело – мораторна лихва не се презюмирала за дължима. Счита, че
тъй като искът за мораторна лихва се явява акцесорен по отношение на иска за
изплащане на обезщетение поради факта, че по ГД № 1579/2024 на PC Бургас
и ВГД № 1263/2024 на ОС Бургас ответникът е бил осъден да заплати
направените разноски от ищеца, то същите са недължими в настоящото
съдебно производство. Сочи, че настоящото дело не съставлява фактическа и
правна сложност, ищецът се представлява от същия процесуален
представител, който е защитавал правата му по горепосочените дела и не е
доказано реалното заплащане на адвокатско възнаграждение. Прави
евентуално възражение за прекомерност.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, моли за уважаване
на предявения иск. Признава, че е получил плащане по банков път на
процесната сума от 200, 46 лева.
С писмена молба ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.
Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК не дължи разноски. Заявява, че към момента няма
как да признае иска съгласно чл. 237 ГПК, тъй като вече е извършил плащане
на процесната сума в срока за отговор на исковата молба.
Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 429, ал. 2, т.
2 вр. чл. 497, ал. 1 КЗ. Ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава
за определен период. Ответникът носи тежестта да докаже възражението си за
плащане.
С влязло в сила решение № 1588 от 01.08.2024 г. по гр. д. № 1579/2024 г.
по описа на Районен съд – Бургас „Застрахователна компания
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена да заплати на
М. Н. К. сумата от 400 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, болки и страдания в
резултат на претърпяно ПТП на 03.04.2022г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2024г. до
окончателното плащане на главницата. С влязло в сила решение № 856 от
15.10.2024 г. по в. гр. д. № 1263/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на М. Н. К.
2
допълнително сумата от 600 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
болки и страдания в резултат на претърпяно на 03.04.2022 г., на
републикански път I-7, км. 116+286, в посока от гр. Варна към гр. Велики
Преслав ПТП, причинено поради противоправното и виновно поведение на
водач на л.а. „Мерцедес“ с рег. №***, застрахован при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
11.03.2024 г., до окончателно изплащане на главницата.
На основание чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. Правилото чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че
в дължимото застрахователно обезщетение по чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Съгласно
специалното правило на чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това
число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по
пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой, като в тези случаи
застрахователят покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2.
В процесния случай лихви за забава се претендират за периода от 08.07.2022 г.
/изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за
застраховането/ до 10.03.2024 г. /деня преди завеждане на иска за обезщетение
за неимуществени вреди/.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ касае
3
забавата на самия застраховател да изплати дължимото застрахователно
обезщетение, което съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1
КЗ включва и лихвите за забава, дължими от застрахования съобразно
началния момент, определен в чл. 429, ал. 2 КЗ.
Следователно на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
ал. 1 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ и при отказ да изплати дължимото застрахователно
обезщетение в пълен размер застрахователят дължи законната лихва върху
застрахователното обезщетение на основание собствената си забава. Ето защо
искането за присъждане на лихви за забава върху застрахователното
обезщетение за неимуществени вреди в размер му от 1000 лева за периода от
08.07.2022 г. /изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за
застраховането/ до 10.03.2024 г. /деня преди завеждане на иска за обезщетение
за неимуществени вреди/, се явява основателно. На основание чл. 162 ГПК
съдът определи, че размерът на законната лихва за забава върху главницата от
1000 лева за периода от за периода от 08.07.2022 г. до 10.03.2024 г. възлиза на
200, 46 лева.
Към отговора на исковата молба ответникът е представил доказателства
за заплащане в полза на ищеца по банков път на сумата от 200, 46 лева на
06.02.2025 г. В съдебно заседание ищецът признава получаването на
плащането. Следователно към момента на приключване на съдебното дирене
по настоящото дело между страните е безспорно, че сумата от 200, 46 лева е
заплатена от ответника в полза на ищеца на 06.02.2025 г., т. е. след постъпване
на исковата молба в съда на 06.01.2025 г. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. Извършеното в хода на исковото производство
плащане е основание за отхвърляне на предявения иск за сумата от 200, 46
лева.
Според между страните е въпросът относно дължимостта на разноските
по делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски при отхвърляне на иска, но в процесния
случай искът е отхвърлен не защото е бил изначално неоснователен, а поради
извършеното в хода на производството плащане от ответника, с което той
фактически е признал дължимостта на процесното вземане. Обстоятелството,
че претендираната сума е погасена чрез плащане в хода на процеса не
обуславя извод за отхвърляне на иска като неоснователен, а за отхвърлянето
му като погасен чрез плащане, което води и до различни правни последици по
отношение на разноските. Когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и този повод отпадне в хода на висящия процес, на ищеца се дължат
разноски, дори когато той е направил отказ или е оттеглил предявения иск, и
4
ответникът не може да претендира присъждането на разноски в посочената
хипотеза (Определение № 625 от 25.11.2015 г. по ч.т.д № 3056/2015 г., І т.о. на
ВКС). Щом извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за
завеждането на делото, по което необходимостта от съдебна намеса отпада с
плащане на вземането, предмет на търсената с иска защита, разноски на
ответника не се следват. В този смисъл е постановена трайна и
последователна съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение №
50403 от 07.11.2022 г. по ч. гр. д. № 3021/2022 г. по описа на ВКС, III г. и
посочените там съдебни актове.
Както вече бе посочено, моментът на възникване на вземането за
мораторна лихва върху главницата за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди е определен в закона и след изтичането му лихвата се
явява дължима, поради което не е била необходима изрична извънсъдебна
покана за заплащането й от кредитора до застрахователя и в този смисъл е
налице повод за завеждане на делото. Освен това по делото е налична и
кореспонденция от ищеца до ответника по повод заплащането на дължимата
лихва, изпратена до адреси на електронна поща на застрахователя и негов
пълномощник, поради което не може да се приемат доводите на ответника, че
той не е знаел за вземането за лихва и не е бил поканен да я плати.
Обстоятелството, че ищецът не е претендирал лихва за забава в развилото се
производство по повод на главницата не е равнозначно на отказ от това право
и не го лишава от процесуалната възможност в последващ процес да предяви
иск за дължимата лихва върху присъдената главница и това не може да се
окачестви като злоупотреба с право. От приложената по делото
кореспонденция между страните по електронна поща се установява, че
пълномощникът на ищеца е отправил до застрахователя предложение да се
откаже от правото си на лихва при определени условия, но застрахователят не
е взел отношение по така направеното предложение за спогодба и такава не е
постигната, поради което не може да се приеме, че ищецът се е отказал от
правото си на лихва.
В случая не е налице сочената от ответника хипотеза на чл. 78, ал. 2
ГПК, която предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
В случая ответникът не е признал иска съгласно чл. 237 ГПК, а го е оспорил с
възражение за плащане и е поискал отхвърлянето му.
С оглед на изложеното ответникът няма право на разноски, а ищецът
има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 450
лева, от които 50 лева за внесена държавна такса и 400 лева за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед ориентира,
установен в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Б.,
против ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” 67А, иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на
ищеца сумата от 200, 46 лева – мораторна лихва върху главница за
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1000 лева за периода от
08.07.2022 г. /изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от Кодекса за
застраховането/ до 10.03.2024 г. /деня преди завеждане на иска за обезщетение
за неимуществени вреди/, поради извършено в хода на производството
плащане.
ОСЪЖДА ЗК “ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, бул. „Симеоновско шосе” 67А, да заплати на М. Н. К., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., сумата от 450 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6