№ 1186
гр. Велико Търново, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20234110101351 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Топлофикация
София" ЕАД – град София срещу Е. П. К.. Процесуалният представител на ищцовото
дружество развива съображения, че ответникът е собственик на топлоснабден имот на
адрес: град София, ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 14, ет. 12, ап. 56 и че между страните
е налице валидно облигационно отношение по договор за продажба на топлинна
енергия при ОУ. Твърди, че за периода от месец май 2020 година до месец април 2022
година ответникът дължи заплащането на сумата в размер на 1 489.24 лева,
представляваща стройност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имота,
както и сумата в размер на 45.31 лева – задължение за услуга дялово разпределение за
периода от месец май 2020 година до месец април 2022 година. Посочва, че съгласно
ОУ клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми по издаваните фактури в 45-
дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като
лихва за забава се начислява след изтичане на този срок, ако задължението не бъде
изпълнено, като лихва за забава не се начислява за задълженията по прогнозните
стойности, а само върху неплатените задължения по общата фактура отразяваща
изравнителните сметки. Твърди, че ответникът с абонатен № 282877/инст. №
********** не е изпълнил задълженията си, поради което му е начислена лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 108.84 лева за периода от
15.09.2021 година до 09.01.2023 година, както и 7.02 лева – мораторна лихва върху
задължението за услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 година до
1
09.01.2023 година. С молба, вх. № 14439 от 31.07.2023 година на ВТРС, процесуалният
представител на ищеца посочва, че *** П.а К.а е починала на 04.02.2022 година,
поради което за периода от 01.05.2020 година до 03.04.2022 година процесните суми се
претендират от ответника в качеството му на наследник на собственик на
топлоснабдения имот, а за периода от 04.02.2022 до 30.04.2022 година – в качеството
му на собственик на процесния недвижим имот. Направено е искане да бъде прието за
установено, че ответника му дължи горните суми, за които има издадена заповед за
изпълнение по Ч.гр.д. № 836/2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски
както в исковото, така и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Процесуалният представител на ответника по делото развива съображения, че
последният е наследник на починалата си сестра, която е починала на 02.02.2022
година, но твърди, че по отношение на топлоснабдения обект - жилище в гр. София,
същият първо е бил СИО, впоследствие след прекратяване на брака се е
трансформирал в обикновена дялова съсобственост и към момента той е съсобственик
с бившия съпруг на сестра си ***. С оглед това счита, че при приемане на
основателност на иска следва да дължи половината от исковите претенции. Оспорва
публикуването на ОУ респективно - създадената облигационна връзка между страните.
Моли съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни. Евентуално, да ги
отхвърли като частично неоснователни с оглед наведеното възражения за наличието на
съсобственост върху обекта.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото заверени копия на Договор за продажба на държавен
имот от 25.03.1991 година, Постановление за налагане на възбрана по изп. дело №
20178630404435 на ЧСИ С. Халаджова, Молба от Държавна спестовна каса,
Удостоверение от Столична Община, Район Слатина, Акт за граждански брак № 1630 и
Извлечение от Решение № 303 по гр.д. № 4377/2005 година на СРС /л. 16-19 и 60-63/ се
установява, че *** П.а К.а е била собственик на процесния недвижим имот -
апартамент № 56 на ет. 12 в етажната собственост с адрес кв. „Христо Смирненски“,
ул. „Слатинска река“, бл. 14, като е придобила собствеността по време на брака си, в
режим на СИО, който е прекратен с развод с Решение № 303 по гр.д. № 4377/2005
година на СРС, влязло в сила на 19.12.2006 година.
От приложените по делото заверени копия на Списък на етажните собственици с
адрес кв. „Христо Смирненски“, ул. „Слатинска река“, бл. 14, вх. един; Заявление, вх.
№ Г-1600 от 08.03.2012 година на „Топлофикация София“ ЕАД – град София;
2
Протокол № 2 от 24.02.2012 година на ОС на собствениците в сграда – етажна
собственост на адрес ж.к. „Христо Смирненски“, бл. 14; Договор № 02050 от
05.08.2002 година; Протокол от ОС на собствениците в сграда – етажна собственост на
адрес ж.к. „Христо Смирненски“, ул. „Слатинска река“, бл. 14, вх. един; Декларация от
10.02.2003 година и Извлечение от вестник „Монитор“, бр. 11.07.2016 година,
съдържащо ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
София“ ЕАД на клиенти в град София /л. 21-34/ се установява, че между ищцовото
дружество и Етажната собственост на адрес гр.София, ж.к. „Христо Смирненски“, ул.
“Слатинска река“ № 14 са налице облигационни правоотношения относно доставката
на топлинна енергия при приложени Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти на гр. София,
публикувани във вестник „Монитор“. Видно от приложеното заверено копие на
Договор № Д-0-63 от 03.06.2020 година при ОУ за извършване на услугата Дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в ЗЕ /л. 40-47/ ищцовото дружество е
сключило договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия по чл. 139в ЗЕ с „ПМУ Инженеринг“ ООД – град София, което
дружество от своя страна е осъществявало топлинното счетоводство на етажната
собственост според приложените протоколи от общи събрания на собствениците.
По делото са приложени и Обща фактура № ********** от 31.07.2021 година;
Справка за издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 година до 30.04.2021 година; Обща фактура №
********** от 31.07.2022 година; Справка за издадени кредитни известия към фактури
за прогнозно начислена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 година до
30.04.2022 година; Извлечение по фактури за абонатен № ********** /л. 35-39/, от
които е видно, че на *** П.а *** са начислени сумите, предмет на делото. От
приложените списъци на етажните собственици в топлоснабдената сграда се
установява, че последната се е подписала собственоръчно относно съгласието си с
решенията на Общото събрание и условията на договора за въвеждане система на
отчитане и разпределяне на разходите за разпределение за отопление и топла вода към
юни 2002 г. , като според списъка тя е абонат № 282877 с отопляем обем 70 куб.м.
Видно от приложеното по делото заверено копие на Удостоверение за
наследници, изх. № 1472 от 27.05.2022 година на Столична Община /л. 15/ *** П.а К.а
е починала на 02.02.2022 година и е оставила за наследник по закон своя брат –
ответника по делото.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 836/2023 година на Районен съд – Велико
Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 313
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2023 година за
процесните суми, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да
3
предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в
заповедта за изпълнение суми. В този смисъл, в тежест на ищеца е да установи, при
условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно
отношение с ответника със съответните му съществени елементи по договор за
продажба на топлинна енергия при ОУ и качеството му клиент на топлинна енергия,
точно изпълнение на договорните си задължения за доставяне на топлинна енергия,
начина на дялово разпределение и съответствието му с нормативно определената
методика за изчисляване на сумите за отдадена топлинна енергия в сградната
инсталация, както и наличието на главен дълг на ответника и настъпила забава за
последния за изпълнение на паричното задължение. В тежест на ответника по делото е
да проведе насрещно доказване по горните обстоятелства и да докаже евентуалните си
възражения, от които черпи благоприятни за себе си последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно правно на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители /клиенти по сега
действащата редакция на нормата/ на топлинна енергия, а в нормата на чл. 150, ал. 1
ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР към МС, които общи условия се публикуват в един централен и един местен
ежедневник и влизат в сила един месец след това, като същите имат сила на договор
между топлопреносното дружество и клиентите, без да е необходимо изричното им
приемане от тяхна страна. От друга страна, съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост между клиентите се извършва по
система за дялово разпределение от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ пък са предвидени три начина за заплащане на
консумираната топлина енергия - 11 месечни вноски и една изравнителна; на месечни
вноски по прогнозни стойности и една изравнителна вноска и по реална месечна
консумация.
В случая по делото от събраните писмени доказателства безспорно се
установява, че етажната собственост, в която наследодателката на ответника е
4
притежавала апартамент е била клиент на топлопреносното дружество по силата на
публично известни Общи условия и в сграда в съответствие с изискванията на ЗЕ се е
извършвало разпределение на топлинна енергия по системата на дялово
разпределение, отчитано от „ПМУ Инженеринг“ ООД. Наследодателката на ответника,
като собственик на топлоснабден обект в сградата - апартамент № 56, също е била
клиент на ищцовото дружество и е ползвала неговите услуги по доставка на топлинна
енергия, което се доказва както от приложените писмени доказателства, а и реално не
се оспорва от ответника по делото. Не е спорно по делото и че ищцовото дружество е
изпълнявало договорните си задължения по доставка на топлинна енергия за
посочените периоди, респективно - същото е бил изправна страна в договорните
отношения с процесния потребител.
Следва да се има предвид обаче, че топлоснабдения имот е придобит от ищцата
по време на брака й с ***, поради което същият е бил съпружеска имуществена
общност, която след прекратяването на брака им с влязло в сила съдебно решение на
19.12.2006 година по гр. д. № 4377/2005 г. на СРС се е трансформирала в обикновена
дялова съсобственост. Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „клиенти на
топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма,
регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Следователно при придобиване на правото на собственост
върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл са и мотивите на ТР № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, в които изрично е прието, че собственикът или титуляр на вещно право на
ползване на имот в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им
приемане от потребителя, ако е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Така по силата на закона
между *** П.а К.а /***/ и съпругът й от една страна и ищцовото дружество от друга
страна е възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на топлинна
енергия. Според Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при откриване или смяна на партида клиентът
представя документи удостоверяващи правото на собственост или правото на ползване
5
върху обекта. Партидата е открита на името на *** П.а К.а /***/ по време на брака въз
основа на приложения договор за продажба на държавен имот. Страните не спорят, че
след прекратяване на брака тя е останала в семейното жилище. Съдът приема, че при
липса на представени доказателства за разкрита индивидуална партида на името на ***
П.а К.а след прекратяването на брака, било то по нейно заявление или по представено
писмено споразумение между двамата съсобственици по смисъла на чл. 63, ал. 1 ОУ,
както и липса на доказателства бившият й съпруг да е изпълнил задължението си по чл.
62, ал. 1 ОУ да подаде заявление до дружеството след напускането на семейното
жилище по силата на официален документ, издаден от компетентен орган, за
задълженията към ищеца отговарят двамата съсобственици *** П.а К.а /***/ и бившият
й съпруг, като съсобственик на имота. Те дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съобразно дяловете си в съсобствеността, независимо от това
кой е ползвал тази топлинна енергия. Това разрешение се съдържа в мотивите на
цитираното по-горе ТР № 2 от 17.05.2018 година по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, в
което изрично е прието, че в случай на развод и предоставяне на семейното жилище
представляващо топлоснабден обект на единия съпруг, между двамата възниква
наемно правоотношение по силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК. Ако ползващият бивш
съпруг сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при
последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови
нужди освен за своята идеална част от имота и за идеалната част от имота притежавана
от бившия си съпруг, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. В случай, че такъв
договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като
съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съобразно дяловете си в съсобствеността, независимо че ползването на
топлоснабденото жилище е предоставено със съдебното решение само на единия бивш
съпруг. Възникналото наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе
си не е достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг дължи
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди. Това произтича от
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, според която страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие продължават да бъдат двамата бивши
съпрузи в качеството си на съсобственици.
От приложеното по делото заверено копие на Удостоверение за наследници, изх.
№ 1472 от 27.05.2022 година на Столична Община /л. 15/ безспорно се установява, че
*** П.а К.а е починала на 02.02.2022 година и е оставила за наследник по закон своя
брат Е. П. К. /чл. 8, ал. 1 ЗН/. Следователно след смъртта на *** К.а /02.02.2022 година/
ответникът е придобил по наследство както задълженията на последната към
ищцовото дружество, така и притежаваната от нея ½ идеална част от процесния
6
недвижим имот, т.е. неговата отговорност следва да бъде ангажирана само до размер,
съответстващ на задълженията на самата наследодателка до датата на смъртта й, т.е. ½
част от цялото задължение към ищцовото дружество, а след 02.02.2022 година –
съобразно притежаваната от него ½ ид.ч. от съсобствеността.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че предявените
искове са основателни и доказани за сумата в размер на 744.62 лева, представляваща
стройност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имота за периода от месец
май 2020 година до месец април 2022 година, както и сумата в размер на 22.66 лева –
задължение за услуга дялово разпределение за периода от месец май 2020 година до
месец април 2022 година, като до 02.02.2022 година задълженията на ответника са в
качеството му на наследник на съсобственика на топлоснабдения имот, а след тази дата
до края на исковия период – в качеството му на съсобственик на топлоснабдения имот,
поради което и като такива следва да бъдат уважени в тези му част. В останалите части
за разликата над уважените размери до пълните предявени размер от 1 489.24 лева –
стойност за ползвана, но незаплатена топлинна енергия, респективно – до 45.31 лева –
задължение за услугата дялово разпределение, които разлики са в размер на 744.62
лева, съответно – 22.65 лева, предявените по делото искове са неоснователни и
недоказани, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тази им части.
С оглед основателността на главните искове, основателни се явяват и
претенциите за дължимост на мораторна лихва върху главниците за ползвана и
незаплатена топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, като бъде
съобразена основателност на претенцията до ½ спрямо ответника, в размер на 54.42
лева – мораторна лихва за забава върху задължението за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 година до 09.01.2023 година и за сумата в
размер на 3.56 лева - мораторна лихва за забава върху задължението за услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 година до 09.01.2023 година, като до
02.02.2022 година задълженията на ответника са в качеството му на наследник на
съсобственика на топлоснабдения имот, а след тази дата до края на исковия период – в
качеството му на съсобственик на топлоснабдения имот. В останалите части за
разликата над уважените размери до пълните предявени размер от 108.84 лева –
мораторна лихва за забава върху задължението за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2021 година до 09.01.2023 година, респективно – до 7.02
лева – мораторна лихва за забава върху задължението за услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 година до 09.01.2023 година, които разлики са
в размер на 54.42 лева, съответно – 3.56 лева, предявените по делото искове са
неоснователни и недоказани, поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени в
тази им части.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. по
7
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски общо в размер на
178.38 лева, от които 78.37 лева - внесена държавна такса, като същевременно
дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 89.19 лева, представляваща направените от
него разноски по делото, съразмерно с уважената част на предявените искове,
респективно - за заповедното производство дължи заплащането на разноски в общо в
размер на 41.51 лева за внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част на предявените искове. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените от
него разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на предявените искове в
размер на 232.50 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. П. К. от ***, с ЕГН
**********, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД , със седалище и адрес
на управление град София, община Красно София, с ЕИК ********* СУМАТА в
размер на 744.62 лева /седемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща стройност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
имот, находящ се в град София, кв. „Христо Смирненски“, ул. „Слатинска река“, бл.
14, ет. 12 - апартамент № 56 за периода от месец май 2020 година до месец април 2022
година, СУМАТА в размер на 22.66 лева /двадесет и два лева и шестдесет и шест
стотинки/ – задължение за услуга дялово разпределение за периода от месец май 2020
година до месец април 2022 година, СУМАТА в размер на 54.42 лева /петдесет и
четири лева и четиридесет и две стотинки/ – мораторна лихва за забава върху
задължението за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021
година до 09.01.2023 година и СУМАТА в размер на 3.56 лева /три лева и петдесет и
шест стотинки/ - мораторна лихва за забава върху задължението за услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 година до 09.01.2023 година, като до
02.02.2022 година задълженията на ответника са в качеството му на наследник на
съсобственика на топлоснабдения имот - *** П.а К.а, а след тази дата до края на
исковия период – в качеството му на съсобственик на топлоснабдения имот, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
23.01.2023 година до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед № 313 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
8
20.03.2023 година по Ч.гр.д. № 836/2023г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление град София, община Красно София, с ЕИК *********
срещу Е. П. К. от ***, с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗА СУМАТА в размер на 744.62 лева
/седемстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
стройност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в град
София, кв. „Христо Смирненски“, ул. „Слатинска река“, бл. 14, ет. 12 - апартамент №
56 за периода от месец май 2020 година до месец април 2022 година, ЗА СУМАТА в
размер на 22.65 лева /двадесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ – задължение за
услуга дялово разпределение за периода от месец май 2020 година до месец април 2022
година, ЗА СУМАТА в размер на 54.42 лева /петдесет и четири лева и четиридесет и
две стотинки/ – мораторна лихва за забава върху задължението за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 година до 09.01.2023 година и
ЗА СУМАТА в размер на 3.56 лева /три лева и петдесет и шест стотинки/ - мораторна
лихва за забава върху задължението за услугата дялово разпределение за периода от
16.07.2020 година до 09.01.2023 година, като до 02.02.2022 година задължението на
ответника е в качеството му на наследник на съсобственика на топлоснабдения имот -
*** П.а К.а, а след тази дата до края на исковия период – в качеството му на
съсобственик на топлоснабдения имот, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.01.2023 година до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 313 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.03.2023 година по Ч.гр.д. № 836/2023г. по
описа на Районен съд - Велико Търново, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Е. П. К. от ***, с ЕГН ********** да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град
София, община Красно София, с ЕИК ********* сумата в размер на 89.19 лева
/осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки/, представляваща направените от
дружеството в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част
на предявените искове, както и сумата в размер на 41.51 лева /четиридесет и един
лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направените от дружеството в
заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част на
предявените искове.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, община Красно София, с ЕИК ********* да заплати на Е. П.
К. от ***, с ЕГН ********** сумата в размер на 232.50 лева /шестстотин
четиридесет и девет лева и двадесет и девет/, представляваща направените от
ответника в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с отхвърлена част
на предявените искове.
9
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 836 по описа на Районен съд - Велико Търново по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2023 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10