Определение по дело №160/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 209
Дата: 30 април 2020 г.
Съдия: Петя Иванова Петрова
Дело: 20203000500160
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 април 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№209/

 

                                               30.04.2020 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на …04.2020 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател: Милен Славов

        Членове: Петя Петрова                              

                          Мария Маринова

                                                                     

като разгледа докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 160 по описа на Апелативен съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. 160/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Й.В.Д. против решение № 1569/30.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2842/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която по предявените от В.Х.В. срещу нея искове, съдът е: ПРОГЛАСИЛ нищожността на договор, сключен на 17.08.2017 г. с нотариален акт № 11, том II, peг. № 2766, дело № 166 по описа за 2017 г. на Нотариус № 332 П. Д. с район на действие - Районен съд - гр. Варна, чрез който Стоян Х.В. прехвърлил на Й.Д. срещу задължение за издръжка и гледане и за това, че се е грижила за него и го е издържала повече от десет години, собствената си 1/2 (една втора) идеална част от съсобствен недвижим имот, а именно: апартамент № 1 (едно) идентификатор № 10135.3512.152.6.1 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, три хиляди и петстотин и дванадесет, сто и петдесет и две, шест, едно), попадащ в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.3512.152 по кадастрална карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма изменение, находящ се в град Варна, ж. к. "Младост", бл. 141, вх. 1А, ет. 1, с обща застроена площ 113.21 (сто и тринадесет цяло и двадесет и една стотни) кв. м, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня - трапезария, баня, тоалетна, перално помещение, входно антре и три балкона - лоджии, при граници съгласно документ за собственост: вход, ел. табло, стълбище, жилище от вх. 1, тревна площ и улица, и граници по кадастралната карта съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-10135.3512.152.6.2, заедно с избено помещение № 1 (едно), с площ от 6.45  (шест цяло и четиридесет и пет стотни) кв. м, при граници и съседи: асансьорна шахта, изба № 2 и коридор, ведно с прилежащото складово таванско помещение № 1 (едно), с площ 12.73 (дванадесет цяло и седемдесет и три стотни) кв. м, при граници: стълбище, асансьорна шахта и коридор, както и 8.0091 % (осем цяло и деветдесет и една десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, тъй като е привиден в частта за миналите грижи и издръжка и страните по договора са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., на основание чл. 26, ал. 2, предложения четвърто и пето от ЗЗД; ОСЪДИЛ  е Й.В.Д. да върне на В.Х.В. гореописания имот, получен от ответницата по нищожния договор, на основание чл. 34 ЗЗД, както и да му заплати сумата 5891.56 лв. разноски по делото.

Въззивницата е настоявала, че решението на окръжия съд в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано, като е молила за отмяната му, за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски. Навела е оплаквания, че окръжният съд погрешно възприел и анализирал доказателствата по делото, в т.ч. показанията на лекари и свидетелите – близки на страните относно полаганите грижи за минало време, определяне на точния срок на живот на прехвърлителя и знанието на страните по сделката за точното време на очакваната му смърт, вследствие на което достигнал до погрешни фактически изводи, а от там – и до неправилни правни такива, като решението било и несправедливо. Погрешен бил и изводът на съда, че изявленията на страните по договора, че ответницата е издържала и се е грижила за прехвърлителя повече от десет години, са неверни, тъй като не било взето предвид продължителното фактическо съжителство между прехвърлителя и приобретателката (повече от 10 години), животът им на семейни начала, при който двойката е делила жилище, финанси, имущество и пр., че ответницата е работила, реализирала е собствени доходи и е полагала грижи за ответника, влагала е средства в мебели и ремонт на жилището, оказвала е материална и морална подкрепа на прехвълителя. Не била тълкувана, с оглед всички релевантни обстоятелства и волята на страните по сделката като освен установената взаимност в полаганите грижи и издръжка в миналото следвало да се зачете и осъзнатата, поради заболяването на прехвърлителя, необходимост от постоянни грижи и издръжка занапред. Анализът на доказателствата водел до извод, че договорът не е привиден в частта за миналите грижи и издръжка и не е лишен от основание за бъдещите такива, поради което исковете били неоснователни и неправилно окръжният съд ги уважил.

Въззиваемият В. Хрисктов В. е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и по подробни съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваната част от решението, е молил за потвърждаване на последното и за присъждане на сторените по делото разноски. Настоявал е при евентуално уважаване на жалбата с отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска, за разглеждане и уважаване на съединения в евентуалност иск по чл. 26, ал.2 пр.3 от ЗЗД.

Решението на окръжния съд не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част по иска по чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД.

Въззивната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответната му част, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Страните не са заявили искания за събиране на доказателства, а и не са налице предпоставки за събиране на такива служебно от съда, нито за извършване на други процесуални действия по подготовка на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание. Предвид предприетите мерки във връзка с обявеното в страната извънредно положение (с решение на НС от 13.03.20г. и постановената в тази връзка Заповед № РД-0229/13.03.20г. на Председателя на ВАпС),обаче насрочването на делото за открито съдебно заседание следва да се извърши  след отпадането им.

Предвид изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТЛАГА насрочването на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание след отпадане на предприетите мерки във връзка с обявеното в страната извънредно положение  на основание т. 6 от Заповед № РД-0229/13.03.20г. на Председателя на ВАпС.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: