№ 5815
гр.. София, 03..06..2022 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110169049
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.. 422, ал.. 1 ГПК и е образувано по подадена от /фирма/, искова
молба насочена против АНТ.. Р.. Г.., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искови претенции с правно основание чл.. 79, ал.. 1, пр.. 1 ЗЗД, вр.. с чл.. 150 ЗЕ и
чл.. 86 ЗЗД с искане са да се постанови решение, с което да се признае за установено че ответникът
дължи сумите както следва: 1428,17лв.. – доставена, но незаплатена топлинна енергия до имот с
абонатен № 147549, представляващ ап.. № 57, находящ се в /адрес/, за периода 01..05..2015г.. –
30..04..2018г.., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.. 410 ГПК –
24..01..2019 г.. до окончателно изплащане на сумата, 188,26лв.. – мораторна лихва за периода
14..09..2016г.. до 21..12..2018г.., 29,60лв.. – цена на услуга дялово разпределение за периода
01..05..2015г.. – 30..04..2018г.., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.. 410 ГПК – 24..01..2019 г.. до окончателно изплащане на сумата и 4,65лв.. – мораторна лихва за
периода 01..03..2016г.. – 21..12..2018г.., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл..410 ГПК по ч..гр..д.. № 4487/2019 г.., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав..
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.. 150 ЗЕ
са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.. Твърди, че съгласно
общите условия /в сила на 10..07..2016г../ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищцовото дружество.. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия до процесния имот, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна
енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана
акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.. Сочи се, че
дяловото разпределение е извършвано от дружеството /фирма/, която фирма е изготвяла и
изравнителните сметки..
В срока по чл.. 131, ал.. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище, че
страните по делото са постигнали извънсъдебно споразумение, в изпълнение на което е заплатил
на ищцовото дружество всички претендирани суми, като във връзка с това твърдение към отговора
са приложени писмени доказателства и се прави искане претенциите да бъдат отхвърлени..
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Производството е по реда на чл.. 422, ал.. 1 ГПК и е образувано по подадена от /фирма/, искова
молба насочена против АНТ.. Р.. Г.., като са предявени установителни искови претенции с правно
основание чл.. 79, ал.. 1, пр.. 1 ЗЗД, вр.. с чл.. 150 ЗЕ и чл.. 86 ЗЗД,
С молба вх.. № 51973/17..03..2022г.., ищцовото дружество изразява становище, че с извършеното
от страна на ответника плащане на сумата от 3031..03лв.. са погасени претендираните от ищеца
задължения.. С молбата се сочи, че доколкото плащането е извършено в хода на процеса,
ответникът дължи на ищеца сторените по делото разноски, като се прави искане в тази насока..
Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл.. 235, ал.. 3 ГПК съдът взема предвид
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право..
Неизгодният за ищцовото дружество факт на плащане в хода на процеса на претендираните с
исковата молба суми се потвърждава от /фирма/, поради което заявените искови претенции следва
да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане в хода на процеса..
По разноските:
С процесната молба ищцовото дружество сочи, че от страна на ищеца са му заплатени
3031..03лв..
С тази сума са заплатени исковите претенции за топлинна енергия, дялово разпределение и
мораторна лихва възлизащи в общ размер на 1650..68лв..
С останалите 1380..35лв.. е погасена и претендираната лихва върху стойността на
доставената топлинна енергия и дялово разпределение от датата на подаване на заявлението по чл..
410 ГПК 24..01..2019г.. до датата на сключване на споразумението 11..03..2021г.., която е в размер
на 315..07лв.., от които 308..67лв.. – върху стойността на доставената топлинна енергия и 6..40лв..
– върху дяловото разпределение..
След погасяване и на лихвата от заявлението до плащането от внесената сума остава
1065..28лв.., с която сума са погасени сторените в исковото и заповедното производство разноски в
общ размер 423..69лв.., от които 224..17лв.. – държавна такса в исковото производство, 49..52лв.. –
държавна такса в заповедното производство, 100..0лв.. – юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и 50..00лв.. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство.. С оглед изложеното с плащане на сумата от страна на ищеца са погасени както
претендираните суми, по заявените искови претенции, така и разноските по делото, сторени от
ищеца..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.. 422 и сл.. ГПК от /фирма/ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: /адрес/ срещу АНТ.. Р.. Г.., ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
установителни искови претенции с правно основание чл.. 79, ал.. 1, пр.. 1 ЗЗД, вр.. с чл.. 150
ЗЕ и чл.. 86 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите: 1428,17лв.. – доставена, но незаплатена топлинна енергия до имот с абонатен № 147549,
представляващ ап.. № 57, находящ се в /адрес/, за периода 01..05..2015г.. – 30..04..2018г.., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.. 410 ГПК – 24..01..2019 г.. до
окончателно изплащане на сумата, 188,26лв.. – мораторна лихва за периода 14..09..2016г.. до
21..12..2018г.., 29,60лв.. – цена на услуга дялово разпределение за периода 01..05..2015г.. –
30..04..2018г.., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.. 410 ГПК –
24..01..2019 г.. до окончателно изплащане на сумата и 4,65лв.. – мораторна лихва за периода
01..03..2016г.. – 21..12..2018г.., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл..410 ГПК по ч..гр..д.. № 4487/2019 г.., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав,
като погасени чрез плащане в хода на процеса..
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач страната на ищеца /фирма/..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Софийски градски съд..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3