№ 444
гр. Търговище, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530100356 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с пр. осн. чл. 55,ал.1,предл. първо от
ЗЗД вр. чл. 26,ал.1,пр. първо и пр. трето от ЗЗД и чл. чл.143,ал.1 и чл. 146,ал.1
т ЗЗП и чл. 86,ал.1 от ЗЗД;
Ищецът Н. Т. К. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв. Д. М.-АК Пловдив твърди в исковата
молба, че сключил с ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********
гр.Хасково, представлявано от В. И. Договор за паричен заем №
874540/08.08.2022г. за сумата от 1300лв. , платима на 11 месечни вноски,
съгл. чл. 3 от договора, а съгл. чл.8 от същия ищецът е следвало да заплати
неустойка при непредоставено обезпечение в размер на 1200лв.Излага, че е
изплатил задължението на кредитора, включително и сумата от 776,44лв.
(след допуснато изменение в размера на претенцията по реда на чл. 214,ал.1
от ГПК).Като излага подробни съображения ищецът приема, че така
уговорената неустоечна клауза е нищожна, като противоречаща на закона-чл.
26,ал.1,пр. първо от ЗЗД и чл.143,ал.1 и чл. 146,ал.1 от ЗЗП и като
противоречаща и на добрите нрави-основание по чл. 26,ал.1, пр. трето от ЗЗД,
поради което счита, че платеното по тази клауза е платено при начална липса
на основание, обуславящо и правният му интерес да предяви настоящия
осъдителен иск за връщане на посочената сума от 776,44лв., претендира
законната лихва и разноските по делото.В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.Постъпила е молба от
процесуалния му представител адв. Д. М.-АК Пловдив с искане за
разглеждане на делото в отсъствие на ищеца и негов представител, като моли
съда да уважи предявения иск изцяло, претендира разноски, както и
1
присъждане на адв. възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответната страна
чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Н. Ш.-АК Хасково,
предявеният иск се оспорва изцяло, като неоснователен.Излагат се подробни
съображения относно сключването на договора и наличието на съгласие на
ищеца с всички негови клаузи, както и относно свободата на договаряне,
залегнала в чл.9 от ЗЗД; излага се още, че посочената неустойка е уговорена
под условие-при неизпълнение на задължението на ищеца да представи
обезпечение по договора, излагат се подробни съображения относно нейната
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, като се иска
отхвърлянето на претенцията; претендират се разноски. Не се оспорва
сключването на процесния договор между страните, като се конкретизира, че
ищецът е изплатил по договора сумата от 1778лв., от която 772,31лв.
главница, договорна лихва в размер на 229,25лв. и неустойка по чл.8 от
договора в размер на 776,44лв. Излагат подробни съображения по всяко от
въведените твърдения на ищцовата страна за противоречие на клаузи от
договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД, като се позовава на свободата на
договаряне по чл. 9 от ЗЗД и излага подробни доводи относно правната
същност на неустойката и функциите й; иска отхвърлянето на претенцията
изцяло; въвежда в условията на евентуалност възражение за липса на
предпоставките по чл. 38 от ЗАдв за присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца, претендират
се разноски. В съдебно заседание представител на ответника не се
явява.Постъпила е молба от процесуалния му представител, в която се иска
разглеждане на спора в отсъствие на представител на ответника, въведените с
отговора възражения се поддържат изцяло, като се иска отхвърлянето на иска,
претенидрат се разноски.
След преценка на събраните доказателства и като взе предвид доводите
и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че помежду им
е сключен от разстояние Договор за паричен заем № 874540/08.08.2022г., като
съдът приема, че спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Видно от съдържанието на посочения договор, страните са уговорили
предоставянето на кредит в размер на 1300лв.-чл.3 от договора, като размерът
на месечната погасителна вноска е 143,08лв., със срок от 11 месеца с първа
погасителна вноска на 08.09.2022г. и последна вноска на 08.07.2023г. с 11
месечни вноски.Посочен е фиксиран месечен лихвен процент-3,330% и и
ГПР 48,257% и обща сума за плащане 1573,89лв.-чл.3,т.1-12 от договора. В
чл. 3,т.9 от договора е посочено и обезпечение по чл.6 от договора.В чл.6 е
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант, отговарящ на изискванията по чл.10,ал.2,т.1 от ОУ и с още едно от
посочените обезпечения по избор на заемателя:ипотека върху недвижим имот
съгл.чл.10,ал.2т.3 от ОУ, особен залог върху дв. Имущество съгл.
2
чл.10,ар.2,т.2 от ОУ, Б. гаранция съгл.чл.-10,ал.2ьг.4 от ОУ или ценна книга,
издадена в полза на заемодателя. В чл.8 от договора е уговорено, че ако в
тридневен срок от сключването на договора заемателят не предостави
договореното в чл.6 обезпечение, то той държи на заемодателя неустойка в
размел на 1200,11лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
погасителния план към договора.Във въпросният погасителен план е
посочено, че размерът на погасителната вноска без неустойката по чл. 8 от
договора е в размер на 143,08лв., а размерът на разсрочената неустойка при
непредоставено обезпечение по чл. 8 е в размер на 110,92лв., като общият
размер на погасителната вноска с включена неустойка по чл. 8 от договора е в
размер на 254лв. за всяка от единадесетте вноски. От представените Общи
условия към договора се установява, че в чл. 10 от същия са посочени четири
вида обезпечения, а именно:1. Гаранти-две физически лица, които да
отговарят на следните условия:да имат нетен осигурителен доход над 1000лв.
съгл.справочните данни на НОИ, да работят по безсрочен трудов договор;да
не са заематели по договори за заем, сключени със заемодателя;да нямат
неплатени осигуровки за последните две години, да нямат кредити към банки
или финансови институции с класификация различна от „редовен“както по
активни, така и по погасени задължения съгл. Справочните данни на ЦКР към
БНБ; 2. Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност(оценка) надвишава
два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо главница и
лихви; 3.първа по ред ипотека; 4.представяне на безусловна Б. гаранция
издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период включващ от
сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца от крайния падеж и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за заем, включващо главница и лихви.По делото са представени и
молба за сключване на договор за заем от 08.08.2022г., както и СЕФ, в който е
посочено, че главницата по заемния договор е 1300лв., дог. лихва е 273,88лв.
и общата дължима сума е 1573,88лв. при фиксиран ГЛП от 39,96% и ГПР
48,257%, като при непредоставено обезпечение отговарящо на разпоредбата
на чл. 10 от ОУ се начислява неустойка в размер на 1220,11лв.От приложения
РКО № 414/08.08.2022г. се установява, че ищецът е получил сумата по
кредита в размер на 1300лв.От писмения отговор се установява, че ищецът е
заплатил по договора 776,44лв.- неустойка за непредоставено обезпечение,
което изявление на ответника съдът приема като признание на неизгоден за
него факт.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск за връщане на дадено при начална липса на
основание-платена сума от 776,44лв. по нищожна/недействителна клауза по
чл.8 от Договор за паричен заем № 874540/08.08.2022г., сключен между
страните, като съдът намира следното: Процесният договор за кредит е
потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП, като следва да се вземе предвид, че СЕС многократно е
3
подчертавал, че националния съд е длъжен и служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между
потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в
редица решения.За договорите за потребителски кредит на общо основание и
съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143–148 от ЗЗП. Макар и
поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него,
липсват данни, а и твърдения от ответната страна клаузите на същия да са
индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. В тази връзка
съдът намира, че уговорената в чл.8 вр. чл. 6 от договора неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за неравноправна и
недействителна както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1
ЗЗД. Неустойката обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват по размер. С
разяснението по т.3 от ТР №1/09г. на ОСТК на ВКС, със задължителна сила за
съдилищата е прието, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии -
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията,
обезпечени с неустойката, дали изпълнението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.
Освен примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други
наведени в производството, но при всички случаи е задължен да ги разгледа,
съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти,
както и да извърши преценка за основателност на възражението в
съответствие със задължителна тълкувателна практика на ВКС. Доколкото в
случая размерът на неустойката от 1200,11лв. е почти еквивалентен на заетата
сума от 1300лв., тя се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й
функция. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите
от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски,
като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена
по този начин на потребителя. Посоченият в размер на разходите по кредита
за потребителя като ГПР от 48,257%, нараства допълнително с размера на
неустойката по чл.8 от договора. Включена по този начин в погасителните
вноски, тази неустойка по същество се добавя към възнаградителната лихва
на търговеца – заемодател и поражда значително фактическо оскъпяване на
ползвания заем, тъй като по естеството си позволява на заемодателя да
4
получи сигурно завишено плащане и то в размер, равняващ се на сумата по
кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в
съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата
на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК). Представянето
като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на
необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя
в икономическата тежест от сключената сделка. Тази уговорена неустойка
противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР – 48,257%, и
посоченият общ размер на плащанията от 1573,89лв (главница и договорна
лихва). Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора. От една страна, неустойката е включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга – същата е
предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй
като е почти съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин
заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР, което
обуславя нищожност на договорната клауза. Съдът констатира и
противоречие на добрите нрави и добрите търговски практики, тъй като
уговорената неустойка представлява уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка -
чл.143, т.5 ЗЗП. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави,
поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, при което ищецът е
изплатил на ответника сумата от 776,44лв. неустойка за непредоставено
обезпечение по чл.8 от договора при начална липса на основание,
обстоятелство, обуславящо основателността на предявения иск и неговото
уважаване, ведно със законната лихва от 20.03.2023г. до изплащане на
задължението, на осн. чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД вр. чл. 26,ал.1,пр.
първо и пр. трето от ЗЗД и чл. чл.143,ал.1 и чл. 146,ал.1 т ЗЗП и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати
на ищеца разноските по делото, които съобр. представения списък по чл. 80
от ГПК са в размер на 50лв. внесена държавна такса, на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК.Относно искането на процесуалния представител на ищеца адв. Д. М.-
АК Пловдив за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38,ал.2 вр. чл. 38,ал.1т.2 от ЗАдв. и представените доказателства за
регистрация на адв. М.-АК Пловдив по ЗДДС, съдът приема, че на
5
процесуалния представител на ищеца следва да се определи възнаграждение в
размер на 480лв.(с ДДС), платимо от ответника, с оглед осъщественото
процесуално представителство по предявения иск, на осн. чл. 38,ал.2 от
ЗАдв. във вр. с чл.7,ал.2,т.1 от НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК ********* гр.Хасково,
представлявано от В. И. да заплати на Н. Т. К. от гр.Търговище, ул***,
действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. Д. М.-АК
Пловдив сумата от 776,44лв. неустойка за непредоставено обезпечение по
чл.8 от Договор за паричен заем № 874540/08.08.2022г., платена при начална
липса на основание, ведно със законната лихва от 20.03.2023г. до изплащане
на задължението, на осн. чл. 55,ал.1,предл. първо от ЗЗД вр. чл. 26,ал.1,пр.
първо и пр. трето от ЗЗД и чл. чл.143,ал.1 и чл. 146,ал.1 т ЗЗП и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК ********* гр.Хасково,
представлявано от В. И. да заплати на Н. Т. К. от гр.Търговище, ул***,
разноските по делото в размер на 50лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК ********* гр.Хасково,
представлявано от В. И. да заплати на адв. Д. В. М.-АК Пловдив служ. адрес
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“, № 81,ет.3,ап.Б адвокатско възнаграждение
в размер на 480лв.(с ДДС), на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл.7,ал.2,т.1
от НМРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6