Решение по дело №1031/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с § 4к от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ.

Образувано е по подадена касационна жалба от С. П. Р., с адрес: [населено място], [жк], бл.77, вх.10, ет.3, ап.9, чрез адв. Р. С. от Адвокатска колегия - Бургас, против Решение № 504 от 07.03.2025 г. постановено по гр.дело № 5670/2024 год. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на С. П. Р. против Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024г. на Областен управител на област Бургас, с която е одобрен план на новообразуваните имоти на земеделски земи и регистъра към него за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани за местността „Ново селище“, [населено място], община Созопол, в който не е отразен поземлен [имот номер]. Касаторът намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно съдът е приел, че в границите на територията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, не могат да се включат и имоти, които са собственост на лице на самостоятелно правно основание, какъвто е жалбоподателят, тъй като е възможно имотите да се придобити по сделка или давност преди за зоната да е даден статут на такава по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди, че имота е отразен в действащата кадастрална карта и АО е следвало да се съобрази с това при изготвянето на ПНИ и че следва да се нанесат имоти на настоящите собственици, които се легитимират с документ и административният орган е бил длъжен да отрази имота в плана. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а жалбата – уважена.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата - областен управител на област Бургас, чрез юрисконсулт Д. Я. оспорва касационната жалба, като неоснователна и релевира доводи, че решението на Районен съд - Бургас, като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Изразява становище, че всяка претенция за собственост към новообразуван имот, вписан в регистъра на новообразуваните имоти, за който има вече вписан собственик, в случая за стопанисване от Община Созопол, сочи за наличие на материалноправен спор за собственост, който не може да се реши от областния управител. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Заинтересованата страна – Община Созопол, чрез процесуалния си представител депозира писмен отговор, в който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, като се претендират и сторените разноски. С последваща молба отново се моли за потвърждаване на оспореното съдебно решение, както и присъждане на разноски, като се представят доказателства за извършването им и списък по чл.80 ГПК. В съдебно заседание, редовно призована, заинтересованата страна, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е ДОПУСТИМА и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Районен съд – Бургас е отхвърлил като неоснователна депозираната от С. П. Р. жалба срещу Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024г. на Областен управител на област Бургас, с която е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани за местността „Ново селище“, [населено място], община Созопол, в който не е отразен поземлен имот с площ от 151 кв. м., за който е отреден имот с [идентификатор], предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за труд и отдих, с номер по предходен план – 140 и не е включен в регистъра към плана жалбоподателят като собственик.

За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил за установено следното:

Със заповед РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител на област Бургас е одобрен планът на новообразуваните имоти в М 1:1000 и регистърът към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], Община Созопол, Област Бургас.

С обявление на Община Созопол, на основание чл.28б, ал. 4 ППЗСПЗЗ, е съобщено на всички заинтересовани лица, че с протокол от 13.04.2022 г. на комисията по чл.28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ, назначена със заповед на Областния управител от 04.04.2021 г. са изработени проекти за ПНИ и помощен план към него, ведно със списъци и регистри за зона по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на територията на Община Созопол, местността “Ново селище”, като е указана и възможността за депозиране на възражения в едномесечен срок.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба № 94, том I, рег. № 2026, дело № 92 от 25.04.2024 г. на нотариус И. К., по силата на който П. Г. Р. и П. С. Р. продават на жалбоподателя С. П. Р. поземлен имот с площ от 151 кв.м., в [населено място], общ. Созопол, за който е отреден имот с [идентификатор], с номер по предходен план 140.

Допусната е съдебно-техническа експертиза от заключението на която се установява, че процесният имот с [идентификатор] не е отразен в ПНИ и в голямата си част попада в новообразуван [имот номер], а малка част от него в [имот номер]. В регистъра на новобразуваните имоти, неразделна част от плана, не фигурира името на жалбоподателя, а е посочено “липсва информация”.

Възприемайки така изложената фактическа обстановка с решението си РС -Бургас е отхвърлил жалбата на Раванов, като съставът на Районен съд - Бургас е приел, че записването по отношение на [имот номер] е осъществено в съответствие с действителните права на собствениците, съгласно изискването на чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ. Съдът е посочил, че съгласно акта за собственост, с който се легитимира жалбоподателят, същият датира от 25.04.2024г. и е издаден въз основа на нотариален акт от 13.03.2024г., който е съставен след обнародването на обявлението за помощния план по чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ в ДВ, бр.70/ 30.08.2022г., като няма данни в предоставения срок след обявлението /съгл. чл. 28б, ал. 5 ППЗСПЗЗ/ от страна на жалбоподателя да е било депозирано възражение и да са представени доказателства за това, че същият попада в някоя от категориите лица по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Изложени са мотиви, че при наличието на спор за материално право няма пречка за бъдещи изменение на ПНИ, но наличието на спор за материално право не е основание за отмяна на обжалваната заповед.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустими и относими към спора доказателства. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, с оглед предоставените му от закона правомощия, в предвидената писмена форма, като е спазена процедурата по издаване на заповедта и по съобщаването й на заинтересованите страни. Заповедта е мотивирана като са посочени правните и фактическите основания за издаването. Спазени са и изискванията за надлежно провеждане на процедура – вкл. приемане на плановете от комисия по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, като от комисията са разгледани и съответните искания и възражения от заинтересованите лица по смисъла на чл. 28б, ал.6 от ППЗСПЗЗ. Изготвен е помощен план по чл.4к, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържащ нужните реквизити. Безспорно е, че касаторът не е подал възражение по изготвения помощен план, по проекта за ПНИ и регистър към него, като следва да се отбележи, че към момента на разглеждане на постъпилите възражения и дори към момента на издаване на Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024г. на Областен управител на област Бургас, касаторът не е разполагал с документ за собственост, като акта за собственост, с който се легитимира датира от 25.04.2024г. и е издаден въз основа на нотариален акт от 13.03.2024г., т.е. след издаване на заповедта.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд - Бургас и касационната инстанция намира, че фактическа обстановка е правилно установена, като съответства на всички събрани от Районен съд - Бургас доказателства. Пред настоящата инстанция нови писмени доказателства не са ангажирани.

Касационният състав напълно споделя изложените в решението на РС - Бургас мотиви и счита, че е налице спор за материално право, който следва да се реши в отделно производство, като наличието на този спор не е основание за отмяна на заповедта.

Съгласно разпоредбата на § 4к, ал. 7 от ПЗР ЗСПЗЗ възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността върху новообразувани имоти се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ - въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описва номера на имота по ПНИ, местонахождението, границите, съседите както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Производството по издаване на заповед на кмета на общината на основание параграф 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е етап от процедурата по възстановяване, съответно придобиване право на собственост върху новообразувани имоти, следващ изработването и влизането в сила на ПНИ по чл. 28, ал.4 от ППЗСПЗЗ, който има за цел да индивидуализира имотите по смисъла на §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ .

Административния орган при изработване и одобряване на ПНИ има законово задължение да установи разположението и границите на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, собствеността по отношение на които е възстановена на старите собственици с влезли в сила решения на ПК, на ОСЗ, респ. съда когато тези имоти попадат в терен по §4 то ПЗР на ЗСПЗЗ, в който има земи предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4. В §4к ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е регламентирано изискването помощния план въз основа на който се изработва ПНИ да съдържа данни както за имотите предоставено за ползване, така и за имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Административния орган при изработването и одобряването на ПНИ има законово задължение да установи разположението и границите на имотите съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС, собствеността по отношение на които е възстановена на старите собственици с влезли в сила решение на общинската служба по земеделие, респ. на поземлената комисия или на съда, когато тези имоти попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в които има земи предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4.В §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за установяване на границите на старите имоти, законодателят е предвидил възможността да се използват всички информационни източници – аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите на тези източници данни се събират с анкети при условия и ред определени с ППЗСПЗЗ.

В трайната съдебна практика, формирана от Върховния административен съд (Решение № 12967 от 02.12.2015г. по адм.дело № 2498/2013г. по описа на IV отделение и множество други), е застъпено разбирането, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините – (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

В случая, касаторът е придобил право на собственост на процесния имот по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 94, том I, рег. № 2026, дело № 92 от 25.04.2024 г. на нотариус И. К., по силата на който П. Г. Р. и П. С. Р. продават на С. П. Р. поземлен имот с площ от 151 кв.м., в [населено място], общ. Созопол, за който е отреден имот с [идентификатор], с номер по предходен план 140. Самият имот е придобит от П. Г. Р. и П. С. Р. по силата на нотариален акт от 13.03.2024г., на основание придобивна давност, като имотът не е бил част от ТКЗС и ДЗС и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и е установено, че поземлен имот с [идентификатор] попада в голямата си част в новообразуван [имот номер], а малка част от него в [имот номер].

В производството по §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ в което се осъществява контрол върху заповедта на Областния управител за одобряване на изготвения ПНИ, съдът следва да извърши проверка дали е спазена процедурата по изготвяне плана на новообразуваните имоти, правилното им отразяване съобразно титула за собственост и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая това е сторено, тъй като в регистъра са записани лицата, които отговарят на изискванията за това. Това е изпълнено включително и след провеждане на процедура по реда на чл. 28б, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като комисията е разгледала на заседание от 22.02.2023г. множество възражения от заинтересовани лица във връзка с плана, сред които липсва такова, подадено от касатора, за който към този момент са липсвали документи, които да го легитимират като правоимащ. Такива документи са липсвали и след обявлението на плана по реда чл.28б ал.4 от ППЗСПЗЗ, както и до издаването на заповедта на областния управител.

Трайна е формираната от върховната инстанция съдебна практика, че при настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т.н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт – в този смисъл са както цитираното по-горе Решение № 12967 от 02.12.2015г. по адм.дело № 2498/2013г. по описа на IV отделение, така и множество други съдебни актове на ВАС: Решение № 12967 от 02.12.2015г. по адм.дело № 2498/2013г. по описа на IV отделение, Решение № 15428 от 23.11.2011г. по адм.дело № 13316/2010г. по описа на IV отделение. Дори жалбоподателят (както е в настоящия случай) да противопоставя нотариален акт за придобиване на имота (респ. част от имота, вписан в ПНИ) чрез давностно владение, това очертава единствено спор за материално право, който не би могъл да се разреши в производството по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ – Решение № 9699 от 25.09.2008г. по адм.дело № 5067/2008г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 3480 от 16.03.2009г. по адм.дело № 7644/2008г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 8689 от 30.06.2009г. по адм.дело № 1644/2009г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд.

Безспорно е че ПНИ е определен при спазване на правилата на чл. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като правата, на които касаторът основава претенцията си, не е имало основание да намерят отражение в плана, тъй като касаят наличието на спор за материално право между него (въз основа на титула за собственост, с който се е снабдил след издаване на заповедта за одобряване на ПНИ) и евентуалните собственици на имоти 136 и 322, които ще бъдат определени в бъдещ момент – с издаване на заповед по чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на община Созопол. За касатора съществува исков ред за защита на претендираните права, като при позитивно за него решение влезлия в сила план на новообразуваните имоти може да бъде изменян . При одобряването на ПНИ не са допуснати нарушения и в регистъра са записани лица, на които е признато право на възстановяване на собствеността. Съдът, по повод постъпилата срещу заповедта жалба, няма правомощие да извърши проверка дали спрямо касатора в настоящото производство са налице предпоставките за придобиване на право на собственост на посоченото от него основание и спрямо посочения от него имот и да разрешава спор за материално право, какъвто възниква при наличие на колизия между легитимиращите документи на различните категории лица, претендиращи право на собственост на собствени основания върху един и същ имот от площите, включени в ПНИ. Такъв спор за материално право се разрешава по общия исков ред в гражданското производство, а не в административно производство по оспорване на административен акт.

Според настоящия състав не се установяват сочените от касатора основания за незаконосъобразност на административния акт и оспореното съдебно решение. Наличието на спор за собственост не може да се отрази на законосъобразността на оспорената заповед и същата следва да се приеме за законосъобразен административен акт, който правилно е потвърден от състава на Районен съд - Бургас. Последващото признаване на собственически права върху имот, чиято площ е включена във вече надлежно изготвения ПНИ, не опорочава проведената процедура по изготвяне на плана и не е основание за отмяна на заповедта на областния управител за одобряване на този план.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При този изход на спора следва да се присъдят разноски в полза на касационния ответник и заинтересованата страна.

На Областен управител на област Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, като същото на основание чл. 143, ал. 3 от АПК се определя по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 24, изр. 1 от цитираната Наредба възнаграждението за защита по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото и извършената в настоящото производство работа, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв.

От О. С. са направени разноски – платено възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв. с ДДС, които следва да се присъдят.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 504 от 07.03.2025 г. постановено по гр.дело № 5670/2024 год. по описа на Районен съд - Бургас.

ОСЪЖДА С. П. Р. с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], бл. 77, вх. 10, ет. 3, ап. 9, да заплати на Областен управител на област Бургас сумата от 100 лева, представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА С. П. Р. с [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], бл. 77, вх. 10, ет. 3, ап. 9, да заплати на О. С. сумата от 360 лева, представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.