Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 04.08.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №10790 по описа за 2013
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявени от А.Д.А., действащ лично и със съгласието на законния си
представител Д.С. А. срещу ЗК"М.И.“/М.F.С.DE S. Y R.. S.A./ искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./, във връзка с чл.
45, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в
размер на 80000,00лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 07.08.2008г.
ПТП неимуществени вреди от смъртта на Д.А.А. /баща на ищеца/ и представляващо разликата между
извънсъдебно платена сума в размер на 120000,00лв. и действително причинените
вреди, сума в размер на 43642,97лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от загуба на издръжка
на ищеца, за периода от настъпване на събитието -07,08,2008год. до навършване
на пълнолетие-22,01,2018год., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на увреждането до изплащане на вземането, както и сума в размер на 31416,16лв.-представляваща обезщетение
за забава върху платената извънсъдебно главница от 120000лв., за периода от
07,08,2008год. до 14,09,2010год.-датата на изплащане,
Излагат
се доводи, че на 07,08,2008год., около 20,30часа, при управление на лек
автомобил, с марка Мерцедес 220 Е ЦДИ, с испанска регистрация №1622 CNY, на главен път Е-87, клас І-9, на 201км. Посока
Бургас-Варна, Я.К.С.нарушил правилата за движение по пътищата, предприел
неправилно изпреварване, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал
ПТП с движещия се в пътната лента мотоциклет Хонда ЦБР 100РР, с рег.№******,
управляван от Д.А.А., вследствие на
което е настъпила смъртта на последния. Излагат се доводи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на Д.А., подлежащи на обезвреда. Деликтната отговорност
на виновния водач е застрахована при ответното дружество, поради което за
увредения е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя
на делинквента. Постигнато е извънсъдебно споразумение между ищеца и ответника, с което е заплатено обезщетение в
размер на 120000лв. Сочи размерът на неимуществените вреди да е 200000лв.,
поради което претендира разликата от 80000лв.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Ответникът-
ЗК"М.И.“
в указания законоустановен срок за отговор
излага становище, с което не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, с което се покрива гражданската отговорност на делинквента към
датата на застрахователното събитие. Не оспорва механизма на ПТП, както и
обстоятелството смъртта на пострадалия да е в резултат на ПТП. Поддържа
исковата претенция да е неоснователна, тъй като е подписан договор, с който
претенциите между страните са изцяло уредени, включително за имуществени,
неимуществени вреди и лихви. При условията на евентуалност релевира доводи за
погасяване на вземането поради изтекла
давност като приложимата такава е съгласно чл.1973 от испанския граждански
закон е една година. При условията на
евентуалност е налице изтекла давност и съобразно българския материален закон.
Твърди претендираното обезщетение да е прекомерно, вкл. и в частта по
претенцията за загуба на издръжка.
Съобразно
изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото доказателства – одобрено
споразумение от 27,05,2009год., по НОХД №78/2009год., на Окръжен съд Бургас, е
видно, че подсъдимият Я.К.С., е признат за виновен в това, че на 07.08.2008г., около 20,30часа
при управление на лек
автомобил, с марка Мерцедес 220 Е ЦДИ, с испанска регистрация №*****на главен
път Е-87, клас І-9, на 201км. с посока Бургас-Варна, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.42, ал.2, т.2 от
ЗДВП и предизвикал
ПТП с мотоциклет Хонда ЦБР 100РР, с рег.№******, управляван от Д.А.А., от което настъпила смъртта на А. -престъпление по чл.342, ал.1 от НК.
С определение постановено по реда на чл.146 от ГПК, в съдебно заседание проведено на 08,12,2014год., страните са приели за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата по осъществено виновно от
Я.С.противоправно деяние, от което са настъпили вреди-смъртта на Д.А. при
описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Видно от удостоверение за наследници на Община П.
с №1180/29,07,2013год. ищецът се легитимира като законен правоприемник на
починалия Д.А.А. -негов син.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Т.З., от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.
Изслушано е заключение на съдебно-икономическа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, от което се установява, че
необходимата издръжка на А.Д.А. за
периода от 07,08,2008год. до 22,01,2008год. е в размер на 43642,97лв.
Изслушано е заключение на съдебна, езикова
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, с което е извършен превод на приложимо според ответника испанско
материално право относно давността за вземанията и размера на обезщетенията.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Относно
приложимото право:
С оглед
установената понастоящем практика на СЕС
постановена по преюдициално запитване относно тълкуване на чл.4, параграф 1 на
регламент ЕО №864/2007год. на европейски парламент и съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения и сочещ приложимото право на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави са настъпили непреките последици от този факт, съдът намира, че в конкретния казус следва да намери
приложение правота на държавата, в която е настъпила вредата-ПТП. В този смисъл
съдът съобрази и решение постановено по дело С-350/2014год. на СЕС, в което се
приема тълкуването относно определяне на приложимото право към извъндоговорни
задължения в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило в държава членка и относно
вредите, претърпени от близки
роднини с местопребиваване в
друга държава членка, че същите трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от произшествието по смисъла на посочената
разпоредба. Не е налице хипотезата на чл.4, параграф 2 от регламента, тъй като
и делинквентът и починалото лице са имали обичайно местопребиваване в България към
момента на настъпване на вредата. В този смисъл и решение № 1582/
21,07,2016год., постановено
по гр. д. № 1957/16 г. На САС, 12 състав.
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда на Окръжен съд Бургас, настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по
застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно
дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и
застрахователят е пасивно, материално-правно легитимиран да отговаря по предявения
иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
По възражението за погасяване на
задължението, поради сключено извънсъдебно споразумение.
Действително не е спорно между
страните сключването на договор от 01,09,2010год. между ЗК М. и А.Д.А., чрез
законен представител Д.С. А., по силата
на който, на основание чл.365 от ЗЗД е постигната спогодба ЗК М. да изплати на А.Д.А.
обезщетение в размер на 120000лв., „за обезщетяване на всички имуществени, неимуществени вреди,
пропуснати ползи и лихви, получени вследствие
смъртта на Д.А. при ПТП от
07,08,2008год.“ –т.1.1.
В т.2 от спогодбата е посочено:
бенефициентите декларират, че така определения размер на обезщетение напълно
удовлетворява претенциите им срещу застрахователя и/или Я.К.С.. С т.3 от
спогодбата Бенефициентите след заплащане
на описаното в т.1 обезщетение заявяват, че нямат неудовлетворени претенции срещу застрахователя и/или срещу Я.С.и опрощават по
смисъла на чл.108 от ЗЗД всички бъдещи
свои претенции, пропуснати ползи и лихви, които биха възникнали срещу
ЗК М. и/или срещу застрахованото лице по повод застрахователното
събитие.
Спорно между страните е дали сключеното
споразумение включва и съглашение
относно процесните обезщетения и лихва
за забава.
При сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с
което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива
изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди
отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ.
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. В
този смисъл задължителното тълкуване дадено с ТР №1/2016год. на ОСГТК на ВКС.
Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на застрахователното
обезщетение обуславя извода, че с изплащането от застрахователя на
обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се погасява както прякото
право на увредения срещу застрахователя, така и деликтното му право срещу
причинителя на вредата. Неудовлетворена би била претенция, която не е предмет
на споразумението или вредите, които не
са били предмет на споразумението – други по вид и/или новонастъпили вреди,
както и когато споразумението е ограничено от лимита на
застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи или когато
споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде
ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на действително
претърпените вреди.
В процесната хипотеза при тълкуване волята на страните съгласно чл.20 от ЗЗД и с оглед характера на сключения договор, настоящия състав намира, предмет
на споразумението да е съгласие за обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Въпреки, че се сочи сумата от 120000лв. да обезщетява
всички имуществени, неимуществени вреди и лихви, то тъй като липсва посочване
какви са именно имуществените вреди-разходи или загуба на издръжка или др., то
съдът приема да касае претенция за неимуществени вреди.
В частта, с
която е извършено опрощаване на осн.чл.108 от ЗЗД от страна на ищеца на всички
други претенции, настоящия състав намира спогодбата да е нищожна, тъй като
опрощаването е възможно при наличие на валидно възникнало и дължимо право, с
което лицето се разпорежда. Такива права са правото на обезщетение за
имуществени вреди-разходи или пропуснати ползи, както и обезщетение за забава
от ПТП, за които следва да се съобрази обичайния обем отговорност на
застрахователя при пряка претенция срещу него на основание сключен
застрахователен договор.
Тъй като
разпореждането, в тази част е извършено от малолетно лице, то на осн.чл.130,
ал.4 от СК същото е нищожно. Нормата на посочения текст е императивна и гласи,
че дарение, отказ от права,
даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие
дете са нищожни, поради което
извършеното „опрощаване“ с договор от 01,09,2010год., в частта по претенциите,
които не са предмет на спогодбата е нищожно. В
частта, с която е постиганото споразумение относно обезщетението за
неимуществени вреди, съдът намира да е налице договореност, при която престацията
очевидно е в полза за детето, поради което съглашението е действително.
Ето защо и съгласно горните мотиви
неоснователна е претенцията за завишен размер на обезщетението за неимуществени
вреди.
Претенцията за имуществени вреди
–загуба на издръжка, доколкото не е предмет на спогодба, подлежи на разглеждане
в настоящото производство.
За установено съдът намира и реализирането на имуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние по следните
съображения:
Право на обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия имат неговите деца,
съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради нетрудоспособност
действително са били издържани или имат право на издръжка по закон от
пострадалия- ППВС № 4/25.04.1961г. Задължителна предпоставка едно лице да бъде съотнесено към кръга на лицата, които поради
нетрудоспособност действително са били „издържани" по смисъла на Постановление №
4/1961 г. на Пленума на ВС, е то да е получавало издръжка, а не само грижи и
морална подкрепа от пострадалия / В този смисъл е и решение № 143 от 29.04.2015 г. по т.д. № 3504/2013 г., І т.о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/. Съобразявайки
указанията в т. 8 на ППВС № 4/68 г. и тези в ППВС №
5/70 г., както и от законодателната уредба на определяне издръжката, дължима от
родителите на непълнолетни деца,
следва че ненавършилото пълнолетие дете има право
всякога да търси обезщетение за понесените от него имуществени вреди,
изразяващи се в лишаването му от възможност да бъде издържано от своя родител
до пълнолетие, поради предизвикана от настъпило ПТП смърт на последния. За основателността на претенцията е необходимо
ищецът да установи качеството
си на низходящ /малолетен/
непълнолетен/на починалия и отсъствие на покритие на щетите по друг начин /в този смисъл: решение № 169 от 28.02.2012 г.
на ВКС по т. д. № 762/2010 г., II т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
В процесния случай от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищеца е от кръга на материално правно легитимираните
лица да претедира обезщетение за
имуществени вреди от смъртта на А. – същия е низходящ на починалия, малолетно дете,
което е било издържано от него. Този извод се налага при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства- показанията на свидетеля З.. От
същите се установява, че ищеца и починалия са живяли в едно домакинство, както
и че А. е реализирал доходи, с които подсигурявал семейството си финансово.
Предвид изложеното, настоящият
съдебен състав счита, че със смъртта на Д.А. на ненавършилото
пълнолетие дете- ищец по делото, са причинени имуществени вреди, изразяващи се
в лишаване от издръжка, каквато
реално е получавана, и на която е детето има
право по закон до навършване на пълнолетие. В този смисъл е т.1 от
ППВС № 4/68 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са
настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В случая, имуществените вреди, изразяващи се в лишаването от
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете са в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилото застрахователно събитие, поради което подлежат на обезщетяване от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на деликвента.
Като вид имуществена
вреда пропуснатата полза е осуетено приращение в имуществото на увредения,
което приращение би настъпило с определена степен на сигурност-починалия е бил в активна възраст към датата на
ПТП, предполагаща продължителна трудоспособност на лицето. Съгласно чл.143, ал. (1) от
СК /ДВ,бр.68/2013/ всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето като съгласно ал.(2) на
визирания текст това задължение за предоставяне на издръжка спрямо ненавършилите
пълнолетие деца е безусловно, т.е. независимо дали родителите са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Претендираното от А.А. обезщетение за имуществени вреди касае пропусната полза /даване на издръжка/, причинена от смъртта на бащата по вина на Я.С.. Настъпването на сочената пропусната полза е сигурно, тъй като задължението
не е поставено в зависимост от допълнителни условия и
се дължи до настъпване на пълнолетие на детето. С оглед на това предявения иск за претърпени имуществени вреди е доказан по основание. Издръжката
се дължи от настъпване на смъртта на пострадалия, доколкото основанието на
претенцията за загуба на издръжка се свързва с посочения факт.
При определяне на размера на претърпените от ищеца вреди
настоящият съдебен състав следва да съобрази реализираните от починалия приживе приходи към датата на настъпване на застрахователното
събитие. По делото няма данни за получавани доходи от трудово възнаграждение.
Ето защо съдът не кредитира данните на
изслушаната по делото съдебно- счетоводна експертиза сочещи на оптимален
вариант на издръжката на малолетно дето. Следва да бъдат съобразени и редица
фактори формиращи нуждата от издръжка, а именно възрастта на детето,
необходимостта от средства за осигуряване на храна, учебни пособия, санитарно
хигиенни материали, обувки, облекло, здравни грижи и др. като същевременно
размерът на издръжката не следва да е от естество стимулиращо нецелесъобразен
начин на живот, лукс и разточителство- /т.4 от Постановление на пленума на ВС
№5/16,11,1970год./. За част от периода от 07,08,2008год. до 01,10,2009год. е
приложима нормата на чл.82, ал.1, вр.чл.85 от СК/отм./ и съобразно
Постановление №38/01,07,1985год. определящ границите на издръжката от 30лв. до
80лв. Съдът намира че необходимата издръжка за този период е 80,00лв. В периода
след 19,10,2009год. е приложима нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, която сочи, че минималната издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
За периода от 07,08,2008год. до
31,12,2008год. издръжката е 381,92лв.
За периода от 01,11,2009год. до 31,12,2009год.
съгласно ПМС № 1/10.01.2009г. МРЗ е определена на 240,00лв. или минималната издръжка е в размер на 60.00лева. Т.е. за 2009год. издръжката е общо 900,00лв.
За периода от 01,01,2010год до
31,12,2010год. МРЗ е определена на 240,00лв.-ПМС №
326/30.12.2009г. или 1/4 е в
размер на 60,00лв. или общо 720,00лв.
За периода от 01,01,2011год. до 31,08,2011год. МРЗ е
240,00лв. съобразно ПМС № 326/30.12.2009год.
или издръжка -60,00лв. За периода от 01,09,2011год. до 31,12,2011год. МРЗ е
270,00лв. или ¼-67,50лв. Т.е. общо750,00лв.
За периода от 01,01,2012год. до
30,04,2012год. МРЗ е 270,00лв.-1/4 е 67,50лв. За периода от 01,05,2012год. до
31,12,2012год. МРЗ е 290,00лв. или ¼ е 72,50лв. Т.е. общо 850,00лв.
За периода от 01,01,2013год. до
31,12,2013год. МРЗ е 310,00лв. или ¼ е 77,50лв. или общо 930,00лв.
За периода от 01,01,2014год. до
31,12,2014год. МРЗ е 340,00лв. или ¼ е 85,00лв. или общо 1020,00лв.
За периода от 01,01,2015год. до
31,12,2015год. МРЗ е 360,0лв. или ¼ е 90,00лв. или общо 1080,00лв.
За периода от 01,01,2016год. до
31,12,2016год. МРЗ е 420,00лв. или ¼ е 105,00лв. или общо 1260,00лв.
За периода от 01,01,2017год. до
31,12,2017год. МРЗ е 460лв. или ¼ е 115,00лв. или общо 1380,00лв.
За периода от 01,01,2018г до
22,01,2018год. дължимото обезщетение съдът определя на 115лв. по реда на чл.162 ГПК или общо 81,40лв./22х3,70дн./.
Ето защо за релевирания период
обезщетението за имуществени вреди от загуба на издръжка е общо 9353,32лв., в
който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде отхвърлена за
разликата. Съдът не кредитира заключението на СИЕ, тъй като е изготвено на база
средни стойности на издръжка, но доколкото пропусната полза следва да бъде
конкретна и сигурно установен доход, който лицето би получило, а не са доказаха
нужди в по-висок размер, съдът определя обезщетението съобразно минималните
размери на издръжка.
За определяне размера на дължимото
обезщетение, съдът съобрази обстоятелството,
че ответното дружество, чиято е доказателствената тежест съобразно
чл.154 от ГПК не ангажира доказателства сочещи на прекомерност на обезщетението
за издръжка предвид наличието на доходи на ищеца осигурени от друг източник
/получаване от ищеца наследствена пенсия по смисъла на чл.82 КСО или доходи на
преживелия родител от естество да покрият нуждата от издръжка на малолетното
дете/.
Съобразно горното
исковата претенция за имуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена
в посочените размери за релевираните периоди.
Не е налице процесуална пречка за
присъждане на обезщетение за периода след датата на исковата молба, тъй като обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се плати еднократно или
периодически, като съгласно т.11 от ППВС № 4 от 1975 г. възможността за
периодично изплащане на присъдено обезщетение е възложено на съда.
Претенцията за заплащане на лихва за
забава върху вземането за издръжка, предвид месечната дължимост на същата
съобразно чл.146, ал.1 от СК е основателна като върху присъдената сума се дължи
и законната лихва за забава от първо число на съответния месец до изплащане на
вземането.
Неоснователно е релевираното
възражение на ответника за изтекла погасителна давност относно вземането.
Приложимата такава е общата петгодишна, считано от датата на събитието
-07,08,2008год., която съпоставена към датата на исковата молба-06,08,2013год. не е изтекла. /не е
приложим чл.149 от СК/
По иска за заплащане на 31416,16лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода от 07,08,2008год. до
14,09,2010год. върху платената извънсъдебно главница от 120000лв.
Безспорно предвид дължимостта на
обезщетение в размер на 120000лв.-признато от ответника извънсъдебно, то основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84,
ал.3 от ЗЗД. Същата е дължима от датата
на деликта -07,08,2008год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. В процесния случай същата е дължима до датата на
плащане-14,09,2010год. размерът на обезщетението определен от съда по реда на
чл.162 от ГПК е 31416,16лв.
Релевираното възражение за изтекла
давност относно вземането на осн.чл.120 от ЗЗД, съдът намира за частично
основателно. Приложима е тригодишната давност съобразно чл.111, б.“в“ от ЗЗД,
считано от датата на изискуемост, което с оглед характера на вземането се
начислява ежедневно.Т.е. с оглед датата на депозиране на исковата молба
-06,08,2013год. погасени по давност за вземанията за лихва за периода от
07,08,2008год. до 05,08,2010год. За периода от 06,08,2010год. до 14,09,2010год.
размерът на обезщетението определен по чл.162 ГПК е 1356,00лв., в който размер
следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за разликата.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 440,37лв., от които 428,37лв. - държавна
такса и 12,00лв. от общо 200,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски в размер на 5,76лв. от общо 96,00лв.-превод.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер
на 5301,00лв. от общо 5700,00лв., от които 5400,00лв.-адв.възнаграждение и 300,00лв.-вещо
лице.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Ф.С. се дължи
адв.хонорар съобразно уважената част от исковата претенция в размер на 310,90лв.
от общо 5181,77лв. С оглед приложените
доказателства за регистрация по ЗДДС върху адв.възнаграждение се начислява ДДС
в размер на 20% или общо дължимия хонорар е 373,08лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК"М.И.“/М.F.С.DE S. Y REAS. S.A./, със съд.адрес ***8 да заплати на А.Д.А., с ЕГН **********,
лично и със съгласие на Д.С. А., с ЕГН **********,
със съд.адрес *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.84, ал.3 от ЗЗД сумата
от 9353,32лв., представляваща
обезщетение за причинени по повод възникнало на 07.08.2008г. ПТП имуществени
вреди, представляващи загуба на издръжка от починалия Д.А. А., ведно със законната лихва за забава от
първо число на всеки месец, за който се дължи вземането до изплащане на
задължението като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над 9353,32лв.
до пълния предявен размер от 43642,97лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗК"М.И.“/М.F.С.DE S. Y REAS. S.A./, със съд.адрес ***8 да заплати на А.Д.А., с ЕГН **********,
лично и със съгласие на Д.С. А., с ЕГН **********,
със съд.адрес *** на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1356,00лв., представляваща
обезщетение за забава върху платена извънсъдебно главница в размер на
120000лв., за периода от 06,08,2010год.
до 14,09,2010год. като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата над 1356,00лв. до предявения размер от 31416,16лв.
и за периода от 07,08,2008год. до 05,08,2010год. като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.А., с ЕГН **********, лично и
със съгласие на Д.С. А., с ЕГН **********,
със съд.адрес *** срещу ЗК"М.И.“/М.F.С.DE S. Y REAS. S.A./, със
съд.адрес ***8 иск с правна квалификация чл.
226, ал. 1 КЗ/отм./, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника за сума в размер на 80000,00лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
07.08.2008г. ПТП неимуществени вреди от смъртта на Д.А.А. /баща на ищеца/ и представляващо разликата между
извънсъдебно платена сума в размер на 120000,00лв. и действително причинените
вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА
ЗК"М.И.“/М.F.С.DE S.
Y REAS. S.A./, със съд.адрес ***8 да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от
440,37лв.– разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗК"М.И.“/М.F.С.DE S. Y REAS. S.A./, със съд.адрес ***8 да заплати на А.Д.А., с ЕГН **********,
лично и със съгласие на Д.С. А., с ЕГН **********,
със съд.адрес *** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 5,76лв.-разноски.
ОСЪЖДА А.Д.А., с ЕГН **********, лично и със съгласие на
Д.С. А., с ЕГН **********, със съд.адрес
*** да заплати на ЗК"М.И.“/М.F.С.DE S. Y REAS. S.A./, със
съд.адрес ***8 на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 5301,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА ЗК"М.И.“/М.F.С.DE S. Y REAS. S.A./, със съд.адрес ***8 да заплати на адв.Ф.С. на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в
размер на 373,08лв. -адвокатски
хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: