Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Велико Търново, 27.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски
районен съд, в публично заседание на 22.01.2010 г. в състав:
Председател: Кирил Хаджитанев
при
участието на секретаря М.И. и в присъствието на прокурора …, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Хаджитанев НАХД № 1236 по описа за
Производството е
по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба
от страна на П.С.Т., ЕГН ********** ***, против наказателно постановление №
24-0000397 от 11.02.2009 г., издадено от Стоян Петров Георгиев, директор на РД
„Автомобилна администрация”, гр. Велико Търново, определен от министъра на
транспорта за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 4
от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с което за извършени административни нарушения
по чл. 6, параграф 1 от Регламент 561/2006 г. на Европейския парлемент, вр. чл.
78, ал.1, т.1 от Закона за Автомобилните Превози на основание чл.93, ал.4 от
Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 300,00 лева и чл.8, параграф 2, вр. с чл.4, б.Ж от Регламент 561/2006
г. на Европейския парлемент на основание чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300,00 лева.
В жалбата се
твърди, че административното нарушение не е извършено, в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което и се моли наказателното постановление да бъде отменено
в цялост.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява представлява се от адв.
Р. – Габровска АК. Поддържа жалбата и излага становище за несъставомерност на
деянието.
Въззиваемата
страна – РД „Автомобилна администрация” - гр. Велико Търново, редовно
призована, не се представлява.
По делото се
установява следното:
Атакуваното наказателно
постановление № 24-0000397 от 11.02.2009 г., е издадено от Стоян Петров Георгиев,
директор на РД „Автомобилна администрация”, гр. Велико Търново, определен от
министъра на транспорта за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП,
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.
Административно –
наказателното производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно
нарушение МФ серия А- 2009 № 078400 от 05.08.2009 г., съставен от Й.Д.Й., на
длъжност гл. инспектор при РД „АА”, гр. Велико Търново, в присъствието на В.М.Х..
В АУАН е
отразено, че на 05.08.09г. около 17,20ч. на главен път Русе-В.Търново, на
отбивката при местност "Дервеня" в близост до разклона за В.Търново
жалбоподателят извършва превоз на товар за собствена сметка *** "Мерцедес"
с per. № ЕВ 3261 АА и полуремарке с per. № ЕВ 3160 като дневното време за
управление надхвърля 10 часа за периода от 06,15ч. до 19,05ч. водачът е
управлявал 10.30 ч. видно от тахографски лист от 27.07.09г. Водачът Т. е
извършвал превоз на товар на 03/04.08.09г. като по време на период от 24 часа,
който започва да тече в 14,00ч. на 03.08.09г. не е ползвал непрекъсната дневна
почивка поне от 9 часа, най-продължителната направена дневна почивка е от
00,35ч. до 08,15ч. - 7,40 часа, видно от тахографски лист от 03/04.08.09г.
Изводите си
актосъставителят е базирал на приложените като веществени доказателства два
броя тахографски листа от 27.07.2009 г. и от 03.08/04.08.2009 г.
При така
констатираните обстоятелства, актосъставителят е приел, че са извършени
нарушения на чл. 6, параграф 1 от Регламент 561/2006 г. на Европейския
парлемент, вр. чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за Автомобилните Превози и чл.8,
параграф 2, вр. с чл.4, б.Ж от Регламент 561/2006 г. на Европейския парлемент,
поради което и е съставил посочения по – горе АУАН. Същият е връчен лично на
жалбоподателя, като в законоустановения тридневен срок не са депозирани от
негова страна писмени възражения.
След запознаване
с материалите по административно – наказателната преписка,
административнонаказващият орган е приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, приел е, че административното нарушение е извършено при
описаната в АУАН фактическа обстановка, поради което и е издал сега атакуваното
наказателно постановление.
В хода на
съдебното заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителя Й. и
свидетеля по АУАН Х.. Двамата потвърждават в цялост констатациите, изложени в
АУАН и намерили отражение в сега атакуваното наказателно постановление.
След анализ на
събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Както АУАН, чрез
който е започнало административно – наказателното производство, така и сега
атакуваното наказателно постановление, са издадени от компетентните за това
лица, поради което в тази насока липсват допуснати съществени процесуални
нарушения. За компетентността на лицата по делото са приложени и заверени копия
на съответните заповеди, издадени от Министъра на транспорта и съобщенията.
Не се констатират
и други допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно
наказателното производство, които да влекат незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Безспорно се
установява и фактът на извършено административно нарушение, като в тази насока
са и показанията на разпитаните по делото свидетели Й. и Х..
По първото
констатирано нарушение – чл.6, пар.2 от Регламент 561/06 г. на Европейският
парламент съдът счита, че с оглед направените фактически канстатации в акта
деянието е съставомерно. В Член 6 , пар. 1. се предвижда, че „Дневното време за
управление не следва да надхвърля девет часа. Независимо от това
дневното време за управление може да бъде удължено до максимум 10 часа
не повече от два пъти седмично.”. По делото е приложен тахографски лист от 27.07.2009 г. (виж л.7 от
делото), от който е видно, че общата продължителност на времето на управление е
10 часа и 30 минути.
Неоснователни са
съжденията на защитата, че в случая е приложим чл.7 от Регламент 561/06 г. тъй
като той урежда периодичността на управление на водачите и задължителните
периоди на почивка, а чл.6 максималното
дневно време на шофиране. То е независимо от периодичността и в никакъв случай
не следва да надвишава 9 чаоса , а по изключение 10 часа. Легалната дефиницея
на „дневно време за управление” е закрепено в чл.4, б.”К” от Регламент 561/06
г., а именно „общата продължителност на времето на управление между края на
една дневна почивка и началото на следващата дневна почивка или между дневна
почивка и седмична почивка” и по никакъв начин не зависи от спазването на
правилата по чл.7 от регламента 561/06 г.
Също така е
несъстоятелно твърдението на защитата, че чл.6 от регламент 561/06 г. не
съдържа правно задължение и следователно не може да послужи за основаване на административнонаказателна
отговорност. Тъкмо обратното в текста на чл.6 се съдържат задължителни
предписания относно дневното време за управление и неизпълнението им е скрепено
със санкция.
По второто
констатирано нарушение – чл.8, пар.2 от Регламент 561/06 г. на Европейския
парламент. Безспорно е установено, че при превоз на товар на 03/04.08.2009 г.
жалбоподателят в период от 24 часа от 14.00 на 03.08.2009 г. не е ползвал
непрекъсната дневна почивка от поне 9 часа. В чл.4, б.”Ж” е дефинирано
понятието „дневна почивка” , а именно „„дневна почивка" означава дневен
период от време, през което водачът може свободно да разполага със своето време
и който включва „нормална дневна почивка" и „намалена дневна
почивка":
— „нормална дневна почивка" означава всеки период на почивка с
продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може
да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат
период с продължителност от поне 3 часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност
от поне девет часа,
— „намалена дневна почивка" означава всеки период с продължителност от
поне девет часа, но по-къс от 11 часа”.
След разчитане на
приложеният тахографски лист от 03.08.2009 г. (виж л. 6 от делото) съдът
установи, че най дългата непрекъсната почивка е продължила от 0 ч. и 35 мин. до
08 ч. и 15 мин., което се равнява на 7 часа и 40 минути.
Защитата развива
тезата, че посочения текст не вменява правно задължиние, поради което не може
да се ангажира адм. нак. отговорност за неизпълнението му. Това становище съдът
не споделя, тъй като в посочениея текс изчерпателно са посочени вариантите на законосъобразно
поведение, като са описани, задължителните дневни почивки и начинът им на
ползване.
Съдът не споделя
и направеното възражение досежно необходимостта превозното средство изобщо да
спазва регламент 561/06 г. тъй като не бил посочен въза му. Изрично обаче в
акта и НП е посочено, че става въпрос за товарен автомобил - влекач Мерцедес и полуремарке, което изключва възможността за
прилагане на изключениеята посочени в чл.78, ал.2 от Закона за автомобилните
превози, а именно тези посочени в чл. 13, параграф 1, букви "б",
"в", "г", изречение първо, букви "й",
"м" и "о" от Регламент
561/2006 г.
Защитата сочи, че
не са събрани доказателства за изминатото разстояние от водача, като критерий
за изключение по чл.78, ал.2 от ЗАвПр, но съдът не споделя това твърдение, тъй
като по приложените тахографски листи са налице показания освен за времето и
скоростта на движение също и за изминатото разстояние, и режима на готовност на
автомобила. Освен това в тахографските листи се посочват писмено показанията на
тахометъра в началната точка и в крайната точка.
Съдът не споделя
и становището на защитата за прилагане на чл.28,б.Б от ЗАНН – т.е. дали е налице
маловажен случай. Защитата претендира, че нарушенията са такъв, поради факта,
че според тях не са настъпили вредни последици. Съдът не споделя това
становище, тъй като извършените нарушения са формални и за съставомерността на
деянието не се изиска наличието на какъвто и да било резултат.
Както
актосъставителят, така и административно наказващият орган правилно са
определили материално правната норма, определяща състава на извършеното
административно нарушение, и в последствие и правилно е определена санкционната
разпоредба, определяща вида и размера на наложеното наказание. Наложените
наказания са законосъобразни.
С оглед
изложеното съдът,
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0000397 от 11.02.2009
г., издадено от Стоян Петров Георгиев, директор на РД „Автомобилна
администрация”, гр. Велико Търново, определен от министъра на транспорта за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАвП, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и чл.
47, ал. 2 от ЗАНН, с което на П.С.Т., ЕГН ********** *** за извършени
административни нарушения по чл. 6, параграф 1 от Регламент 561/2006 г. на
Европейския парлемент, вр. чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за Автомобилните Превози
на основание чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300,00 лева и чл.8, параграф 2, вр.
с чл.4, б.Ж от Регламент 561/2006 г. на Европейския парлемент на основание
чл.93, ал.4 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи
на обжалване в 14 – дневен срок пред Административен съд – гр. Велико Търново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: