ПРОТОКОЛ
№ 114
гр. Пловдив, 23.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
търговско дело № 20245001000614 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:08 часа се явиха:
Жалбоподател „З. АД, редовно уведомени, явява се адвокат Б. Б. и адв.
Т..
Въззиваема страна „У.“ ЕООД, редовно уведомен, представляват се от
адвокат Н. Г..
Третото лице – помагач на ищеца – „П.“ ЕАД, редовно призован, не
изпраща представител.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Т.: Да се даде ход на делото.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
1
Въззивна жалба вх. № 29027/02.09.2024 г., постъпила по електронен път,
подписана с валиден КЕП, и идентична по съдържание Въззивна жалба вх.
№29152/03.09.2024г., подадена по пощата, депозирани от „З.АД, чрез адвокат
Б. Б., срещу Решение №317/13.07.2024 г., постановено по т.д.№400/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив – ХХ състав, В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ
ЧАСТ, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „У.“ ЕООД, сумата от
610 541,28 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно
обезщетение, на основание сключен между страните договор за застраховка
„Имущество в малки и средни предприятия“ с полица №19213ВS005, със срок
от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г., поради настъпило застрахователно събитие –
пожар на 10.02.2019 г., ведно със сумата 82 938,49 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020 г.
до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 02.06.2021 г. до окончателното
плащане на сумата, както и сумата 48 659,02 лв., представляваща направени
по делото разноски по съразмерност. В частта за разноските, обжалваното
Решение №317/13.07.2024 г., постановено по т.д.№400/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив – ХХ състав, е било изменено по реда на чл.248 от
ГПК с Определение №1172/27.09.2024 г., постановено по т.д. №400/2021 г. на
ОС – Пловдив, като присъдените в полза на „У.“ ЕООД разноски в размер на
48 659,02 лв. са намалени до размера от 47 726,15 лв., като определението не е
било обжалвано, и е влязло в сила.
С въззивната жалба ответникът „З. АД релевира оплаквания за
неправилност на решението в осъдителната му част, тъй като неправилно е
прието, че ищецът „У.“ ЕООД има правото пряко да получи претендираното
застрахователно обезщетение. Първоинстанционният съд правилно е приел,
че сключеният между страните застрахователен договор по полица
№19213ВS005, е с обект 12 броя машини, които са били предоставени от
ищеца, като техен собственик, като обезпечение на задължението му по
договори за финансиране към кредитора „П., посочен в полицата като
ползващо се лице. Поради това се поддържа, че на основание чл.383, ал.1 от
КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят отговаря пред
кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от
задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователният
договор, включително главница, лихва и разноски, определени към датата на
2
настъпване на застрахователното събитие. Като е определил непогасеният
остатък от задължението, обезпечено със застрахованото имущество, към друг
момент /датата на подаване на исковата молба/, съдът е постановил решението
в противоречие с материалния закон, а именно – с разпоредбата на чл.383,
ал.1 от КЗ. На осн. чл.383, ал.4 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е задължен спрямо кредитора до размера на
непогасеният остатък от задължението, а ако има остатък от застрахователната
сума, той се заплаща на длъжника, когато той е застраховащ. По тези
съображения се поддържа, че „У.“ ЕООД би разполагал с пряк иск спрямо
застрахователя само в хипотезата, при която вземането за застрахователната
сума надхвърля по размер вземането на обезпечения кредитор, и то само за
остатъка, преценен към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Правилно съдът е приел за установено, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 10.02.2019 г., задължението на ищеца по Договор
за банков кредит №.... г. към ползващото се по полицата лице е с размер на
главницата от 1 200 000 евро, равняващи се на 2 346 996 лева, а
застрахователната сума възлиза на 1 636 728 лв. – т.е. същата е много по-малка
от размера на остатъка от дълга по договора за кредит. По тези съображения в
конкретния случай не е налице остатък от застрахователното обезщетение,
преценен към датата на настъпване на застрахователното събитие, за който
ищецът да има вземане спрямо застрахователя, тъй като определеното
застрахователно обезщетение следва да се плати на неговия кредитор. В тази
връзка се поддържа, че при погиването на вещта, служеща за обезпечение на
вземането на кредитора, чл.383 от КЗ държи сметка за цялата непогасена част
от дълга, включително непадежиралата част от него, тъй като обезпечението
намалява, и кредиторът следва да бъде удовлетворен до размера на
застрахователната сума за целия размер на непогасеното му вземане. Съдът не
е обсъдил възражението, че между ищеца и ответника е сключен и друг
застрахователен договор при условията на чл.383 КЗ в полза на същия
кредитор по застрахователна полица №18213ВА0004, с обект на
застрахователен покритие сгради и МСО вещи, собственост на „У.“ ЕООД, и
че дългът на застраховащия към ползващото се лице, който следва да се
прецени към момента на настъпване на застрахователното събитие, е не само
дългът по представения от ищеца договор за банков кредит от 30.05.2018 г., но
и дългът по рамково споразумение за финансиране №904-РС-
3
1132741/13.10.2017 г. и сключените във връзка с него Договор 1, Договор 2 и
Договор 3 , всички от 13.10.2017 г., по които договори общият дълг на „У.“
ЕООД, като съдлъжник заедно с „Б.“ООД, е 2 744 748,27 евро и 780 000 лева.
При постановяване на решението съдът не е обсъдил размера на задължението
по рамковото споразумение към датата на процесния пожар, вземанията по
което са обезпечени със същото имущество. Тъй като двете посочени полици
са издадени в полза на едно и също лице за целите на обезпечаване със
застрахователното обезщетение, то и застрахователят е заплатил на
ползващото се лице обезщетение както по процесната полица, така и по
полица №18213ВА0004, като непогасеният остатък над платеното до
уговорената ЗС е в рамките на непогасения към момента на застрахователното
събитие дълг на „У.“ ЕООД към ползващото се лице по посочените 4 броя
договори. По тези съображения се поддържа, че ищецът няма вземане към
застрахователя, тъй като не е налице остатък над дълга, който да му бъде
изплатен. С оглед на размера на непогасения дълг към датата на настъпване на
застрахователното събитие, право на такова обезщетение има единствено
кредитора – ползващо се лице /“П. (Б.)“ЕАД, който според жалбоподателя
единствено е легитимирано да претендира обезщетение по процесната
застрахователна полица, като ищецът недопустимо предявява чужди права в
настоящото производство. В случай, че въззивният съд възприеме, че ищецът
е носител на процесните вземания, поради погасен от него дълг към
ползващото се лице, поради липса на надлежно уведомяване на застрахователя
за погасяване на част от дълга към ползващото се лице, застрахователят не
дължи претендираните мораторни лихви за периода до предявяване на
исковата молба. От приетото по делото допълнително заключение на ССЕ от
13.10.2022 г. се установява извършено от ищеца на 22.02.2021 г. погасяване с
други заемни средства на задълженията по договор №.... г., както и частично
на задълженията по Договор 1 и Договор 2. На това основание се поддържа
самостоятелно възражение за недължимост на мораторна лихва за периода от
31.01.2020 г. до 22.02.2021 г. Поддържа се, че неправилно е определен
размерът на застрахователното обезщетение – ответникът е релевирал
възражение, че една от застрахованите вещи е частично уведена, като ищецът
не е доказал увредата да е над 50%, а съдът не е изложил мотиви във връзка с
това възражение, като е присъдил пълният размер на обезщетението за тази
вещ. В случай, че съдът приеме, че се дължи обезщетение, то следва да е в
4
размер на 50% от определената възстановителна стойност за тази вещ, преди
да се приложи процентът на съпричиняване /ако съдът го намери за
основателно/. Неправилно съдът е приел за ирелевантни за спора допуснатите
нарушения при проектирането и одобряването на строителните книжа –
разпоредбата на чл.362 от КЗ е неприложима към тези възражения, тъй като те
касаят не качествата на самото застраховано имущество, а различно
имущество – сградите, в които застрахованото имущество се съхранява.
Разпоредбата е относима към обстоятелства, които имат значение за
определяне на вероятността за възникване на риска, а не към последиците от
вече настъпило застрахователно събитие. Сочените от ответника нарушения
са относими към възможността за ограничаване на пожара и намаляване на
вредите. Дори да се приеме, че чл.362 от КЗ е приложим относно тези
обстоятелства, то в конкретния случай застрахователят е поставил въпроси
относно конструкцията на сградата, част от които са брандмауерите, във
връзка с които са основните възражения за нарушаване на строителните
правила за пожарна безопасност, имащи определящо значение за
разпространението на пожара. При поставения от застрахователя въпрос за
конструкцията на сградата застрахованият е отговорил, че тя е
стоманобетонна, което се установява от приетите експертизи, че е невярно,
тъй като само първият етаж на кланицата е със стоманенобетонна
конструкция, а вторият етаж на същата сграда, както и на сградата за
разфасовка и преработка на месо, са с метална конструкция, и това
обстоятелство е било от съществено значение за разпространението на
пожара. Декларирането на невярно обстоятелство от застрахования е
основание за намаляване на застрахователното обезщетение. В тази връзка
неоснователно съдът е приел, че застрахователят не може да се позовава на
тези нарушения, тъй като не бил изискал строителните книжа и доказателства
за вложените материали преди сключването на договора – застрахованият не
дължи снабдяване на застрахователя с документи за сградите, тъй като няма
задължения да съхранява застрахованото имущество само в тези сгради, нито
застрахователят може да изисква документи за имущество, различно от
застрахованото, а разпоредбата на чл.362 КЗ не изисква от застрахователя да
проверява истинността на дадените от застрахования отговори.
Неправилни са изводите на съда, че възраженията за съпричиняване
поради извършени нарушения след сключването на застрахователния договор,
5
не били доказани, както и не била доказана причинната връзка между тези
нарушения и разпространението на пожара. Излага се подробен анализ на
събраните доказателства за обстоятелството, че два от пожарните хидранти са
били демонтирани през 2018 г. и е са били монтирани отново към датата на
възникване на пожара. Неправилно е прието, че фактът на изключване на
ел.захранването на обекта, довело до преустановяване на
електрозахранването на помпената станция, довело до липса на налягане на
пожарните хидранти, по същество не представлява нарушение на
изискванията за пожарна безопасност – установено е нарушение при
експлоатацията на процесната сграда, изразяващо се в неосигуряване на
резервното захранване на помпите, което е нарушение на изискванията на
чл.977 и чл.978 от Наредба №3/09.06.2024 г. за устройството на
електрическите уредби и електропроводните линии, както и нарушение на
чл.771 от Наредба №2. Доказва се по несъмнен начин, че в производствената
база не е осигурено необходимото водно количество за външно пожарно
водоснабдяване, съгласно чл.172, чл.180 и чл.181 от Наредба Iз-1971, поради
което необоснован е изводът на съда, че външното водоснабдяване за
пожарогасене е било поддържано в изправност, включително към момента на
възникване на пожара. Оспорва се като невярно заключението на
комплексната експертиза, че водата за пожарогасене е осигурявана и от
обществен водопровод - той противоречи на нормативната забрана в
Наредба№2/22.03.2005 г. и Наредба №4/17.06.2005 г. за смесване на вода от
собствен водоизточник с вода от обществената водопроводна система, а и
вещите лица сочат, че не са направили проверка какво налягане може да
осигури обществения водопровод в площадковия водопровод, за да се направи
преценка дали може да осигури минималните 2,5 бара налягане в пожарните
хидранти, както и необходимия разход на вода за пожарогасене за 1 сек.
Нелогично е направеното предположение от повторната КПТЕ, което е било
възприето от съда, че е било достатъчно пожарен автомобил да се присъедини
към хидранта, за да се отвори обратната клапа, при което в обществения
водопровод да навлезе вода от площадковия. Вещите лица не са направили
нужните изчисления за този извод, а и предположението е житейски
нелогично - да е било възможно такова лесно решение, но въпреки това
участвалите в 4 гасенето 22 огнеборци и лично директора на РДПБЗН /св.
Мангаръков/ да се на го предприели, а вместо това да са използвали
6
изключително сложна организация с много автомобили /16 бр./ и огнеборци
/22-ма/, за да подвозват вода от съседни обекти. Съдът не е следвало да
кредитира заключенията на двете КПТЕ, които определят, че разходът на вода
за пожарогасене е 5л/сек. – неправилно вещите лица определят този разход
съобразно редакцията на Наредба Iз-1971 към 2017 г., а не в редакцията на
наредбата към 2012 г., когато е въведена в експлоатация последната сграда в
производствената площадка. Предвид сочения в строителната документация
обем на кланицата, проектираният разход за вода правилно е определен на 20
л/сек, като в тази част не следва да се кредитира заявеното от вещото лице
Марков в съдебно заседание обем от 9000 куб.м. на сградата на кланицата.
Дори да се приеме изчисленият от вещите лица обем от 9000 куб.м., разходът
за вода би бил 15 л./сек. Съгласно изискванията на чл.181 от Наредба Iз-1971,
следва да бъдат осигурени водни количества за пожарогасене с хидранти в
продължение на 3 часа, като неверни са твърденията на вещите лица по двете
КПТЕ, че разпоредбата на чл.180, ал.1 от наредбата е неприложима, което се
потвърждава от изводите на вещите лица от повторната КПТЕ. От приетият по
делото окончателен доклад на надзора №11-2/25.03.2013 г. е видно, че
капацитетът на собствения водоизточник /тръбен кладенец/ е 105 куб.м., която
вместимост не може да осигури необходимите 216 куб.м. вода, която следва да
се намира в собствения водоизточник, при необходим разход от 20 л./сек. за
период от 3 часа. Наред с горното, по делото е установено от експертизите, че
в случая инсталираните помпи са можели да осигурят разход на вода от 7,5
л./сек., което е много по-малко от изискуемите 20 л./сек. От изложеното
жалбоподателят обосновава извод, че при спазване и на посочените
нормативни изисквания, би било технически възможно осъществяването на
ефективно пожарогасене с над 60% повече вода, и съкращаване на времето,
което е било необходимо за активно пожарогасене с 1 час /т.е. с 25%/. Въз
основа на подробно изложени доводи се обосновава неправилност на извода
на съда, че дори да са били налице нарушения на изискванията за
водоснабдяване на сградите за пожарни нужди, разпространението на пожара
пак би протекло по същия начин и би било непредотвратимо, тъй като според
свидетелите в нито един момент огнеборците не са оставали без вода.
Неправилно съдът е приел, че не е доказана причинната връзка на
възникването на пожара и бързото му разпространение, с останалите
релевирани нарушения – липса на протоколи за сервизно обслужване на
7
противопожарната помпена станция, които да удостоверяват изправността й
към момента на пожара, липса на протоколи по чл.9, ал.1, т.5 от Наредба
№8121з-647 за регулярно основно почистване от наслоявания на горими
материали от производствената дейност, на строителните конструкции,
технологичното и електрическото оборудване, на отоплителните тела и
инсталации. Тъй като съставянето на тези протоколи е задължително,
недопустимо е извършването на тези дейности да се установява със
свидетелски показания, поради което при липсата на протоколи следва да се
приеме, че тези дейности не са извършвани. Неизвършването на тези дейности
е пряко свързано с интензитета на горене и разпространението на огъня, и
ограничава възможността за локализиране на пожара, както се посочва от
повторната КПТЕ, което показва пряка причинна връзка между тези
нарушения и настъпилите вреди. Всички релевирани възражения от ответника
за намаляване на застрахователното обезщетение са основани на чл.395 КЗ,
задължаващ застрахования да вземе мерки по опазване на застрахованото
имущество. Неправилно съдът на формално основание е приел, че не са
налице основанията на чл.395 от КЗ, предвид разпоредбата на чл.362 от КЗ.
Настоява се тези възражения да се разгледат по същество от въззивния съд, и
се поддържат всички доводи, изложени в представените пред първостепенния
съд писмени бележки.
Неправилно първостепенният съд е отказал да допусне тройна пожаро-
техническа експертиза с участието на три вещи лица – експерти по пожарна
безопасност, при изрично и аргументирано оспорване от ответника на
изслушаната по делото първоначална комплексна експертиза, като по този
начин е допуснал процесуално нарушение. Исканото заключение е във връзка
с установяването на въведените от ответника възражения за намаляване на
застрахователното обезщетение, поради което се иска от въззивния съд
допускането на тройна пожаротехническа експертиза със задачи, идентични с
тези, по които са работили допуснатите по делото експертизи. Настоява се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване
на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Заявява се претенция за
присъждане на всички направени разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Писмен отговор вх.
№36453/06.10.2024 г., подаден от „У.“ ЕООД, чрез адв. Н. П., надлежно
8
упълномощен за всички инстанции с пълномощно на л.358, т.1 аот т.д.
№400/2021 г. но ОС-Пловдив /включващо и отделно упълномощаване на адв.
Н. Г. със същия обем представителни пълномощия/. Поддържа се становище за
неоснователност на въззивната жалба на ответника. На изложените от
жалбоподателя доводи по съществото на спора е даден отговор от съда в
мотивите на решението. Ищецът притежава право на иск срещу
застрахователя. Ответникът е признал настъпването на щетата, но е изплатил
само 70% от обезщетението. Тъй като кредитните задължения към „П.“ са
погасени, остатъкът от обезщетението в размер на 30% следва да бъде
изплатен на „У.“ ЕООД като застраховано лице, което единствено има правен
интерес след погасяването на задълженията към третото ползващо се лице. По
делото е доказано чрез ССЕ, че към 6 момента на настъпване на
застрахователното събитие 10.02.2019 г., дългът на ищеца към „П. е в размер
на 1 200 000 евро по договор за банков кредит. Обезпечението по
застрахователната полица покрива този дълг, като се запазва правото на
застраховащия длъжник да претендира остатъка от застрахователното
обезщетение, след погасяването на дълга към кредитора. Неоснователно
жалбоподателят поддържа, че настъпилото след застрахователното събитие
погасяване на дълга от длъжника е ирелевантно – след погасяване на
вземането на кредитора „П., правото му да получи застрахователното
обезщетение се прекратява, поради което ищецът има право да получи
остатъка от застрахователното обезщетение. От приетата експертиза се
установява, че изплатената част от обезщетението е покрила задължението
към кредитора. Впоследствие има сключено споразумение между ищеца и
банката, че ищецът банката е прехвърлила на ищеца всички свои права по
процесния застрахователен договор. Това споразумение по естеството си има
характер на цесия, а може да бъде разглеждано и като отказ от права.
Съгласно чл.383, ал.4 от КЗ, остатъкът от застрахователното обезщетение,
след удовлетворяване на кредитора, следва да се изплати на застраховащия,
поради което неоснователни са доводите, че ищецът няма иск срещу
застрахователя. От експертизата се установява, че към датата на исковата
молба 02.06.2021 г. ищецът няма непогасено задължение към банката по
обезпечения с процесната застрахователна полица банков кредит, като същият
е изцяло погасен на 23.02.2021 г. Обекта на застраховане по Полица
№19213BS0005 е различен от обекта на застраховане по Полица
9
№1821ВА0004. В хода на делото „П. е предоставила удостоверение, и изрично
заявява, че няма претенции по отношение на това застрахователно
обезщетение, и не възразява то да се изплати на „У.“ ЕООД. По отношение на
оплакването, че степента на увреда на сушилните камери е 50% не са събрани
независими доказателства /експертни становища, оглед или технически
доклад/. Съобразно приетото и неоспорено заключение на СОЕ, общо
дължимата сума за процесните машини до 100 % от определената към датата
на пожара възстановителна стойност, която е равна на застрахователната
оценка и е в размер на 610 541,28 лв. Аргументът за частично унищожаване,
без обективни доказателства, не следва да бъде основание за намаляване на
обезщетението. Неоснователно се твърди липса на гласни доказателства за
унищожаване на сушилните камери, тъй като е налице техническа експертиза,
която доказва характера на увредата. При така установената увреда,
застрахователно обезщетение в размер на 50% от възстановителната стойност
на сушилните камери би довело до частично покритие на загубите, което е в
противоречие с принципа на „пълно възстановяване“. Неоснователно е
възражението на ответника за намаляване на обезщетението, като се приложи
процент съпричиняване – няма доказателства, които да сочат, че ищецът е
допринесъл за настъпването на застрахователното събитие или за степента на
увреда на вещта. За да се приложи процент съпричиняване, е необходимо да се
установи проявена небрежност или умишлено действие от страна на ищеца, за
каквито няма данни по делото. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за нарушения на строителните и пожаробезопасните правила
при изграждане на сградите – предмет на застрахователния договор са
машини, а не сградата, в която те се съхраняват. В чл.362 КЗ е 7 предвидено
задължение на застрахования да информира застрахователя за обстоятелства,
които са от значение за застрахователния риск, но тези обстоятелства касаят
качествата и състоянието на застрахованото имущество, а не на сградата. Ако
ЗК“У.“ е считала състоянието на сградата за съществено за покритието на
застраховката, е трябвало да постави конкретни въпроси към застрахования
преди сключването на договора. Липсата на такива въпроси показва, че
застрахователят не е разглеждал строителните характеристики на сградата
като релевантни за риска, поради което след настъпване на застрахователното
събитие застрахователят не може да използва тези характеристики като
основание за намаляване на обезщетението. Обстоятелствата, които касаят
10
потенциалните последици след възникването на пожара, не могат да бъдат
основание за намаляване на обезщетението, тъй като не се отнасят до
вероятността за възникване на пожара, и не влизат в обхвата на чл.362 от КЗ.
Разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 от КЗ предвижда право на застрахователя да
откаже изплащане на обезщетение при наличие на неизпълнени изисквания за
безопасност, но в случай на изрично договаряне за това. Ищецът е съхранявал
застрахованите машини на подходящо място и е спазвал обичайните практики
за съхранение на подобно имущество, при извършване на проверки на място
компетентните органи на ПБЗН не са давали предписания за изпълнение на
мерки за пожарна безопасност и не са налагани санкции от органите на ПБЗН.
Предприети са всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване,
предотвратяване, ограничаване и намаляване щетите от пожара – в тази
връзка се прави собствен анализ на събраните по делото доказателства.
Всички основания за отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение
изискват наличие на причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретното задължение на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие, неговото установяване от застрахователя, и
размера на вредите, като доказателствената тежест за установяването й лежи
върху застрахователя. В случая няма установено неизпълнение, нито връзка
между такова неизпълнение и вредите от пожара. Демонтажът на един от
хидрантите е бил осъществен, поради попадането му в застроената площ от
извършено разширение на сградата съгласно одобрени строителни книжа, не е
компрометирал пожарната безопасност на сградата, и конкретния демонтиран
хидрант не е бил нужен за гасенето на пожара, тъй като не се е налагало
пожарният екип да извършва действия по гасене на пожара в участъка, в който
се е намирал хидранта, поради което липсата му не е в причинна връзка с
възникването на пожара и последиците от него. Външното водоснабдяване за
пожарогасене е било поддържано редовно в изправно състояние, съобразно
изискванията на Наредба 8121з-647. Опровергано е твърдението, че
служители на ищеца са изключили ел.захранването и не са включили
дизеловия генератор – установява се, че ел.захранването е изключено по
нареждане на пожарната св. Емил Спасов, и че при включено ел.захранване
действията по пожарогасене не могат да бъдат извършвани, тъй като се
застрашава живота на огнеборците. Въпреки изключването на основното
електрозахранване, пожарогасенето е било обезпечено с алтернативен метод –
11
подвозване на вода, което е проведено ефективно и пожарникарите не са
оставали без вода в нито един момент. Дебитът за ползване на водоизточника
на предприятието е 7,5 л/сек., което е повече от изискванията за 5 л./сек. на
Наредба Iз-1971, като не се доказва причинна 8 връзка между капацитета на
водоснабдителната система и настъпилите щети. Липсата на протоколи за
поддръжка и редовно почистване на мазнини от строителната конструкция не
означава, че тези действия не са били извършвани, нито е установено
количеството и значимостта на тези мазнини за разпространението на пожара
– липсват доказателства, че натрупаните мазнини са били в критични
количества, способни да увеличат интензитета на огъня. Липсата на протоколи
за сервизна поддръжка на помпената станция не обосновава, че помпената
станция не е функционирала правилно, или че неизправност е
възпрепятствала подаването на вода в хидрантите, експертите не сочат ясна
връзка между липсата на сервизни документи и действителното състояние на
помпената станция по време на пожара. Приетите по делото строителни книжа
установяват, че инвестиционните проекти за изграждане на сградите
отговарят на правилата и нормите на пожарна безопасност и имат
доказателствена сила спрямо двете страни в процеса. От събраните гласни
доказателства се установява, че служителите на „У.“ЕООД са сигнализирали
на тел.112 от в първия момент, в който са усетили и видели дим в миялното
помещение, а разпитаните длъжностни лица от СПБЗН установяват, че
процесът на пожарогасене не е прекъсвал и постоянно е било осигурявано
необходимото количество вода. По доказателствените искания се поддържа, че
не е налице процесуално нарушение на съда във връзка с недопускането на
тройна пожаро-терхическа експертиза – отказът на съда е обоснован от вече
събраните доказателстав и експертни заключения, които са обективно и
достатъчно изчерпателно изследвали причините и развитието на пожара.
Липсват убедителни аргументи, които да оспорват тези заключения, или да
сочат на непълнота или недостатъчност на изнесената от тях информация.
Допускането на нова тройна пожаро-техническа експертиза би било излишно,
тъй като не би предоставило съществено различни или нови данни. Искането
за допускане на такава експертиза се основава на оспорване на вече приетите
заключения, но без ясна обосновка. Първостепенният съд е допуснал
подробно изслушване на вещите лица по всички въпроси, които са били
първоначално формулирани или впоследствие постановени, и експертите са
12
дали непротиворечиви отговори. Недопускането на пета по ред експертиза от
съда не съставлява процесуално нарушение, а упражняване на правомощията
на съда да извърши преценка на искането. Липсват оплаквания във въззивната
жалба за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила в тази
връзка, поради което се поддържа, че искането е недопустимо на основание
чл.266, ал.2 от ГПК. Настоява се за оставяне на въззивната жалба, подадена от
ЗК “У.“, без уважение, и потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се
претенция за направените разноски, включително за заплатеното адвокатско
възнаграждение. С въззивната жалба и отговора страните не са представили
нови доказателства.
Въззивникът е направил доказателствено искане, което е формално
обосновано с допуснато от съда процесуално нарушение с постановения отказ
да допусне тройна пожаро-техническа експертиза с участието на три вещи
лица – експерти по пожарна безопасност. Оплакването за допуснато от съда
процесуално нарушение обаче е бланкетно – не се сочи какво конкретно
процесуално нарушение е допуснал съда, или кой релевантен за спора факт е
останал неустановен в резултат от недопускането на тройна пожаро-
техническа експертиза.
Адв. Б.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора на
въззивната жалба. По отношение указанията на съда дадени с доклада сме
представили молба, която поддържаме.
Други доказателствени искания нямам.
Адв. Т.: Присъединявам се.
Адв. Г.: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам с представения
отговор.
Поддържам даденото от нас становище с отделна молба със
съображения за недопускане на повторна експертиза.
Постъпила е молба на 14.02.2025 г. е постъпило уточнение от страна на
ЗК „У.“ АД на доказателствените искания направени с въззивната жалба за
назначаване на повторна тройна пожаро-техническа експертиза.
Препис от нея е връчен на въззиваемата страна, от която е постъпило
становище на 19.03.2025 г.
Съдът предостави възможност на жалбоподателя да се запознае със
13
становището на въззиваемата страна.
Адв. Т.: Други доказателствени искания нямаме.
Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Б.: Становището е формално и общо, поради което няма какво да
добавя.
След съвещание и запознаване със становищата на страните във връзка с
направеното доказателствено искане във въззивната жалба, съдът намира
следното:
В първоинстанционното производство е допусната и приета повторна
комплексна пожаро-техническа и електро-техническа експертиза с поставени
към нея над 50 въпроса. Същата е изслушана в съдебно заседание в три
поредни заседания, подробно са давани отговори от вещите лица, които са
обосновали своите заключения. Изразените в последното с.з. при приемане на
посоченото заключение възражения от страна на ответника са били
мотивирано отказани от първоинстанционния съд по съображения, че всички
те касаят преценката на самата експертиза като доказателствено средство и
нейното кредитиране от съда във фазата на обсъждане на всички събрани по
делото доказателства.
В подадената молба за уточняване на доказателсдтвеното искане отново
се изтъкват от страната възражения срещу заключението на експертизата,
базирани на съотнасяне на нейните изводи към събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът намира, че така направените възражения не са в обхвата на
обстоятелствата, които са основания за допускане на повторна експертиза,
доколкото не се твърди да е налице непълнота и неяснота на изводите на
вещите лица по поставените задачи.
Не е налице и необоснованост на заключението доколкото експертизата
извежда собствени изводи и посочва на базата на какво прави тези изводи.
С оглед на това съдът намира, че възраженията направени от
жалбоподателите и обосноваването на искането се основа на оспорване на
заключението по същество.
14
Ето защо съдът намира, че не е налице процесуално нарушение на
първоинстанционния съд при отхвърлянето на така направените
доказателственото искане, поради което същото не следва да бъде допускано
и пред въззивната инстанция, тъй като не са налице основанията на чл. 266, ал.
1 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане направено с
въззивната жалба за допускане на повторна комплексна пожаро-техническа
експертиза по задачите на първата такава, приета в първоинстанционното
производство.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля като вземете подробно
изложените доводи във въззивната жалба, да постановите ново такова, с което
да отмените първоинстанцинното решение в увеажителната му част, с която
са уважени за посочения размер исковете срещу доверителя ми.
Моля да имате предвид, че първоинстанцинният съд неправилно по
изложени във въззивната жалба пространни мотиви е намерил, че не следва да
разглежда по същество възраженията за наличие на основания за намаляване
на застрахователното обезщетение поради нарушение на строителните
правила по проектиране и построяване на сградите в които са били
разположени и съхранявани процесните движими вещи, поради което ако
намерите същите доводи за основателни да разгледате по същество
посочените възражения, за които съображения подробно сме изложили в
раздел IV, стр. 15-65 от писмената защита, която ще представим по
настоящото дело, както и в раздел V, където се обосновава връзката между
нарушенията на строителните правила и развитие на процесния пожар и от
там обема на вредите и направен анализ за начина, по който считаме, че
15
трябва да бъде кредитирани заключенията по изслушаните комплексни
пожаро-технически експертизи, които независимо от отхвърленото искане за
повторна експертиза, считаме, че не следва да бъдат кредитирани по изложени
съображения, включително поради наличие на противоречие в заключенията
пред първоинстанционния съд, разпита на вещите лица в съдебни заседания,
както и поради обстоятелството, че в заключителната част посочените
експертизи правят анализи по приложение на нормативните разпоредби в
областта на пожарната безопасност, които считаме, че не е от компетентността
на вещото лице, а следва да се произнесе решаващия съд.
По отношение на възраженията и доводите изложени от насрещната
страна в отговора на въззивната жалба по доводите съдържащи се в
представената от името на дов. ми такава, подобни съображения сме изложили
в писмена защита, която представям в днешното съдебно заседание.
Моля да присъдите разноски по делото съгласно списък, който
представям.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се към казаното.
Адв. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
първоинстанционния съдебен акт в сила като правилен и законосъобразен.
По безспорен начин беше доказано, че ЗК „У.“ АД е имала ясно знание
за застрахованото имущество, къде се съхранява, къде се намира, това знание
е било обективирано по застраховката, поради което считам, че всички
възражения касаещи съпричиняване на вредоносния резултат преди
сключване на застрахователната полица се явява неоснователно и недоказано.
От доказателствата по делото, разпита на вещите лица и свидетелите не
се доказа съпричиняване от страна на дов. ми от такова естество, което да е
допринесло за развитието на пожара и неговото ограничаване, поради което
молим по тези съображения да оставите в сила първоинстанционния акт. Не
претендирам разноски.
Считам, че е завишен размера на адвокатското възнаграждение, в който
смисъл възразявам.
Моля да имате предвид изложеното в писмената ми защита пред
първоинстанционния съд.
Няма да представям писмена защита.
16
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 22.04.2025 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,24 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17