№ 14719
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110108784 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД
искова молба срещу В. Р. Ц., с която са предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди
ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва: 708,87 лв.
– стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 168,09
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 17.01.2024 г.; 21,46 лева,
стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г.
– м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 16.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,16 лв. –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2021 г. – 17.01.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на апартамент,
находящ се в гр. С., ж.к. „М. *“, бл. ****, вх.*, ет. *, ап. **, има качеството
потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
1
съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Т. с.“ ЕООД. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с
което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
чрез назначения от съда особен представител адв. Г. О. М., с който
предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.
Ответникът излага, че по делото не са представени доказателства, от които да
се установява собствеността върху имота. Оспорва наличието на
облигационно отношение и развива подробни съображения в тази насока.
Сочи, че протоколът от ОС на ЕС е нищожен и в тази връзка излага, че не е
надлежно избрана фирма за дялово разпределение, както и че не се доказва
надлежното сключване на договор между ЕС и фирмата за дялово
разпределение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва и акцесорните претенции. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – "Т. с." изразява
становище за основателност на претенциите и представя писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
2
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
/респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на
закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По делото се установява, че имотът – ап. 27, находящ се в гр. С., ж.к.
„М. *“, бл. ****, вх. *, ет. *, се намира в сграда, присъединена към абонатната
станция. Това обстоятелство се потвърждава, както от заключението по СТЕ,
така и от представения протокол от проведено на 07.10.2012 г. ОС на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна
собственост с адрес гр. С., ж.к. „М. *“, бл. ****, вх. *, и сключения въз основа
на него договор с третото лице-помагач, както и от приетите молби на Р. Ц. до
топлофикационното дружество.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на
валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответника през исковия период, доколкото са изложени подробни
аргументи от името на ответника в депозирания от него чрез назначения му
особен представител отговор на исковата молба досежно липсата на
възникнало облигационно отношение. Предвид това следва да бъде
установено дали между страните е възникнало договорно отношение за
продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд
приема следното:
За установяване наличието на облигационно отношение между
страните по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти от 20.12.1989 г., видно от
който Р. М. Ц. и В. Г.а Ц.а са придобили собствеността върху ап. № **,
находящ се в гр. С., „М.“, бл. ****, вх. *, ет. *.
Видно от удостоверение за наследници на Р. М. Ц., починал на
3
28.11.2011 г., след смъртта си последният е оставил за наследници по закон В.
Г.а Ц.а – съпруга, починала на 12.03.2021 г., и В. Р. Ц. – син.
Видно от съдебно удостоверение от 13.06.2025 г. в особената книга по
чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при СРС, не се установява наличие на вписан
отказ/приемане на наследството на Р. М. Ц. от страна на наследника му В. Р.
Ц..
По делото не са представени доказателства за датата, на която е
сключен брак между Р. М. Ц. и В. Г.а Ц.а, поради което не може да се направи
извод, че топлоснабденият имот е бил придобит от двамата при условията на
СИО.
Доколкото в акта за собственост не е посочено друго, то на основание
чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че частите на двамата съсобственици Р.
М. Ц. и В. Г.а Ц.а са равни – всеки от двамата се е легитимирал като
собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот.
След смъртта на Р. М. Ц. наследниците му по закон /син и съпруга/ са
наследили по ½ ид.ч. от наследстваната маса, т.е. В. Р. Ц. и В. Г.а Ц.а са
наследили по ¼ ид.ч. от топлоснабдения имот.
Не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства
ответникът да се е отказал от наследството на. Напротив, от съдебното
удостоверение, представено от ищеца се установява, че ответникът не е
извършил отказ от наследство.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че от
страна на ищеца са ангажирани доказателства единствено, че ответникът през
исковия период е бил собственик на 1/4 ид. ч от процесния топлоснабден
имот.
По отношение на ответника действително не са ангажирани
доказателства за изричното приемане на наследството от страна на ищеца, но
следва да се съобрази, че съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с
приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на
наследството, което приемане може да бъде изрично и мълчаливо.
Съгласно възприетото в съдебната практика /решение №
437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г. о. и др. / нормата на чл. 48
ЗН регламентира законова презумпция, по силата на която законните
4
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследство.
В случая ответникът не твърди и не доказва, че се е отказал от
наследство. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответника
твърдения за вписан отказ от наследство или пък за приемането му по опис,
нито пък са представени доказателства за това, следва извода, че
възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на
наследството, е неоснователно.
Следва за пълнота изрично да се отбележи, че в случая не е било
налице и възможност за ищеца да инициира производство по чл. 51 ЗН,
доколкото приемането и отказът от наследство са едностранни и неотменими
волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната
преценка на лицето, призовано към наследяване. По тази причина
определянето на срок по чл. 51 ЗН на страна, представлявана от особен
представител, не може да доведе до регламентираните в разглежданата норма
правни последици, тъй като същият разполага с правната възможност да
изразява воля в тази насока, която е свързана изцяло с лична преценка на
призования наследник и се отразява пряко в неговата имуществена сфера.
Противното би довело до нарушаване, респ. ограничаване на правото на
приемане на наследството, каквато не е целта на закона /така определение №
315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г. о., определение №
460/22.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3616/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о. /. Ето защо
нормата на чл. 51 ЗН не може да намери приложение в разглеждания случай.
Предвид изложеното настоящият състав приема за установено по
безспорен начин, че през исковия период собственик на 1/4 ид. ч от
топлоснабденото жилище е бил ответникът В. Р. Ц..
Същевременно съгласно действащата през исковия период уредба,
разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Ето защо съдът приема, че ответникът се явяват материално
легитимиран да отговарят за заплащането на цената на потребената през
5
исковия период топлинна енергия в процесния имот именно в качеството си на
собственик на 1/4 ид. ч на топлоснабдения имот. Следва да се отбележи, че от
ищеца не са ангажирани доказателства ответникът да е подавал молба да
встъпи в облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за
целия имот. Предвид това съдът приема, че ответникът следва да отговаря
единствено да размера на притежаваната от него квота в съсобствеността през
исковия период.
Същият в качеството си на потребители на топлинна енергия е
обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна
енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на
договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а
това обстоятелство се потвърждава от приетите по делото общи условия,
предоставени като извадка от публикация във вестник.
Същевременно по делото не е установено и ответникът или неговият
наследодател да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
срещу Общите условия, действали към процесния период.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните за
процесния период е безспорно установена, Софийски районен съд намира, че
основният спор по делото се концентрира върху въпроса дали до имота на
ответника реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца
количество и на претендираната стойност.
Във връзка с това настоящият състав приема следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в действалата към процесния период
Наредба №. от 12.03.2020 г за топлоснабдяването.
6
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза,
кредитирана от настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, и ценена в
съвкупност с представените по делото доказателства, се установява, че в
имота на ответника не е имало отоплителни тела а само 2 бр. водомери за
топла вода. За периода 2020/2021г. не е бил подсигурен достъп за отчет на
водомерите. На 05.10.1998г. е изключено отоплението на стълбите. Топлата
вода е изчислявана: 1/сезон 2020/2021г. поради неосигурен достъп топлата
вода е изчислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140л/ден за един
човек съгл. Чл. 69. ал.2,т.2 от Наредба № Е-РД-04-1 . Съставени са и протоколи
за неосигурен достъп с подпис на свидетел. 2/ сезон 2021/2022г. е имало
реален отчет но поради това,че не са били известни началните показания на
водомерите топлата вода е начислявана по среден разход от предишни
периоди. Топлината, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по
формула-т.6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 на база
инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за
периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем
обем на имота - 219м³.
Следователно така направените констатации на вещото лице, ценени в
съвкупност с представените по делото писмени доказателства водят до
непротиворечивия изрод за осъществяване на доставка на топлинна енергия в
количествата начислени от ищцовото дружество за сградна инсталация и за
отопление.
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната
станция е отговарял на всички метрологични изисквания, като е съответствал
на одобрения тип.
Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено
в съответствие с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал,
че от ищеца са приспаднати техническите разходи в абонатната станция.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената
топлинна енергия през исковия период, Софийски районен съд приема
следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал.
1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна
7
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1 на 10 равни месечни вноски и две изравнителни, 2 на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна
вноска и 3 по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на
ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-
техническата експертиза и гореизложеното относно осъществената реална
доставка на топлинна енергия съдът намира, че следва да се приеме, че
доказаното по делото количество потребена в имота на ответника топлинна
енергия за исковия период е на стойност 952,23 лева за целия имот.
Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност още в отговора на исковата молба, настоящият състав
приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
8
енергия са такИ. за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок,
установен в чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения (каквито са процесните за главници), давността тече от деня на
падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не
може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016
г., действащи през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
Исковата молба е депозирана в съда на 16.02.2024 г. Задълженията за
периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г. се явяват погасени по давност. Вземането
за м. 01.2021 г. е станало изискуемо на 15.03.2021 г. и от този ден е започнал
да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Давностният
срок за това вземане би изтекъл на 15.003.2024 г, но е бил прекъснат с
подаване на исковата молба на 16.02.2024 г. Ето защо съдът намира, че
релевираното възражение за изтекла давност се явява частично основателно.
От заключението по ССчЕ се установява, че главницата за ТЕ за
периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г. е 408,55 лв.
С оглед всичко изложено и при съобразяване на обстоятелството, че
ответникът притежава 1/4 ид. ч от топлоснабдения имот, съответно отговаря
за 1/4 от задълженията, настоящият състав намира, за установено по делото,
че ответникът дължи сумата от 102,14 лв. - цена на топлинна енергия
доставена до имота в периода от м. 01. 2021 г. до м. 04. 2022 г.
Предвид това искът срещу ответника следва да бъде отхвърлен за
разликата над 102,14 лева до пълния предявен 708,87 лева, както и за периода
01.05.2020 г. – 31.12.2020 г.
9
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово
разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на
услугата дялово разпределение, което вземане не е погасено по давност за
исковия период от м. 05. 2021 г до м. 04. 2022 г. Съгласно нормата на чл. 139,
ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а от ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде
осъществявано и от самото топлопреносно дружество без да е необходимо
наличието на договор между етажната собственост и дружество, извършващо
дялово разпределение. Поради това на "Т. С." ЕАД се дължи заплащането на
осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение на това
си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за
правоотношението с потребителите лице. Следва да се посочи, че съгласно чл.
22, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила през 2016 г., дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от "Т. С." ЕАД в
качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в
сградата в режим на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата
клауза на Общите условия клиентът заплаща на продавача, т. е на "Т. С." ЕАД
стойността на услугата дялово разпределение, извършена от съответния
търговец. Предвид това следва да се приеме, че именно ищцовото дружество
по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016 г. е материално
легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали
услугата е била извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-
техническата експертиза услугата е била извършена в съответствие с
нормативните изисквания. С оглед изложеното, към установената като
дължима сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за дялово
разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените
по делото документи е в размер на 21,46 лева. При съобразяване квотите в
съсобствеността ответникът дължи сума в размер на 5,37 лева. За разликата
10
над така посочената сума до пълния размер от 21,46 лева искът подлежи на
отхвръляне.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия по отношение на ответника, настоящият състав намира
следното:
В случая следва да намерят приложение Общите условия от 2016 г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в
45 дневен срок, след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл.
33 е предвидено, че клиентът дължи обезщетение за забава само върху
задълженията по издадената обща фактура, за която също е предвиден срок за
заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се отнася.
Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на
доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни -
съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на
договора за доставка на топлинна енергия. Предвид това приложение намират
правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно клаузата
на чл. 33 от Общите условия от 2016 г., за да изпадне в забава ответникът, е
необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура
срок. В конкретния случай от видно от представената общата фактура за
отоплителен сезон 2020/2021 г. е издадена на 31.07.2021 г., поради което съдът
приема, че срокът за плащането и е изтекъл на 15.09.2021 г. – 45 дни от
издаването и. Ето защо за периода от 15.09.2021 г. до 17.01.2024 г. върху
стойността на потребената през отоплителен сезон м. 05. 2020 г. -м. 04. 2021 г
топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва.
Размерът на дължимата мораторна лихва е определен от ССчЕ на
общо 85,28 лева.
Предвид това предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на
ответника следва да бъде уважен за сумата от 21,32 лева, а за останалата част
на така посочената сума – искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение, доколкото не са
ангажирани доказателства ответникът да е бил поставена в забава за това
11
вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане
на цената на услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана,
но доказателства за отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не
са ангажирани. Ето защо исковете по отношение на ответника за сумата от
5,16 лева - мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски
съразмерно на уважената част от исковете. По делото са представени
доказателства за сторени разноски в размер на 200 лева – заплатена държавна
такса, 600 лева – депозитш за изслушване експертизи, 400 лева – депозит за
особен представител. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя в минимален размер на 100 лева. Предвид това
общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е
1300 лева. Следователно в полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в
размер общо на 183,30 лева – разноски в производството, съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски съразмерно с
отхвърлената част има и ответникът, но същият е бил представляван от особен
представител, поради което не се дължи присъждане на разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Р. Ц., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сумата от 102,14 лв. – стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода м.01.2021 г. – м.04.2022 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ж.к. „М. *“, бл. ****, вх.*, ет. *, ап. **, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2024 г., до окончателно
изплащане на сумата, 21,32 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. –
12
17.01.2024 г.; 5,37 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение
за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба - 16.02.2024 г., до окончателно изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за цената
на топлинната енергия за сумата над 102,14 лева до пълния предявен размер
от 708,87 лева и за периода 01.05.2020 г. – 31.12.2020 г., иска по чл. 79, ал. 1
ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 5,37 лева до
пълния предявен размер от 21,46 лева, иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната
лихва върху цената на топлинната енергия за сумата над 21,32 лева до пълния
предявен размер от 168,09 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 5,16 лева за
периода от 16.07.2021 г. до 17.01.2024 г.
ОСЪЖДА В. Р. Ц., ЕГН **********, да заплати на "Т. С." ЕАД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 183,30 лева – разноски,
сторени в исковото производство пред Софийски районен съд по гр.д. №
8784/2024 г.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице-помагач „Т. с.“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13