№ 729
гр. Добрич, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20243230102971 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото e oбразувано по искова молба, подадена от
М. М. Д. с ЕВГН ********** чрез адв. Д. А. - АК- Д., с която срещу Д. Н. Д. с
ЕГН ********** са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни
искове, както следва:
с правно основание чл.57, ал.1 от СК във вр. с чл.232 ,ал.2., предл. 1 ЗЗД
от ЗЗД за сумата от 5500 лева - наемна цена за ползването на имот, находящ се
в *** за периода 11.01. 2023г. до 11.09.2024г. (20 наемни вноски по 275 лева
месечно) , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /18.09.2024г./ до окончателното плащане;
с правно основание по чл. 86 от ЗЗД за сумата 371,32 лева,
представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху главницата
от 4125 лева , който сбор е формиран , както следва:
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.01.2023 г. до 10.02.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.02.2023 г. до 10.03.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.03.2023 г. до 10.04.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.04.2023 г. до 10.05.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.05.2023 г. до 10.06.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.06.2023 г. до 10.07.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.07.2023 г. до 10.08.2023г.
1
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.08.2023 г. до 10.09.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.09.2023 г. до 10.10.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.10.2023 г. до 10.11.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.11.2023 г. до 10.12.2023г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.12.2023 г. до 10.01.2024г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.01.2024 г. до 10.02.2024г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.02.2024 г. до 10.03.2024г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.03.2024 г. до 10.04.2024г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.04.2024 г. до 10.05.2024г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.05.2024 г. до 10.06.2024г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.06.2024 г. до 10.07.2024г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.07.2024 г. до 10.08.2024г.
върху главница от 275.00 лева за периода от 11.08.2024 г. до 10.09.2024г.;
с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 82,80 лева - заплатени
нотариални такси за връчването на нотариални покани.
Претендират се сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Страните за бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила
съдебно решение по гр. дело № 13621 /2018г. по описа на ВРС. С посоченото
решение ползването на семейното жилище, находящо се в *** е предоставено
на ответника, при определен на осн. чл. 57, ал.2 от СК месечен наем, дължим
на ищцата, в размер на 275 лева . Въпреки постановеното съдебно решение
ответникът не е заплатил дължимите наемни цени за посочения в исковата
молба период. До същия са изпратени и нотариални покани, за изпращането
на които ищцата е сторила разноски в размер на 82,80 лева. Предвид забавата
на ответника , се претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за
забава, както и сторените разноските за изпращане на нотариални покани.
В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа исковата
молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от редовно
уведомения ответник. Изразява становище за недопустимост на предявените
искове . Налице е влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 13 621 /2018г.
по описа на ВРС, в което липсва осъдителен диспозитив за определения наем,
както и за началната дата, от която се дължи наема. Моли за прекратяване на
производството по делото, в условията на евентуалност - за отхвърлянето им в
2
цялост, като твърди, че не е налице наемно правоотношение, възникнало от
сочената в исковата молба дата. Сочи се, че по искова молба на М. М. е
образувано дело за делба относно процесния имот. Според ответника до
приключване на делбеното дело той не дължи наем за имота. Релевира искане
за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила акт на
делбеното дело, образувано под № 1090/2023г. на ДРС.
В съдебно заседание ответникът се явява лично, поддържа отговора на
исковата молба и настоява за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните
по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК, намира за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на производството:
Съгласно императивната правна норма на чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК, по
силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното
жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно
правоотношение, което е възмездно, т.е. - ползващият жилището бивш съпруг
дължи наем на неползващия го съгласно решението. Постановената мярка
относно ползването на семейното жилище съставлява акт на спорна съдебна
администрация - не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито
отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но
определя реда и начина на упражняване на материалните субективни права.
Допустимо е съдът да се произнесе по въпроса за дължимия наем в
самостоятелно исково производство, т.е. в производството, в което се
претендира и заплащането на наема (в този смисъл о решение № 199/2018 г.
по гр. д. № 154/2017 г. на ВКС, I г. о.). Това разбиране съответства на целта на
закона ползването на семейното жилище поначало да е възмездно.
В настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.57,
ал.1 от СК във вр. с чл.232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД, кумулативно съединен с иск
по чл. 86 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД. Съгласно чл. 57 от СК по силата на съдебното
решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал.
1, 2, 3 и 5 от СК, възниква наемно отношение. В чл.232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД е
посочено, че наемателят е длъжен да плаща цена и разходите, свързани с
ползването на имота.
По искове за реално изпълнение на задължения за наемно плащане
ищецът трябва да докаже: възникнало между страните наемно
правоотношение за процесния имот с действие за исковия период / 11.06.
3
2021г. до 11.01.2023г/.; вида и размера на наемното плащане, По иска по чл. 86
ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането
на длъжника в забава. В практиката на ВКС по Решение № 96 от 14.03.2016г.
по гр. дело № 4842/2015г., IV г.о. е дадено тълкуване, че по правната си
същност производството по претенцията за предоставяне ползването на
семейното жилище не е исково, а спорна съдебна администрация - форма на
съдебна намеса в гражданските правоотношения, осъществявана по реда на
двустранно спорно производство, решението по което няма сила на пресъдено
нещо и може да бъде променяно при промяна на обстоятелствата, като
определената по реда на чл. 57, ал.2 СК наемна цена се дължи за вбъдеще.
Наемното правоотношение възниква само по силата на съдебното решение.
Фактическият състав на иска по чл. 59 от ЗЗД включва обедняване на
едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двата субекта. По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК
ищецът, който твърди, че за него е възникнало вземане за изравняване на
неоснователно обогатяване, следва да проведе пълно и главно доказване по
отношение на фактите, от които това право възниква.
В тежест на ответника е да установи плащане на падежа или
правопогасяващите/правоизключващите си възражения.
По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи, бракът между
които е прекратен със съдебно решение по гр. дело № 13 621/2018г. по описа
на ВРС, с което решение ползването на семейното жилище, находящо се в ***
, е предоставено на ответника, при определен на осн. чл. 57, ал.2 от СК
месечен наем, дължим на ищцата, в размер на 275 лева. В частта, с която на
осн. чл. 57, ал.2 от СК, размерът на дължимия от Д. Н. Д. на М. М. Д. наем за
ползването на семейното жилище е определен на 275,00 лева е влязло в сила
на 10.06.2022г. Следователно страните са в наемно правоотношение,
възникнало по силата на съдебно решение по гр. дело № 13621/2018г. по
описа на ВРС. Спорен е началният момент, от който възниква задължението за
плащане на наемната цена.
Въз основа на решението по бракоразводното дело ответникът е
получил за ползване целия гореописан имот, като той дължи обезщетение за
ползването на 1/2 ид.ч. от имота в размер на средномесечния наем , но считано
от влизане в сила на съдебното решение в съответната част: 10.06.2022г.,
Макар в съдебното решение да не е посочена начална дата, считано от която
ответникът следва да заплаща наем, то тази дата е определяема и е от влизане
4
в сила на решението. Ответникът не твърди, а и не доказа да са настъпили
обстоятелства, които да са довели до прекратяване на предоставеното с
решението право.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че началният момент, от който
се дължи наемно плащане е 10.06.2022г. Решението на съда задължава
страните да се съобразят с него, като за настъпване на изискуемостта не е
необходимо изрична покана, както е предвидено в разпоредбата на чл. 31, ал.2
от ЗС. Покана е необходима за поставянето на ответника в забава.
Следователно искът чл.57, ал.1 от СК във вр. с чл.232, ал.2, предл. 1 от ЗЗД се
явява основателен за процесния период 11.01. 2023г. до 11.09.2024г. (или за
период от 20 месеца). Относно размера – съдът е обвързан от решението по
бракоразводното дело. Поради това искът се явява основателен в
претендирания размер от 5500 лева /20м. по 275 лв./.
Относно обезщетението по чл. 86 от ЗЗД:
За периода от влизане в сила на решението, с което определено по реда
на чл. 57, ал. 2, изр. трето от СК наемна цена, неползващият жилището съпруг-
съсобственик има право на обезщетение в размера, определен с решението по
бракоразводното дело, като отправянето на нарочна писмена покана не е
необходимо за възникване на изискуемостта на задължението, тъй като
правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на
съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг се
счита уведомен за задължението си да заплаща наемна цена. С получаването
на нотариална показа за плащане обаче ответникът е изпаднал в забава – чл.
84, ал.2 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, когато няма определен ден
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. От нотариална покана с рег. № 1714, т.1, акт. 94/12.04.2024г. на Р. Г.
– нотариус с рег. № 3** на НК, с р-н на действие – ДРС, е видно, че ищцата е
отправила до ответника писмена покана в 7-дневен срок от получаванетото й
да й заплати сумата от 4125 лв. – наемна цена за гореописания имот за
периода 11.01.2023г. до 11.04.2024г. Съобразно удостовереното от нотариуса
покана е получена лично от Д. Д. на 13.05.2024г. Следователно последният е
изпаднал в забава с изтичането на предоставения срок за плащане, т.е. от
21.05.2022г., но само по отношение на наемните плащания, посочени в
поканата (т.е. за наемните плащания за периода 11.01.2023г. до 11.04.2024г.).
С оглед гореизложеното ответникът дължи обезщетение за забава върху
наемните плащания, дължими за периода от 11.01.2023г. до 11.04.2024г. /т.е. за
5
период от 15 месеца или върху сумата от 4125 лв./, като периодът на забавата е
21.05.2024г. - 11.09.2024г. Изчислено с общодостъпен онлайн калкулатор,
обезщетението по чл. 86 от ЗЗД възлиза на сумата от 178.79 лева.
Следователно Д. Н. Д. следва да заплати на М. М. Д. сумата от 178,19 лева –
мораторна лихва върху дължимите наемни плащания за периода 11.01.2023г.
до 11.04.2024г. / в общ размер от 4125 лева/, за периода 21.05.2024г. -
11.09.2024г. Искът по чл. 86 от ЗЗД за горницата над размера на сумата от
178,19 лева до предявения размер от 371,32 лева и се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
Искането ответникът да бъде осъден да заплати сумата за сумата от
82,80 лева – сторени от ищцата разходи за връчване на нотариални покани
следва да бъде уважено. Поради неизпълнението на решението по
бракоразводното дело в частта на определения наем ответникът е дал повод
ищцата да извърши допълнителни разходи, които следва да й се възстановят.
Относно отговорността за разноски:
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
сторените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, в общ
размер от 1470,70 лева /включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на М. М. Д. с ЕГН
********** от *** сумата от 5500 лв. - наемна цена за ползването на имот,
находящ се в *** за периода 11.01. 2023г. до 11.09.2024г. (20 наемни вноски по
275 лева месечно) , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба /18.09.2024г./ до окончателното плащане;
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на М. М. Д. с ЕГН
********** от *** сумата от 178,19 лева – мораторна лихва за периода
21.05.2024г. - 11.09.2024г. върху дължимите наемни плащания за периода
11.01.2023г. до 11.04.2024г. / в общ размер от 4125 лева/, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86 от ЗЗД за горницата над размера на сумата от 178,19 лева до
предявения размер от 371,32 лева.
6
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на М. М. Д. с ЕГН
********** от *** сумата от 82,80 лева - заплатени нотариални такси за
връчване на нотариални покани.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН ********** от *** да заплати на М. М. Д. с ЕГН
********** от *** сумата 1470,70 лева - съдебно - деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7