МОТИВИ
към Присъда № 260067/27.04.2021г. по НОХД № 4341/2020г. по описа на
РС-Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на
обвинителен акт по досъдебно
производство № 184/2019г. по описа на 01 РУ на МВР - Бургас, Вх.№ 2068/2019г. и
ПОР № 591/2019 на БРП, внесен от БРП, срещу Н.З.Ж., ЕГН: **********,
роден на ***г***, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование,
безработен, с адрес гр.Бургас ул. „*“ №56 ет.3 ап.5, с който същият е обвинен в това, че на
11.03.2019г в гр.Бургас пред магазин за алкохол и цигари, находящ се на ул.* №58, чрез конклудентни
действия-направа на жест с ръка сочещ прерязване на гърло се заканил с убийство
на З.М.В. и това заканване би могло да обуслови у В. основателен страх за
осъществяването му -престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
с ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели и
бяха приобщени всички писмени и веществени доказателства, посочени от страните
и имащи значение за предмета на доказване.
В производството като частен обвинител бе конституирана пострадалата З.В..
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на
събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на подсъдимия
следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок не по-малко от
една година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Повереникът на частния обвинител- адв. В.В. ***, се присъединява към казаното от прокурора досежно доказаността на
обвинението и размера на предложеното наказание. Посочва, че действието на
подсъдимия несъмнено е породило страх у доверителката й, с оглед предходни
отношения.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия - адв. Д.Р. – БАК, излага
подробни доводи относно наличните по делото доказателства. На първо място
подробно се излагат доводи относно наличието на противоречия в показанията на
свидетелите, които се твърди да са присъствали по време на извършване на
деянието. След това се позовава на психическото състояние с оглед заключението
на експертизата, както и с оглед инцидентът, за който се посочва да е настъпил
една седмица преди процесното деяние.
Подсъдимият
Ж. заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник, както и че всичко
било измислено и съчинено, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.З.Ж., ЕГН: **********, е роден на ***г***,
български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, безработен.
След посещение на козметично студио, находящо
се в кв.*на ул.*№54 от страна на пострадалата З.В., между нея, подсъдимия Н.Ж.
и св. С.К., с която Ж. живеел, на 04.03.2019г, , възникнал конфликт след спор
относно паркиране, като било образувано ДП №251/2019г по описа на 01-во Ру на
МВР-Бургас за извършено от Ж. престъпление по чл.131 ал. 1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 от НК спрямо В..
На 11.03.2019г пострадалата В. имала запазен час в същото козметично студио. След
приключване на козметичната процедура св. Н.М. поканила пострадалата да изпият
по кафе, като двете отишли пред магазина на св. Й.С.,***.
Първоначално пострадалата не желаела, тъй като се страхувала да не мине
оттам подсъдимият и да не й направи нещо, но в последствие се съгласила, тъй
като двете свидетелки я убедили, че няма какво да се случи. Трите седнали на
една маса, която била на тротоара на улицата, като пиели кафе, пушили цигари и
разговаряли.
Докато трите жени разговаряли, по улицата преминал подсъдимият Ж., който
шофирал лек автомобил марка „БМВ", а до него седяла св. К.. Първоначално Ж.
подминал свидетелките, но в последствие се върнал на заден ход, спрял пред тях
и без да излиза от автомобила направил жест с ръка пред гърлото си изразяващ
символично прерязване. Тези действия на подсъдимия били възприети от
пострадалата В. и св. С.. Възприемайки жеста на подсъдимия, пострадалата пребледняла,
което било забелязано от св. М., която не гледала към улицата. Същата се
обърнала към улицата и също видяла подсъдимия Желева. Пострадалата В. се
разплакала и се обадила на св. Н.М., като му разказала какво се е случило.
Непосредствено след това пострадалата, придружавана от св.С. отишли до
сградата на 01-во РУ на МВР-Бургас и подали сигнал за случилото се.
По
доказателствата:
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели – З.В. /л. 32-33-гръб, както и прочетените
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК на л.
25 от ДП/, Й.С. / л. 33-гръб-
34-гръб, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
ал. 1, т. 1 на л. 27-гръб от ДП/, Р.Я. /л. 34-гръб /, Н.М. /л. 41-гръб –л. 42, влкючително прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр.2 на л. 29 от ДП/, Н.М. / прочетени по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр.1 на л.
40 от ДП/ и С.К./л. 54-гръб/; от заключението на вещото лице по извършената психиатрична
експертиза /л. 52-62 от ДП/; актуална справка за съдимост на подсъдимия /л.
20/, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства;
веществените доказателства- дискове с видеозапис / л. 20 от ДП/ и аудиозапис /л. 23 от ДП/.
Показанията на свидетелите З.В., Н.М.
и Й.С. са най-съществени за изясняване на обективната истина, тъй като те са
трите лица, които са се намирали на мястото на извършване на действието. Съдът
намира, че на първо място същите са
вътрешно непротиворечиви, логични и последователни. Същевременно липсват
съществени противоречия между показанията на отделните свидетели касателно най-съществените моменти. Тримата свидетели излагат
сходна хронология относно развитието на събитията и относно това в кой момент
кой участник къде се е намирал и какво е правил. Действително, както посочва
защитата, са налице противоречия между показанията на В. и другите свидетели за
събитията преди момента на отправяне на жеста от страна на Ж.. Това обаче е
напълно обяснимо първо с оглед изминалия период от време от датата на деянието
–година и половина. На второ място, напълно нормално е свидетелите да си
спомнят по различен начин обстановката преди това, тъй като не се касае за
някакво особено събитие, за което да се приеме, че е логично да остави
траен и ясен отпечатък в съзнанието на
човек, а се касае за съвсем тривиално ежедневно действие. Трите жени са се
видели и са седнали да пият кафе, да пушат цигари и да си говорят. Житейски
логично е участниците в разговора да оценят по различен начин обстановката от
позицията на времето- дали са изпушили няколко цигари, или една, дали говорили
пет минути, или повече. Същественото е, че едва с минаването на подсъдимия
покрай тях вниманието им вече е било ангажирано със ситуацията, като
по-несъществени обстоятелства преди това е могло да бъдат лесно забравени.
На първо място, противоречията
относно събитията, случили се преди момента на отправяне на жеста от страна на Ж.,
се преодоляват от прочитането на показанията на свидетелките В. и М. по реда на
чл. 281 от НПК (с уточнението, че показанията на св. М. са прочетени в цялост,
поради отказа й да свидетелства в съдебно заседание, но същата заяви след
прочитането, че именно това се е случило). Съдът кредитира именно така
прочетените показания от досъдебното производство, тъй като същите са били
депозирани непосредствено след случая. На второ място, както бе посочено,
противоречията за тези обстоятелства са несъществени. По-важното е изложеното
от свидетелките касателно един от главните факти-
извършеното от страна на подсъдимия Ж.. Св. С. посочва, че също е видяла жеста,
отправен от Ж., като в този смисъл показанията на В., вземайки предвид и
качеството й на страна, не са изолирани. Св. М. посочва, че В. пребледняла,
което подкрепя твърденията, че пострадалата силно се е изплашила от отправения
жест. Освен това, М. заявява на досъдебното производство, че веднага след като В.
е пребледняла, се обърнала и видяла подсъдимия с неговия автомобил. В този смисъл,
по отношение на разположението на трите свидетелки и по отношение на развилата
се ситуация в момента на отправяне на жеста, съдът кредитира показанията на св.
В., прочетени по реда на чл. 281 от НПК от досъдебното производство. Както бе
посочено вече, разбираемо е споменът да е различен с оглед изминалото време, а
освен това, паралелно са се развивали впоследствие две досъдебни производства,
при което е възможно пострадалата при своите разпити да започне да се бърка
относно хронологията на събитията. По мнение на съда, в случай че е имало
недобросъвестно излагане на фактите от страна на свидетелките, би изглеждало
много по-логично и трите да твърдят, че са видели отправянето на жеста, но това
не е така. Видно от протоколите за разпит на досъдебното производство, В. и С.
са депозирали показанията си непосредствено една след друга, като между тези
показания на В. и изложеното от С. в съдебно заседание липсва каквото и да е
съществено противоречие. Отделно от това, показанията на св. М. на досъдебното
производство са депозирани няколко дни по-късно, като същите подкрепят
изложеното от другите свидетелки, че М. не е успяла да види самия жест.
В обобщение, съдът кредитира
показанията на св. В., включително прочетените по реда на чл. 281 от НПК, показанията
на св. С. (при прочитането на част от нейните показания по реда на чл. 281 от НПК тя уточни какво е имала предвид) и показанията на св. М., прочетени по реда
на чл. 281 от НПК по изложените по-горе съображения.
Съдът също така кредитира и
показанията на св. М., включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Неговите показания са вторични доказателства, които обаче служат за
проверка на първичните, тъй като същите съответстват на показанията на
горепосочените свидетели и го подкрепят. По същите съображения следва да бъдат
кредитирани и показанията на св. Я., която посочва, че за случилото се й било
разказано от св. В. и С..
Съдът кредитира и показанията на
св. С.К., дотолкова доколкото същите допринасят за изясняване на това, че между
нея и В. е имало конфликт на 04.03.2019 г. Същата заявява, че не си спомня след
този момент за случай, в който да е пътувала в кола с подсъдимия и да са
засичали В., поради което и нейните показания в тази част на практика не
противоречат на изложеното от горепосочените свидетели.
Съдът цени и всички приобщени и
описани по-горе писмени доказателства. Против приемането им не са депозирани
никакви възражения, поради което и съдът ги оценя като достоверни и ги взима
предвид при формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът кредитира и заключението на
изготвената психиатрична експертиза, като същата е изготвена от компетентно лице,
което е отговорило пълно, точно и ясно на всички поставени задачи.
Съдът кредитира и изслушаните
записи от тел. 112, както и приложения по делото видеозапис, дотолкова
доколкото същите допринасят за изясняване на това, че В. е участвала в конфликт
на 04.03.2019 г.
Касателно подсъдимия Ж.
следва да се отбележи, че същият не е депозирал обяснения на досъдебното
производство, а в съдебно заседание заяви, че не желае да дава обяснения за
нещо, което не се е случило, като посочва, че всичко е измислено.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна
присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Престъплението по
чл.144, ал.3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по
чл.144, ал.1 НК - закана с престъпление. За осъществяване на това престъпление
от обективната страна се изисква обективиране, чрез
думи или действия, на закана с убийство спрямо определено лице, която да е
възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя
е възприета от заплашения, като действителна заплаха. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би
могла да се осъществи. Видно от приетото в Тълкувателно Решение № 53/89 г. на
ОСНК не е необходимо у извършителя да е било оформено решение да осъществи заканата
за убийство, което значи, че обективирана с действия
закана с убийство, насочена към конкретното лице, трябва само да е била
възприета от него и да се съзнава и желае от дееца да бъде оценена като реална,
за да възбуди основателен страх от осъществяването й, т.е. да е манифестирана
по начин, време, със средства и конкретна обстановка, при които е в състояние
да породи страхови изживявания у пострадалия.
Посоченото по-горе Тълкувателно решение е категорично, че за съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК
не е необходимо деецът към момента, в който отправя заканата да има
предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване
на това решение.
В конкретния случай
изпълнително деяние е осъществено чрез конклудентни
действия, като подсъдимият направил жест с ръка сочещ прерязване на гърло, който
жест по естеството и съдържанието си безспорно представлява заплаха по
отношение на живота на пострадалата. Касае се за характерен жест, който
безспорно се асоциира с лишаване от живот. По мнение на настоящия състав и
обстановката е била такава, че извършеното действие е от естество да възбуди
основателен страх у В. за осъществяването му. Това се обуславя на първо място
от наличието на предходен конфликт между пострадалата, подсъдимия и жената, с
която подсъдимият се намира във фактическо съжителство. Налице е били
ескалирало напрежение по незначителен повод- спор за паркиране, при което се е
достигнало до жалби за нанесен побой. Освен това, подсъдимият първоначално е
подминал с автомобила мястото, където се е намирала пострадалата, а след това
се е върнал малко назад и е отправил жеста, т. е. същият съвсем целенасочено и
с ясно съзнание е искал да отправи към В. именно такъв жест. Наличието на
предходен инцидент и така проявената упоритост от страна на Ж. неминуемо са от
естество да възбудят страх от В., че заканата може да бъде осъществена.
Тук е мястото още веднъж да се
отбележи, че принципно е без значение дали действително пострадалият се е
изплашил и е сметнал, че заканата ще се осъществи, както и дали се касае за
случай на агравация, както посочва защитата, т.е. на
прекалено силна емоционална реакция във връзка с индивидуалните особености на В..
Дори и същата да е реагирала по-емоционално, това не може да доведе до извод,
че деянието не е осъществено, тъй като всички обективни обстоятелства сочат
именно това.
По отношение на
авторството, следва да се посочи, че същото е несъмнено доказано по правилата
на НПК от доказателствената съвкупност, за което бяха
изложени мотиви по-горе.
Инкриминираното
поведение на подсъдимия съдържа всички признаци на престъпния състав по чл.
144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като не само би могло да
възбуди, а и реално е възбудило основателен страх за осъществяването на
заканите, което се установява от показанията на пострадалата и свидетелите.
Следва да се посочи и, че заканата с престъпление е особена форма на
неправомерно въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, при
които се формира волята на човека и изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на намерение за извършване на посегателство
срещу човешката личност или имуществото на пострадалия, от естество да възбуди
основателен страх за реализирането му.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк умисъл, като същият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Конкретно - интелектуалната страна на умисъла на подс. Ж. включва съзнаване от същия, че действията му обективират закана към живота на пострадалата, както и че с
оглед конкретиката, заканата е годна да възбуди у В.
основателен страх за осъществяването си, а от волева страна е искал
настъпването на този основателен страх у пострадалия. Както бе посочено, подсъдимият първоначално е
подминал мястото, където се е намирала пострадалата, а после се е върнал, което
сочи неговото желание да отправи жеста към нея, напълно съзнавайки неговото
значение.
По вида и размера на наказанието:
По
отношение на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години,
като неговият размер бе определен при приложение на разпоредбата на чл. 54 от НК.
Като
смекчаващи обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно минало на
подсъдимия и липсата на данни за други противоправни
прояви. Също така следва да се отчете интензитетът на действията на Ж., които
се изчерпват с един жест, макар и достатъчен за съставомерност
на извършеното.
Изложеното
мотивира съда да смята, че наказание „лишаване от свобода“ в минимално
предвидения в НК размер от три месеца се явява съответно на тежестта на
извършеното.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави.
Следва
да се отбележи обаче , че не може да се приеме наличието на изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства в случая и разпоредбата на чл. 55 от НК се
явява неприложима.
Също
така, с оглед изложеното вече за степента на обществена опасност на дееца,
съдът намира, че изтърпяването на така наложеното наказание следва да бъде
отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
Съставът счита, че този срок ще е достатъчен за постигането на залегналите в
закона цели и най-вече за превъзпитанието на Ж..
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен,
го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 403,20 лева, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
Също така, на съдебната фаза от бюджета на съда бяха сторени разноски в размер
на 20,00 лева, поради което съдът осъди подсъдимия да ги заплати по сметка на
БРС. На основание чл. 190, ал.2 НПК – за присъдените на съдебна фаза разноски
се издава изпълнителен лист от първоинстанционния
съд, поради което и подсъдимият следва да се осъди да заплати и сумата от 5,00
лева по сметка на РС-Бургас за служебното му издаване.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимият следва да заплати на частния обвинител
и сторените и доказани от последния разноски по делото, в размер на общо 500,00
(петстотин) лева възнаграждение за повереник.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.