Р Е
Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Разград, 26.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
РАЗГРАД в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ ЮЛИЯНА
ЦОНЕВА
при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието
на прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ разгледа докладваното от съдия Юлияна Цонева КАНД №
36 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е
касационна жалба от Д. П. Д., ЕГН-********** от гр. И., действащ
чрез упълномощен адв. В. В. от АК – Русе, съдебен адрес:***, против Решение № 64
от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 96/2022 г. по описа на Районен съд –
Исперих в производство по чл.59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0275-000563/ 21.01.2021 г., издадено от Началник Група в
ОДМВР – Разград, РУ – Исперих. С цитираното НП, на основание чл. 174, ал. 3 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя са наложени административни
наказания „Глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на същата разпоредба. В
жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено
при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на
материалния закон. Касаторът твърди, че на посочените в наказателното
постановление място, дата и час не е управлявал МПС, не е притежавал качеството
„водач на МПС“ и съответно не е извършил деяние, което да осъществява състава
на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Сочи, че в подкрепа
на това са събраните във въззивното производство свидетелски показания на св. Г. и св. И., които неправилно
и необосновано не са били кредитирани от районния съд за сметка на показанията
на актосъставителя и свидетеля по акта, в които има очевидни разминавания,
поставящи под съмнение тяхната достоверност. В тази връзка твърди, че
въззивният съд не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства (точният
час на извършване на нарушението, кой е управлявал автомобила и др.). Моли за
отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление. Претендира за
направените деловодни разноски пред двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Началник
Група в ОДМВР – Разград, РУ – Исперих, не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и
решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Разград,
като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и
доказателствата по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН
въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени
в НПК (чл. 348), като касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 1
и ал. 2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл. 220 АПК).
Установените от
въззивния съд факти са, че на 08.08.2020 г. двама полицейски служители при
ОДМВР – Разград, РУ – Исперих – свидетелите Х. и Д., били
изпратени по сигнал, че лек автомобил „Мерцедес” смущава спокойствието на
гражданите чрез изпълняване на дрифтове по ул. „Янтра“ в гр. Исперих. Полицейските
служители забелязали автомобил, отговарящ на описанието, да се движи по пътя
срещу тях, на пресечка на ул. „Васил Левски“, на десет метра от сградата на РУ
– Исперих, при което му подали светлинен сигнал, указвайки на водача на
автомобила да спре вдясно на пътното платно. Автомобилът спрял и полицейските
служители установили като водач жалбоподателят във въззивното производство Д. П. Д.
Извършили проверка на документите на автомобила и на водача, след което го
поканили в сградата на РУ – Исперих за извършване на проби за алкохол и
наркотици. Той първоначално ги последвал, но впоследствие отказал да му бъдат
направени такива проби. Отказал и да изпълни предписание за лабораторно
изследване. За този му отказ да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и за отказа да
изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози му бил
съставен АУАН, серия GA, № 226588 от 08.08.2020 г. Въз основа на акта било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била отразена същата
фактическа обстановка, като наказващият орган квалифицирал извършеното нарушение
по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, който съдържа и съответната санкционната
норма.
Горната фактическа
обстановка била установена въз основа на административнонаказателната преписка
и събраните от районния съд гласни доказателства – свидетелски показания на
двамата полицейски служители, извършили проверката.
Районният съд разпитал и посочените от жалбоподателя
двама свидетели – Р. Г. и И. И., които съобщават различна версия на фактите
по случая. В своите показания те заявили, че на процесната дата автомобилът бил
управляван от св. Г., а не от Д., тъй като през нощта последният употребил
алкохол. Посочили, че по време на
процесната проверка автомобилът бил паркиран на паркинг пред блок, находящ се
срещу училище „Васил Априлов“, и в него нямало никой, тъй като всички били
слезли от него.
При така
установените факти районният съд приел от правна страна, че Наказателното
постановление, както и АУАН, са съставени при спазване на изискуемите за
тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това срокове и от
надлежен орган, в рамките на компетенциите му.
Съдът приел за
установено по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, предл.
2 от ЗДвП, за което е санкциониран.
Спорният въпрос във
въззивното производство е бил дали към момента на извършване на проверката жалбоподателят
е имал качеството „водач на МПС“, за да му бъде извършвана проверка за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, респективно
да откаже такава. За изясняване на този въпрос районният съд е разпитал две
групи свидетели, показанията на които си противоречат относно два момента –
дали при проверката автомобилът е бил в движение или вече паркиран, и дали е
бил управляван от жалбоподателя Д. или от св. Г. Решаващият съд е направил
анализ на всички показания, като не е кредитирал тези на св. Г. и св. И., като
е изложил мотиви за своята преценка, възприемайки показанията на двамата
свидетели като опит за изграждане на защитна позиция в полза на жалбоподателя –
и двамата свидетели не помнели датата на нарушението, не представяли свои преки
и непосредствени лични впечатления за релевантните факти, какъвто е отказът на
жалбоподателя да бъде тестван за употреба на наркотици, а единствено
преразказани от самия него факти от проверката в сградата на РУ – Исперих, което
поставяло под съмнение достоверността на свидетелските показания.
Районният съд е отхвърлил
и възраженията на жалбоподателя относно часа на нарушението, посочен в АУАН и в
Наказателното постановление, като е изложил мотиви в тази насока.
Решението на РС – Исперих е
валидно и допустимо, като е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, (арг. от чл. 59, ал. 1 във вр. с чл. 58д, т. 1 ЗАНН) и
произнасянето е извършено от компетентния съд в рамките на
неговите правомощия.
Касационната инстанция приема, че обжалваното решение
е и правилно, като постановено при спазване на процесуалните правила и норми и
в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд
правилно е установил фактите по делото, като е събрал относимите към правния
спор писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност. Не е допуснал процесуални нарушения при събирането на
доказателствата или при тяхната оценка. Те установяват по категоричен начин
възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа обстановка.
Изложените от
касатора възражения, че въззивният съд неправилно и необосновано е кредитирал показанията
на св. Х. и св. Д., а е отхвърлил тези на
св. Г. и св. И., са неоснователни. Касационната инстанция споделя доводите на
районния съд, с които не е кредитирал показанията на последните двама свидетели.
Наред с изложените от него аргументи следва да се посочи, че двамата свидетели
са в близки приятелски отношения с касатора, а св. Г. е и негов далечен роднина.
Тези близки отношения предполагат, от житейска гледна точка, предубеденост на
свидетелите да дават показания, с които да оневинят нарушителя или поне да
омаловажат извършеното от него, което създава сериозно съмнение в достоверността
на показанията им. При това положение правилно не са кредитирани от районния
съд.
Наред с това следва
да се посочи, че съществените нарушения на процесуалните правила,
представляващи касационни основания за отмяна, са посочени изрично в
разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК. Касационната инстанция не намира такива да
са допуснати от районния съд.
Ето защо
твърдението на касатора, че решението на районния съд е постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е неоснователно и
недоказано.
Решението съответства
и на материалния закон. Разпоредбата на чл.174, ал. 3 от ЗДвП е административно
наказателна и материално правна по своя характер норма, съдържаща едновременно правилото
за поведение и санкцията, предвидена при неговото нарушаване. Правилото за
поведение, което се съдържа в нейната хипотеза е, че водачите на МПС са длъжни
да търпят да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози под страх от налагане на административно наказание. Водачите
нямат право на отказ да бъдат проверени с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, след като този им отказ е обявен за
наказуемо деяние.
По делото е
безспорно установено, че касаторът е отказал да бъде изпробван с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и да
изпълни предписание за лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
По отношение на
спорния въпрос дали касаторът е бил водач на процесното МПС, районният съд е
изложил подробни мотиви защо е приел, че именно той е бил водач на автомобила,
които се споделят от касационната инстанция. От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че именно Д. П. Д. е управлявал
посоченото в Наказателното постановление МПС сутринта на 08.08.2020 г. в гр.Исперих
по ул. „В. Левски” до сградата на РУ – Исперих. Управлението на автомобила от
посочения водач е възприето директно от контролните органи, които впоследствие
са поискали да му извършат проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози и същият е отказал. Данните по делото сочат,
че проверката е извършена не на мястото на установяване на МПС, а в Районното
управление. Естествено е да изтече определен период от време от момента на
управлението на МПС, спирането му за проверка, отвеждането на касатора до Управлението,
опита да се извърши проверка с тест и отказът на касатора. Това обаче не
означава, че Д. е загубил качеството си на водач на МПС към момента, в който
контролните органи са поискали да му извършат проверка с тест. Именно като
такъв той е бил помолен от полицейските служители да бъде изпробван с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и съответно е
отказал да му бъде извършена такава проверка, при което в АУАН и в Наказателното
постановление е посочен часът, в който касаторът фактически е отказал да бъде
проверен. Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1,
т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, часът
на извършване на нарушението не е задължителен елемент от съдържанието на АУАН
и на НП. Сам по себе си часът на извършване на нарушението не е съществен
елемент от състава на нарушението, ако същото може да бъде индивидуализирано с
дата, място, механизъм и участници. В случая дори да е налице неточно
отразяване на часа на нарушението, то безспорно са доказани датата, мястото,
нарушението и неговият извършител. Затова възраженията на касатора относно
неточното посочване на часа на извършване на нарушението са без значение за
настоящия правния спор.
С оглед на всичко гореизложено касационната инстанция
приема, че не са установени отменителни основания по чл. 348 НПК. Въззивният
съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,
поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото претенцията на касатора за
присъждане на направените деловодни разноски се явява неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Разград
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 64 от 09.12.2022 г., постановено по АНД № 96/2022 г. по описа на
Районен съд – Исперих.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/