Р Е Ш Е Н И Е
№ III-129, 23.06.2020 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, трети въззивен
състав в открито заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Росен Парашкевов
Членове: Кремена Лазарова
мл. съдия
Красен Вълев
при секретаря Жанета Граматикова, като
разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 820 по описа за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 254 от 21.11.2019 г. по гр.д. №412 по описа за 2019 г. на Айтоския
районен съд е отхвърлен предявения иск от „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК
*********, за признаване за установено, че ответникът Р.К.Ю. с ЕГН **********
дължи на „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 133, 32 лева,
представляващия дължим остатък за закупените на името ответника билети по
неформален договор за поръчка, за което е издадена заповед № 124 от 26.02.2019
г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 242/2019 г. на РС-Айтос.
Обезсилена
е заповед № 124 от 26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 242/2019 г. на РС-Айтос в частта, с която с протоколно определение от
21.10.2019 г. на основание чл.233 от ГПК е прекратено производството по делото
– за размера над 133, 32 лева до претендираните 220, 27 лева.
С
решението „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Р.К.Ю.
с ЕГН ********** от с. Р., общ. Р., ул. Л. № **, направените съдебно деловодни
разноски в размер на 300 лева.
Постъпила
е въззивна жалба от „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, срещу Решение № 254 от
21.11.2019 г. по гр.д. №412 по описа за 2019 г. на Айтоския районен съд, с
която се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди се,
че от събраните доказателства и изявленията на страните се установяват
възникнали облигационни отношения с оглед закупуване на самолетни билети от
„Агенция Анонс 2014“ ЕООД за сметка на Р.К.Ю.. Излагат се съображения, че
приложените разпечатки от електронна поща са неоспорени. Твърди се, че целта на
поръчката е била ответника да сключи трудов договор с работодател в Англия.
Сочи се, че с превода на 360 лв. на 31.08.2019 г. и неговото основание „за
закупуване на самолетни билети Р.К.Ю.“ е направено потвърждение на поръчката.
Оспорват се изводите на съда за договор за посредничество за намиране на работа
в чужбина.
Иска
се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново такова, с
което да бъде уважен предявения иск. Не се въвеждат искания по доказателствата.
Претендират се разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Р.К.Ю..
Оспорва
се въззивната жалба като неоснователна, необоснована и недоказана. Като
неоснователно е определено твърденето на въззивника за некоректен анализ и
преценка на доказателствата на първоинстанционния съд. Като недоказано е
определено твърдението на въззивника за наличие на облигационни отношения с
оглед закупуване на самолетни билети. Сочи се, че представените разпечатки от
електронна кореспонденция не
представляват доказателство за сключването на заявения договор. Посочено е, че
неоснователно се отричат действията по посредничество за намиране на работа,
които са доказани от писмените и гласни доказателства по делото. Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Бургаският окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима -
подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията
на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
Предмет на въззивно обжалване е Решение № 254 от 21.11.2019 г. по гр.д. №412 по описа
за 2019 г. на Айтоския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения
иск.
Решението,
имащо характер на определение в частта, в която е обезсилена заповед № 124 от 26.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 242/2019 г. на РС-Айтос в прекратената на основание чл.233 от ГПК част- за
размера над 133, 32 лева до претендираните 220, 27 лева, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Обжалваното решение е допустимо и валидно, доколкото е постановено от надлежен
съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.
Решението е неправилно. Аргументите за това
са следните:
Депозирано е заявление за издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение, като задължението е
описано в подаденото заявление, както следва: в графа 9 „Парично вземане“ –
възнаграждение по договор за поръчка от 20.08.2018 г. и в графа 12
„Обстоятелства, от които произтича вземането“ – самолетни билети в размер на
225 британски лири, от които са останали неплатени от длъжника 100 британски
лири – 220, 77 лева. Образувано е ч.гр.д. № 242/2019 г. и е издадена заповед №
124 от 26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение за сумата от 220, 77
лева, ведно с разноските по делото – 25 лева държавна такса и 350 лева адвокатско
възнаграждение.
Подадено е възражение и в срок пред Районен
съд- Айтос от ищеца „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК ********* е предявен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 285 от ЗЗД. С исковата молба се твърди,
че е сключен неформален договор за поръчка на 20.08.2018 г. между „Агенция
Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК ********* и Р.К.Ю., ЕГН **********, по силата на който
ищецът е трябвало да закупи за ответника самолетни билети. Твърди се, че е
налице изпълнение по договора, като ищецът е заплатил 225 британски лири, от
които 100 британски лири- 220, 77 лева са останали неплатени от ответника.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът
отрича сключването на договор за поръчка за закупуване на самолетни билети.
Твърди сече отношенията между страните са били други- посредничество за
намиране на работа на ответника извън страната. Твърди плащане на сумата от 360
лева за самолетни билети, след проведено интервю за работа по телефон, но без
да е сключен трудов договор. Сочи, че поради липса на информация за условията
на договора у него възникнали съмнения и уведомил ищеца, че няма да заминава за
Англия. Излага съображения, че чак тогава му е съобщено за закупуването на
самолетен билет от Лондон до Айлънд ченъл. Излага съображения, че ищецът не е
посредник по смисъла на чл. 27, ал. 1 от Закона за заетостта.
С допълнителна молба с вх.№ 5426/07.10.2019
г. на РС-Айтос е направен отказ от иска за претендираната сума над 133. 32 лева
и са индивидуализирани билетите, чиято частично неплатена стойност се
претендира по размер и дестинация. С протоколно определение от 21.10.2019 г. е
прекратено производството за размер над 133,32 лева, до претендираните с
исковата молба 220, 27 лева.
По делото е приложено платежно нареждане от
ответника в полза на ищеца от 31.08.2018 г. с основание на превода
„за закупуване на самолетен билет Р.К.Ю.“ за сумата от 360 лева./л. 22 от
делото на АРС/
По делото са приложени потвърждения за
плащане на самолетни билети от Бургас до Лондон за сумата от 106 британски лири
с TUI Airways и от Лондон до Гернзи за 118,99 британски
лири с Aurigny(Guernsey’s Airline), и двете с дата 03.09.2018г. за пасажер Р.Ю. /л. 5-7 и л. 34-37 от делото
на АРС/.
От приложения отчет на банкова сметка в
„Прокредит банк (България)“ АД/ л. 32 от делото на АРС/ се установява, че от банкова сметка с титуляр
Д. И. К. са наредени плащания в полза на TUI в размер на 232, 42 лева – еквивалента на 106 британски
лири и в полза на Aurigny в размер на 260,90 лева – еквивалента на 118,99 британски
лири, като плащането е извършено на 03.09.2018г.
Видно от приложеното извлечение от търговския регистър Данаил Иванов Калинов е
едноличен собственик и управител на ищцовото дружество и по смисъла на чл. 147,
ал. 1 от ТЗ е негов законен представител.
Приложена е писмена кореспонденция между
страните/ л. 8-10 от делото на АРС/, видно от която на 07.09.2018 г. ищцовото
дружество кани ответника в офис, за да подпише английски трудов договор и го
уведомява, че е закупен самолетен билет от Лондон до Айлъндс чанъл, който
съобразно уговорка между страните ще бъде платен от ответника „от първа
заплата“. В отговор ответникът на 09.09.2018
г. заявява, че няма да може да отиде
до офис на ищцовото дружество и да сключи трудов договор поради здравословни
причини. В отговор от представител на ищцовото дружество на 10.09.2020 г. се заявява, че вторият билет е закупен със съгласие на ответника е закупен за сметка
на ищеца и следва да бъде платен.
Пред районния съд са разпитани свидетелите С.-
п. на ответника и свидетелката Х.- негова *******. От показанията им се
установява, че Р.Ю. е търсил работа в чужбина, използвал е като посредник
дружеството- ищец и в следствие на
проведено интервю по телефона, същият е бил приет да работи като г.. За тази
цел Ю. е платил на ищцовото дружество сумата от 360 лева за закупуване на
самолетни билети. И двамата свидетели сочат като причина за отказа на Ю. да
пътува здравословни проблеми.
Въз основа на така изложеното от фактическа
страна, от правна съдът приема следното:
Искът за сумата от 133, 32 лева е с правно
основание чл. 285 от ЗЗД и същата
представлява извършени разходи по изпълнение на договор на поръчка за закупуване
на самолетни билети.
Договорът за поръчка е консенсуален и
неформален договор, с който едно лице възлага на друго, а последното се
задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му правни действия.
Договорът може да бъде възмезден или безвъзмезден, но във всички случаи
съгласно чл. 285 от ЗЗД доверителят е
длъжен да заплати на довереника направените от него разноски по изпълнение на
поръчката. Ищецът по иск с правно основание
чл. 285 от ЗЗД следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че ответникът му е възложил извършването на определени правни
действия, че тези действия са извършени от него съобразно поръчаното, че е
направил разходи във връзка с изпълнение на така поръчаните действия, които не
са му били възстановени от поръчващия, и техния размер.
В случая от събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установяват
горепосочените елементи на фактическия състав на предявения иск по чл. 285 от ЗЗД досежно претендираната сума от
133, 32 лева, която ищецът претендира като заплатена от него цена за закупени 2
броя самолетни билети. От приложената по делото кореспонденция между страните
се установява възлагането за закупуване на самолетни билети. Този извод се
подкрепя и от свидетелските показания, като и двамата свидетели сочат, че с
оглед постиганото съгласие за работа в чужбина с английски работодател ищецът
закупува на ответника самолетни билети. Съгласно
чл. 285 от ЗЗД Доверителят е длъжен да заплати на довереника направените
разноски. Размерът на сторените от довереника разноски а именно 493,32 лева се
установява от приложените по делото потвърждения за плащане на самолетни билети
и отчет от банкова сметка. Безспорно по делото е осъщественото частично плащане
на сумата от 360 лева за самолетни билети, видно от приложеното по делото
платежно нареждане. Частичното плащане от длъжника само по себе си не презюмира
извънсъдебно признание на вземането, но същото може да бъде индиция за това,
като бъде обсъдено в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.
Плащането е извършено времево преди извършване на разходите за осъществяване на
поръчката и също следва да се приеме като доказателство в полза на възлагането
за закупуване на самолетни билети. Видно от приложената кореспонденция
заплащането на остатъка на разходите по поръчката, а именно процесното вземане
е следвало да се заплати от ответника при получаване на първата му заплата от
потенциалния му работодател в Англия. Ответникът по своя воля не е започнал
работа, като отношенията между ищеца и ответника във връзка с посредничество за
започване на работа са извън процесното правоотношение.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца, сумата от 133, 32 лева, представляващи част от разноските по
поръчката. Ответникът е неизправна страна по договора за поръчка, който е
изпълнен от ищеца, в качеството му на довереник по същия.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 285 от ЗЗД се явява
основателен, а обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273
от ГПК следва да бъде уважено искането на иищеца-въззиваем за присъждане на
разноски съобразно представените по делото доказателства за извършването им в
исковото производство в общ размер от 400 лева, а именно 350 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на
сключения между страните Договор за правна защита и съдействие /л. 11 от делото
на РС - Айтос/, държавна такса за
производството пред РС-Айтос в размер на 25 лева, както и държавна такса за
производството пред ОС-Бургас в размер на 25 лева. На основание т. 12 от
Тълкувателно решение №4/2013 по тълк. д. №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство. С оглед отказа от иска за сумата над горницата от 133, 32 лева, следва частично да се присъдят и
направените в заповедното производство разноски в общ размер от 226, 46 лева, а
именно 211,36 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения между страните Договор
за правна защита и съдействие /л. 4 от заповедното производство/ и държавна
такса за заповедното производство в размер на 15, 10 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Окръжен съд Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 254 от 21.11.2019 г. по гр.д. №412 по описа за
2019 г. на Айтоския районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения иск и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.К.Ю.
с ЕГН ********** от с. Р., общ. Р., ул. Л. № **, че дължи на „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв.
Васил Дундов от САК, със съдебен адрес гр. София, ул. Голо бърдо 22, вх.А, ап.3,
сумата от 133,32 лева /сто тридесет
и три лева и тридесет и две стотинки/ ,
представляваща дължим остатък за закупените на името на ответника билети по
неформален договор за поръчка, за което е издадена заповед № 124 от 26.02.2019
г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 242/2019 г. на РС-Айтос.
ОСЪЖДА Р.К.Ю. с ЕГН **********
от с. Р., общ. Р., ул. Л. № **, да
заплати на „Агенция Анонс 2014“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Васил Дундов
от САК, със съдебен адрес гр. София, ул. Голо бърдо 22, вх.А, ап.3, съдебно-деловодни разноски в размер на 626,46
лева /шестстотин двадесет и шест лева и четиридесет и шест стотинки/.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.