РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И
Е
№1739
Град
Пловдив, 16.08.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1276 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на С.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, против отказ на гл. архитект на Община Родопи,
обективиран в писмо изх.№ 9412-175#18/
27.03.2018 г. да регистрира въвеждането в експлоатация на завършени строежи в
УПИ I-17- жил.застр.,
масив 18, местност „Живака“, землище на с.Беласица по заявление с вх.№ 9412-175#17 от 21.03.2018 г.
С жалбата и в съдебно заседание, чрез адв. К. се твърди,
че оспореният отказ е незаконосъобразен и се иска неговата отмяна. Твърди, че
със заявлението е представена цялата строителна документация за строежа.
Приложен е и окончателен доклад на лицето, упражняващо функциите на технически
ръководител на обекта към момента на завършване на строежа. Приложено е и
удостоверение за вписване в регистъра на водовземните съоръжения за подземни
води на съоръжения за задоволяване на собствените потребности на гражданите №
307 от 10.04.2018 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“. Счита, че са налице всички предпоставки за издаване на исканата
регистрация и въвеждане на посочените в заявлението строежи в експлоатация. Представя
писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – главен архитект на Община Родопи, чрез
процесуалния си представител адв. Н., намира жалбата за неоснователна и иска
същата да бъде оставена без уважение поради законосъобразност на оспорения
отказ. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив, уведомена за
производството по делото по реда на чл.16 ал.1 т.3 от АПК, не встъпва в
процеса.
Административен съд Пловдив в настоящият си състав
намира, че жалбата е подадена от лице, които е адресат на постановения изричен
отказ, чиито права и законни интереси пряко се засягат от него. Съдът намира
също така, че жалбата е подадена в срок, предвид обстоятелството, че по делото не
е представено доказателство за връчването на отказа на жалбоподателя, а жалбата
е подадена на 12.04.2018 г. чрез административния орган.
Допълнително от административния орган е представена
жалба, адресирана до съда от 30.04.2018 г. /л.351 и сл./ против мълчалив отказ
на гр. архитект на община Родопи да преразгледа отговора в писмото от
27.03.2018 г., с което отказва да регистрира въвеждането в експлоатация на
завършен строеж в УПИI-17 –
жил.застр., масив 18, местност Живака, землище на с. Белащица по заявление на
жалбоподателя.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е допустима,
а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
За да издаде оспорения отказ, административният орган е приел, че предзставените
документи за регистриране и въвеждане в експлоатация на обект: „ Жилищна сграда
и допълващо застрояване – зимна градина в УПИ-I- 17 – жилищно застрояване, масив 18, местност „Живака“, землище
с.Белащица, община Родопи, не съответстват на изискванията на чл.177, ал.1 от ЗУТ, както и са налице препятстващи факти, посочени в чл.178, ал.3 от ЗУТ и
чл.19а, ал.4 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени стротелни и
монтажни работиу съоръжения и строителни обекти. Според административния орган:
1. Обектът не е изпълнен съгласно одобрените проекти от 18.06.2010 г. и
14.10.2011 г. от главния архитект на Община Родопи, обл. Пловдив, и скица-виза
№ 56 от 19.03.2010 г, издадена от Община Родопи; 2. По част ВиК – проектът е
одобрен на база разрешително на „В и К“ ЕООД изх.№ 400 от 15.04.2010 г. и
предварителен договор № 16 от 21.04.2010 г., които не са изпълнени; не е
довършена процедурата за сондажен кладенец в Байсейнова дирекция „Източнобеломорски
район“; не е представен проект за външен довеждащ водопровод съгласно
забележката на „В и К“ ЕООД, отбелязани в т.5, т.6 и т.7 от РС № 220/
28.06.2010 г.; 3. По част „Вертикална
планировка“ е посочено, че не е изпълнен одобреният проект на 18.06.2010 г.; 4.
Липсва документ от АГКК Пловдив за изпълнение на изискванията по чл.54а, ал.2
от ЗКИР, с което е нарушен чл.19а, ал.4 във връзка с ал.3, т.8 от Наредба № 2
от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти.
Посочва се в отказа, че в УПИ-I- 17 – жилищно застрояване, масив 18,
местност „Живака“, землище с.Белащица, община Родопи, е констатиранонезаконно
строителство на ограда, за която е издадена заповед № 652 от 05.09.2019 г. на
кмета на община Родопи, влязла в законна сила. Според гл.архитект оградата е изградена
не по регулационната граница на имота, а ивън нея в терен общинска собственост,
с което е нарушена скица – виза № 56 от 19.03.2010 г., издадена от община
Родопи, обл. Пловдив. Посочено е още, че з незаконен строеж, представляващ
басейн е издадена заповед № 599 от 26.08.2014 г. на кмета на общена Родопи за
премахването му. Посочва се, че и двата незаконни обекта не са премахнати.
Поради това на основание чл.177, ал.1 от ЗУТ и чл.178, ал.3 от ЗУТ, както и
на основание чл.19б, ал.1 и чл.19в, ал.1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за
въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, е
постановен процесният отказ.
Във връзка с преценката за основателността на
жалбата, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
С разрешение за строеж № 220/ 28.06.2010 г. , презаверено на 14.10.2011
г. и разрешение за строеж № 380/ 04.11.2011 г., издадени от главния архитект на
Община Родопи е разрешено изграждането на обект „жилищна сграда – ЗП 284,58
кв.м.; РЗП – 488,76 кв.м. в УПИ -I- 17 – жилищно застрояване, масив 18,
местност „Живака“, землище с.Белащица“, както и изграждането на обект
„допълващо застрояване – зимна градина – ЗП – 66,55 кв.м. в същото УПИ.
Със заявление от 21.03.2018 г. от
жалбоподателя е поискано регистриране и въвеждане в експлоатация на процесните
два строежа, за които са издадени горните две разрешения за строеж, съответно
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация. Представени са и
съответните документи към заявлението, изброени подробно в същото – л.10
/гръб/, л.11 и л.12 по делото
По делото са представени от жалбоподателя:
удостоверение № 307/ 10.04.2018 г. за вписване в регистъра на водовземните
съоръжения за подземни води на съоръжения за задоволяване на собствените
потребности на гражданите, издадено от директора на Басейнова дирекция ИБР;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2004 г., скица на
поземен имот № 15-446797 от 03.07.2018 г., издадена от СГКК – Пловдив.
По делото се изслуша съдебно-техническа
експертиза с в.л. Р.Н., която е оспорена от страните и която не се кредитира от
съда, тъй като на една част от въпросите вещото лице не е било некомпетентно,
но е направило заключение.
Изслушана е повторна съдебно-техническа
комплексна експертиза с в.л. архитект и в.л.инженер. Вещите лица установяват,
че при издаването на обжалвания отказ не е извършвана проверка на място от
административния орган и не са съставяне констативпри протоколи. Констатира се,
че за РС № 220/ 28.06.2010 г., презаверено на 14.10.2011 г. за обект : „Жилищна
сграда“ е съставян през 2014 г. констативен акт № 73 от 20.03.2014 г. за
строеж: „пречиствателно съоръжение“. За извършеното строителство в УПИ I
– 17 (имот № 018142), мас.18, местн.
„Живака“, землище на с. Белащица са издавани: констативен протокол от
19.02.2014 г. за извършено строителство в имот № 018142 и УПИ I – 17, мас.18
местн. „Варниците“, землище на с.Белащица; констативен акт № 74/ 20.03.3014 г.
за строеж: „сондаж“ и констативен акт № 728 203.2014 г. за строеж „Басейн“,
в които местността също е отбелязана „Варниците“.
Според вещите лица комплектуваните документи
по заявление за регистриране на строежите от 21.03.2018 г. не позволяват
регистрирането им и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация
поради: липса на проект за външен водопровод, разрешение за строежа му,
строителна документация за изпълнението му и окончателен договор с
екплоатационното дружество „В и К“ ЕООД, както и документ от АГКК, че е
изпълнено изискването по чл.175, ал.5 от ЗУТ.
В заключението вещото лице строителен инженер
е посочило, че поместените в кориците на дилото документи, както и
удостоверението за вписване в регистъра на водовземните съоръжения за подземни
води на съоръжения за задоволяване на собствените потребности на гражданите не
дават основание да се приеме, че е завършена процедурата по осигуряването на
сградата с вода, както и че няма данни за осигуряване на строежа с вода за
противопожарни нужди. Вещото лице - архитект прови извод, че по делото няма
данни за представен документ от АГКК за изпълнение на изискванията по чл. 175,
ал. 5 от ЗУТ и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за двата строежа, както и че представената
скица от 03.07.2018 г. е одобрена със заповед № РД-18-127 / 22.12.2016 г., като
към м. март 2018 г. е имало действаща кадастрална карта на с. Белащица, в която
е отразена само жилищната сграда, записана с идентификатор 03304.18.142.1 със
застроена площ 295 кв.м.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Пловдив, като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Писмото, предмет на настоящото производство,
съдържа властническо волеизявление на главния архитект на Община Родопи да не
издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежи от пета категория и
по съществото си съставлява отказ за издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, поради което и
съдържа белезите на индивидуален административен акт – отказ за издаване на акт
по чл. 21, ал. 3 от АПК, който подлежи на съдебен контрол – чл. 128, ал. 1, т.
1 от АПК.
Оспорваният отказ е издаден от главния
архитект на Община Родопи във връзка с негови правомощия по чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 19а, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 година. Съгласно
цитираните разпоредби именно на главния архитект, като издал разрешението за
строеж, е възложена и процедурата по регистриране и въвеждане в експлоатация на
строежите от пета категория, каквито са процесните. Въз основа на това се
приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган и в
кръга на правомощията му, поради което не е налице отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспорваният отказ е в изискваната от чл. 19б,
ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 година писмена форма. Но актът няма
необходимото съдържание, изисквано от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Съгласно чл. 19б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/31.07.2003 година органът, издал
разрешението за строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането, след
извършване на проверка на комплектованите документите по чл. 19а, ал. 3 и ал. 4
отказва издаване на удостоверение с мотивиран писмен отказ.
Разглежданият в настоящото производство отказ
съдържа фактически основания за неговото постановяване, но само такива, които
са посочени като основания в самия закон .посочените в т. 1 и т. 2 на
оспореното писмо мотиви. Освен това същите касаят единствено заявения за
регистрация строеж, представляващ жилищна сграда, макар да е посочено в отказ,
че се касае за един обект – жилищна сграда и допълващо застрояване. Безспорно е
по делото, че със заявлението се иска въвежане в експлоатация на два строежа –
жилищна сграда и допълващо застрояване - зимна градина, за което, каза се
по-горе са издадени две самостоятелни разрешения за строеж. От страна на
административния орган няма каквито и да било конкретни мотиви за несъответстве
с изискванията на закона на заявения строеж,
представляващ допълващо
застрояване – зимна градина. В този смисъл актът не съдържа нито фактически,
нито правни правни основания за
постановяването му в частта относно допълващото застрояване (чл. 59, ал. 2, т.
4, предл. 2 от АПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 19в, ал. 1 от
Наредба № 3/31.07.2003 година органът, издал разрешението за строеж, отказва
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 19б, ал. 1, т. 2,
когато установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ,
както и когато не е упражнявано техническо ръководство за строежите от пета
категория. В писмото липсва, както и в документите, част от административната
преписка не съдържат, установено и/или посочено някое от изброените правни основания
за постановения отказ относно допълващото застрояване или най-малкото следва да
може да се направи разграничение относно изброените условия - кое касае единия
строеж и кое другия.
От представената по делото скица № 15-412002
от 10.05.2019 г. на СГКК е видно, че двата строежа са отразени като
съществуващи в кадастралната карта и кадастрални регистри , одобрени със
заповед № РД-18-127 от 22.12.2016 г. и няма последващо издадена заповед за
изменение на КК и КР /л.462 по делото/. Отделно от това по делото са налице две
удостоверения, издадени от Община Родопи – л.112 лице и гръб, от които е видно,
че за процесните два строежа са спазени изискванията на ЗКИР и Наредба № 3 от
13.05.2005 г.
На следващо място във връзка с посоченото
основание на отказа за липсата на съответствие на инвестиционния проект в част
„Вертикална планировка“ и в част „В и К“
при изпълнение на жилищната сграда, съдът намира, че в издадения отказ не са
налице мотиви в какво точно се изразява посоченото несъответствие. Липсата на
конкретни мотиви относно соченото несъответствие очевидно е следствие и на
липсата на извършена проверка на място в обекта от компетентния орган, съгласно
изискването на чл.177, ал.3 от ЗУТ, каквато на практика е наложителна, за да се
установи има ли несъответствие.
В този ред на мисли недопуснатата от съда
експертиза за изследване на посочения критерий „Вертикална планировка“ съгласно
изискването на чл.178, ал.3, т.2 от ЗУТ не може да санира волята на издателя на
акта и да влага мотиви в неговото съдържание, които може и да нямат връзка с
мотивите, които би изложил носителят на волеизявлението като основания за
отказ.
По делото безспорно се установи, че във
връзка с подаденото заявление от страна на жалбоподателя, не е била извършвана
проверка на място в обекта относно съответствието на съществуващото положение на
строежите с инвестиционния проект в част „Вертикална планировка“, в част „В и
К“ и с изпълнението му съгласно одобрените проекти. Позоваването на констативни
актове от 2014г. е неотносимо, тъй като същите касаят много време преди
подаденото заявление през 2018 г., а касаят
друго подадено от лицето заявление през 2014 г., съгласно посоченото и от двете
експертизи. Освен това в два от КА се обсъжда установяване на строежи, извън
заявените такива от лицето за въвеждане в експлоатация - „Сондаж“ и „Басейн“.
От друга страна по делото е приложена строителната
документация, в т.ч. окончателен доклад, че строежът е изпълнен съгласно
одобрения проект от 18.06.2010 г. Приложени към заявлението са били всички
актове и протоколи образец № 2, 3,4,7,12, 14 и 15 за основния строеж – жилищна
сграда и за допълващото застрояване.
Същите са съставени и подписани от съответните длъжностни лица, в това число от
оправомощени служители на общинската администрация. Няма данни тези представени
доказателства изобщо да са били обсъдени от административния орган.
Относно твърдяното несъответствие на проекта
в частта „В и К“ се установява, че с процесният отказ е посочено, че не е
довършена процедурата за сондажен кладенец в Басейнова дирекция
Източнобеломорски район. В същото време по делото е представен констативен
протокол № 65 от 25.01.2013 г./ л.137/ на Басейнова дирекция ИБР, а същият е
отразен и в Акт № 15 от 12.12.2013 г., с приемането на фактическото завършване
на жилищната сграда. В този смисъл съдът намира за неправилен изводът и на в.л.
инженер, според което не е спазено изискването на чл.89, ал.4 от Наредба № 1 от
10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води – не е
представен екзекутив, тъй като тази разпоредба е влязла в сила на 23.12.2016 г.
с обнародване в ДВ, бр.102/ 2016 г. – три години, след като сградата е била
завършена.
Относно посочените основания за отказ по т.2
– за извършени незаконни строежи в имота – басейн и ограда, съдът намира, че
същите не са основание, за да бъде отказано издаването на удостоверение за
въвеждане в експлоатация на посочените два други строежа в имота. Това е така,
тъй като съгласно чл.178, ал.3, т.3 от ЗУТ не се издава удостоверение когато не
са премахнати съществуващи сгради и постройки, които не са включени в режима на
застрояване, когато са предвидени за премахване в издадената виза за
проектиране. Няма данни посочените строежи да са били предвидени за премахване
в издадената виза за проектиране. Посоченият басейн и ограда не представляват „сгради
или постройки“, по аргумент от §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а са друг вид
самостоятелни строежи – ограда и спортно съоръжение, за които има отделни
производства.
В заключение, предвид събраните по делото
доказателства, настоящия съдебен състав намира, че от административния акт и
цялата преписка по неговото издаване, вкл. и на основание експертното
заключение, е невъзможно да бъде изяснен въпросът дали в спорното
административно производство са извършени в пълнота дължимите проверки – по чл.
177, ал. 1 от ЗУТ, по чл. 19б, ал. 1 от Наредбата и по чл. 19в, ал. 1 от
Наредбата – за наличие на относимите към категорията и вида на строежа
документи, за комплектуваност на документите, изисквани да бъдат приложени към
заявлението за въвеждане в експлоатация на строежа от пета категория и за
наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ и чл. 19в, ал. 1
от Наредбата. Единствено обстойното, относимо и основано в закона извършване на
тези проверки, може да обоснове издаването на удостоверение за въвеждане в
експлоатация или отказ да бъде издадено такова удостоверение.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав
приема, че обективираният в писмо отказ на главния архитект на Община Родопи,
предмет на настоящото съдебно производство е материално незаконосъобразен.
Налице е основание за отмяната му и по чл. 146, т. 4 от АПК.
С оглед горното и предвид естеството на акта
преписката следва да бъде върната на главния архитект на Община Родопи за ново
произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в настоящото решение. При новото произнасяне административният орган
следва да извърши конкретна проверка представени ли са всички изисквани по чл.
177, ал. 1 от ЗУТ (според категорията на строежа) и по чл. 19б, ал. 1 от
Наредбата документи, както и налице ли са обстоятелства по чл. 19в, ал. 1 от
Наредбата във връзка с чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, след което да постанови своя акт.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК следва да се уважи своевременно направеното и доказано по
основание и размер искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи:
държавна такса за образуване на административно дело – 10.00 лева, депозити за
вещо лице – 1593.00 лева и адвокатско възнаграждение – 1500.00лв.
Ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата в общ размер от 3103 лв(три
хиляди сто и три) лева.
От страна на процесуалния представител на
ответника се прави възражение за прекомерност на разноските. Съгласно чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер за дела по ЗУТ е в размер на 600 лв. в случая
декларираният и заплатен хонорар е малко над двойния размер от предвидения
минимум. Предвид и сложността на делото, съдът намира възраженията за прекомерност
за неоснователни.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, XІV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, ОТКАЗ на гл. архитект на Община Родопи,
обективиран в писмо изх.№ 9412-175#18/ 27.03.2018 г. да регистрира въвеждането
в експлоатация на завършени строежи в УПИ I-17- жил.застр., масив 18, местност
„Живака“, землище на с.Беласица по заявление с вх.№ 9412-175#17 от 21.03.2018
г.
ВРЪЩА преписката на главния архитект на
Община Родопи за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на
настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Община
Родопи, обл. Пловдив да заплати на С.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 3103 /три хиляди сто и три/ лева, представляващи разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от
връчването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/П/