Решение по КНАХД №1450/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на М. К. К. [ЕГН] от гр. Варна, [улица], *****, чрез адв. Й.А. от АК – Варна, със съдебен адрес: гр. Варна, [улица], ****** против Решение № 557/ 12.05.2025 г., постановено по АНД 1476/2025 г., по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено НП № 24-0819-002842/ 18.09.2024 г. на началник на група в ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ – Варна, с което за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че са налице бланкетни мотиви по установеността на описаното в процесното НП нарушение и приложената санкционна мярка. Според касатора е налице превратно тълкуване на свидетелските показания с двусмислено възприемане на доказателствения материал по делото. Формирани са бланкетни правни изводи, не кореспондиращи с обективната истина и събрания по делото доказателствен материал.

В съдебно заседание по делото, жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - началникът на група в ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ - Варна, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 10.06.2024г. около 19,00 часа касаторката К. е управлявала л.а. „Алфа Ромео“ с ДК № [рег. номер] в гр. Варна, по [улица], в посока към Морска градина. Тя е предприела маневра по завиване на дясно, като същевременно , от дясната й страна, в същата пътна лента се намирал св. П., който управлявал велосипед и се движел направо. К. не е пропуснала св. П., а е тръгнала да завива надясно, при което е блъснала велосипеда в предната дясна част и св. П. е паднал на земята.

От своя страна К. е преустановила движението си, при което между нея и св. П. е бил проведен разговор, като е станало ясно, че не е не е видяла свидетеля.

Свидетел на ПТП, както и на разговора станал св. Д..

Свид. Д. възприел също, че К. е казала, че ще паркира автомобила и ще се върне, след което го привела в движение и си тръгнала.

В рамките на два часа, докато свид. Д. е бил на местопроизшествието, К. не се върнала.

На място е бил изпратен екип на СП и на св. П. е била оказана медицинска помощ в МБАЛ „Св. А.“. Вследствие на ПТП на св. П. са били причинени контузия на левия лакът и контузия на таза.

По сигнал за настъпилото ПТП полицейски служители – свид. М. и свид. К. са извършили разследване.

Тъй като К. е била напуснала местопроизшествието, тя е била издирена от полицейските служители, като е попълнила декларация, че тя е управлявала автомобила. След като са били снети обяснения от очевидци, е бил изяснен механизмът на настъпване на ПТП.

Съставен е бил протокол за ПТП.

Полицейските служители са установили, че виновното поведение на К. е било в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. С. К. е бил съставен АУАН. В съдържанието на акта са били описани обстоятелства на извършване на нарушение по допускане на ПТП и напускането му и са били посочени правни квалификации на нарушенията по ЗДвП. Актът е бил надлежно предявен на касатора. При предявяване на акта К. не е вписала в съдържанието му възражения, а такива постъпили по АНП впоследствие, но са били преценени като неоснователни.

На 18.09.2024г. въз основа на съставения акт е било издадено и процесното НП, като видно от съдържанието на което АНО изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на адм. нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като нарушения по чл.25 ал.1 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на осн. чл.179 ал.2 вр. ал.1, т.5 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са били наложени адм. наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.

От правна страна въззивният съд е приел, че събраните гласни и писмени доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и установяват изложената по- горе фактическа обстановка. АУАН и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава НП за извършени нарушения по ЗДвП. АНО на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП. Правилно са били преценени санкционните норми и отговорността на К. е била ангажирана съобразно чл.179, ал.2 вр. ал.1 т.5 и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП .

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка, идентична с твърдяната от наказващия орган.

Показанията на свидетелите изясняват начина на настъпване и установяване на механизма на настъпилото ПТП. Същите са в унисон с изложеното в съдържанието на надлежно съставения АУАН, който представлява годно доказателство за целите на адм.- наказателния процес, както и със съдържанието на приобщените протокол за ПТП и обяснения.

Съдът е констатирал, че при определяне на наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС по т.2 от НП, АНО правилно е съобразил и факта, че нарушителят показва завишена степен на обществена опасност, предвид справката за нарушител, видно от която последната е санкционирана за нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което адекватни за конкретния нарушител се явяват размера на наказанието глоба и лишаване от право да управлява МПС над минималния и в този смисъл тези наказания са правилно определени.

Що се отнася до наведените от К. доводи за отмяна на НП, съдът не е споделил същите, предвид на следното:

С жалбата се оспорва фактическата обстановка относно вменените нарушения. К. е излагала фактология, каквато е според нея и счита, че не е виновна за настъпилото ПТП.

Съдът не е споделил подобна позиция, тъй като анализът на доказателствата по делото, извършен в мотивите по- горе извежда фактическа обстановка, идентична с твърдяната от АНО, поради което и, при коректна правна квалификация, правилно и обосновано е била ангажирана отговорността на К.. По адм.-наказателната преписка се съдържа доказателствен материал под формата на АУАН, обяснения, декларация и протокол за ПТП, които са в унисон с показанията на всички свидетели, въз основа на които се сформира еднозначен извод за осъществени от обективна и субективна страна състави на нарушения от страна на К..

К. е считала, че не е следвало да се обажда никъде, тъй като не е имало пострадали хора и щети, а и велосипедистът не е искал да се обажда никъде. Виновен за ПТП е бил велосипедистът.

Съдът е намерил, че подобна позиция не може да бъде споделена, отново изхождайки от анализът на доказателствата по делото, които по безспорен начин установяват както факта на настъпилото ПТП, така и виновното поведение на К. по причиняването му и последвалото напускане на мястото на ПТП от страна на К..

Изразява се позиция, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Съдът категорично не е възприел такава позиция, изхождайки от анализа на доказателствения материал, който както вече беше отбелязано, е извършен по- горе и не следва да бъде преповтарян.

На последно място е било изразено становище за наличие на маловажен случай на адм. нарушение. Съдът е намерил, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било прието, че К. следва да бъде санкционирана за извършените от нея адм. нарушения.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен.

Съдебният състав напълно споделя доводите на първоинстанциония съд, изложени по потвърждаване на процесното НП. Подадената касационна жалба е идентична с тази пред въззивния съд, като последният е отговорил подробно и обстойно на поставените въпроси, наведени и пред настоящата съдебна инстанция.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършените от касатора адм. нарушения. Описаните в АУАН и НП фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства, в т.ч. и гласни.

Съдебният състав споделя довода, че при разглеждане на делото от въззивния съд, последният не е допуснал такова нарушение на процесуалните правила, което да е нарушило правото на защита на наказаното лице.

Съдът счита, че следва да отбележи, че необосноваността не е касационно основание за настоящата съдебна инстанция по смисъла на чл. 63в от ЗАНН, който препраща в АПК само за реда за разглеждане на делата пред адм. съдилища, като основанията са по НПК.

Поради тези съображения подадената касационна жалба е неоснователна, а оспореното съдебно решение е валидно и допустимо. При извършена служебна проверка за съответствие с материалния закон не се установи неговото нарушение.

При изложеното оспорения въззивен акт следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 557/12.05.2025 г., постановено по АНД № 1476/2025 г. по описа на РС – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.