Р Е Ш Е Н И Е
№ 163 10.07.2023
година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Стефка Христова
и с участието на прокурор Георги Николов
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 129 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Началник отдел „КПК“ при Териториално поделение на
Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ – Стара Загора, против Решение №
102 от 20.03.2023г., постановено по АНД № 2725/ 2022г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № НГ-1-23-01194569 от 14.09.2022г., издадено от Началник отдел „КПК“ при ТП
на НОИ – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е
приел, че в нарушение на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
в наказателното постановление не са посочени датата и мястото на извършване на
санкционираното нарушение. Оспорва като необоснован направения от съда извод,
че неправилно е определен субектът на административнонаказателна отговорност и
съотв. за наличието на неяснота в какво качество е наложено административно
наказание на физическото лице М.Д.М.. Твърди, че доколкото задължението, за
неизпълнението на което е санкциониран М. М., като управляващ и представляващ ЕТ
„М.М. – Т.“, е било въведено и със Закона за счетоводството, и с Търговския
закон, с приемането на чл.5, ал.7, т.1 от КСО законодателят е прецизирал
възможността административнонаказващият орган на НОИ да санкционира
осигурителите за неспазване на императивните разпоредби за съхраняване на
трудово правна документация. С подробно изложени съображения по наведеното
касационно основание, както и за фактическата, доказателствена и правна
обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато от М.М.
нарушение на чл.5, ал.7, т.1 от КСО, като основание за налагане на лицето на
административно наказание по чл. 349, ал.1 от КСО, е направено искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №
НГ-1-23-01194569
от 14.09.2022г. на Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ –
Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – М.Д.М., чрез пълномощника си по делото, в представеното
писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорския
районен съд е отменил наказателното постановление поради неговата процесуална и
материална незаконосъобразност, за което излага подробни съображения.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено
в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора
се е развило по жалба на М.Д.М. ***, против Наказателно постановление №
НГ-1-23-01194569
от 14.09.2022г., издадено от Началник отдел „КПК“ при ТП
на НОИ – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № АН-1-23-01174337/ 02.08.2022г., на М.М. е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева, на основание чл.349, ал.1 от КСО, за нарушение на
чл.5, ал.7, т.1 от КСО. Административнонаказателното обвинение от фактическа
страна се основава на това, че във връзка с получен в ТП на НОИ – Стара Загора
сигнал е извършена проверка, като до М.М. – представляващ и управляващ ЕТ „М.М.
– Т.“ с ЕИК *********, са изпратени задължителни предписания № ЗД-1-23-149854/
17.06.2022г. да се яви в ТП на НОИ – Стара Загора, ПРМ гр. Казанлък и да
представи трудовото досие на Ю.С.Я., както и разплащателните ведомости на
наетите лица за периода от месец май 2023г. до месец ноември 2008г., за
извършване на проверка по разходите на ДОО. На 02.08.2022г. М.М. се е явил лично
в ТП на НОИ – Стара Загора, ПРМ гр. Казанлък и собственоръчно е подписал
декларация, че към настоящия момент не съхранява счетоводни документи на фирмата,
трудови досиета на наетите лица и разплащателни ведомости и не може да бъде
издадено удостоверение за осигурителен доход образец УП-2. Прието е, че с това
е нарушен чл.5, ал.7, т.1 от КСО.
Старозагорският районен съд
е отменил обжалваното наказателно постановление, по съображения за неговата
процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че
съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление,
не съответстват на императивните законови изисквания досежно тяхното
съдържание, тъй като не са посочени датата и мястото на извършване на
санкционираното нарушение. Приел е и че е налице неяснота относно субекта на
административнонаказателна отговорност, която не дава възможност да се установи
в какво качество е санкционирано физическото лице М.Д.М., на основание чл. 349,
ал.1 от КСО, за нарушение на чл. 5, ал.7, т.1 от КСО. В мотивите към решението
са изложени и съображения, че доколкото задължението на осигурителите по чл.5,
ал.7, т.1 от КСО да съхраняват за срок от 50 години по реда на Закона за
Националния архивен фонд на ведомости за заплати, трудови договори и други
документи от трудовите/служебните досиета, е регламентирано с изменение на КСО
– ДВ бр.99/ 2019г., в сила от 01.01.2020г., неправилно се явява посочена
нарушената законова разпоредба по обвинение, основано на несъхраняване на счетоводни
документи на фирмата, трудови досиета на наетите лица и разплащателни
ведомости, относими за периода м. май 2003г. – м. ноември 2008г.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло
се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение
за допуснато от М.Д.М. нарушение на чл.5, ал.7, т.1 от КСО, като
основание за налагане на административна санкция по 349, ал.1 от КСО, е
фактически и правно необосновано, при наличието на две абсолютни основания за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
На първо място както в съставения
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, изобщо липсва фактически
формулирано обвинение за допуснато от М.Д.М. нарушение
на чл.5, ал.7, т.1 от КСО и съотв. фактическо обосноваване наличието на
основание за налагане на административно наказание по 349, ал.1 от КСО на
физическото лице М.М.. И в АУАН, и в НП, фактическото описание на нарушението
се свежда до посочването на получения в ТП на НОИ – Стара Загора сигнал и извършена в тази
връзка проверка на осигурителя ЕТ „М.М. – Т.“ с ЕИК *********; изпратените до М.М.
– представляващ и управляващ ЕТ „М.М. – Т.“ задължителни предписания №
ЗД-1-23-149854/ 17.06.2022г. за явяване в ТП на НОИ – Стара Загора, ПРМ гр.
Казанлък и представяне на трудовото досие на Ю.С.Я., както и разплащателните
ведомости на наетите лица за периода от месец май 2023г. до месец ноември
2008г. за извършване на проверка по разходите на ДОО и подписаната от М.М. декларация,
че към настоящия момент не съхранява счетоводни документи на фирмата, трудови
досиета на наетите лица и разплащателни ведомости и не може да бъде издадено
удостоверение за осигурителен доход образец УП-2, като е прието, че „с това е
нарушен чл.5, ал.7, т.1 от КСО“. Освен, че действителното съдържание на
подписаната от М.М. декларация, не съответства на посоченото в АУАН и в НП съдържание
на тази декларация, липсва каквото и да е било обвързване с кое точно виновно
извършено действие/ бездействие на санкционирано лице съобразно описаното в
обстоятелствената част на наказателното постановление, е нарушен чл.5, ал.7,
т.1 от КСО. Такова
обвързване е било абсолютно необходимо, доколкото от една страна задължението по чл.5, ал.7,
т.1 от КСО /да съхранява за срок 50 години, считано от 1 януари на отчетния
период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати,
трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване,
допълнителни споразумения/заповеди за преназначаване, заповеди за ползван
неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за
прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват
по реда, определен в Закона за Националния архивен фонд/, е законово
регламентирано като задължение на осигурителя – т.е в случая на осигурителя ЕТ „М.М. – Т.“. От друга страна административнонаказателната разпоредба
на чл. 349, ал.1 от КСО (на основание на която норма е ангажирана отговорността
на М.Д.М.), предвижда, че за нарушения на разпоредбите на част първа от този
кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на
задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба
от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите - юридически
лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв.
за всеки отделен случай. След като субект на задължението по чл.5, ал.7,
т.1 от КСО е осигурителят ЕТ „М.М. – Т.“ и доколкото неизпълнението на това
задължение законът определя като съставомерно изпълнително деяние наказуемо с
административна санкция, при прилагането на санкционната разпоредба чл.349,
ал.1 от КСО, за неизпълнение на задължението/ нарушение на разпоредбата на
чл.5, ал.7, т.1 от КСО, субект на административно наказателна отговорност се
явява осигурителят ЕТ „М.М. – Т.“, а не
регистрираното като едноличен търговец физическо лице М.Д.М.. Противно на
твърдяното от касатора, в приложената санкционна норма на чл.349, ал.1 от КСО не
е предвидено възможност за налагане на административно наказание - глоба на виновните длъжностни лица,
което да обуслови ангажирането на отговорността на М.М. като управляващ
и представляващ осигурителя ЕТ „М.М. – Т.“.
В този смисъл за санкционирането на М.М. на основание чл. 349, ал.1 от КСО, не
е достатъчно обстоятелството, че посоченото физическо лице е управляващ и
представляващ ЕТ „М.М. – Т.“, а е било необходимо обосноваване и доказване, че
неизпълнението на задължението по чл.5, ал.7, т.1 от КСО от осигурителя ЕТ „М.М.
– Т.“ и съответно противоправния резултат, са обвързани с виновно поведение (действие и/или
бездействие) на физическото лице М.Д.М.. В случая, макар и
противоправният резултат да е установен, доколкото
административно наказателното обвинение не е обосновано нито от фактическа,
нито от правна страна, с конкретно противоправно поведение на физическото лице М.М.,
за възприето като неизпълнено задължение по чл.5, ал.7, т.1 от КСО,
съставляващо и нарушение на посочената разпоредба от част първа от КСО, се е
следвало налагане на административна санкция на лицето, което законът определя
като субект на задължението и съотв. на отговорността при неговото неизпълнение
т.е на осигурителя ЕТ „М.М. – Т.“. Неправилното определяне на субекта на
административнонаказателна отговорност съставлява абсолютно основание за отмяна
на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Обосновано Старозагорският районен
съд е приел, и че доколкото задължението
на осигурителите по чл.5, ал.7, т.1 от КСО да съхраняват за срок от 50 години
по реда на Закона за Националния архивен фонд на ведомости за заплати, трудови
договори и други документи от трудовите/служебните досиета, е регламентирано с
изменение на КСО, обн. ДВ бр.99/ 2019г., в сила от 01.01.2020г., неправилно се
явява посочена нарушената законова разпоредба по обвинение, основано на
несъхраняване на счетоводни документи на фирмата, трудови досиета на наетите
лица и разплащателни ведомости, относими за периода м. май 2003г. – м. ноември
2008г. Следва да се посочи и че случая обосноваването от правна страна на
административнонаказателното обвинение с нормативна разпоредба, която не е била
част от действащото право за периода м. май 2003г. – м. ноември 2008г. (за
който период се отнасят несъхранените от осигурителя трудови досиета на наети
лица и разплащателни ведомости), съставлява не само
нарушение на формалните изисквания по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН досежно съдържанието на
НП. Доколкото разпоредбата на чл.5, ал.7, т.1 от КСО (обн.
ДВ бр.99/ 2019г. ), е в сила от 01.01.2020г. и при прилагането на чл. 3, ал.1
от ЗАНН (за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил
в сила по време на извършването му), очевидно няма как несъхраняването
на ведомости за заплати, трудови договори и други документи от трудовите
досиета на наети лица за периода м. май 2003г. – м. ноември 2008г., да
представлява нарушение на чл.5, ал.7, т.1 от КСО (в сила от
01.01.2020г.) и съответно да съставлява нарушение, субсумиращо се в
административнонаказателния състав на чл.349, ал.1 от КСО. Противно на
твърдяното от касатора, обстоятелството, че задължения с идентично съдържание
са били въведени и с чл.45 от ЗСч /отм./, респ. с чл. 12 от действащия ЗСч,
както и с чл.53 от ТЗ, не може да обоснове по никакъв начин нито наличието на
административно нарушение по чл.349, ал.1 от КСО, съставомерното изпълнително
деяние на което нарушение се свързва с нарушаване на разпоредбите на
част първа от КСО и на нормативните актове по прилагането му, още по-малко може
да обуслови съществуването на административнонаказателна компетентност на органите на НОИ за издаване на наказателни
постановления, за налагане на санкции за неизпълнението на произтичащи от други
нормативни актове задължения. В този смисъл несъстоятелно е твърдението на
касационния жалбоподател, че „с приемането на нормата на чл. 5, ал.7, т.1 от КСО законодателят
прецизира и дава възможност и на административнонаказващите органи на НОИ за
санкциониране работодателите/осигурителите за неспазване на императивните
разпоредби за съхраняване на трудово правна документация“ – разпоредбата на
чл.5, ал.7, т.1 от КСО регламентира правило за поведение /а не възможност за
санкциониране/, като законово предвиденото изрично задължение на осигурителите
за съхраняване на нормативно определените документи, не представлява
„прецизиране“ на установените със ССч и с ТЗ общи задължения за съхраняване на
счетоводна и търговска документация, а въведено, считано от 01.01.2020г.,
задължение с определени от закона субекти и съдържание на задължението.
С оглед на изложените
съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради
което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и
при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото и доколкото
ответникът по касация е ползвал безплатна правна
помощ, искането на адвокат Г.М. от САК за определяне на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, се явява основателно. С оглед на което ТП на
НОИ – Стара Загора следва да бъде осъдено да заплати на адв. Г.М. сумата от 400
лева – адвокатско възнаграждение за касационното производство, съгласно чл.38,
ал.2, изр. второ от ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102 от
20.03.2023г., постановено по АНД № 2725/ 2022г. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НГ-1-23-01194569 от 14.09.2022г., издадено от Началник отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Стара
Загора.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, на основание чл.38,
ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. Г.Д.М.
от САК сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.