Р Е
Ш Е Н
И Е № 20
гр. Сливен, 17.05.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия
в открито заседание проведено на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : СВЕТОСЛАВА
КОСТОВА
при секретаря Ивайла Куманова с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното
гр.д. № 248 по описа на
СлОС за 2020г., за
да се произнесе
съобрази следното:
Депозирана е искова
молба от И.Х.К. срещу ЗАД „Далл Богг
живот и здраве“ АД, в която се твърди, че ищецът е баща на загиналата при
процесното ПТП ф. И.К.на * г.
На 06.10.2019 г. около 4
ч. в гр. Сливен на кръстовището на бул. „Бургаско
шосе“ и бул. „Илинденско въстание водачът Г.М. управляващ л.а. *** нарушил правилата за движение по
пътищата шофирайки след употреба на алкохол 2.37 промила и наркотични вещества,
в резултат на което е блъснал пресичащата на пешеходна пътека ф. И.К..
Вследствие на удара на място загива пешеходката
ф. К.. По случая било
образувано ДП № 1214/2019 г. на РУ -
Сливен, което е приключило с повдигането на обвинение на Г.М.М.. Към настоящия момент има влязла в сила присъда.
Твърди
се, че за увреждащият лек автомобил *** управляван от водача Г.М.М. има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното застрахователно дружество със срок на валидност 1 г., считано от
19.10.2018 г. до 18.10.201
Твърди
се, че съгласно разпоредбата на чл. 370 от КЗ ищецът е предявил претенцията си
за заплащане на обезщетение пред ответното застрахователно дружество, което е
било уведомено за настъпилото събитие на 10.12.2019 г. До настоящия момент
застрахователят не е изплатил обезщетение.
Твърди се още, че ищецът
е баща на загиналата вследствие на процесното ПТП ф. И.К., която била на * г.,
младо, здраво жизнено момиче, намиращо се в началото на своя житейски път. Била
е дейна, отговорна, активна и е помагала във всичко на своето семейство.
Ищецът е отглеждал и възпитавал дъщеря си с много
грижи и любов, като момичето е живяло заедно с него до завършване на 8 клас, но
е имало постоянна връзка с майка си, постоянно са се виждали. Майката се е
грижила за детето, често са били заедно. Връзката и с двамата родители е била
постоянна и силна. Бащата е искал детето му да се изучи и реализира, имал е
планове за него в професионално бъдеще и именно поради тази причина и въпреки
нежеланието му да се раздели с нея, той я праща в г. Сливен да учи и да се
развива.
Ищецът се е надявал, че
на старини може да разчита на помощта и
подкрепата на своята дъщеря, но за съжаление трагичният инцидент слага
край на отношенията им. В резултат на процесното ПТП той губи моралната и физическа подкрепа на ф., която винаги е
имал, на която е разчитал. Бащата е
съкрушен от мъка, не може да приеме факта, че по такъв неочакван, насилствен и
трагичен начин е прекъснат живота на детето му, което е обичал всеотдайно.
Неочакваната смърт е предизвикала постоянни и тежки по обем и интензитет
негативни преживявания и е довела до неизмерима и непреходна смърт.
Предвид това от съда се
иска да постанови решение, с което причинените болки и страдания бъдат
компенсирани. Претендира се осъждане на ответното застрахователно
дружество да заплати на ищеца за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му ф. И.К.сумата в размер на 200 000лв., ведно със законната лихва, считано от
13.10.2019 г.
Исковата молба е връчена
редовно на ответното застрахователно дружество.
В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор, в който не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите към
момента на процесното ПТП. Оспорват се изцяло претенциите по основание и
размер, както по отношение на претендираната главница, така и по отношение на лихвата за
забава.
Оспорва се механизма на
процесното ПТП като се твърди, че в процесния случай се касае за случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Оспорва се вината на водача Г.М..
Заявява се изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходката ф. К.. Твърди се
също, че е налице принос във вредата и поради неизпълнението на задълженията
родителите на пострадалата за осъществяване на родителски контрол по смисъла на
чл. 125 от СК, тъй като ф. К. е била непълнолетна към деня на ПТП, но въпреки
това е посетила нощен клуб, употребила е алкохол и се е прибирала в ранните часове на нощта – около 3.30ч.
Оспорват се търпените от ищеца болки и страдания.
Твърди се, че ф. К. е
била отгледана от К.Н.К., който макар и да не е биологичен родител, всъщност се
е грижел за нея като неин баща. Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
В закоонустановения
срок е предявен регресен иск срещу водача Г.М.М., като на основание чл. 219 ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 500
т. 1 и т.3 от КЗ в условията на евентуалност се претендира присъждане на застрахователното обезщетение по предявения главен иск в размер на
26 000 лв. представляваща частична
претенция от общо дължимите 200 000лв. обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП настъпило на 06.10.20
Регресният
иск е връчен редовно на конституираното трето лице-помагач Г.М.М.. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор по него.
В същия се твърди, че водачът Г.М. няма вина, нито е реализирал противоправно поведение,
тъй като се касае за случайно деяние, което е било технически непредотвратимо
за него.
Твърди се съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пешеходката ф. К., поради неправилно пресичане на пътното
платно. Твърди се и наличие на принос във вредата от страна на пострадалата ф. К.
и поради неизпълнение на задълженията на нейния родител И.К. за осъществяване
на родителски контрол, тъй като макар и непълнолетна ф. е посетила нощен клуб в
гр. Сливен, употребила е алкохол и се е прибирала в ранните часове на нощта -
около 3.30 ч. Оспорва се и размера на
предявения частичен иск като се прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди.
Твърди се, че
предявеният частичен обратен иск е неоснователен, тъй като при пътния инцидент
стоящата на тротоара пешеходка, без какъвто и да е видим знак за своите
намерения, е предприела пресичане на
пътното платно, като се появила
неочаквано пред лекия автомобил, а водачът е бил напълно лишен от възможността
да спре навреме, за да предотврати настъпилото ПТП. Пострадалата е попаднала в
опасната зона за спиране на водача, който е задействал своевременно спирачната
система на автомобила, но въпреки това
ударът е бил непредотвратим. Поради това се твърди, че причината за
настъпването на ПТП се дължи изцяло на поведението на пострадалата, която е
предприела пресичане без да се огледа на пътната лента, по която се е движел
автомобила в рамките на неговата опасна зона. Оспорват се твърдените от ищеца
болки и страдания, твърденията за преживян шок и ужас както и емоционалната му
връзка и близостта с пострадалата. Сочи се, че ищецът не е живял в едно общо
домакинство с дъщеря си, виждали се рядко, не са били в близки отношения.
Твърди се, че ищецът се
е разделил с майката на ф., която е сключила брак с К.К.,
който макар и да не е биологичен баща на
ф. К. е отгледал същата и се грижил за
нея като неин баща. Предвид това от съда се иска да постанови решение, с което
отхвърли предявения в условията на
евентуалност регресен иск от страна на застрахователя
за сумата от 26 000лв. частична претенция от 200 000лв. срещу третото лице-помагач Г.М., като
неоснователен и недоказан.
В с.з. ищецът се
представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло
исковата претенция и моли за пълното й уважаване.
В с.з. ответното
застрахователно дружество не се представлява.
В с.з. третото лице –
помагач се представлява от назначения представител, който оспорва предявеният регресен иск и моли за отхвърлянето му.
От
фактическа страна се установява следното :
Ищецът И.Х.К. е
баща на ф. И.К., загинала на * години
при ПТП на
06.10.2019г, в гр.Сливен.
На
06.10.2019г, около 03.30 ч, в гр.Сливен, на кръстовището на бул. „Бургаско
шосе“ и бул.“Илинденско въстание“, при управление на лек автомобил*** с рег. №***,
управляван от Г.М.М. с превишена скорост и в пияно състояние, с концентрация на алкохол
в кръвта 2.15 промила и след употреба на наркотични вещества - тетрахдроканабинол, на пешеходна пътека, нарушил правила за движение по пътищата- чл.
5 ал.3 т.1 ЗДвП, чл. 21 ал.1 ЗДвП и чл. 119 ал.1 ЗДпП,
и блъснал преминаващата по пешеходна пътека ф. И.К.и по непредпазливост
причинил нейната смърт, след което избягал от местопроизшествието, с което
нарушил и чл. 123 ал.1 ЗдвП, задължаващ водачите на МПС за останат на мястото на
произшествието и да изчакат органите на МВР.
По случая е
образувано ДП № 1214/2019г на РУ на МВР-Сливен.
С влязла в
сила присъда № 7/20.05.2020г по НОХД № 100/2020г по описа на ОС - Сливен, подс.
Г.М.М. е признат за виновен за извършено престъпление
по чл.343 ал.3 предл.1, 2, 4 и 6, б.“б“ предл.1 вр. с чл. 342 ал.1 НК, като му
е наложено наказание 6 години и 8 месеца лишаване от свобода и лишаване от
право на управлява МПС за срок от девет години.
В нощта на
трагичния инцидент, около 03.30 часа, постр. ф. И.се прибирала у дома след
посещение на дискотека. Тя била заедно
със своите приятели: св. Х.Х., М.Х.Г. и М.Г. и други.
Младежите си повикали такси, което спряло
пред сградата на Технически университет - филиал гр.Сливен и ги чакало. Те
тръгнали заедно да пресичат пешеходната пътека, разположена на булеварда.
Мястото било добре осветено, а водачът на автомобила шофирал на дълги светлини.
Пръв тръгнал
по пешеходната пътека св. Х. Х., на
около половин метър зад него била ф., а останалите трима младежи били на
разстояние от около три метра зад тях.
Когато
тръгнали да пресичат, видели, че се задава черен автомобил, който в този момент
бил далеч от тях и се приближавал бавно, така че нищо не предвещавало
настъпване на инцидент. Затова,
младежите преценили, че няма опасност и предприели пресичане по пешеходната
пътека на нормален ход.
Изведнъж,
автомобилът се засилил, св.Х.Х. само чул едно
„туп“, чул удар, но не го видял, тъй като ударът бил
зад гърба му. Като се обърнал назад,
видял падналата на земята ф. К..
След удара,
водачът спрял за няколко секунди и отново потеглил.
В резултат на удара, ф. И.К.починала на
място от получената тежка, несъвместима с живота травма.
Съгласно заключението на назначената
съдебна авто - техническа експертиза, автомобилът ***
с рег. №***, се е движил в тъмната част на денонощието, в зона на населело
място, където максимално разрешената скорост на движение е 50 км/ч.
Водачът на автомобила Г.М. е имал
възможност да възприеме
пострадалата в цял ръст на разстояние,
равно на видимостта на къси светлини или на разстояние от около 50 метра, като
при осветен участък, видимостта била значително по-голяма.
Преди ПТП автомобилът се е движил със
скорост от 71 км/ч и преди удара не са намерени
спирачни следи от движението му. Това е скоростта, с която се е движили
и в момента на удара.
Опасната му зона на спиране била около 73м с отчитане на алкохолното
опиянение на водача и 61метра - без отчитане на алкохолно опиянение.
Мястото на
удара било в средната лента за движение, гледано по посока на движение на
автомобила, на 2,2 m преди мерната линия и на 5 m вляво от дясната граница на платното за
движение. При напречно движение на пострадалата преди удара тя е изминала
разстояние от 6,1 m от мястото на навлизане на платното до мястото на удара.
В момента
на навлизане на пешеходката на платното, автомобилът бил на разстояние от около 60 m от мястото на удара.
Опасната
зона за спиране на автомобила, при определената скорост, била по - голяма от
разстоянието, на което се е намирал автомобила в момента на навлизане на
пешеходката на платното за движение, северно от разделителната ивица. Това
означавало, че е налице навлизане на пешеходката в опасната зона за спиране на
автомобила. В случай че водачът предприемел своевременно спиране, автомобила и пешеходката щели се разминали без удар.
Водачът
на автомобила не е предприел намаляване на скоростта на движение. Той имал техническата възможност да възприеме
пешеходците и намали скоростта на движение, при което пешеходката и автомобила
биха се разминали.
Опасната
зона за спиране на автомобила при 50 km/h би била около 37 м.
При
скорост от 50 km/h водачът е имал техническата
възможност да предотврати удара, като при тази скорост не би настъпил удар.
Двата обекта автомобил и пешеходец щели да се разминат спрямо момента на навлизане на пешеходката на
платното за движение.
Пострадалата е имала техническата
възможност да предотврати ПТП, като се съобрази със скоростта и положението на
приближаващия автомобил и го изчака, а след това предприеме пресичане на
платното за движение.
Според вещото лице техническите причини, довели до възникване на ПТП са
три:
1/
технически неправилното поведение на водача на автомобила спрямо
предприелите пресичане на платното за движение пешеходци, движещи се по
пешеходна пътека. Технически правилно било водачът на автомобила да намали
скоростта на движение, за да ги пропусне. Водачът е имал техническата
възможност да възприеме пешеходците и намали скоростта на движение своевременно
;
2/
управлението на автомобила със скорост по-голяма от максимално разрешената.
Технически правилно било водачът да управлява автомобила със скорост не по-голяма
от 50 km/h. При движение на автомобила със скорост от
50 km/h удар не би настъпил, тъй като пешеходката и
автомобила биха се разминали, спрямо момента на навлизане на пешеходката на
платното за движение;
3/
управлението на автомобил след употреба на значително количество алкохол, като
алкохолното опиянение на водача се е
отразило на времето му за реакция.
В резултат на настъпилото на
06.10.2019г. около 4.00ч. ПТП в гр. Сливен починалата ф. К. е получила
автомобилна травма, изразяваща се в тежка, несъвместима с живота съчетана
травма, обхваща главата, гръдния кош, корема и крайниците. Анализирайки
характеристиките на телесните увреждания, техните локализации, както и механизма
на ПТП, СМЕ счита, че между тяхното получаване и настъпилата смърт при ПТП
съществува пряка и непосредствена причинно – следствена връзка.
Установената
при изследването на пробата кръв, взета от трупа на ф. К. по време на извършената съдебномедицинска
аутопсия, концентрация на етилов алкохол от 0,47% отговаря на субклинична
степен на алкохолно опиване. Тази степен на алкохолно опиване се характеризира
с липсата на видими клинични прояви, т.е. в тази фаза лицето е практически
неповлияно от алкохола, като лица с
такава концентрация на алкохол в кръвта се считат за практически трезви.
След
настъпване на процесното ПТП от водача на автомобила Г.М. е взета кръв за
определяне на алкохолно съдържание в нея. Установена е концентрация на алкохол
2.1 промила. Тази концентрация на етилов алкохол в кръвта съответства на средна
степен на алкохолно опиване. Тази концентрация на алкохолно опиване се
характеризира със значителни нарушения в мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентацията, координациите на движенията,
стесняване на периферното зрение, силно забавени и често неадекватни реакции.
Ищецът посрещнал вестта за
внезапната смърт на своята дъщеря с голяма болка и мъка. До завършване на 7-ми
клас ф. К. живеела при баща си в с. Ябланово, заедно с брат си и баба си.
Родителите,
които нямали сключен граждански брак, се разделили през 2008г, когато майката
напуснала семейното жилище, а двете деца останали да живеят при баща си в с. Ябланово.Бащата се грижил с много любов
и внимание за децата си, купувал им всичко необходимо.
През 20*г. ф. К.
постъпила в Професионалната гимназия по хотелиерство и туризъм - гр.Сливен и заживяла
в апартамента на майка си, заедно с нейния съпруг К.Н.К.. Всяка събота и неделя
ф. отивала при баща си, помагала му в домакинството, виждала се с приятелите в
с.Ябланово.
ф. била изключително мило, обичливо и
кротко дете, обичана от хората в селото. В училище била много старателна,
отлична ученичка.
Съгласно
заключението на съдебно-психологична експертиза, вследствие смъртта на дъщеря
си ф., ищецът е с нарушено социално функциониране във всички сфери – лична,
семейна, работа, доходи и пр. След смъртта на дъщеря си ищецът преживява един
дълъг период на адаптация към загубата. Все още не е успял да се върне на
работа. Продал животните, които отглеждал. Нарушил се ежедневния му живот, влошило
се състоянието му. Всеки ден посещавал и продължава да посещава гроба на дъщеря
си. Спрял да шофира, изолирал се, постоянно мислел за дъщеря си, започнал да се
притеснява за сина си да не му се случи нещо лошо. Затворил се в себе си,
чувства се непълноценен – един непрекъснат период, с изразени емоционални
нарушения и променливо поведение.
Психологичното
изследване на ищеца показва емоционална лабилност, повишена тревожност, депресивност, отказ от работа, множество вегетативни
симптоми – проблеми в съня, главоболие, постоянен душевен дискомфорт,
загуба, преминала в понижен апетит, социална изолация. Всички тези нарушения се
разглеждат като последица от преживяното, запазило все още своя висок
интензитет – година и половина след инцидента.
По отношение на управлявания
автомобилът *** с рег. № ***, е била сключена
с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна от 19.10.2018г
до 18.10.2019г - застрахователна полица № ВG/118003007207/18.10.2018г.
Видно от известие за доставяне ищецът уведомил
застрахователя на 10.12.2019г за настъпилото застрахователно събитие и
предявил писмено своята застрахователна претенция, но обезщетение не е
определено, респ.изплатено в рамките на 3-месечния срок.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства - относими,
допустими и неоспорени. Съдът дава вяра
на показанията на разпитаните по делото свидетели, които възприе като преки и
непосредствени, а също безпротиворечиви.
Приема
заключенията на изслушаните по делото четири експертизи: СМЕ, САТЕ и СПЕ, като обосновани, ясни и компетентно
изготвени от добросъвестни вещи лица.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните изводи от правно
естество :
Правна квалификация на исковете чл.
432 във вр. 429 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 497 от КЗ.
Предявените искове са допустими,
предявени от лица, имащи пряк интерес от търсената защита. Разгледани по
същество са частично основателни.
Предпоставките за уважаване на иска
са следните : настъпването на деликт при управление
на МПС, причинени вреди и тяхната причинно - следствена връзка с настъпилото
ПТП, валидна застраховка ГО, която да покрива гражданската отговорност на деликвента, неплатено застрахователно обезщетение.
В настоящия случай материалните
предпоставки на иска се установяват от влязлата в сила присъда № 7/20.05.2020г
по НОХД № 100/2020г по описа на ОС - Сливен, с която подс. Г.М.М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343
ал.3 предл.1,2,4 и 6, б.“б“ предл.1 вр. с чл. 342 ал.1 НК, като му е наложено
наказание 6 години и 8 месеца лишаване от свобода и лишаване от право на
управлява МПС за срок от девет години.
На осн. чл. 300 от ГПК горепосочения съдебен акт се ползва със
задължителна сила за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Установен е по делото механизма на възникване на ПТП, като е доказана причинната
връзка между деянието и вредоносния резултат.
Налице е
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" към момента на ПТП, които обуславят задължението на ответното
застрахователно дружество да заплати обезщетение.
Не се доказаха
възраженията на ответното застрахователно дружество относно съпричиняване от
починалата на вредоносния резултат, предвид изводите на САТЕ. При пресичане по
пешеходната пътека, пешеходецът няма задължение да дава знак на преминаващите
автомобили. Поведението
на постр. ф. К. нито е противоправно, нито е довело но настъпване на
вредоносния резултат.
Мястото на инцидента е било добре
осветено както от фаровете на колата, така и от уличното осветление, а водачът
не само шофирал с превишена скорост, но в пияно състояние и след употреба на
наркотични вещества. Именно това му състояние се е отразило и на реакцията му, като вместо да намали скоростта и пропусне движещите
се по пешеходната пътека пешеходци, той засилил скоростта и прегазил един от
тях на самата пешеходна пътека.
Съгласно разпоредбата на чл.119
ал.5 ЗДвП( ДВ, бр. 9 от 2017 г.,
в сила от 26.01.2017 г.): „ При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е
превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило
от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие“
Водачът Г.М. не само е превишил
разрешената за участъка максимална скорост от 50 км/ч, но е допуснал и още едно нарушения на правилата на движение
по пътищата, за което е осъден с
присъда, а именно чл. 119 ал.1 ЗдвП, указващ на
водачите , че при приближаване към пешеходна пътека, водачът е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре.
В случая нито е намалил скоростта,
нито е спрял .
За пешеходецът няма регламентирано
законово задължение да притичва на пешеходната пътека, нито да дава предимство
на задаващ се автомобил.
Щом
веднъж пешеходец е
стъпил на пешеходна пътека и преминава по нея, водачът на автомобила е
този, който има задължението по чл.119 ал.1 ЗДвП да пропусне стъпилите на
пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре, а не обратното.
Съдът намира, че посещението на
непълнолетно лице в дискотека в ранните часове на денонощието, респ. липсата на
упражнен родителски контрол са обстоятелства, ирелевентни
към въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като не е установи по
делото, че с действията си непълнолетната ф. К. е нарушила правила за движение
по пътищата, с което да е допринесло за настъпване на ПТП и последиците от
него.
Съгласно чл. 125 ал.3 СК, родителят
осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното дете и подходящ контрол
на поведението на непълнолетното дете. Към датата на ПТП ф. К. е била
непълнолетна/*г/ и щеше да има някаква степен на съпричиняване на резултата,
ако беше нарушила правила за движение по пътищата, с което да е способствала за настъпване на ПТП и
собствения си летален изход.
Относно употребата на алкохол от постр.
Х. К., съгласно заключението на СМЕ, алкохолът е бил в такова концентрация, че
практически лицето е било неповлияно.
По делото се установява, че след
загубата на дъщерята ф. светът на ищеца е рухнал изцяло. В един миг е загубил
най – скъпото в живота си – своята малка дъщеря, която дълги години е отглеждал
в дома си. Вестта за смъртта е разтърсила из основи целия съзнателен свят на ищеца.
След толкова трагична загуба, най – тежката за един родител, животът на И.К.
бил напълно съкрушен. Този инцидент оставил дълбока душевна празнота в бащата,
която с нищо не би могла да бъде заменена. Емоционално бащата е бил опустошен,
а болката от загубата на детето с всеки изминал ден ставала по – голяма.
Атмосферата в дома станала мрачна и много самотна. Ищецът се затворил в себе
си, не искал да се виждат с никого, не излизал навън, започнал да има проблемен
и непълноценен сън. Всяка снимка или спомен му носи болка по загубената дъщеря,
скръб по отнетата радост и светлина в живота. Това го направило раздразнителен
и лесно раним. Този ужасяващ случай предизвикал остра стресова реакция и
душевно разстройство, които преобърнали живота на ищеца. Той никога няма да бъде
същия, защото е загубил обичната си дъщеря, която няма да види повече. Последиците
в емоционален и психологически план не са отшумели и едва ли някога биха
изчезнали.
Така описаните емоционални болки и
страдания следва да бъдат справедливо обезщетени, като на ищеца И.К. бъде
присъдено като обезщетение сумата в размер на 150 000лева, която до
известна степен да репарира неимуществените вреди от загубата на неговата
дъщеря ф. К.. Претенциите до пълните претендирани размери от по
200 000лева следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Върху
определените обезщетения следва да се присъди и законната лихва за забава,
считано от 10.12.2019г. до окончателното изплащане.
Основателен се явява предявеният
обратен регресен иск срещу третото лице помагач Г.М.
с правно основание чл. 219, ал.3 от ГПК вр. с чл.500, т.1 и т.3 от КЗ – застрахователят
има право на регресен иск срещу застрахования, когато
застрахованият е причинил ПТП при управление на МПС с алкохохол
или с наркотици или е напуснал мястото на настъпване на пътно – транспортното
произшествие, преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на мястото на ПТП е задължително от тях по закон. В случая
органите на досъдебното производство са установили, че водачът е бил под
въздействие на алкохол и наркотици, а ответникът е напуснал мястото на
произшествието след извършване на ПТП и не е изчакал пристигането на органите
на полицията. Налице са едновременно и трите регресни
основания срещу ответника М. по смисъла на чл.500 от КЗ, поради което исковата
претенция следва да бъде уважена в претендирания
размер от 26 000 лева частична претенция от пълния размер
200 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
В тежест на ответника М. следва да
се присъди и заплатената от застрахователя лихва върху изплатеното обезщетение,
както и лихва върху изплатената главница от датата на плащането и от
застрахователя до датата на възстановяването й.
Неоснователно е
възражението третото лице - помагач Г.М. за съпричиняване на резултата, тъй като се касаело за случайно
деяние. Случайното деяние по смисъла на чл. 15 НК изключва вината на дееца, а в настоящия случая има влязла в сила
осъдителна присъда за водача на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 НК, не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен и не е могъл
да предвиди настъпване на обществено
опасните последици. В този казус, деецът
е бил длъжен, но не е могъл да ги предвиди поради шофиране в пияно състояние
и след употреба на наркотици.
Относно дължимите деловодни разноски :
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи
разноски на ищеца, които съгласно представения списък включват само
адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА. Съразмерно на уважената част от иска, на осн. чл.38 ал.2 ЗА, вр. с чл 7
ал.2 т.4 от НМРАВ, в полза на адв. К. се присъжда адв.възнаграждение от 5436
лева, с включено ДДС.
Ответното застрахователно дружество не е представило
доказателства за извършени разходи за адвокатско възнаграждение, поради което
такива не следва да му бъдат присъждани.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка
на СлОС държавна такса в размер на 6000лева, както и
сумата в размер на 200лева – възнаграждение на вещи лица.
По уваженият изцяло обратен иск, ответника Г.М.М. дължи на ЗАД „ДаллБогг: живот
и здраве“ АД заплатената държавна такса в размер на 1040лева, както и сторените
и присъдени по главната искова претенция деловодни разноски.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище
и адрес на управление гр.София, ***, ЕИК ***, представлявано заедно от Ж. С. К.
и Б.Г. И., ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.К. с ЕГН ********** ***
сумата 150 000лв / сто и петдесет
хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при
ПТП на 06.10.2019г. смърт на неговата дъщеря ф. И.К., причинена виновно от Г.М.М., като водач на лек автомобил***, с рег.№***, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019г.
до окончателното изплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният
иск по чл. 432 ал.1 КЗ до пълния му размер от 200 000лева, както и
иска за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от
13.10.2019г- 10.12.2019г.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, ***, ЕИК ***, представлявано
заедно от Ж. С. К. и Б.Г. И., ДА ЗАПЛАТИ
на адв. П.Д.К. от САК, с
личен номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и
адрес на дейността: гр.София, ул.“Лом“ № 1, ап.9, сумата 5 436 лева
с включено ДДС, за оказана по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата безплатна адвокатска помощ на ищеца по гр.дело № 248/2020г по описа на СлОС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ЕИК- ***, представлявано заедно от Ж. С. К. и Б.Г. И. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлОС държавна такса
в размер сумата 6 000 лв. и 200 лв. - разноски за вещи лица, платени от бюджетните
средства на съда.
ОСЪЖДА
Г.М.М. с ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД,
със седалище и адрес на управление гр.София, ***, ЕИК *** сумата в размер на
26 000 лева, представляваща частична претенция от пълния размер от
200 000лева, след доказателства за изплащането й като обезщетение на И.Х.К.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ заплатената от застрахователя лихва върху
главницата, както и лихва върху тази сума от датата на плащането й от
застрахователя до датата на възстановяването й, както и деловодни разноски в
размер на 13 436 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: