№ 4790
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Евг. Г.
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело №
20231100106508 по описа за 2023 година
Обективно съединени искове на основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо
от ЗОДОВ и по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Предявени от Б. Д. В., ЕГН ********** от гр. София против
Прокуратурата на Република България. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати следните суми като обезщетения за
това, че е бил незаконно обвиненен в извършване на престъпления по чл.282,
ал.1 и чл.282, ал.1 във вр.чл.26, ал.1 НК, за които бил признат за невиновен и
бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 275/2016г по описа на ОС –
Видин, а именно:
1. сумата от 30 000лева, ведно със законната лихва, начиная от
10.05.2022г – датата на влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД №
275/2016г по описа на ОС – Видин, до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване
на НОХД № 275/2016г по описа на ОС - Видин в разумен срок съгласно чл.6, §
1 от ЕКЗПЧОС;
2. сумата от 280 000лева, ведно със законната лихва, начиная от
10.05.2022г до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - преживените от ищеца болки и страдания;
3. сумата общо от 10 000лв, ведно със законната лихва от 10.05.2022г
до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца имуществени вреди, израяващи се в извършени от него разноски за
участие в наказателното производство – заплатено адвокатско
възнаграждение, нощувки и гориво. Претендира съдебни разноски по списък
1
– адвокатско възнаграждение.
Ответникът Прокуратурата на Република България счита за
недопустим иска за обезщетение в размер на 30 000лв, а другите два иска
оспорва по размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното
като съдебна разноска адвокатско възнаграждение, а също и че то се дължи за
осъществена защита от един адвокат.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
В предявената на 05.06.2023г искова молба ищецът твърди, че на
14.03.2016г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по досъдебно
производство № 51/2014г. на НСлС - София, преписка № 1279/2014г. на ОП -
Видин, за извършени от него престъпления по служба, като длъжностно лице -
началник на отдел „Контрол върху общоопасните средства” в Дирекция
„Охранителна и пътна полиция” при Главна дирекция „Охранителна полиция”
бил нарушил служебните си задължения, уредени в чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1
от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взирвните вещества,
отгнестрелните вещества и боеприпасите - престъпление по чл. 282, ал. 1 и по
чл. 282, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, при условията на продължавано
престъпление и му била взета мярка за неотклонение „Подписка“. На
20.09.2016г. бил внесен обвинителен акт за същите престъпления, било
образувано НОХД № 275/2016г. по описа на Окръжен съд – Видин, по което
ищецът бил признат за невиновен и оправдан с Присъда № 45 от 19.06.2018г.
Тя била протестирана от прокурор при ОП – Видин и потвърдена с Решение №
10001 от 11.01.2021г. по ВНОХД № 1213/2019г. на Софийския апелативен съд.
Решението също било протестирано от прокурор при Апелативна прокуратура
- София и оставено в сила с окончателно Решение № 60188 от 10.05.2022г., по
КНД № 852 по описа за 2021г. на ВКС, II н.о.
С Определение № 72 от 23.05.2022г., по ЧНД № 275/2016г. на ОС -
Видин мярката за неотклонение на ищеца била .отменена.
Ищецът посочва, че наказателното производство срещу него започнало
с привличането му като обвиняем по ДП на 14.03.2016г. и приключило с
постановяването на окончателното решение на ВКС на 10.05.2022г. и с тази
продължителност било надхвърлило всякакви разумни граници и излизало
извън разумния срок по чл. 2б от ЗОДОВ. Това се дължало на депозираните
неоснователни протести от прокурори на Окръжна прокуратура - Видин и
Апелативна прокуратура - София, наложили разглеждането му на три съдебни
инстанции и с това се стигнало до поддържане на висящността на делото
извън границите на разумното без да е налице фактическа и правна сложност
на случая и без ищецът да е имал поведение, с което неоснователно да е
отлагал процесуални действия по разследването и съдебното следствие.
Ищецът твърди да му са били нанесени и изключително, тежки и
непоправими неимуществени вреди, изразяващо се във влошаване на
2
здравословното му състояние - получил високо кръвно, високо ниво на диабет
с неврологични усложнения, хипергликемия, болки в сърдечната област,
хиперплазия на простатата, безсъние, стенокардия, шум в ушите, намален
слух, световъртеж, нарушения на зрението, увеличение на диоптъра, паметови
нарушения предимно за близки събития, изтръпване на долни крайници,
редукция на тегло, лесна умора и др; станал потиснат, безинициативен,
подозрителен; появило се постоянно стресово разстройство, упорито безсъние
и/или кошмарни сънища съпроводени с мисли за безперспективност,
безнадежност и чувство на опустошение. Преди привличането му като
обвиняем бил в отлично здравословно състояние, поради котео счита, че така
описаните здравословни и психологични прамени са пряка последица от
водения наказателен процес срещу мен, който макар и да приключил, все още
не можел да се възстанови, получавал кризи, изискващи провеждане на
периодично болнично лечение и ежедневен прием на предписани
медикаменти.
Освен това се притеснявал, че може несправедливо да бъде осъден и с
това да опетни авторитета на професията си, на МВР, репутацията си,
семейството, колегите, приятелите си. Бил лишен и от право на труд по
специалността и от възможност за кариерно и служебно развитие в системата
на МВР и службите от системата за национална сигурност. Посочва, че
трудовият му стаж е в системата на МО /МНО/ бил 16 години и в МВР - 21
години, достигайки висше полицейско звание и длъжност на отговорни
позиции, преминавайки през много кналификации и получавайки награди. Но
в качеството му на обвиняем и подсъдим по наказателното производство бил
лишен по несправедлив начин от възможността за професионална изява и
развитие в служебен план, като му бил отнет достъпа да класифицирана
информация, който е задължителен за кариерно развитие, загубил и правото
на получаване на законно парично възнаграждение.
За него било особено тежко, че незаконното обвинение било пряко
свързано с професията му на доказан, признат експерт, но авторитетът му на
професионалист изцяло се опетнил, както и честта и достойнството му, а също
и на заеманата от него длъжност в МВР и било широко медийно разгласено.
Обвинението внушило на обществото съмнение за компетентността на ищеца
и недобросъвестно изпълнение на служебните ангажименти в една значима
силова структура регламентираща КОС.
Ищецът бил лишен и от нормални човешки права, изразяващи се в
упражняване на нормален живот, личен служебен, хоби и спорт, в качеството
си на активно практикуващ „Ловна стрелба“, отделно от правото си на лов,
което било традиция в рода и семейството му.
Поради повдигнатите обвинения бих принуден да не работи, нямал
доходи, а се налагало многократно да пътува град Видин за разглеждане на
делата и да заплаща разходите си.
Били нарушени и контактите, взаимодействието и комуникациите,
3
които имал с международните партньорските организации.
Случаят се отразил много тежко в семейството му, близките му хора и
социалната му среда, като почти не комуникирал вкъщи, почти спрял да се
храни, а нормалното взаимоотношение и семейна атмосфера от всякакво
естесво било невъзможно. Бих поставен в дълбока социална изолация, спрял
да контактува с приятелите, не излизал от неудобство и срам.
От проведеното наказателно производство ищецът претърпял и
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №
51/2014г., пред ОС - Видин, АС - София и ВКС – общо от 5 000 лв и за
извършени разходи за пътувания до гр.Видин за провежданите открити
заседания - над 15 пъти, включително през зимните месеци, като заплащал
гориво, храна и нощувки в хотел, общо от 5 000 лв.
Изразеното от ответника становище по делото е на първо място по
оспорване да са налице претърпени от ищеца неимуществени вреди, извън
презумптивните такива, техния размер и връзката им с повдигнатите
обвинения. Оспорва здравословните му оплаквания да са резултат от
наказателния процес, тъй като датират от предхождащ от 15 години период.
Оспорва и твърдените вреди в личен и емоционален план, които не били
резултат от обективни действия на ответника, извън предвидените в НПК
процесуални способи за доказване на извършеното деяние, а били проява
единствено и само на субективното усещане на ищеца, още повече, че всяко
едно наказателно производство било свързано с известни неудобства в
емоционален аспект за лицето срещу, което се води.
Ответникът оспрова също твърдените за ищеца вреди в професионален
план да са в причинна връзка с действия на ответника. Не били представени
доказателства ищецът да е бил уволнен от работа, още повече, че видно от
твърдените от него години на трудов стаж, в МО и МВР, по закон при
условията на първа категория труд, ищецът бил изпълнил условията за
пенсиониране. Това правило недоказани и житейски нелогични твърденията
му за лишаване от възможност за кариерно развитие. Липсвали данни ищецът
да е бил отстранен от длъжност по искане на прокуратурата в хода на
наказателното производство от съда и били неверни твърденията, че е загубил
работата - това можело да се установи от мотивите в заповедите за уволнение,
но такива не били представени.
Ответникът оспорва и да е разпространил увреждаща ищеца
информация, а приложените копия от медийни публикации били с позитивен
за него характер и не доказвали твърденията му за вреди. Продължава, че
съдебната фаза на наказателното производство се подчинява на принципа на
публичност, поради което не можело да се твърди нарушаване правата на
обвиняемия, дори и да са налице медийни публикации, които не били с
източник ПРБ или нейни представители и отговорността за поднесени от
медии интерпретации била за съответната медия. Според ответника не били
4
представени доказателства за нито едно извършено действие от страна на
ПРБ, което да било незаконосъобразно. Поради това оспорва по размер
търсеното обезщетение от 280 000 лева за неимуществени вреди, като
несъответстващо с чл. 52 ЗЗД, тъй като ищцът не доказвал действително да е
претърпял вреди в този обем и те да са пряк резултат от повдигнатите
обвинения. Позовава се и на възприетото в т. II на ППВС № 4/1968г., въпрос
на фактическа преценка, обусловена както от конкретните факти и
обстоятелства, така и от личността на увредения, е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди.Позовава се и на константната съдебна практика по приложението на
чл. 52 ЗЗД, съгласно която справедливостта не е абстрактно понятие, а се
извежда от преценката на конкретни обстоятелства - как действията на
Прокуратурата, са се отразили върху здравето, личния живот, чувствата,
честта и достойнството на увредения. Ето защо обезщетението по размер
трябва да е съответно на необходимото за преодоляването на вредите, а е в
дисхармония със справедливостта. Според ответника така претендираният
размер не е съобразен и с икономическия стандарт в страната предвид
статистическата информация към твърдения момент на влизане в сила на
оправдателната присъда през 2022г – като се използвал дори само един
икономически обективен критерий - официалните данни на НСИ
(публикувани на електронната му страница) за среден годишен доход на лице,
включващ доход от - работна заплата; извън работна заплата; самостоятелна
заетост; собственост; пенсии; обезщетения за безработни; семейни добавки за
деца; други обезщетения и помощи; регулярни трансфери от други
домакинства; приходи от продажби; други приходи, към 2022 г., бил в размер
от 8949лева, т.е. ищецът претендирал обезщетение, равняващо се на доход за
над 31 години на лице за страната към този период.
На следващо място ответникът счита за релевантни за определяне на
обезщетението по чл.52 от ЗЗД, характерът на повдигнато обвинение,
продължителността на наказателното производство, взетата мярка за
неотклонение и по какъв начин същите са се отразили върху ищеца. Ищецът
бил привлечен в качеството на обвиняем на 14.03.2016г, а обвинителният акт,
за пръв и единствен път, бил внесен в съда на 20.09.2016г. Следователно
досъдебната фаза на производството била продължила едва 3 месеца и 06 дни,
а след това делото продължило в своята съдебна фаза, продължила 6 години,
без да е връщано на досъдебна фаза и без нито едно съдебно заседание не е
отложено по вина на представителите на държавното обвинение. В този
смисъл ответникът възразява да е станал причина за продължителността на
наказателното производство, в която и да е фаза на процеса, респ. да носи
отговорност. Допълва, че делото е било с фактическа и правна сложност -
множество обвиняеми, преминало е през всички фази на процеса, което било
още едно доказателство за разумния срок на приключването му. Взетата
спрямо ищеца мярка за неотклонение на ищеца била „подписка“ - най-леката и
от нея ищецът не е претърпял никакви вреди, тъй като не се променя
5
ежедневният му ритъм на живот.
По заявената претенция за обезвреда по чл.2б от ЗОДОВ в размер на 30
000лв, ответникът възразява, че е процесуално недопустима, тъй като липсват
доказателства да е изчерпана административна процедура по чл.8, ал.2
ЗОДОВ, а също и срокът на приключване на наказателното производство било
относимо към определяне на общия размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, което поглъщало претенцията по чл.2б от ЗОДОВ. Възприемане на
противното означавало ищецът да бъде обезщетен два пъти за едно и също.
Ответникът е оспорил и претенцията за имуществени вреди, тъй като
липсвали доказателства ищецът да е заплатил адвокатски хонорар общо от 5
000лв за наказателното производство и по нега да са били представени
договорите за правна помощ. Възразява по този размер на възнаграждение
като прекомерен и моли да бъде намален до предвидения в закона минимум,
за всяка една фаза на производството. Възразява и по търсените вреди от
заплатени нощувки и разходи за пътувания в размер общо на 5000лв, които не
били конкретизирани по размер за отделните разходи - за пътувания и
нощувки, както и вид транспорт, дати на пътуване и нощувки и поради това
не се доказвала причинната връзка между вредите и воденото наказателно
производство.
Доколкото оспорва главните искове оспорва и дължимостта на
акцесорните искове за лихви.
Оспорва и искането на ищеца за присъждане на съдебни разноски, част
от които е и адвокатски хонорар в размер на 3000 лв и заявява, че настоящото
дело не се отличава с фактическа и правна сложност и възнаграждението за
адвокатски хонорар не следва да превишава минималните размери,
определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а също и че се дължи разноска само за един, а не за двама
адвокати.
По делото беше изискано и приложено на електронен носител
приключилото НОХД № 275/2016г. по описа на Окръжен съд – Видин и
приложени от ищеца материали, вкл. обвинителния акт. От тях се установяват
твърденията на ищеца за повдигнати му обвинения за извършване на
престъпления по по чл. 282, ал. 1 и по чл. 282, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
наказанието за които е до пет години лишаване от свобода, следователно не се
касае за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК – „Тежко
престъпление" е това, за което по закона е предвидено наказание лишаване от
свобода повече от пет години, доживотен затвор или доживотен затвор без
замяна. Налице е и постановена и влязла в сила оправдателна присъда, поради
което съдът намира исковете за обезвреда да са предявен от лице с правен
интерес, което ги прави допустими. При установеното съдът разпредели
доказателствената тежест между страните и указа на ищеца, че дължи
доказване на претърпените от него вреди, настъпили като последица от
6
незаконното обвинение, а също му даде и допулнителни указания с
постановеното по делото определение от 29.07.2024г, л.467 от делото.
За установяване на твърденията си, ищецът ангажира по делото
изслушване на свидетелите Д.С.М. и И.К.В.. Първвият от тях познава ищеца
от над 40 години, като заедно са завършили Военното училище във Велико
Търново след това заедно продължили служба в Българската армия от 16
години, а след това заедно продължили и на служба в Полицията. Дава
показания за успешна реализация на ищеца, с достигане до висока позиция,
което се установява и от представените по делото писмени доказателства –
награди на ищеца. Определя ищеца като амбициозен, отговорен човек, с
добри познания, с добра подготовка, но след започване на делата, настъпила
коренна промяна в неговия живот, в неговото поведение, държание, променил
се много психически и физически, станал „човек извън релси“, отдалечил се
от приятелите си, бил разсеян, неконтактен, притеснявал се, че нанася срам и
на ръководената от него служба. Бил постъпил в болница, където свидетелят
го посетил и видял, че е отслабнал. Двамата се чували всяка седмица, а един
път в месеца се виждали семейно и установявал коренна разлика в
поведението и психиката на ищеца – забравял и странял от познатите и от
организирани срещи. Съпругата на ищеца казвала, че не може да спи. Ищецът
бил началник служба КОС - комисарска длъжност, повече от 10 години и на
тази длъжност се пенсионирал през 2014г, когато навършил 60-годишна
възраст, като имал възможност да остане още в полицията или в частна
охранителна фирма, но със започването на тези дела се сринал и психически и
физически и не могъл да се възстанови дори и след оправдателната присъда
през 2022г. Относно психическото състояние на ищеца в същия смисъл са и
показанията на свидетеля И.К.В., който е съсед на ищеца от повече от 20
години, а и са семейни приятели. Той също дава показания за много рязка
промяна у ищеца след започването на делата, като започнал да страни,
видимо отслабнал, постоянно пътувал за делата и това го притеснявало и
всичко свързано с делото било голям проблем. Двамата се виждали и след
приключване на делото, но дори към днешна дата не се бил възстановил и не
бил човекът, който свидетелят познавал от преди 15 години.
По делото бяха изслушани и приети и комплексни медиински
експертизи, изготвени при извършен личен преглед на ищеца. Приетата
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза дава
заключение, че поради образуваното и воденото срещу него наказателно
производство той е изпитал интензивни негативни емоционални
преживявания, които са довели до тревожност, интензивно напрежение,
притеснение, социална изолация и отчужденост, както и вегетативни
симптоми – инсомния, за което е приемал медикамента Лексотан и
хипорексия и с това е било нарушено обичайното му психично и социално
функциониране. Определена е диагноза: Смесена тревожно-депресивна
реакция с протрахиран ход в границите на Адаптационно разстройство.
Посочват, че невротичната симптоматика при ищеца е била интензивна около
7
две години, след което степенно е претърпяла обратно развитие. Към момента
на комплексната експертиза вегетативната компонента била напълно
компенсирана, липсвали данни за тревожност и напрежение, но била налице
социална отчужденост и изолация от предишното му приятелско и
професионално обкръжение; били установени депресивни тенденции, но без
да е установена патология във възприятно-представната дейност и качествена
промяна на емоционално-волевите функции, т.е. не е психично заболяване от
ранг на психоза. Еспретизата посочва, че претърпяната психотравма се е
отразила негативно върху психичното състояние на ищеца, а това би могло да
доведе до влошаване на здравословното му състояние - предимно на
психосоматични заболявания.
По делото е изслушана и приета и комплексна съдебномедицинска
експертиза, изготвена от специалист по вътрешни болести и кардиология,
специалист по нервни болести и специалист по вътрешни болести и
ендокринология, която е установила следните заболявания у ищеца: Захарен
диабет - неинсулинозависим тип от около 2008г.,което заболяване е
съществувало през март 2016г.и продължава и до настоящия момент;
Артериална хипертония 2-ра степен - от около 2008г. което заболяване е
съществувало през март 2016г. и продължава и до настоящия момент;
Диабетна полиневропатия - заболяването е усложнение на захарния диабет,
установено е през март 2023г. и продължава и до настоящия момент; Диабетна
ангиопатия - заболяването е усложнение на захарния диабет, установено е
през март 2023г .и продължава и до настоящия момент; Диабетна ретинопатия
- заболяването е усложнение на захарния диабет, установено е през март
2023г. и продължава и до настоящия момент; Доброкачествена хиперплазия на
простатната жлеза - заболяването е с неуточнена давност и продължава и до
настоящия момент; Дислипидемия - заболяването е с неизвестна давност и
продължава и до настоящия момент. Проведени са клинични прегледи на
ищеца и от тях е дадено заключение за добро общо състояние, но с не добре
контролирана артериална хипертония (измерено артериално налягане по
време на прегледа 180/90мм.Нг.) и не много добре контролиран захарен
диабет, въпреки провежданата антихипертензивна и антидиабетна терапия.
Вещите лица не са били в състояние да извършат съпоставка между
здравословното състояние на ищеца преди и по време на воденото наказателно
производство, поради непредставени им медицински документи за тези
периоди. От вещите лица е установено влошаване в контрола на стойностите
захарния диабет с неврологични и съдови усложнението на същия, за което не
изключват като съпътстващ фактор и хроничният стрес, свързан с
наказателното производство, който повлиява контрола на стойностите на
кръвната захар, но те на първо място се повлиявали от хранителния режим,
двигателната активност и редовния медикаментозен прием. За установените
неврологичните промени вещите лица дават заключение, че са от общ
характер, възрастово обусловени и не са свързани с воденото наказателно
производство. На следващо място вещите лица са установили настъпили при
8
ищеца усложнения на захарния диабет изразяващи се в поява на диабетна
полиневропатия, диабетна ангиопатия и диабетна ретинопатия, за които
утоняват, че захарния диабет и неговите усложнения са хронични страдания,
които по принцип, с годините водят до задълбочаване на техните клинични
прояви и възникване на евентуални сериозни съдови (инфаркт, инсулт, тежка
ретинопатия със слепота, диабетна гангрена и т.н.) и паренхимни (хронична
бъбречна недостатъчност, чернодробна стеатоза и други) усложнения.
От така коментираното, съдът намира за доказани твърденията на
ищеца, че е претърпял интензивни негативни емоции от повдигнатото му
незаконно обвинение, за което следва да се вземе предвид, че не е за тежко
престъпление и които силни негативни емоции са се отразили на цялостнното
му поведение и които не са изцяло преодоляни и към настоящия момент, в
който смисъл а и показанията на двамата свидетели и приетата по делото
комплескна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Не се доказаха
твръденията на ищеца за настъпило влошаване на здравословното му
състояние като пряк резултат от воденото наказателно производство, тъй като
заболяванията му са установени преди дълъг период спрямо разследването и
както установеният диабет, така и хипертонията изискват постоянно,
правилно провеждано лечение и поддържане на хранителна диета, за което
ищецът не е бил препятсван, тъй като спрямо него взетата мярка за
неотклонение е била най-леката такава – подписка. Поради това установените
настъпили усложнения в здравословното му състояние от приетата
комплексна експретиза са резултат от заполяванията му, съчетани с
възрастови изменения и съдът не намира за доказано да са в пряка причинна
връзка с наказателното производтво. Образуването на последното не е било
разгласено от ответника по увреждащ ищеца начин, за това твърдение липсват
представени доказателства, а всички действия по медийно представяне на
разследването, което съдът приема за общоизвестно да беше с широк
обществен интерес, са извън действията на прокуратурата, за които да се
ангажира отговорността й, от една страна и от друга – са извършени при
реализиране правото на осведомяване и правото на информация по значими за
обществото теми. Представените от ищеца медийни публикации за личността
му отразяват неговите професионални успехи, не и злепоставянето му.
Съдът намира за неосноватено оплакването на ищеца, че наказателното
разследване и в досъдебната и в съдебната му фаза не е приключило в разумен
срок. Установява се точно обратното от приложеното на елктронен носител
наказателно производство, което е и с фактическа и правна сложност – но него
са били привличени към наказателна отговорност повече от едно лице –
конкретно четири лица, вкл. ищецът, обвитителният акт е от 96 страници, с 43
пострадали лица, със 192 свидетели и 33 вещи лица. Проведеното разследване
на досъдебна фаза е извършено своевременно и също своевременно е и
разглеждано от три съдебни инстнации, без от страна на ответника да са
налице действия по забавянето му – подаваните от съответните прокурори
9
протести не представляват увреждащи ищеца действия по забавяне на
производството, а представлят изпълнение на служебните задължения на
държавното обвинение.
Съдът намира за недоказани и твърденията на ищеца, че повдигнатите
му обвинения са довели до прекратяване на неговата кариера, за което не са
представени никакви писмени доказателства, а и свидетелят Д.С.М. дава
показания, че ищецът се е пенсионирал през 2014г, т.е. преди преди повдигане
на обвиненията спрямо него. За липсата на доказателства за тези твърдения на
ищеца бяха дадени изрични указания с постановеното по делото определение
от 29.07.2024г, л.467 от делото, които не бяха изпълнени.
При определяне на конкретния размер на парично обещетение на
ищеца съдът взема предвид и разрешенията на т. II от ППВС № 4 от
23.12.1968г, т. 11 от ТР № 3/2005 год. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК и
установените от трайната съдебна практика критерии. Съгласно тях съдът
дължи да извърши комплексна преценка всички обстоятелства, имащи
отношение към твърдените неимуществени вреди като личностните
характеристики на лицето, продължителността на проведеното наказателно
преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и
продължителността на душевните болки, страдания и неудобства с оглед
тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил обвинен, а
също и да държи сметка за обществените представи за справедливост в
аспекта на съществуващите обществено-икономически условия на живот за
процесния период. Във връзка с всичко установено по делото и като се
съобрази и с обществено-икономически условия на живот за процесния
период в РБългария, съдът намира, че освен вече коментираните и установени
за ищеца вреди следва да вземе предвид обстоятелството, че същите са изцяло
свързани с неговата професионална заетост, която е била успешна и която
вече е приключила, без да съществува възможност в професионален план
ищецът да бъде реабилитиран, освен, разбира, се постановената оправдателна
присъда. По изложеното съдът намира, че следва да му определи обезщетение
в разрмер на 30 000лв, като искът за разликата до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва, следва да бъде отхвърлен като неоснователен Така
определеното обезщетение от 30 000лв се дължи от ответника ведно със
законната лихва с начален момент 10.05.2022г – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда по НОХД № 275/2016г по описа на ОС – Видин,
съобразно разрешението по т. 4 от ТР № 3/2005 год. по тълк. д. № 3/2004 г. на
ОСГК.
Съдът намира за неоснователен и иска за имуществени вреди в общ
размер от 10 000лв, тъй като не са представени доказателства ищецът да е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв за защита в
наказателното производство. Останалите твърдяни от него разходи за нощувки
са посочени общо, без да са индивидуализирани за кои конкретни по дати
10
действия на ищеца, във връзка с наказателното дело, са извършени, за да може
съдът да прецени дали са основателни, а по отношение на претенцията за
заплащане на гориво се представят фискални бонове, които са нечетливи и
макар съдът да даде указания по тяхната индивидуализация и представянето
им в четлив вид това не беше изпълнено.
По делото ответникът направи възражение за недопустимост на
предявената самостоятелна претенция за обезщетение в размер на 30000лв за
нарушено право на разглеждане и решаване на НОХД № 275/2016г по описа
на ОС - Видин в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС. За установява
допустимостта й на ищеца бяха дадени указания с проекта за доклад, както и с
нарочно определение по делото от 29.07.2024г, л.467 от делото, с което съдът
даде разяснения по заявяване на общата претенция за обезвреда за
неимуществени вреди във връзка с приетото в тълкувателно решение № 1 от
27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК и за задължението на
ищеца да представи доказателства по чл.8, ал.2 от ЗОДОВ за изчерпана
административна процедура по реда на Глава ІІІ „а“ от ЗСВ, като това е
въпрос по допустимостта на иска, в който смисъл е формирана и трайна
съдебна практика, като напр. Определение № 10 от 5.01.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2643/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Е.Т., Определение №
2665 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2014 г., VI о., докладчик
председателят А.Е.. Указанията на съда не бяха изпълнени, не се представиха
доказателства за изчерпана административна процедура, преди предявяване
на този иск, поради което съдът намира за недопустима предявената
самостоятелна претенция по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ и производството по нея
следва да бъде прекратено.
С оглед произнасянето на съда ищецът има право на претендираните по
делото съдебни разноски – възнаграждение за един адвокат, което той
претендира в размер на 3000лв, а плащането е удостоверено да е извършено в
брой в договора за правна помощ. Съдът не намира този размер за
прекомерен, с оглед обема събрани по делото доказателства и формулирани от
ищеца доказателствени искания. Съразмерно на уважената част от исковете
ищецът има право като съдебна разноска на сумата от 281,25лева, дължими от
ответника.
На основание разпоредбите на чл.9а, ал.2 от ЗОДОВ и чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС
разноски за възнаграждения за вещи лица общо от 2000лв, съответна на
уважената, респ. отхвърлена част от иска за обезщетение за неимуществени
вреди - от тях ищецът дължи сумата от 1 785,71лв, а ответникът – сумата от
214,29лв.
Мотивиран от горното, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Д.
В., ЕГН ********** от гр. София сумата от 30 000 лева, ведно със законната
лихва, начиная от 10.05.2022г – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда по НОХД № 275/2016г по описа на ОС – Видин, до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
преживените от Б. Д. В. болки и страдания от това, че е бил незаконно
обвинен в извършване на престъпления по чл.282, ал.1 и чл.282, ал.1 във
вр.чл.26, ал.1 НК, за които е бил признат за невиновен и е бил оправдан с
влязла в сила присъда по НОХД № 275/2016г по описа на ОС – Видин,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
от 30 000лв до пълния предявен размер от 280 000лв, ведно със законната
лихва, начиная от 10.05.2022г до окончателното й изплащане, както и иска от
10 000лв, ведно със законната лихва, начиная от 10.05.2022г до окончателното
й изплащане, представляващ обезщетение за претърпени от Б. Д. В.
имуществени вреди, израяващи се в извършени от него разноски за участие в
наказателното производство по НОХД № 275/2016г по описа на ОС – Видин
за заплатено адвокатско възнаграждение, нощувки и гориво, като
неоснователни.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Б. Д. В., ЕГН
********** от гр. София иск да бъде осъдена Прокуратурата на Република
България да му заплати сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва,
начиная от 10.05.2022г – датата на влизане в сила на оправдателната присъда
по НОХД № 275/2016г по описа на ОС - Видин, до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за нарушено право на разглеждане и
решаване на НОХД № 275/2016г по описа на ОС - Видин в разумен срок
съгласно чл.6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Д.
В., ЕГН ********** от гр. София сумата от 281,25 лева за извършени
съдебни разноски пред настоящата инстанция, по съразмерност.
ОСЪЖДА Б. Д. В., ЕГН ********** от гр. София да заплати по сметка
на СГС сумата от 1 785,71лв за разноски за възнаграждения за вещи лица, по
съразмерност.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати по сметка
на СГС сумата от 214,29лв за разноски за възнаграждения за вещи лица, по
съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част
решението има характера на определение и може да бъде обжалвано с частна
жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13