Р Е Ш Е Н И
Е № 110
гр. Търговище 12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 205 по описа на АС – Търговище
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.К.Ч. ***,
упражняваща адвокатска професия, срещу отказ на Началник отдел ГРАО при Община Търговище,
обективиран в писмо с изх. № 11 – 03–1959 от 19.08.2020г. Жалбоподателката
твърди, че е била устно упълномощена от своя клиент Е. Ю. Н. да го снабди от длъжностното лице по гражданското състояние към Община
Търговище с дубликат от акта му за раждане със заверка за чужбина. Било ѝ
отказано извършването на услугата, с аргумент, че не е представила писмено
пълномощно от Н., а твърдяното устно упълномощаване не било писмено потвърдено. Отказът
бил оспорен по административен ред пред Кмета на Община Търговище, който
отхвърлил жалбата срещу него. Счита, че оспореният отказ е незаконосъобразен,
тъй като не е съобразен с особения статут на адвокатите, регламентиран от Конституцията
и Закона за адвокатурата. Счита, че на основание чл. 25, ал.3 от ЗА може да
представлява валидно свои клиенти пред административните органи в неотложни
случаи и въз основа на устно упълномощаване, когато това се налага за
запазването на правата и законните интереси на клиента. По тези подробно аргументирани
съображения счита, че постановеният отказ, постановен поради незачитане на
устното ѝ упълномощаване от страна на клиента, е незаконосъобразен и прави
искане съдът до го отмени.
Ответникът по жалбата – Началник
отдел ГРАО при Община Търговище, редовно призован не се явява. Процесуалният му
представител оспорва основателността на жалбата по подробно изложени
съображения и прави искане съдът да я отхвърли и да присъди разноските по
делото в размер на 200лв.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 3 – 01 – 463 от 10.07.2020г.
кметът на Община Търговище е определил служителите от отдел „ГРАО“ при Община
Търговище, на които възлага функциите си на длъжностно лице по гражданското
състояние, сред които е и началник отдел ГРАО Силвия Георгиева.
Административното
производство е започнало по повод заявления с вх. № 8140 от 19.08.2020г. и с
вх. № 8141 от 19.08.2020г., подадени от името на а.. П.Ч.. Със заявленията по
образец е поискано издаването на дубликат на удостоверение за раждане на лицето
Е. Ю. Н., роден на ***г., със заверка за чужбина. Жалбоподателката се е
легитимирала като адвокат, преупълномощена от С.Д. Е. да представлява Е. Ю. Н., но не е
представила доказателства за представителната власт на Е. по отношение на Е. Н..
По
повод на заявлението, адвокатът е уведомен с писмо с изх. № 11 – 03 - 1959 от
19.08.2020г. на Началник
отдел ГРАО при Община Търговище, че на основание чл. 88, ал.1 и чл. 88а, ал.1 и
ал. 2 от ЗГР исканата услуга не може да бъде извършена, тъй като същата може да
получи исканите документи, касаещи Е.Н. само въз основа на нотариално заверено пълномощно или по правилата на
ГПК или НПК. Отказът е обжалван по административен ред. С акт, обективиран в
писмо с рег. индекс 94 – 00 – 2484 от 19.08.2020г. кметът на Общината е
отхвърлил оспорването.
Писмото на кмета на Общината е връчено
на жалбоподателката на 01.09.2020г., а жалбата до съда е подадена на 08.09.2020г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ
на оспорване административен акт в законоустановения срок, поради което
производството по делото е допустимо.
При преценка на основателността на жалбата съдът
съобрази следното:
Нормата на чл. 35, ал. 3 от ЗГР урежда, че кметът на общината
е длъжностно лице по гражданското състояние
на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед
на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които
се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни
лица от общинската администрация.
Съгласно чл. 88
от ЗГР Въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по
гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им
издават следните документи по утвърден образец:
1. от акта за раждане -
удостоверение за раждане (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат
- всяко следващо);
2. от акта за сключен граждански
брак - удостоверение за сключен граждански брак (оригинал - първото издадено
удостоверение, и дубликат - всяко следващо);
3. от акта за смърт -
препис-извлечение от акт за смърт.
Разпоредбата ал.1 на чл. 88а от ЗГР
регламентира, че документи по чл. 88 се издават само на:
1. лицето, за което се отнася актът
за раждане, на неговите родители/законните му представители;
2. страните по акта за сключен
граждански брак;
3. наследниците на починалото лице
от акта за смърт.
Ал.2 на чл. 88а допълва, че
документите могат да се издават и на трети лица, които са изрично упълномощени с нотариално заверено
пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален кодекс и
Наказателно-процесуалния кодекс.
При тази правна рамка съдът приема,
че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма и при липса на съществени процесуални нарушения – такива, които да са
повлияли на съдържанието на постановения акт. Оспореният акт е съобразен с
материалния закон, като основанията за този извод са следните:
Правилата за представителството на
лицата пред длъжностното лице по гражданското състояние по повод издаване на документи
по чл. 88 се отнасят до всички лица, които могат да действат като представители
на лицата по пълномощие, включително и за адвокатите. Няма каквото и да било
основание, въз основа на което да се приеме, че текстът на чл. 88а от ЗГР има
приложно поле, което изключва адвокатите. Правилата на чл. 88а, ал. 2 от ЗГР по
отношение на представителството, осъществявано от адвоката, са специални спрямо
правилата, уредени в Закона за адвокатурата и затова именно те са тези, които
следва да бъдат приложени и подробно коментирани. По подобен начин, правилата
за представителството на лицата от адвокати в съдебно производство, уредени в
ГПК и НПК, също са специални по отношение на Закона за адвокатурата и при един съдебен
процес се прилагат именно те, а не Закона за адвокатурата. Специалният закон в
случая е нормата на чл. 88а от ЗГР, а общият – съответните правила на Закона за
адвокатурата за представителството. Съобразно текста на ЗГР препращащ и към ГПК
и НПК за възможните начини на представителство извън нотариално завереното
пълномощно, адвокатът може да получи процесните документи, касаещи трето лице,
ако се легитимира чрез: 1. нотариално заверено пълномощно, 2. чрез писмено
пълномощно. Устно упълномощаване не е достатъчно. Нито ГПК, нито НПК допускат адвокат
да осъществи представителство само въз основа на твърдяно устно упълномощаване,
независимо от евентуално неотложния характер на случаите. И двата закона
допускат представителството от адвокат да се осъществи въз основа на устно
упълномощаване единствено, когато то е направено пред съда и е вписано в
съдебния протокол – чл. 33 от ГПК във връзка с чл. 32 от ГПК и чл. 93, ал.2 и
ал. 4 от НПК – хипотеза, която очевидно е неприложима пред административния
орган, още повече, че при физическото присъствие на представляваното лице пред
административния орган с искане за издаване на документи, които се отнасят за
него, би било безпредметно да се дискутира представителната власт на
адвоката.
Оспореният акт е съобразен с целта
на закона, която е да защити личните данни на лицата и да предотврати
злоупотребата с тях.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваният отказ е изцяло законосъобразен и жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото, претенцията за плащане на
разноски в полза на Община Търговище следва да се постави на обсъждане.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1
от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Нормата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ регламентира, че по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лв. При така определените граници, като взе предвид
предмета на делото и броя на проведените съдебни заседания съдът приема, че
размерът на възнаграждението следва да бъде определен в минималния размер от
100лв. Жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на Община Търговище
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. на
основание чл. 143, ал.4 от АПК.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.К.Ч. ***, срещу отказ на Началник отдел ГРАО при Община Търговище,
обективиран в писмо с изх. № 11 – 03 –1959 от 19.08.2020г.
ОСЪЖДА
П.К.Ч. ***, да плати на
Община Търговище разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: