№ 53
гр. Велико Търново, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20214000500303 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 260041/ 02.04.2021 г. по гр. д. № 10043/ 2020 г. по описа на ОС –
Габрово е признато за установено по отношение на Държавата, че „Хемус
автотранспорт“ АД е едноличен собственик на основание чл.17а ЗППДОбП – отм. на
поземлен имот с идентификатор 14218.502.292 по кадастралната карта и регистри на
гр. Габрово, с площ 54 992 кв.м., с трайно предназначение на територията –
земеделска, при посочени в решението граници, ведно с построените в поземления
имот 15 бр. сгради. Посочено е, че решението е постановено при участието като трето
лице – помагач на министъра на земеделието, горите и храните. С Определение №
260063/ 13.05.2021 г. съдът се е произнесъл в производство по чл.248 ал.1 ГПК, като е
оставил без уважение искането на „Хемус автотранспорт“ АД за изменение на
решението в частта за присъдените му разноски.
Против решението е депозирана въззивна жалба от Държавата, представлявана
от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Жалбоподателят счита
обжалвания акт за незаконосъобразен. Заема становище, че Държавата не е надлежно
представлявана по спора, тъй като процесният имот представлява земеделска земя, а
съгласно чл.24 ал.12 ЗСПЗЗ по дела, които се отнасят до земи от ДПФ, Държавата се
представлява от министъра на земеделието, храните и горите, а не от министъра на
регионалното развитие и благоустройството. Съдът бил длъжен служебно да следи за
1
това и да конституира по делото надлежния представител. Жалбоподателят излага
оплаквания, че съдът неправилно е възприел като предмет на спора цялата площ на
имота от 55 дка, тъй като правото на ищеца на собственост върху 32 дка от имота не е
оспорвано от Държавата и тази площ била отписана от актовите книги за ДС преди
предявяване на иска. Спорно било притежанието само на 22 дка от целия имот, за
която площ съдът формирал неправилен извод, че е осъществен фактическият състав
на придобивния способ, твърдян от ищеца – чл.17а ЗППДОбП. По делото не било
доказано, че спорният имот с площ 22 дка е бил предоставен за стопанисване и
управление на държавното предприятие, чийто правоприемник е ищецът. Във връзка с
неправилно определения предмет на спора, съдът неправилно определил и цената на
иска, и съответно дължимата за производството държавна такса, при съобразяване
данъчната оценка на целия имот, вместо само на спорната площ. Своевременно
направените от Държавата възражения срещу определената от съда цена на иска не
били уважени, при което съдът присъдил на ищеца необосновано високи разноски за
държавна такса, такса за вписване и адвокатски хонорар. Моли съдът да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло исковата претенция. Претендира разноски
за двете инстанции. Към жалбата се е присъединил и министърът на земеделието,
храните и горите, който е заявил становището си в документ, неправилно наименуван
„отговор на въззивна жалба“ – л. 22 и л.27 от въззивното дело.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна „Хемус
автотранспорт“ АД със становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не са
допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения при разглеждане на
делото. Държавата била надлежно представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, предвид отписването на имота още преди актуването му
като държавен от ДГФ и ДПФ, като самият ответник с отговора на исковата си молба
изрично заявил, че е надлежно сезиран и представляван. Извън това, в процеса
участвал и министърът на земеделието, храните и горите, конституиран по искане на
ответника. Съдът правилно очертал предмет на спора между страните, защото
процесният имот представлявал едно цяло и две отделни части – съответно от 32 дка и
22 дка – не били правно обособени и индивидуализирани. Едва в хода на процеса бил
издаден АДС № 2634/ 2020 г., установяващ съсобственост между страните при
съотнасяне на деактуваната реална част от имота към площта на целия имот. Излага
подробни съображения по същество на спора, поддържайки изложените такива и в
първоинстанционното производство, и счита, че съдът е постановил правилно
решение, съобразено със съдебната практика по чл.17а ЗППДОП. Моли решението да
бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски. Дружеството е подало
въззивна частна жалба срещу определението на съда по чл.248 ал.1 ГПК, постановено
по негово искане за изменение на присъдените му разноски. Счита акта за неправилен
и незаконосъобразен. При намаляване на разноските на ищеца за заплатено адвокатско
2
възнаграждение съдът не е изложил съображения, защо приема за основателно
възражението на насрещната страна за прекомерност на същото и не е съобразил
всички относими към договорения размер на адвокатското възнаграждение
обстоятелства. Делото се отличавало с правна и фактическа сложност, тъй като се
претендирала собственост на две основания, били ангажирани множество писмени
доказателства, налагало се проучване и анализ на значителен обем документация,
представена по делото, заемане становища по оспорванията на ответника и третото
лице – помагач, представяне на аргуменитрана писмена защита, при което
завишаването на договореното адвокатско възнаграждение с 30 % от минималното по
Наредбата не било прекомерно. Моли обжалваният акт да бъде отменен и да се
присъди пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба и въззивната частна жалба са подадени в законовите срокове,
от легитимирани страни, против обжалваеми съдебни актове, поради което са
процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че
съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от
законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в
писмена форма, подписан е и е разбираем. Оплакването на жалбоподателя за
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в ненадлежно представителство по
делото на Държавата, е неоснователно. По предявения вещен иск с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК надлежно легитимиран ответник се явява Държавата и искът правилно
е насочен срещу нея. Процесуалният закон определя кой разполага с представителна
власт по отношение на Държавата в съдебно производство, т.е. това е правен въпрос,
независещ от волята на ищеца и е ирелевантно, кого същият е посочил като
представляващ. При предмет на иска недвижими имоти – държавна собственост
Държавата се представлява съгласно чл.31 ал.2 ГПК от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, освен когато държавните имоти са земи от ДПФ или
ДГФ, в който случай съгласно чл.24 ал.12 ЗСПЗЗ и чл.27 ал.6 ЗГ тя се представлява от
министъра на земеделието, храните и горите. При спор между двете министерствата
относно статута на процесния недвижим имот, именно Държавата е следвало да
определи кой е компетентен да я представлява по настоящото дело, за което и двете
министерства са редовно уведомени. В случая Държавата не е била лишена от участие
в производството, а напротив – тя е надлежно представлявана и от двамата министри,
като поначало неправилно Министерството на земеделието, храните и горите е
конституирано като трето лице – помагач, защото никое от министерствата няма
качеството на самостоятелна страна в производството, а министърът участва
единствено като процесуален представител.
3
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
Фактическата обстановка е детайлно изяснена от ОС – Габрово: През 1978 г. със
заповед на министъра на горите от ДГФ са изключени 32 дка залесена и незалесена
горска площ, част от подотдели 180а на Горско стопанство – Габрово в м. Лъките,
землището на гр. Габрово и са предоставени на ДСО „Автотранспорт“ гр. София за
устройване на гаражна площадка на Автокомбинат – гр. Габрово. През същата година
по реда на ЗТСУ за устройване на същата гаражна площадка се отреждат още 23 дка
неполивна земеделска земя в утвърдената промишлена зона на гр. Габрово – кв. Бойка,
м. Лъките. Видно от съставения АДС № 6319/ 24.07.1980 г., имотът с площ 55 000 дка,
съставен от двата горепосочени имота, е одържавен за Автокомбинат с вписано
основание писмо от 25.06.1980 г., като земите са предадени от стопанисващите ги
учреждения – Горско стопанство – Габрово и ДЗС Донино. През 1982 г. е утвърден
Генплан за гаражна площадка за товарни автомобили гр. Габрово и видно от АДС №
7348/ 25.11.1993 г., в периода 1979 г. – 1982 г. е извършено застрояване с множество
сгради, като обекти са строени и по-късно. От заключението на вещото лице по
приетата пред ВТАС съдебно-техническа експертиза се установява, че имотът по АДС
е процесният поземлен имот с идентификатор 14218.502.292 по актуалната
кадастрална карта и регистри на гр. Габрово, с площ 54 992 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, не попада в ДПФ /за което не е достатъчно територията да е земеделска по
предназначение, а следва и начинът за трайно ползване да е за земеделско
производство/, попада извън урбанизираната територия и не е урегулиран с влязъл в
сила ПУП, поради което за него няма отреждане. Вещото лице е установило, че
процесният имот съгласно одобрения кадастрален и регулационен план на гр. Габрово
от 1987 г. обединява няколко горски и няколко земеделски имота. Сочи, че съгласно
карта № 13 от графичната част на Проект/ Доклад за извършена експертна ревизия за
движение на горския фонд в Държавно лесничейство – Габрово за периода 1954 г. –
1983 г., част от изключените от ДГФ земи в подотдел 180а на Горско стопанство –
Габрово представляват западната част на процесния имот.
По делото е безспорно, че „Хемус автотранспорт“ АД е правоприемник на
Автокомбинат – Габрово, създаден 1976 г., който през 1989 г. е преобразуван чрез
разделянето му на две държавни фирми – ДФ „Балкан – Автотранспорт“ и ДФ
„Севлиево – Автотранспорт“, като процесният поземлен имот е предаден на първата
фирма, което следва както от местонахождението му, така и от последващите
прехвърляния на същия. През 1990 г. е образувана държавна фирма „Хемус
автотранспорт“ и със заповед на министъра на икономиката и планирането е
разпоредено ДФ „Балкан – Автотранспорт“ да предаде на новообразуваната ДФ
4
имущество на конкретна стойност. С разделителен протокол от 11.07.1990 г. е
извършено разпределение на активите и пасивите на ДФ „Балкан – Автотранспорт“,
получени от Автокомбинат – Габрово. В него активите са посочени само стойностно,
като по т.I – основни средства с производствено предназначение е отразено, че на ДФ
„Хемус автотранспорт“ се предоставят такива на стойност 9 682 хил.лв. Тази стойност
съответства на стойността на средствата с производствено предназначение /земя – 64
дка и сгради/, посочени в Опис от 30.03.1990 г. – л.148 от делото. В приемо-
предавателен протокол от 17.06.1991 г. е отразено предаването от ДФ „Балкан –
Автотранспорт“ на ДФ „Хемус автотранспорт“ на обект „Гаражна площадка“ в кв.
Бойка, м. Лъките с площ 55 дка, ведно с построените върху нея сгради и обекти. През
1991 г. ДФ „Хемус автотранспорт“ е преобразувана в ЕООД и с приемо-предавателен
26.05.1992 г. същия недвижим имот е предаден на дружеството. Независимо от
предаването на имот от 55 дка, в баланса му към 1993 г. е вписана земя от 32 дка –
изключени от ДГФ. През 1995 г. дружеството е преобразувано в ЕАД, а през 1997 г. е
приватизирано и правно-организационната му структура е АД, каквато е и
понастоящем. По делото е представен съхранявания в Агенцията за приватизация,
изготвен за нуждите на приватизационната процедура, анализ на правното състояние
на „Хемус автотранспорт“ ЕАД, като във частта за недвижимите активи се коментира
АДС № 6319/ 24.07.1980 г. и е изложено, че „32 дка място и постройки“ са включени в
капитала, но 23 дка, „включени в общите граници на Гаражната площадка“, не са
включени в него. На 16.08.2019 г. „Хемус автотранспорт“ АД е подал заявление до
Областен управител Габрово за отписване от актовите книги за държавна собственост
на процесния имот и заявлението му е уважено за поземлен имот с площ 32 000 кв.м и
постройките върху него, а за останалата площ от 23 000 кв.м е постановен отказ.
Последвало е ново заявление от 09.06.2020 г. за отказаната част, което също не е
уважено. С АЧДС № 2634/ 26.08.2020 г. са актувани като държавни 22 992/ 54 992 ид.
части от процесния имот.
При така изяснената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.124 ал.1 ГПК. Предмет на делото е правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 14218.502.292 по кадастралната карта и регистри на гр. Габрово с площ
54 992 кв.м, за който ищецът твърди, че е придобит на основание чл.17а ЗППДОП –
отм. или при условията на евентуалност – чрез придобивна давност. Неправилно
жалбоподателят счита, че предмет на делото са само 22 992/ 54 922 ид. части от имота,
по отношение на която идеална част той оспорва собствеността на ищеца.
Признанията, оспорванията и възраженията на ответника не очертават предмета на
делото, който се въвежда в процеса от ищеца чрез твърденията му в исковата молба и
единствено последният може да го измени чрез изменение на иска си. При предявен
установителен иск наличието на правен интерес от установяването на едно право или
5
правоотношение е процесуална предпоставка за допустимостта му. В случая ищецът не
е доказал правния си интерес от установяване правото му на собственост върху целия
имот. Ответникът не оспорва правата му върху 32 000/ 54 992 ид. части от имота и от
ангажираните доказателства безспорно се установява, че още през 2019 г. е уважено
заявлението на ищеца за отписване на 32 000 кв.м от имота от актовите книги за
имотите – държавна собственост с мотиви, че имот с такава площ е включен в активите
на дружеството, които са били предмет на приватизационна продажба и е отказано
отписването на останалата /спорната по делото/ площ от 23 000 кв.м. В кадастралната
карта, макар тя да има само информативно значение, също е отразено, че имотът е
собственост на двете страни, като Държавата е собственик на 23 000 дка от него.
Впоследствие ответникът трансформирайки реалните части в идеални, е приел, че е
налице съсобственост при права 32 000/ 54 992 ид. части за ищеца и 22 992/ 54 992 ид.
части за Държавата и е издал АЧДС за своите права. Ищецът е бил наясно към датата
на предявяване на иска, че Държавата оспорва собствеността му само върху част от
имота, заради което е отправил и повторно заявление за отписването й. Въпреки
липсата на спор за 32 000/ 54 992 ид. части от имота/ 32 000 кв. м реална площ той е
поддържал иска за целия имот по съображения, че имотът е един с площ 54 992 кв.м и
не могат да се индивидуализират две отделни части, а при твърдения за съсобственост
в ид. части ответникът претендирал съсобственост във всяка една част от имота. Тези
обстоятелства не са годни да обосноват правен интерес от иск за 32 000/ 54 992 ид.
части от имота, който интерес следва да съществува до приключване на устните
състезания. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за 32 000/ 54 992 ид.
части от имота /за 32 000 кв. м реална площ него/ е процесуално недопустим поради
липса на правен интерес от установяването. Ищецът безспорно е собственик на частта
от имота, която е отписана от актовите книги, но доколкото твърденията му са, че е
собственик на целия имот, а не само на признатата му част, неговият правен интерес е
да установи спрямо оспорващия правата му ответник, че е собственик на тази останала
част, на която последният се легитимира като собственик – без значение дали сочена
като реална част или като ид. част. По тези съображения първоинстанционното
решение е процесуално недопустимо в частта, с която съдът е признал за установено,
че ищецът е собственик на 32 000/ 54 992 ид. части от поземлен имот с идентификатор
14218.502.292 по кадастралната карта и регистри на гр. Габрово. Решението е
процесуално недопустимо и в частта, с която е признато за установено, че „Хемус
автотранспорт“ АД е собственик освен на поземления имот и на находящите се в него
15 бр. сгради. Сградите не са предмет на заявената искова претенция и след като съдът
не е надлежно сезиран със спор за собствеността им, той не е дължал произнасяне в
тази насока. Решението в тези му части следва да бъде обезсилено и производството по
делото – прекратено.
По отношение принадлежността на правото на собственост върху 22 992/ 54 992
6
ид. части от процесния имот съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към
изложените мотиви. Касае се до един имот, който не е формиран от два отделни,
отразени в действалите предходни планове имоти, чиито местонахождение, граници и
площ могат да бъдат индивидуализирани, а е формиран от множество отделни имоти,
част от които преди обединяването им са принадлежали към ДГФ – 32 дка и друга част
– към ДПФ – 23 дка. Всички съставни имоти са били изначално одържавени с цел
изграждане на гаражна площадка на Автокомбинат Габрово, мероприятието е
реализирано и целият имот е предоставен за оперативно управление на автокомбината.
Доказателствата категорично и в хронологична последователност установяват, че този
актив на Автокомбината е преминал последователно във времето у праводателите на
ищеца и се е намирал в управление на „Хемус автотранспорт“ ЕАД към датата на
приватизацията му през 1997 г. Този извод не се опровергава нито от отразеното в
баланса на „Хемус автотранспорт“ ЕООД към 1993 г. притежание на земя от 32 дка –
изключени от ДГФ, нито от приетия като доказателство по делото анализ на правното
състояние на „Хемус автотранспорт“ ЕАД, който е частен документ и отразява
становището на изготвилите го по възлагане лица. Тези документи сочат наличието в
капитала на имот от 32 дка, какъвто имот правно /на основание действащ кадастрален
и регулационен план/ не съществува нито към него момент, нито когато и да било е
съществувал. Това се установява от заключението на вещото лице, което съдът изцяло
кредитира като компетентно и обосновано. Държавата никога не е предоставяла реална
част от имота за стопанисване и управление на друг правен субект, а е предоставила
целия имот на ДФ „Хемус автотранспорт“. Няма изричен административен акт за
предоставяне, защо одържавяването на имота е било целево именно за изграждане на
гаражна площадка на конкретния правен субект. С преобразуването на ДФ в ЕООД на
основание ПМС № 201/ 1993 г. имуществото, предоставено на ДФ, е внесено в
капитала на търговското дружество и е станало негова собственост. Вещно-
транслативният ефект няма да настъпи, само ако в акта за преобразуване изрично е
изключено придобиването му. Аналогична е разпоредбата на чл.17а ЗППДОП – отм.,
приложима при приватизация. След като процесният имот е бил предоставен за
стопанисване и управление на ДФ „Хемус автотранспорт“ и е станал собственост на
правоприемника му „Хемус автотранспорт“ ЕООД, по силата на приватизационната
сделка е преминал в патримониума на „Хемус автотранспорт“ АД. Ирелевантно за
правото на собственост е обстоятелството, че спорната част от процесния имот не е
била заприходена в баланса на праводателите на ищеца, нито впоследствие в неговия
баланс. В този смисъл са разясненията, дадени в ТР № 4/ 2014 г. на ВКС – т.4.
По изложените съображения въззивната жалба на Държавата се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение в частта, с която е признато за
установено, че „Хемус автотранспорт“ АД е собственик на основание чл.17а
7
ЗППДОбП – отм. на 22 992/ 54 992 ид. части от процесния имот е правилно и
законосъобразно и следва да бъде уважено.
По разноските: С оглед изхода на спора, който налага преизчисляване на
разноските на страните, следва да бъде отменено Решение № 260041/ 02.04.2021 г. по
гр. д. № 10043/ 2020 г. по описа на ОС – Габрово в частта за разноските, както и
Определение № 260063/ 13.05.2021 г., постановено по искане на „Хемус
автотранспорт“ АД с правно основание чл.248 ал.1 ГПК.
На Държавата, представлявана от юрисконсулт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК, което съдът за
първоинстанционното производство определя в размер на 400 лв., а за въззивното – на
200 лв. с оглед частичното уважаване на жалбата му. Жалбоподателят е надвнесъл
дължимата за въззивното производство държавна такса в изпълнение на неправилни
указания на първоинстанционния съд. При цена на иска 447 414.90 лв. – данъчната
оценка на имота, на основание чл.71 ал.2 ГПК дължимата държавна такса възлиза на
4474.14 лв., а за въззивното производство – на 2237.07 лв. Жалбоподателят е бил
задължен от съда да внесе и е внесъл сумата 8 948.30 лв., при което следва да му бъде
върната надвнесената сума в размер на 6 711.23 лв. след посочване на банкова сметка.
С оглед прекратената част от производството ищецът следва да бъде осъден да заплати
на жалбоподателя сумата 1280 лв. – част от заплатената за въззивното производство
държавна такса.
На ищеца следва да се присъдят разноски за двете инстанции, съразмерно на
уважената част от иска му. Следва да се съобрази, че ищецът е надвнесъл държавна
такса за производството пред ОС и при изчисляване на разноските следва да се вземе
предвид действително дължимата държавна такса 4474.14 лв., а не погрешно внесената
от 17 896.60 лв. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е основателно. Минимално
дължимото възнаграждение при заявената цена на иска възлиза на 10 478.30 лв., при
което съдът счита, че такова в размер на 11 000 лв. съответства на действителната
правна и фактическа сложност на делото. Делото не се отличава с фактическа
сложност, като спорът между страните е чисто правен, той не се усложнява от
предявения при евентуалност иск за придобиване на правото на собственост по
давност, протекло е в две съдебни заседания, не са събирани доказателства, които да не
са били известни на ищеца. Съразмерно на уважения иск, на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 6 657 лв. За въззивното производство, съразмерно на
отхвърлената част от жалбата, на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение – сумата 4 683 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо Решение № 260041/ 02.04.2021
г. по гр. д. № 10043/ 2020 г. по описа на ОС – Габрово в частта, с която е признато за
установено по отношение на Държавата, че „Хемус автотранспорт“ АД е собственик на
основание чл.17а ЗППДОбП – отм. на 32 000/ 54 992 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 14218.502.292 по кадастралната карта и регистри на гр. Габрово, с
трайно предназначение на територията – земеделска, при посочени в решението
граници, ведно с находящите се в имота 15 бр. сгради и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260041/ 02.04.2021 г. по гр. д. № 10043/ 2020 г. по
описа на ОС – Габрово в останалата обжалвана част, с която е признато за
установено по отношение на Държавата, че „Хемус автотранспорт“ АД е собственик на
основание чл.17а ЗППДОбП – отм. на 22 992/ 54 992 ид. части от поземлен имот с
идентификатор 14218.502.292 по кадастралната карта и регистри на гр. Габрово, с
трайно предназначение на територията – земеделска, при посочени в решението
граници.
ОТМЕНЯ Решение № 260041/ 02.04.2021 г. по гр. д. № 10043/ 2020 г. по описа
на ОС – Габрово в частта за разноските, както и Определение № 260063/ 13.05.2021 г.
по чл.248 ал.1 ГПК, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, да заплати на „Хемус автотранспорт“ АД гр. Габрово с ЕИК
*********, сумата 11 340 /единадесет хиляди триста и четиридесет/ лв. – направени
разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Хемус автотранспорт“ АД гр. Габрово с ЕИК *********, да заплати
на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, сумата 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лв. – разноски за
заплатена за въззивното производство държавна такса съразмерно на прекратената част
от делото, както и на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции в размер на 600 /шестстотин/ лв.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Държавата чрез МРРБ, сумата 6 711.23 лв. /шест хиляди
седемстотин и единадесет лв. и 23 ст./, представляваща надвнесена държавна такса за
въззивното производство пред ВТАС, след посочване на банкова сметка.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10