Решение по дело №3005/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1081
Дата: 27 август 2019 г. (в сила от 13 декември 2019 г.)
Съдия: Станимира Ангелова Иванова
Дело: 20192120203005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

        Р Е Ш Е Н И Е

 

1081                                         27.08.2019 г.                                      Град Бургас

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                    XX - ти наказателен състав

На тридесет и първи юли                                    две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Районен съдия: Станимира Иванова

Секретар: Гергана Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Иванова НАХ дело № 3005 по описа на БРС за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от И.Д.А., ЕГН:********** срещу Наказателно постановление № 446/03.07.2019 г., издадено от Директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение по чл.84, ал.1, вр. чл.43, ал.3, т.1, вр. чл.23, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, е лишен от право на ловуване за срок от 3 години и, на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, му е отнето в полза на държавата ловно оръжие Браунинг 3006 №1311ZW16175.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се излагат възражения за неговата незаконосъобразност, както и за липса на виновно поведение от страна на санкционираното лице.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба и отново моли за отмяна на атакуваното НП.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд, след анализ на всички събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.06.2019 г. свидетелите Д.В. и Г.Е.,***, констатирали, че жалбоподателя А. *** по КВС с GPS-координати 42.383136;27.474948;42`22`59.3”N;27`28`298”E, в северозападния му ъгъл, със сглобено и извадено от калъф незаредено ловно оръжие „Браунинг“ 3006 №1311ZW16175 – ловна карабина, с редовно заверен билет за лов, извън определените в разрешителното за индивидуален лов №1012011 от 04.06.2019 г. места, издадено за землището на с.Маринка, общ.Бургас, без да е убил или уловил дивеч. На посочения ден, двамата свидетели правили обход във връзка със служебните си задължения в района на селата Маринка и Извор, по време на който забелязали паркиран автомобил, който бил видимо на ловджии, защото вътре имало оставен калъф за пушка.Тъй като в автомобила нямало хора, двамата свидетели започнали да се оглеждат, при което се спуснали по посока към с.Извор и забелязали на разстояние около 500 метра от автомобила две лица, едното от които било с пушка, която била изкарана и сглобена. Именно това лице, след проверка на документите, е установено да е жалбоподателят по настоящото дело. Свидетелите установили, посредством предоставено им служебно устройство GPS-координатите на мястото, където се намирал  паркираният автомобил. От представените от жалбоподателя документи, даващи му право да ловува, е констатирано, че той имал разрешително за лов в землището на с.Маринка. С оглед на своите констатации, свидетелят Е. съставил констативен протокол на място на нарушението с №00078/07.06.2019 г. За извършеното от жалбоподателя административно нарушение му бил съставен и АУАН №101981/10.06.2019 г. в негово присъствие, в който било посочено, че на 07.06.2019 г. ловува, като се движи извън населеното място, в землището на село Извор, имот № 000056 по КВС с GPS-координати 42.383136;27.474948;42`22`59.3”N;27`28`298”E, в северозападния му ъгъл, със сглобено и извадено от калъф незаредено ловно оръжие „Браунинг“ 3006 №1311ZW16175 – ловна карабина, с редовно заверен билет за лов, извън определените в разрешителното за индивидуален лов №1012011 от 04.06.2019 г. места, издадено за землището на с.Маринка, общ.Бургас, без да е убил или уловил дивеч. АУАН е предявен за запознаване на нарушителя, който го разписал и посочил, като възражение, че след като е констатирал, че е навлязъл 50-60 метра в чуждо землище, се е върнал. Жалбоподателят е депозирал впоследствие и допълнителни възражения, като отново е навел твърдения за неволно навлизане в съседно землище. Въпреки така депозираните възражения, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което е санкциониран жалбоподателят, и обжалването на което е дало повод за настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства. По делото като свидетели са разпитани служителите на РДГ-Бургас, както и двамата свидетели, водени от процесуалния представител на жалбоподателя- Колев и Каравасилев. Първите двама са присъствали на мястото на констатиране на нарушението, както и св.Колев. Показанията на свидетелите са изключително подробни, хронологични и непротиворечиви помежду си и съдът изцяло ги кредитира. Показанията на свидетелите В. и Е. изнасят на съда информация относно факти, възприети от тях при упражняване на техните служебни функции и са дадени под страх от наказателна отговорност. Дори показанията на св.Колев не въвеждат факти, които да наведат на различни фактически констатации от вече изложените. Показанията се подкрепят и от приложения по делото писмен доказателствен материал. Тук следва да се посочи, че с показанията на свидетелите могат да се доказват правнозначими факти от предмета на доказване, касаещи настоящото нарушение, поради което не е необходимо да бъде събиран допълнителен писмен и веществен доказателствен материал.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона и събраните доказателства, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен при спазване на реда на чл. 40, ал.1 от ЗАНН. Предоставена е била възможност нарушителят да се запознае със съдържанието на АУАН. АУАН и НП са съставени от компетентните за това длъжностни лица в изискуемата от ЗАНН съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН форма и реквизити. Посочени са времето и мястото на извършването на деянието, вещта, послужила за извършването му и обстоятелствата, свързани с него. Нарушението е описано ясно и детайлно, за да може адресатът на АУАН и НП да разбере в какво точно е обвиняван от АНО. Изпълнителното деяние на жалбоподателя е индивидуализирано в достатъчна степен, като е посочено, че нарушението се изразява в ловуване извън населено място с извадено от калъф и сглобено незаредено оръжие  извън определените в разрешителното за индивидуален лов места – землището на село Маринка, без да е убил или уловил дивеч. Конкретизирането на изпълнителното деяние от актосъставителя и административнонаказващия орган е напълно достатъчно за квалифицирането му като нарушение по чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, като непосочването на конкретното предложение на алинея първа не представлява съществен пропуск, който да води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като той се защитава срещу фактите, описани в АУАН и НП, а те в случая са подробно отразени. Освен това, липсата на мотиви , изложени на АНО по повод на депозирано от нарушителя възражения, не представлява по своето естество процесуално нарушение, годно да обоснове отмяна на НП, тъй като със самото съставяне на НП, АНО е изразил становище за несъмнена установеност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение. В заключение съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административнонаказателното производство против него.

   По смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. Разпоредбата на чл.84, ал.1 предвижда, че който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лева. Правото на ловуване се упражнява от лица, които притежават членска карта и билет за лов, заверени за съответната календарна година, както и разрешително за лов – чл.23, ал.1 от ЗЛОД

      От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в случая се касае за извършено нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД. На първо място от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. и В. и приложения към делото констативен протокол се установява, че жалбоподателят се е придвижвал извън границите на населеното място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Горното действие, съгласно дефинитивната норма на чл.43, ал.3 от ЗЛОД, представлява „ловуване“, независимо дали оръжието е било заредено или не. От показанията на посочените свидетели- очевидци, и двамата служители на Югоизточно държавно предприятие - Сливен се установява, че жалбоподателят А. се е намирал извън границите на населеното място, в землището на с.Извор, т. е. на място извън това, за което е имал ловен билет,  с извадено и сглобено незаредено ловно оръжие Извършвайки действия, определени в закона, като ловуване жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на деянието, обявено от нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД за административно нарушение. Отделно от това показанията на свидетелите сочат за наличието на ясно съзнание у жалбоподателя за противоправността на извършваното от него деяние и общественоопасните му последици, поради което съдът намира за неоснователни възраженията за липса на умисъл у жалбоподател. Както стана ясно, свидетелите В. и Колев са свалили точните GPS координати на мястото, където е бил автомобилът на нарушителя, а самият той, заедно със св.Колев, са били още по-навътре в землището на село Извор – около 500 метра считано от автомобила, а не както твърди жалбоподателят това да е било около 50-60 метра и да е станало по-грешка. Съдът дава вяра на показанията им, тъй като те обясняват подробно как са констатирали, че жалбоподателят и другият свидетел са се движили покрай храсти и са се върнали след около 15 мин. Време, което нямаше да отнеме, ако бяха само на разстояние от около 50-60 метра. Всички тези действия на жалбоподателя, ясно и недвусмислено сочат на виновно поведение от негова страна.

Законодателят е предвидил за този вид нарушения следните наказания – глоба в размер от 50 лв. до 400 лв., както и лишаване от право на ловуване за срок от три години. В конкретния случай АНО е наложил наказание в размер на 300 лева, което е завишено според съда. Наказанието е индивидуализирано от наказващия орган в размер към предвидения максимум. Деянието е извършено за първи път, жалбоподателят е лице с ниска обществена опасност, в трудоспособна възраст, поради което наказанието глоба по чл.84, ал.1 от ЗЛОД следва да бъде намалено до размер близък до минимума. По мнение на съда глоба в размер на 100 лева съответства на обществената опасност на деянието и дееца и е достатъчна за постигане целите на административните наказания, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено в този смисъл. Кумулативното наказание е наложено в абсолютния размер, предвиден в закона, поради което  е законосъобразно, като на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД правилно е отнето оръжието в полза на държавата.

Предвид гореизложените съображения на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд

                                                                

                                         Р Е Ш И :

     

ИЗМЕНЯ  наказателно постановление № 446/ 03.07.2019г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите- Бургас,  в частта в която за нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД на И.Д.А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, като намалява нейния размер на 100 /сто/ лева и  ПОТВЪРЖДАВА постановлението в останалата му част.  

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.