№ 115
гр. Свищов, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20244150100171 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът „АЕ“ООД гр. София, представляван от управителя Е.Т.Г., чрез
пълномощника адв. О. В. твърди, че ответникът е поръчал и закупил от ищеца подробно
описаните в исковата молба стоки, на обща стойност 10 374,06 лева, с ДДС, съгласно
фактура № 1230621/12.10.2022г. на стойност 3519,40 лева с падеж 13.10.2022г., фактура №
1231330/02.12.2022г. на стойност 3165,41 лева с падеж 03.12.2022г., фактура №
1231757/24.01.2023г. на стойност 2434,50 лева с падеж 25.01.2023г., фактура №
1232213/11.04.2023г. на стойност 1254,75 лева с падеж 12.04.2023г. и кредитно известие №
1233326/17.08.2023г. на стойност 1378,60 лева. Заявява, че стоките били доставени на
ответника на 03.12.2022г. и на 12.04.2023г., съгласно представени товарителници и извадки
от системата на С. Посочва, че след като ответникът не заплатил закупените стоки на
падежа съгласно издадените фактури, на 22.08.2023г. изпратили до ответника по електронна
поща покана за плащане на общо дължимата сума, на която покана не постъпили отговор от
ответника, както и не било осъществено плащане. В резултат на липсата на отговор и
плащане, на 23.08.2023 изпратили нова покана за плащане на задължението, подписана от
пълномощника черз електронен подпис, но отново липсвало подаден отговор от ответника,
както и не било заплатено задължението. До датата на подаване на исковата молба
ответникът не бил отговорил на поканите за плащане, изпратени на електронната поща и не
било осъществено плащане на задължението. Твърди, че ответното дружество им дължали
1
сумата 10 374,06 лева главница с ДДС. Моли да бъде постановено решение, с което
ответника да бъде осъден да им заплати сумата 10 374,06 лева – незаплатени суми за
доставени стоки съгласно фактура № 1230621/12.10.2022г. на стойност 3519,40 лева с падеж
13.10.2022г., фактура № 1231330/02.12.2022г. на стойност 3165,41 лева с падеж 03.12.2022г.,
фактура № 1231757/24.01.2023г. на стойност 2434,50 лева с падеж 25.01.2023г., фактура №
1232213/11.04.2023г. на стойност 1254,75 лева с падеж 12.04.2023г. и кредитно известие №
1233326/17.08.2023г. на стойност 1378,60 лева, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. В писмено становище
моли иска да бъде уважен, като се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът „Т“ЕООД гр. Свищов, представляван от Д. Д. Д. не е представил в
едномесечен срок отговор на исковата молба, не се явява в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
На основание чл.238 ал.1 от ГПК ищецът, чрез процесуалният си представител
адв. О. В. в писмена молба по делото преди съдебно заседание на 14.06.2024г. е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита направеното искане за постановяване на неприсъствено решение
за основателно. Видно от книжата по делото/съобщение , връчено на 27.03.2024г. и
призовка/ на ответника са указани последиците от неподаването на писмен отговор в
едномесечния срок и от неявяването му в съдебно заседание без уважителни причини и без
да е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Същият, въпреки това,
редовно призован, не се явява в съдебното заседание по делото.
Представени по делото са фактура № 1230621/12.10.2022г. на стойност 3519,40
лева с падеж 13.10.2022г., фактура № 1231330/02.12.2022г. на стойност 3165,41 лева с падеж
03.12.2022г., фактура № 1231757/24.01.2023г. на стойност 2434,50 лева с падеж 25.01.2023г.,
фактура № 1232213/11.04.2023г. на стойност 1254,75 лева с падеж 12.04.2023г. и кредитно
известие № 1233326/17.08.2023г. на стойност 1378,60 лева, издадени от ищцовото дружество
на ответното дружество за доставени стоки описани във фактурите и кредитното известие. С
приложените покани за плащане ищецът поканил ответника да изплати задължението по
цитираните в поканите фактури, които били изпратени по електронна поща. Представени по
делото са извадки от системата Е за извършени доставки на ответника.
С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства и събраните по
делото писмени доказателства – № 1230621/12.10.2022г. на стойност 3519,40 лева с падеж
13.10.2022г., фактура № 1231330/02.12.2022г. на стойност 3165,41 лева с падеж 03.12.2022г.,
фактура № 1231757/24.01.2023г. на стойност 2434,50 лева с падеж 25.01.2023г., фактура №
1232213/11.04.2023г. на стойност 1254,75 лева с падеж 12.04.2023г. и кредитно известие №
1233326/17.08.2023г. на стойност 1378,60 лева, издадени от ищцовото дружество, покани за
плащане, извадки от системата Е за извършени доставки на ответника, които писмени
2
доказателства не са оспорени от ответника, съдът счита, че иска по чл. 79 от ЗЗД е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, тоест налице са предпоставките съдът да се произнесе с неприсъствено
решение.
С оглед на гореизложеното съдът постановява неприсъствено решение
по предявения от ищеца иск по чл. 79 от ЗЗД, който следва да се уважи, като бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата 10 374,06 лева – незаплатени суми за доставени
стоки съгласно фактура № 1230621/12.10.2022г. на стойност 3519,40 лева с падеж
13.10.2022г., фактура № 1231330/02.12.2022г. на стойност 3165,41 лева с падеж 03.12.2022г.,
фактура № 1231757/24.01.2023г. на стойност 2434,50 лева с падеж 25.01.2023г., фактура №
1232213/11.04.2023г. на стойност 1254,75 лева с падеж 12.04.2023г. и кредитно известие №
1233326/17.08.2023г. на стойност 1378,60 лева, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид уважаването на предявения иск и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на
производството, а именно в размер на 1855,00 лева, от които 415,00 лева – ДТ и 1440 лева –
адвокатско възнаграждение, които ответника да бъде осъден да му заплати.
Водим от горното на основание чл. 239 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. **, представляван
от Д. Д. Д. – управител да заплати на „АЕ“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление
гр. ****, представлявано от Е.Т.Г. – управител сумата 10 374,06 лева/десет хиляди триста
седемдесет и четири лева и шест стотинки/ –главница - незаплатени суми за доставени
стоки съгласно фактура № 1230621/12.10.2022г. на стойност 3519,40 лева с падеж
13.10.2022г., фактура № 1231330/02.12.2022г. на стойност 3165,41 лева с падеж 03.12.2022г.,
фактура № 1231757/24.01.2023г. на стойност 2434,50 лева с падеж 25.01.2023г., фактура №
1232213/11.04.2023г. на стойност 1254,75 лева с падеж 12.04.2023г. и кредитно известие №
1233326/17.08.2023г. на стойност 1378,60 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Т“ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. **,
представляван от Д. Д. Д. – управител да заплати на „АЕ“ООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр. ****, представлявано от Е.Т.Г. – управител направените по делото
разноски в размер на 1855,00 лева/хиляда осемстотин петдесет и пет лева/, от които 415,00
3
лева ДТ, 1440,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже,
че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4